№
260140 / 21.9.2020г.
Гр.
П., 21.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, Х-ти
състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на втори септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 538/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на В.Ч.С., с ЕГН: **********,***
Чрез процесуалния си представител: адвокат В.Ф.,***, с адрес на кантората и
съдебен адрес ***, офис 3 срещу: ОБЩИНА П.,
с ЕИК: *********, с адрес: гр.П., пл. „И.Р.“ № ***представлявана от Кмета на
Общината - Станислав Владимиров, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата сумата в размер на 7 000
(седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки в кръста, страдание, страх случилото да не се повтори,
шок, притеснения, уплаха, напрежение, ограничения, неприятни емоции във всеки
един момент при спомена за процесния инцидент, основание на иска, липса на
пълноценни социални контакти, като пряка и непосредствена последица от
претърпяно от ищцата пътно транспортно произшествие на 29.11.2019г„ а именно
пропадане на управлявания от същата автомобил в необозначена и необезопасена
дупка, ведно със законната лихва за
забава върху цитираната по - горе главница, считано от 29.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 29.11.2019г.
около 08:20 часа ишцата, тръгвайки на път за училище от град Б., посока гр. П.,
претърпяла пътно транспортно произшествие /ПТП/, с автомобила собственост на нейния
баща. След моста над ЖП линията в град Б., махала „Т.”, навлизайки в първия ляв
завой, автомобил, движещ се в обратната посока, навлязъл в нейното пътно
платно, в следствие на което инстинктивно ищцата завила надясно, за да избегне
челен удар с насрещния автомобил. Оказала се обаче, че вместо да има банкет на
пътя, на това място имало три метрова дупка, покрита с гъста растителност. В
този момент колата й пропаднала в тази необозначена и необезопасена дупка, като
това причинило на ищцата не само големи материални щети, но още повече й
нанесло травми, които повлияли на нейното психическо и физическо състояние.
Автомобилът, който управлявала ищцата, бил на баща й, което правело
психическите й страдания още по- тежки и трудни. Тъй като нямало нито
мантинела, нито предупредителен знак за наличието на тази дупка, ищцата твъди,
че нямало как да знае, че такава огромна опасност съществувала на това място.
Същата станала причина за огромните имуществени вреди, нанесени върху
управлявания от нея автомобил и най-вече за причинените й неимуществени вреди.
Твърди, че точно пред самата дупка бил поставен видимо нов знак за ограничение
на скоростта, а хората поставили знака със сигурност били забелязали дупката,
но нито били взели мерки за отстраняването й, нито били поставили мантинела или
предупредителен знак, които биха били могли да нредотвартят инциденти. Твърди, че не била карала с несъобразена
скорост, тъй като на това място и предвид обстоятелството, че било завой, било
невъзможно да се кара с висока скорост. От друга страна, и климатичните условия
не позволявали висока скорост, тъй като същата сутрин пътят бил изключително
хлъзгав, предвид дъжда, който валял цяла нощ. Също така на това място се
събирали наноси от пясък и кал, защото от близките къщи целогодишно се стичали
отпадни води на самото пътно платно. В този участък зимата било заледено, а
през останалите сезони било мокро, кално и хлъзгаво, което също създавало
предпоставки за ПТП.
Ищцата
твърди, че след падането в пропастта, усетила много силен удар в кръста и
краката. За кратко била изгубила съзнание, а в момента, в който отворила очи,
просто не била на себе си. Единственото, което помнела била задушливата миризма
от гръмналите до една въздушни възглавници. Много се изплашила, в първия момент
си помислила, че автомобилът гори, от всякъде излизало дим. Видяла, че нито
засеклият я автомобил бил спрял, нито пък някой друг. Успяла някак сама да
излезе от автомобила. Не усетила да има счупвания, но цялото тяло я боляло и й
било трудно да диша. Впоследствие позвъняла на родителите си, казала им какво
се е случило и те почти веднага дошли. Междувременно вече познати на родителите
й били спрели, за да й окажат съдействие. На мястото на инцидента дошъл КАТ и
бил съставен протокол за ПТП.
Била
изключително изплашена и шокирана, а спомените й за случилото се изникнали на
но-късен етап, тъй като психическото й състояние не позволявало да възприеме
адекватно случващото се. До ден днешен пред погледа й непрекъснато изниквал
споменът за инцидента и не можела да го изтрие от съзнанието си, не можела да
забрави колата, потънала в дупката, уплахата и шока, които изживяла. Твърди,
че била извадила чист късмет, че се
разминала без фатален край. За младо момиче като нея, последствията могли да
бъдат дългосрочни и решаващи за бъдещето й, не само като шофьор, но и като
мислене. Ежедневно минавала през това място и си мислела как можело да бъдат
избегнати доста проблеми, ако били взети нужните мерки за обезопасяване на този
опасен участък от отговорните за неговото поддържане институции.
Няколко дни след инцидента започнали и
неописуеми болки в кръста й, които от ден, на ден се усилвали все повече. След
консултация с лекар се установило, че те били в следствие на удара. В момента
се борила не само е тези болки, но и с психическото си състояние. Често й се
случвало да изпада в така наречените „паник атаки“ и дълго време да не можела
да се успокои. В следствие на тях се ускорявал пулсът й и дискомфортът бил
дълготраен. Родителите й изживявали всичко това заедно с нея. Вече не се
чувствала спокойна, когато минавала през това място и само се молила никой да
не пропадне в тази дупка, тъй като ежедневно от там преминавали хиляди различни
превозни средства- мотори, велосипеди, автомобили. В момента на процесното
място бил поставен нов знак, но отново никакви мерки не били взети.
Твърди,
че могла да опише психическото си възстановяване като адски мъчително и кошмарно,
а то продължавало и до ден днешен. Болките в кръста й все още били силни.
Заради тях срещала затруднения и при най-обикновените и ежедневни дейности,
като всяко движение й било болезнено. В
момента единственото й желание било да има един ден и особено една нощ без
болка.
Твърди,
че изпитвала не само физически болки, но изживявала и силно психическо напрежение.
При мисълта за случилото й се, я обземали ужас и страх. След инцидента станала
по-затворена, дори изпитвала страх, когато се качва в кола. Трудно заспивала
вечер, а нощем се будила многократно. Спяла в една стая с майка си, защото
изпитвала страх да спи самостоятелно както преди. Дните непосредствено след
инцидента били дълги и мъчителни. Стояла само вкъщи, отказвала да излиза, да се
храни нормално, да ходи на училище.
През целия този период, считано от деня на
злополуката, до момента, не само за ищцата, но и за семейството й бил труден период
от време, през който търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в многобройни
болки в кръста, страдания, ограничения, притеснения, уплаха, страх случилото да
не се повтори.
Освен нретърпяните от ищцата болки,
страдания, притеснения, от деня на инцидента била лишена от пълноценни социални
контакти, обградена била само от съчувствие и състрадание. Както физически, така
и психически се възстановявала страшно бавно, с много усилия от нейна страна.
Най- вероятно щял да бъде необходим един твърде продължителен период от време,
докато се възстановяне.
Посочва, че в чл.29-32 от Закона за пътищата се уреждали задълженията между
Агенция „Пътна инфраструктура”, общините и частните собственици. Изрично в
чл.30, ал.4 от Закона за пътищата било посочено, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община”. Предвид тази разпоредба,
задължение за поддържане на процесния участък имала Община П.. Именно Общината
било лицето, което следвало да понесе отговорността за нанесените на ищцата неимуществени
вреди. С оглед на това, че бил налице неподдържан и опасен участък, който станал
причина за настъпване на ПТП- то и довел до такива тежки последици за нейното
физическо и психическо състояние, считала че отговорността за тях била именно
на Община П.. Физическите увреждания, както и психическите й страдания,
подробно описани по- горе, несъмнено били настъпили по причина и в следствие на
пропадането й в процесната дупка. Наличието на необезопасена и несигнализирана
дупка представлявало неизпълнение от страна на Общината на законово регламентираните
й задължения и поради това носила отговорност за вредите, причинени на трети
лица. Това поведение на виновно и противоправно бездействие било в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. За всички вреди,
които били пряка и непосредствена последица от увреждането, се дължало
обезщетение.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, каквито претендирала с
настоящата искова молба, се определяло от съда по справедливост. Целта на това
обезщетение било да компенсира причинените вреди. В процесния случай настъпилите
неимуществени вреди, това били физическите ми усложнения, последиците от тях,
както и психическите й страдания от преживяното. Именно въз основа на тези
фактори следвало да се определи размерът на обезщетението. В тази връзка, при
определяне на дължимия размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди, следвало съдът да вземе предвид ниската й възраст, фактът, че била млад
шофьор и този инцидент повлиял изключително отрицателно на желанието й отново
да застане зад волана. От друга страна, при определяне на размера на
обезщетението, следвало да се отчетат преживените от нея болки и страдания,
както непосредствено при инцидента, така и към настоящия момент с оглед на
получената травма на кръста.
Твърди,
че случилото се повлияло негативно върху психическото й състояние. В тази
връзка следвало да се отчете уплахата, неприятните емоции във всеки един момент
при спомена за случилото се. С други думи, следвало съдът да съобрази не само
непосредствените болки и страдания и техния характер, но и реалното им
проявление при всички посочени обстоятелства, при които се търпели и продължавали
да се търпят. Твърди, че за наличието на тази необезопасена и необозначена
дупка, както кметът на град Б., така и множество граждани многократно били
уведомявали Община П. и Агенция „Пътна инфраструктура”, но до настоящия момент
от тяхна страна не били предприети никакви действия за нейното запълване.
С
оглед гореизложеното счита, че за нея се пораждал правен интерес да предяви
настоящия иск, с който да претендира да бъдат репарирани със справедливо
обезщетение, претърпените от нея болки, страдания, стрес, уплаха и ограничения
от претърпения от нея инцидент.
Моли съда, след като призове ищцата и
ответника и след като се убеди в основателността и истинността на изложените
факти и обстоятелства, да постанови съдебно решение, с което да осъди ОБЩИНА П.,
представлявана
от Кмета Станислав Владимиров, да заплати на ищцата сумата в размер на 7 000
(седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, а именно болки в кръста, страдание, страх случилото да не
се повтори, шок, притеснения, уплаха, напрежение, ограничения, неприятни емоции
във всеки един момент при спомена за инцидента, липса на пълноценни социални
контакти, които вреди били пряка и
непосредствена последица от претърпяното от нея пътно транспортно произшествие на
29.11.2019г„ а именно пропадането на управлявания от нея автомобил в
необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва за забава върху
цитираната по-горе главница, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане
на сумата. Към исковата молба са били представени и приети по делото множество
писмени доказателства, както следва :1.Протокол
за ПТП № *******/ 29.11.2019г.;2.Проформа фактура № 33/ 13.12.2019г., доказваща
размера на причинените имуществени вреди върху управлявания от ищцата автомобил,
собственост на бащата на ищцата; 3.16 броя фотокопия на автомобила след
инцидента; 4.Амбулаторен лист№ 1540 от 20.12.2019г.;5.Жалба с вх. № *******/
18.02.2019г. и жалба с вх. № *******/ 18.09.2019г., и двете адресирани до кмета
на град Б.; 6.Докладна записка, ведно със жалба с вх. № 46/ 13.02.2019г. до
кмета на Община П., 7.Докладна записка с вх. № 614/ 25.11.2019г. до кмета на
Община П.;8.Докладна записка с вх. № 613/ 25.11.2019г. до Областния управител
на Област П.; 9.Становище от Областния управител на Област П.;10.Становище от
Агенция „Пътна инфраструктура’’ с изх. № *******/ 10.04.2019г.; 11.Становище от
Началник сектор „***.;12.Удостоверение за банкова сметка.
***или
назначени и изслушани два броя експертни заключения по СПЕ и СМЕ. Били са
събрани допълнително и гласни доказателства по искане на ищцовата страна,
посредством разпита на двами свидетели, а именно О.П.Д. /майка на ищцата/ и Т.И.А.
/приятелка на ищцата/, относно установяване на обстоятелствата, при които са
причинени телесните увреждания, както и претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва така предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва изцяло същите,
както по основание, така и по размер.
Ответникът твърди, че исковите претенции били неоснователни, поради
следните съображения: Ищцата В.Ч.С.
твърдяла, че инцидентът, при който била пострадала, е настъпил над ЖП линията в
гр.Б., махала „Т.“, който бил част от републиканската пътна мрежа и бил познат
като Републикански път, който се стопанисвал от Областно пътно управление П., а
не от Община П.. В случая Община П. бил ненадлежен ответник в настоящия процес
и не можел да отговаря за действия или бездействия на път, който не били нейна
собственост. Посочено е, че Законът за пътищата уреждал обществените отношения,
свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата в Република
България, а самите правила за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, били регламентирани със Закона за движение по пътищата.Заявеното от
ищеца спорно право обуславяло и определяло не само процесуалната легитимация на
ищеца, но и тази на ответника, като предопределяло страните в спора. Правното
твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определяло процесуалната
легитимация на ответника. Процесуалната легитимация била абсолютна процесуална
предпоставка и при липсата й /не било налице право на иск/, съдът нямал право
да разгледа и реши спора по същество, а бил длъжен да прекрати делото. Когато
съдът проверява - дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябвало
да изхожда от правото, което се претендирало, индивидуализирано от основанието
и петитума на исковата молба. Пасивната процесуална легитимация на ответника
била сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, а липсата й имала за последица
недопустимост на иска. За наличието й съдът следял служебно. В случая
неправилното предявяване на исковата претенция срещу Община П., а не срещу
Областно пътно управление П. обуславяло процесуалната недопустимост на иска. Освен
това, ответникът моли съда да вземе предвид, че съгласно изготвен Протокол за
ПТП №******* от 29.11.2019г.водачът на лек автомобил РК 2127 ВТ В.Ч.С. се бил
движил с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, като излизал
извън платната на движение като самокатастрофирал. При ПТП водачът на лекия
автомобил причинил вреди на пътен знак В-26, поставен от Община П., за
възстановяването, на който не е заплатила. Твърди, че съгласно чл.20 от ЗдвП-
водачите на пътни превозни средства били длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдели в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите били длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникнела опасност за движението.
Поради това ответникът моли съда да отхвърли
така предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като лицето се било самоувредило,
като не било спазило правилата за движение по пътищата и поради собствената си
небрежност не било намалило скоростта, като било излязло извън пътното платно.
Освен това моли съда да вземе предвид, че пострадалата била наясно с
особеностите на пътното платно, за което били приложени копия от жалби относно
състоянието на пътя.
Твърди, че искът за неимуществени вреди бил
прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка и непосредствена последица били
физическите болки и страдания, както и евентуално получените вследствие на него
трайни белези, ако има такива. Твърди, че представените медицински документи не
удостоверявали наличие на състояние описано в исковата молба, нито претърпените
болки и страдания. Липсвали доказателства относно наличието на причинна връзка
между увреждането на ищцата и състоянието на пътя.
Следователно,
не се установявали такива болки и страдания, които да бъдат репарирани в
претендирания размер от 7 000 лева. Липсвали данни за фрактура, предписана била
терапия престой и прием на обезболяващи, т.е. състоянието не предполагало
някакви трайни увреждания и поражения на мускули, кости и стави, липсвали
продължителни влияния върху здравословното състояние на ищцата. Предвид
изискването на посочената законова норма последиците да са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се
установявало от доказателствата по делото пряка връзка между събитието от
29.11.2019г. и състоянието на ищцата В.Ч.С..Ето защо ответникът оспорва
периода, в който ищцата твърдяла, че била изпитвала уплаха и в тази връзка
поддържа НЕОСНОВАТЕЛНОСТ И НЕДОКАЗАНОСТ на претенцията в размер на 7 000 лева
за физически болки и страдания, като я считал за силно завишена и несъотносима
към претърпените увреждания. С оглед
това освен физическите болки и страдания, други последици не били налице и не
следвало да бъдат обезщетявани, а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани. На следващо място - не се сочели факти и
обстоятелства, които да водели до ангажиране на отговорността на Община П. на
посоченото в исковата молба основание, т. к. не се ангажирали доказателства, че
община П. била задължена да поддържа процесния пътен участък. Ето защо и посоченият от ищеца ответник по
делото Община П. не бил пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. В
посочения смисъл исковата молба се явявала и непрецизна, без навеждането на
относими към определяне на размера на обезщетението, факти и обстоятелства, т.
е. претенциите се явявали напълно неоснователни и недоказани. Ответникът по смисъла
на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК оспорва изцяло обстоятелствата, при които били
настъпили твърдените от ищеца увреждания. Счита, че липсвали каквито и да било
доказателства и не се били ангажирали такива, относно установяване на описаните
в исковата молба обстоятелства. По
смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК възразява срещу исковете и обстоятелствата,
на които същите се основавали, като изразява следното становище: Липсвали
доказателства за наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и
действия/бездействия на Община П., което да обоснове отговорността на община П.. Прилага и моли съда да приеме по делото копие
от Протокол за ПТП №******* от 29.11.2019г., с отразени констатации за
процесното ПТП, като изключи от доказателствения материал по делото копие от
същия протокол , който бил напълно нечетлив и не можело да се направи обоснован
извод за констатациите на органите на МВР по повод процесното ПТП, прието по
делото. Поради посочените по - горе съображения ответникът намирал за
неоснователни претенциите на ищцовата страна към Община П.. Претендира
разноски.
По
делото са били представени и приети по делото множество писмени
доказателства, както следва:1.Протокол
за ПТП № *******/ 29.11.2019г.;2.Проформа фактура № 33/ 13.12.2019г., доказваща
размера на причинените имуществени вреди върху управлявания от ищцата
автомобил, собственост на бащата на ищцата; 3.16 броя фотокопия на автомобила
след инцидента; 4.Амбулаторен лист№ 1540 от 20.12.2019г.;5.Жалба с вх. № *******/
18.02.2019г. и жалба с вх. № *******/ 18.09.2019г., и двете адресирани до кмета
на град Б.; 6.Докладна записка, ведно със жалба с вх. № 46/ 13.02.2019г. до
кмета на Община П., 7.Докладна записка с вх. № 614/ 25.11.2019г. до кмета на
Община П.;8.Докладна записка с вх. № 613/ 25.11.2019г. до Областния управител
на Област П.; 9.Становище от Областния управител на Област П.;10.Становище от
Агенция „Пътна инфраструктура’’ с изх. № *******/ 10.04.2019г.; 11.Становище от
Началник сектор „***.;12.Удостоверение за банкова сметка. ***.№***/26.05.2020
г., издадено от Директора на Областно пътно управление - П., видно от което
именно Община П. е лицето, което е задължена да поддържа този участък от пътя,
където е станало ПТП-то с доверителката ми. Същото е издадено по повод на наша
молба, входирана на 21.05.2020 г., с
копие и за ответната страна разписано от инж. Емилия Ваклинова, във връзка със
стопанисването на процесния участък по делото.
По
делото по искане страните са били
назначени и изслушани два броя експертни заключения по СПЕ и СМЕ. Били са
събрани допълнително и гласни доказателства по искане на ищцовата страна,
посредством разпита на двами свидетели, а именно О.П.Д. /майка на ищцата/ и Т.И.А.
/приятелка на ищцата/, относно установяване на обстоятелствата, при които са
причинени телесните увреждания, както и претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
В последното по
делото с..з. представителите на страните по делото, поддържат претенциите си
респ. ищцата за уважаване на иска, а ответната страна, за отхвърлянето му.
В срок, определен от съда и двете страни
по делото са представили писмени бележки, доразвивайки доводите си по
съществото на спора.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, че е настъпило процесното ПТП, както и мястото на
настъпването му. На първо, място се оспорва допустимостта на иска, като
ответникът твърди, че легитимиран да отговаря е не той, а Агенция Пътна
инфраструктира.
Съдът,
намира, че следва да се произнесе първо по това възражение, като посочи, че
намира претенцията за допустима и насочена именно срещу легитимирания ответник.
Съображенията за това са следните: видно от представените по делото писмени
доказателства, кореспондиращи досежно този факти и с гласните такива, а именно:
Протокол за ПТП № *******/ 29.11.2019г.;2.Проформа фактура № 33/ 13.12.2019г.,
доказваща размера на причинените имуществени вреди върху управлявания от ищцата
автомобил, собственост на бащата на ищцата; 3.16 броя фотокопия на автомобила
след инцидента; 4.Амбулаторен лист№ 1540 от 20.12.2019г.;5.Жалба с вх. № *******/
18.02.2019г. и жалба с вх. № *******/ 18.09.2019г., и двете адресирани до кмета
на град Б.; 6.Докладна записка, ведно със жалба с вх. № 46/ 13.02.2019г. до
кмета на Община П., 7.Докладна записка с вх. № 614/ 25.11.2019г. до кмета на
Община П.;8.Докладна записка с вх. № 613/ 25.11.2019г. до Областния управител
на Област П.; 9.Становище от Областния управител на Област П.;10.Становище от
Агенция „Пътна инфраструктура’’ с изх. № *******/ 10.04.2019г.; 11.Становище от
Началник сектор „***.;12.Удостоверение за банкова сметка. ***.№***/26.05.2020
г., издадено от Директора на Областно пътно управление - П., видно от което
именно Община П. е лицето, което е задължена да поддържа този участък от пътя,
където е станало ПТП-то. Същото е издадено по повод на молба от ищеца,
входирана на 21.05.2020 г., с копие
и за ответната страна разписано от инж. Емилия Ваклинова, във връзка със
стопанисването на процесния участък по делото, се установява еднозначно не само
мястото на процесното ПТП, времето на настъпването му и легитимираното да
отговаря лице за поддръжката на участъка, а именно –Община П.. От посочените доказателства
се установява, че на 29.11.2019г. около 08:20 часа, тръгвайки на път за училище
от град Б. посока гр. П., ищцата е
претърпяла пътно транспортно произшествие /ПТП/ с автомобила собственост на
нейния баща, като както същата е посочила и в исковата си молба, произшествието
е настъпило след моста над ЖП линията в град Б., махала „Т.”, като навлизайки в първия ляв завой, като ищцата
твърди, че е имало и друг автомобил движещ се в обратната посока, който навлязъл в нейното пътно платно, вследствие на което инстинктивно завила надясно, за да
избегна челен удар с насрещния автомобил /като относно последното твърдяно
обстоятелство, съдът ще изложи доводи впоследствие в акта си/, като ищцата
паднала с автомобила в три метрова дупка, покрита с гъста растителност, като се
касаело за необозначена и необезопасена дупка, като това причинило не само
големи материални щети, но още повече нанесело
травми, които повлияли на психическото и физическо състояние на ищцата и
същата завела претенцията на неимуществени вреди, предмет на делото. Съдът
намира, че от горецитираните писмени доказателства, потвърждаващи се и в
частност от представеното от ищцовата страна уведомително писмо с изх.№***/26.05.2020
г., издадено от Директора на Областно пътно управление - П., видно от което
именно Община П. е лицето, което е задължена да поддържа този участък от пътя,
където е станало ПТП-то с ищцата. Следва да се посочи, че съгласно чл.29- 32 от
Закона за пътищата, където се уреждат задълженията между Агенция „Пътна
инфраструктура”, общините и частните собственици, изрично в чл.30, ал.4 от
Закона за пътищата е посочено, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община". Предвид тази разпоредба, следва извод, че задължение за поддържане на
процесния участък има Община П., следователно искът е насочен към процесуално
легитимиран ответник. В случая, предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения, претенциите срещу ответника са квалифицирани от съда като такива по
чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД. Следва да се посочи, че указания за критериите
за разграничаване на двата иска са дадени в т.3 от Постановление № 4 от
30.X.1975 г., Пленум на ВС. Посочено е, че когато при ползване на дадена вещ са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не
са допуснати и са произлезли вреди от свойствата на самата вещ, отговорността е
по чл.50 от ЗЗД. От твърденията в исковата молба става ясно, такова задължение
се твърди да е на ответната община, т.е. претенцията следва да се квалифицира
като такава по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото задълженията за
поддържане на участъка и поставяне на мантинела, както и поправяне на
необезопасената дупка следва от
цитираните по-горе разпоредби на самия закон – чл.30, ал.4 и ал.5 от ЗП.
По тази причина искоът съдът намира за насочен срещу правнолегитимирано лице
при положение, че се твърди, че е налице
неподдържан и опасен участък, който е станал причина за настъпване на ПТП- то и
е довел до такива тежки последици за физическото и психическото състояние на В.С.-ищца
по делото.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите- О.П.Д. /майка на ищцата/ и Т.И.А. /приятелка на
ищцата/, относно установяване на обстоятелствата, при които са причинени
телесните увреждания, както и претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В
показанията си св. О.П.Д. се установява, че на процесната дата- 29.11.2019 г.
сутринта нейната дъщеря – ищцата В. тръгнала за училище, като към процесния
момента, същата била ученичкав 12 клас в Езикова гимназия „Симеон Радев“ – гр. П.,
но семейството живеело в град Б., откъдето
и тя тръгнала за училище, вземайки
колата на своя баща- процесният „М.”, като свидетелката изпратила детето си на
училище и след десет минути В. разказва, че й се обадила и и казала: „Мамо, аз
се обърнах“. Тогава свидетелката заедно с бащата на В., се отправили към
мястото, сочи час- 8,10-8,20 ч.. Описва,
че се касаело, за първия завой на
излизане от град Б., преди да се излезе от града, посока град П., след моста на
ж.п. линията, движейки се по пътя. Видно от разпита на свидетелката, същата
твърди, предходната нощ да е валяло и
участъкът да е бил хлъзгав, като го описва и като много опасен. Относно
завареното от нея и съпругът й като обстановка на мястото на произшествието
посочва, че „заварих колата потънала в
една триметрова дупка, която дупка и към настоящия момент си е там, и е
необезопасена. Дупката се намира от дясната страна на пътя, и е от посоката на
движение на автомобила, непосредствено до пътя. Почти няма банкет. Има знак за
ограничение на скоростта 40 км/час. Там
не е възможно и да се кара с по-висока скорост. Този знак беше блъснат от
нашата кола….. В. беше току-що изляза
от автомобила много уплашена, трепереща и повтаряше само: „Мамо, не се бой,
нищо ми няма“. Действително нямаше видими телесни увреждания, с изключение на
това, че беше много изплашена и ме убеди точно тогава, че е добре и, че няма
нужда да отиде на лекар…От удара се
бяха отворили абсолютно всички възможни въздушни възглавници в автомобила….”.
Посочва, че на място извикали полиция, който отразили в протокол, представен по
делото, че се касаело за несъобразена скорост, като свидетелката твърди, че
имала предходен конфликт с единия от полицейските служители, и че в този
участък не можело да се шофира бързо.
Относно
факта дали дъщеря й е опитен шофьор, свидетелката посочва, че дъщеря й и преди
инцидента е карала автомобила и започнала да шофира, след като изкарала курса,
веднага след като навършила 17 години и няколко месеца, като твърди, че се е
справяла добре.
Относно
разказа на нейната дъщеря след инцидента посочва, че последната е твърдяла, че
е била засечена от друг автомобил и затова е паднала в дупката, както и че ако е
имало мантинела или парапет, най-много щяла да я върне колата с ожулен калник,
но дупката била повече от 3 метра, и я спасил фактът, че размерът на автомобила
бил голям. Относно сочените за претърпени болки и страдания от страна на детето
й, свидетелката посочва, че същите се отключили няколко дни след случая, когато
описва, че -„В. започна да се оплаква от болки в кръста и във врата. Даже в началото
ми ги спестяваше тези неща, но аз виждах, защото тя започна да спи при мен.
Тогава точно беше навършила 18 години и дотогава никога, дори и от малка, не е
спала при мен. От малка винаги спи сама. Но от тогава близо месец и половина
спеше с мен, не се е отделила от мен. Освен, че беше уплашена, беше и обезверена
и се страхуваше, че баща й повече няма да й има доверие. И оттогава се бори за
неговото доверие. Болките дойдоха няколко дни след това. Започнах да й давам
обезболяващи. Накарах я да отидем на лекар. Тя отказваше, но после се съгласи.
Отидохме на лекар и направихме снимка. Нямаше счупено, но лекарят каза, че това
е от претърпения инцидент. Водихме я при д-р С., не зная първото му име, в
кардиологичната клиника „Св. Георги“
в град П.. Взехме направление от личния лекар и отидохме в клиниката и д-р С.
беше на смяна. Само веднъж сме ходили при него. Той изписа нестероидни
противовъзпалителни медикаменти и препоръча да прави физиотерапия, както и да
се маже с обезболяващи пасти, и каза, че ако не отшуми болката и не се чувства
добре от така направеното лечение, да отидем отново. От време на време тя
изпитва пак болки и сега когато е влажно времето изпитва болка пие медикаменти
и се маже. Болката не е хронична, твърде млада е тя. Но има болки.
Медикаментите първоначално ползвахме около 2 месеца….След инцидента не можеше да спи, сепваше се нощно време….. Отслабна на
тегло оттогава. Отказваше да се храни, да излиза, да се обажда на приятелите
си. Не искаше да ходи на училище. Аз се обадих на класната й. Две седмици след
това не искаше да ходи на училище. Понеже сега всеки ден се налага да минаваме
оттам, и когато се вози до мен и минем покрай мястото, тя си закрива очите….”.
За
обстоятелствата досежно психическото състояние на ищцата след инцидента е
разпитана и втората свидетелка на ищцовата страна, а именно- Т.И.А. /приятелка
на ищцата/. В разказа си пред съда, същата посочва, че познава ищцата от около 7 години, и са били в
един клас и от осми клас са заедно. Описва, че за случая е разбрала два-три дни след като се
е случило. Знаела, че В. *** в края на ноември миналата година /2019 г./. Сочи,
че имало кола, която е карала в нейното платно и тя, за да избегне челен удар,
е завила вдясно и е паднала в дупка, която е била около 3 метра дълбока.
Дупката се намирала на пътя на излизане на пътя от гр.Б., на един завой,
откъдето била В.. Описва, че и друг път В.
е идвала с тази кола на училище и че шофирала от около година и самата тя се
е возила при нея и я описва като много
добър шофьор, спокоен, внимателен. Разказва, че за инцидента е разбрала от самата
В., която се свързала с нея след около два-три дни след като се случил
инцидентът и след като се видяли, около
две седмици след това, тя й разказала подробно какво се е случило, като отишла
чак тогава на училище. Относно
претърпяното от ищцата, свидетелката разказва, че същата имала „болки в кръста
и от врата се оплаквала… и имала психическа травма. Не е същият човек.” Сочи,
че –„ Тя непрекъснато мисли за това, изпитва страх като се вози с някой друг в
кола. Не шофира сега. Сподели ми, че
често се сеща за случая и изпитва страх, дори когато минава оттам, а на нея й
се налага често да минава оттам. Това е по пътя на излизане от гр. Б.. Не се
чувства добре. Зле е психически. И към настоящия момент има притеснения.”.
От
заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, както и от
разпита му пред съда, че в резултат от инцидента ищецата –В.С. е получила
травми от процесния инцидент, а именно- в областта на гръбначия стълб, врата,
гръдната и поясната част. И вследствие на това на 20.12.2019 г. е потърсила
помощ от травматолог и са й били направени снимки в тези области. Счупвания
вещото лице, сочи, че не са установени,
но поставената диагноза е била-„Навяхване и разтягане на връзковия апарат в
тези области на гръбначния стълб.” В съдебно заседание вещото лице описва, че
се касае за ”междутъканни травми, които
са предизвикани, по механизма на травмата, поради внезапното попадне на колата
и внезапното спиране от удара, шията, главата, са отишли моментално напред,
тялото се е извило на дясната страна и по този начин се е получило моментно
рязко преразтягане на връзковия апарат, като са увредени връзките, които
поддържат гръбначния стълб, седименти, както и паравертербалната мускулатура,
тази, която е разположена от двете страни на гръбначния стълб и вследствие на това преразтягане
едномоментно се получава съкращение на тези мускули и това предизвиква силни
болки и страдания в момента на самата травма, както и уплаха. Впоследствие е
лекувана медикаментозно с болкоуспокояващи средства…”
Относно
продължителността на оздравителния период, вещото лице М. посочва, че при такива травми отзвучаването е за около 1-2
месеца. Но поради това, че пострадалата е продължила да се оплаква от болки в
кръста, долу ниско, поясния отдел на гръбначня стълб, тя е потърсила и по-късно медицинска помощ от
невролог и вследствие направената компютърна аксиална томография като сочи, че
там са било установени увреждания в областта на дисковете между 4 и 5-ти пояснен прешлен, както и между кръстната
връзка и пети поясен прешлен, тъй наречените „протрузии“ на дисковете. Вещото
лице посочва, че това страдание вече е неврологично и е обект на неврологията, и
че е възможно това да е получено и от
процесното пътно транспортно произшествие. Излага, че е възможно да станат хронични блолките, особено при тежки
физически натоварвания, и при вдигане на тежки предмети и че може да извършва
такива натоварвания и да спортува, при по-тежки физически натоварвания
най-вероятно ще усеща болки. В констативната част на СМЕ, вещото лице подробно
е описало, източниците и изследваните материали, на база на които е направило
своите изводи. В заключението се посочва, че се – „Касае се за травма от ПТП
станала на 29.11.2019 г. около 08.20 ч., когато по думите на пострадалата В.Ч.С.,
като водач на автомобил пропада и се забива в 3- метрова дупка намираща се на
банкета на пътя в гр. Б.. Вследствие удара усетила силни и остри болки в кръста
и краката, боляло я цялото тяло, била много уплашена. По думите и смятала, че
ще и мине и заради стреса не потърсила веднага лекарска помощ. При самата
травма пострадалата е изпитала силни болки и страдания с уплаха. На 21-ия ден
след травмата е прегледана от травматолог, заради продължаващи болки в кръста ,
в шията и горната част на гръдните прешлени. След рентгенографии на шийни,
гръдни и поясни прешлени поставена диагноза:Навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб”. След инцидента силните болки
затихвали и усилвали с различен интензитет. По думите на шщцата приемала
болкоуспокояващи средства давани от майка и. Вследствие пропадането на
автомобила и моменталното му спиране в дупката възможния механизма на
увреждането е рязко навеждане на главата напред, при което са се напрегнали и
опънали мускулите на шията и мускулатурата около целия гръбначен стълб /
паравертебралната мускулатура /. Преразтегнали са се и ставните връзки с
дисковете на гръбначните прешлени. Получила е моментална болка на мястото на
преразтягането с последващ рефлекторен спазъм на мускулатурата. Това е довело
до болки по цялото протежение на гръбначния стълб - шията, гръдния отдел и
кръста. Счупвания не са били установени, но получените увреждания са
мекотъканни и с рентгенография не се доказват. Лечението в такива случаи е
покой с ограничаване на движенията / особено резки движения / и медикаментозно
приемане на болкоуспокояващи средства. Продължителността на лечение е от
няколко седмици до 1-2 месеца в зависимост от тежестта на уврежданията .С
времето болковия синдром намалява и обикновено отзвучава. Съдът кредита
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано изготвено, въз основа на приетите по делото медицински документи,
както и след направен личен преглед на ищеца, останало и неоспорено от
страните.
Съдът
кредитира заключението и на вещото лице С. по допусната и изготвена по делото
СПЕ. Видно от същата, както и от разпита на вещото лице пред съда, то същото
посочва, че е провела изследването с В.Ч.С. на 25.08.2020г. в кабинета си, като при
разказаното от нея, извършените тестове от вещото лице и проверка на
доказателствата по делото, вещото лице е описало, че се касае за момиче на 18г. с правилно протекли
физически и невропсихическо развитие, като към момента на инцидента е била в в
12-ти клас в Езиковата гимназия в гр. П., като понястоящем е завършила и е студентка в гр. Пловдив. В заключението си
вещото лице С. посочва, че след ПТП на 29.11.2019г. В.Ч.С. е претърпяла силен
стрес и страх от случилото се, като са настъпили коренни проблеми в ежедневната
й дейност, в това число и ограничение на контактите й с приятели и съученици,
затвореност в себе си, нежелание да се среща, говори и контактува с никого. Описва и че се е наблюдавала появява на
разстройство на , нарушение на съня. Сочи, че лицето се е чувства неспокойно, напрегнато, тревожно след
инцидента и че е изпитвала страх и
започнала да спи в една стая с майка си. Описва и че са се появили „паник атаки”. Относно претърпяните физически
болки и травми, вещото лице, подобно на изложеното и в СМЕ, сочи, че след
ПТП-то ищцата е изпитвала силни болки в областта на кръста „двустранна дискова
херния”. Намалила е значително храненето си, което вещото лице отбелязва и при
разпита си пред съда, като посочва и че В.С. е
отслабнала много и се появило и нарушение в менструалния й цикъл. Лежала
в продължение на една седмица през месец февруари 2020г. за изследване и
лечение в Ендокринологията.
Вещото
лице отбелязва в експертното си заключение и че към момента на изследването се наблюдавала
повишена тревожност у лицето, но и че с
помощта на близките си е преодоляла голяма част от страха и напрежението. Вече
от месец е започнала да шофира. В съдебно заседание при разпита си и във връзка
и със зададените въпроси към вещото лице, то същото доразвива доводите си, като
сочи, че процесните „паник-атаки“ са
характерни при такива случай и че ищцата е имала такива, които са били свързани
освен с психическото й състояние, то те
са имали и физическо измерение. При В.
сочи, че са се наблюдавали
„паник-атаките“ като- нарушения на съня, изпотявания, изпадане в депресии,
тремор на ръцете, което е било в миналото, за което тя много подробно го
съобщава, които са следствие на инцидента. Сочи, че е била безкрайно много разтревожена, че до този
момент, че повече от девет месеца откакто е станал инцидента, дупката в банкета
стояла незапълнена. Описва, че изследваното лице е било искрено по време на
интервюто, за което сочели и данните по направените тестове. Допълва, че ищцата
се е справила с травмата благодарение и на подкрепящата среда на семейството й.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание иск чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от непозволено
увреждане.
Възникването
в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения деликт: 1. противоправно поведение
(бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът
му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2.
настъпили вреди; 3. причинна връзка между противоправното поведение и вредите и
4. размера на обезщетението. В настоящия случай, следва да се установи и дали
ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в
причинна връзка с това неизпълнение.
При
доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да
установи липсата ѝ, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства
за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл.
45 ЗЗД.
При
анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, както и на следващите от същите фактически изводи, съдът
намира за безспорно установено, че на процесната дата- 29.11.2019г. около 08:20
часа, тръгвайки на път за училище от град Б. посока гр. П., ищцата е претърпяла
пътно транспортно произшествие /ПТП/ с автомобила, собственост на нейния баща,
а именно „М.”, като същата е била сама в автомобила и в пътен участък след
моста над ЖП линията в град Б., махала „Т.”, навлизайки в първия ляв завой,
автомобил движещ се в обратната посока, навлязал в пътното платно, вследствие на което
ищцата завила надясно, за да
избегне челен удар с насрещния автомобил и паднала в необезопасена и необозначена дупка с големи размери- около
три метра, като от ПТП-то били причинени
големи
материални щети на МПС-то, като на мястото нямало мантинела, а поставеният знак
за ограничение 40 км в час бил блъснат от автомобила при падането му в дупката.
Следва да се посочи, че макар и по делото да няма изрично представени
доказателства, че автомобилът на ищцата е бил засечен от друг автомобил, то
съдът намира, че следва да се приеме при липсата на други очевидци извън
ищцата, като по данни на нейната майка, детето й е разказало пред нея, че е
било засечено от друг автомобил, че това обстоятелство следва да се приеме за
логично с оглед настъпването на инцидента- мигновеното извъртане на волана и
падането на колата в дупката, което следва да се приеме, че е било провокирано
от нещо и най-вероятно това е било именно „засичането от друг автомобил”.
Действително от необорения по делото, ползващ се с доказателстване сила протокол
за ПТП е посочено, че автомобилът е бил управляван с „несъобразена скорост”, но
това обстоятелство не изключва и възможността да е имало засичане и от друг
автомобил. Досежно несъобразената скорост, следва да се приеме, предвид
изложеното, както от свидетелката О.П.Д. /майка на ищцата/, че изложеното от
същата досежно опасността на участъка е в унисон с описаното в представените
към исковата молба писмени доказателства- жалби, докладни записки, писма, че се
касае за опасен, необезопасен участък и в него автомобилите не могат обективно
да се движат с висока скорост, поради което, следва да се приеме, че скоростта
на движение на автомобила към момента на инцидента при липса на САТЕ,
ангажирана по този въпрос е била действително несъобразена, но същата не е била
висока. Следователно, ищцата при съвкупност на насложилите се факти и изгубила
управление над МПС-то и е попаднала в необезопасената дупка. Няма категорични
данни пътят да е бил хлъзгав или мокър, както сочи свидетелката Д., но
неустановяването на това обстоятелство, не променя горните изводи, а именно че
се касае за необезопасен пътен участък с триметрова дупка, в която при липса на
мантинела и при изгубен контрол над автомобила, управляван от ищцата, същата е
паднала в дупката. Показанията на свидетелката Дукатанова за заверената
обстановка на място, непосредствено след инцидента, в смисъла описан по-горе,
съдът кредитира, като намира, че първи на мястото са пристигнали именно
родителите на ищцата, последвали от полицията, като по същество описанието на
заварената обстановка по начина описан по-горе от тази свидетелка, съдът счита,
че следва да кредитира като в тази част показанията й са еднопосочни,
последователни и по същество непротиворечиви, като се подкрепят и от
обективните данни, внесени в процеса от протокола за ПТП, снимките на участъка
след инцидента, приложени към исковата молба, писмените доказателства-
фактурата за размера и вида на щетите нанесени на автомобила, вследствие на
инцидента. Впоследствие и установените травми у ищцата, обследвани и от СМЕ и
СПЕ.В подкрепа на разказното от свидетелката са и медицинските данни относно последсващото
състояние на ищцата, макар и в един по-късен момент същата да е посетила лекар.
Основен спорен момент в процеса са психическите травми, преживени от ищацата и
дали същите са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяния инцидент, като
това се оспорва от ответната Община.
Съдът
намира, че отново следва да посочи и доразвие доводите си, че именно Община –П.
е надлежен ответник по делото, като в този смисъл отново следва да се
подчертае, че между страните не се спори, че процесният пътен участък – в гр. Б.
е част от урбанизираната територия на града, както и, че представлява публична
общинска собственост.
Съгласно
разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават
и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите.
В разпоредбата на чл. 31 Закон за пътищата
е предвидено, че отговорността за изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища е именно на съответната община. В дефинитивната норма на § 1,
т. 14 от ДР на ЗП като част от дейността по поддържане на пътищата е предвидено
непрекъснатото им осигуряване в състояние за безопасно движение през цялата година.
Предвид
всичко изложено, съдът приема, че в настоящия случай отговорността за
поддържане на участъка е именно на
собственика – ответната Община П..
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за
виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите,
причинени при или по повод осъществяването ѝ. Доколкото
обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и
площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките
на градовете и селата, е задължение на съответната община, то в случая
необезопасяването на общинската улица, на която е настъпил процесният инцидент,
представлява бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със
закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за
ползване състояние.
Според така установените факти следва, че са налице
всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца,
което е настъпило вследствие неподдържането на участъка в изправно състояние-
наличие на процесната необезопасена триметрова дупки, в която е попаднал
автомобила и липса на обозначение на същата и липса на мантинела, която да
препятсва попадането на автомобила в дупката. Деликтът е резултат от наличието
на необезопасена и неподдържана улица, като елемент от пътната инфраструктура
на община П. и нейна собственост /чл. 8, ал.3 ЗП, вр. чл.
3, ал.2, т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване
и поддържане на улицата е в тежест на общината /чл. 31, ал.1 ЗП, вр. чл. 5,
ал.1 и 2
ЗП, вр. §1,
т.2 от ДР на ЗП/, без означение за извършван ремонт или забрана за
ползване, което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. С оглед
на което и на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община П., тъй като
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е и процесният участък,
е задължение на ответника Община П.. За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на
служител на община П. и без да е установено кое точно е това лице, тъй като
общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и
тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Същевременно при възложената му доказателствена тежест ответникът не е
установил, че на процесната дата участъкът е бил обезопасен и обозначен, поради
което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието й с цел
осигуряване на безопасното придвижване по участъка / в този см. Виж Решение по в.гр.дело
№ 00327 по описа за 2019 г. по описа на ПОС/.
По
делото, на следващо място, се установи и че вследствие от пропадането на
автомобила в дупката са настъпили както материалните щети по автомобила, така и
отключилите се впоследствие здравословни травми за ищцата, както и психическия
дисбаланс, настъпил в резултат на ПТП-то, у лицето, като същото е било, видно
от показанията на разпитаните свидетелки, които са еднозначни в посочения
смисъл, и които съдът кредитира, като намира, че са съответни и на изложеното в
двете СМЕ И СПЕ по делото, че В.С. е претърпяла сериозен прелом в житейския си
мироглед, съпътстван с промени в поведението на лицето- не е можела да спи,
била е тревожна, не се е хранела, лежала е впоследствие в ендокринология с проблеми,
развити в резултат от стреса, страха и негативните изживявание на лицето от
ПТП-то. Видно от заявеното и от двете свидетелки и от психолога, В. Симеонава
повече от две седмици не е посещавала училище, ограничила е социалните си
контакти, страхувала са е да шофира, изпитвала е неприятни изживявания дори и
при преминаване през порцесния участък. Същата дълго се е възстановявала и е
успяла към момента на изследването по СПЕ да преодолее частично травмата,
благодарение и на подкрепящата среда на нейното семейство, за което
свидетелства и описаното в този смисъл от свидетелката О.П.Д.. Данни за
негативните изживявания, промяната в поведението и емоциите на ищцата след
инцидента се съдържат и в показанията на св. А., като съдът дава вяра на
същите, като намира, че са съответни и на изложеното в двете експретни
заключение. Изводите на вещите лица по СМЕ и по СПЕ, в изложения по-горе
смисъл, който съдът не намира основание да преповтаря, сочат на една дълбочина
на негативните изживявания на лицето след процесното ПТП и в резултат на
същото, като по делото от всички така описани доказателствени източници, се
следва еднозначен извод, че между процесното увреждане и настъпилите за ищеца неимуществени
вреди е налице пряка причинно – следствена връзка, което обуславя възникване на
правото му да търси обезвреда на същите. Следователно възраженията на ответната
страна в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни.
В
твърденията си ищецът обосновава отговорността на ответната община в качеството
ѝ на субект, чието задължение е поддържането и обезопасяването на процесния
участък.
Наред
с това, по делото от страна на ответника Община П. не са ангажирани
доказателства, от които, при условията на пълно и главно доказване, да се
установи, че причината за процесния инцидент е във вина на друго лице или в
непредприети действия от трето лице по делото, като същата е твърдяла в
процеса, че такова е Агенция Пътна инфраструктира. Напротив, от ангажираните от
ищцовата страна писмени доказателства, се установява точно обратния извод, че
отговорността за поддържане изправността на участъка е именно на Община П..
С
оглед всичко изложено, съдът намира, че по делото са доказани всички елементи
от правопораждащия фактически състав на чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за възникване
на деликтната отговорност на ответната Община П. и за присъждане в полза на
ищеца на обезщетение за претърпените от него вследствие от увреждането
неимуществени вреди.
При
определяне на неговия размер съдът съобрази трайната и непротиворечива съдебна
практика съгласно която в понятието неимуществени вреди се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи негативно отражение върху психиката, в социален дискомфорт в определен
период от време, при съблюдаване на комплексния критерий за справедливост,
установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
В
настоящия случай съдът, като съобрази конкретно претърпените от ищеца увреждания,
изразяващи се в болки в кръста, страдание, страх случилото да не се повтори,
шок, притеснения, уплаха, напрежение, ограничения, неприятни емоции във всеки
един момент при спомена за процесния инцидент, липса на пълноценни социални
контакти за определен период от време- няколко месеца, получаване на „паник
атаки”, липса на нормален сън,
ендокринни проблеми, са установени и доказани по делото като пряка и
непосредствена последица от претърпяно от ищцата пътно транспортно произшествие
на 29.11.2019г„ а именно пропадане на управлявания от същата автомобил в
необозначена и необезопасена дупка, съгласно данните, описани и в заключенията
на вещите лица по изслушаните по делото СПЕ и СПЕ. От същите се
установява, и че – видно от заключението
на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, че
в резултат от инцидента ищцата –В.С. е получила травми от процесния инцидент, а
именно- в областта на гръбначния стълб, врата, гръдната и поясната част. Вещото
лице, сочи, че поставената диагноза е била-„Навяхване и разтягане на връзковия
апарат в тези области на гръбначния стълб.” В съдебно заседание вещото лице
описва, че се касае за ”междутъканни
травми, които са предизвикани, по механизма на травмата, поради внезапното
попадне на колата и внезапното спиране от удара, шията, главата, са отишли
моментално напред, тялото се е извило на дясната страна и по този начин се е
получило моментно рязко преразтягане на връзковия апарат, като са увредени
връзките, които поддържат гръбначния стълб, седименти, както и
паравертербалната мускулатура, тази, която е разположена от двете страни на
гръбначния стълб и вследствие на това
преразтягане едномоментно се получава съкращение на тези мускули и това
предизвиква силни болки и страдания в момента на самата травма, както и уплаха.
Впоследствие е лекувана медикаментозно с болкоуспокояващи средства…”
Относно
продължителността на оздравителния период, вещото лице М. посочва, че при такива травми отзвучаването е за около 1-2
месеца. Но поради това, че пострадалата е продължила да се оплаква от болки в
кръста, долу ниско, поясния отдел на гръбначня стълб, тя е потърсила и по-късно медицинска помощ от
невролог и вследствие направената компютърна аксиална томография като сочи, че
там са било установени увреждания в областта на дисковете между 4 и 5-ти пояснен прешлен, както и между кръстната
връзка и пети поясен прешлен, тъй наречените „протрузии“ на дисковете. Вещото
лице посочва, че това страдание вече е неврологично и е обект на неврологията, и
че е възможно това да е получено и от
процесното пътно транспортно произшествие. Излага, че е възможно да станат хронични болките, особено при тежки
физически натоварвания, и при вдигане на тежки предмети и че може да извършва
такива натоварвания и да спортува, при по-тежки физически натоварвания
най-вероятно ще усеща болки. В констативната част на СМЕ, вещото лице подробно
е описало, източниците и изследваните материали, на база на които е направило
своите изводи. В заключението се посочва, че се – „Касае се за травма от ПТП
станала на 29.11.2019 г. около 08.20 ч . когато по думите на пострадалата В.Ч.С.,като
водач на автомобил пропада и се забива в 3- метрова дупка намираща се на
банкета на пътя в гр. Б.. Вследствие удара усетила силни и остри болки в кръста
и краката, боляло я грялото тяло, била много уплашена. По думите и смятала, че
ще и мине и заради стреса не потърсила веднага лекарска помощ. При самата
травма пострадалата е изпитала силни болки и страдания с уплаха . На 21-ия ден
след травмата е прегледана от травматолог, заради продължаващи болки в кръста ,
в шията и горната част на гръдните прешлени. След рентгенографии на шийни,
гръдни и поясни прешлени поставена диагноза:Навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб”. След инцидента силните болки
затихвали и усилвали с различен интензитет. По думите на шщцата приемала
болкоуспокояващи средства давани от майка и . Вследствие пропадането на автомобила
и моменталното му спиране в дупката възможния механизма на увреждането е рязко
навеждане на главата напред, при което са се напрегнали и опънали мускулите на
шията и мускулатурата около целия гръбначен стълб / паравертебралната
мускулатура /. Преразтегнали са се и ставните връзки с дисковете на гръбначните
прешлени. Получила е моментална болка на мястото на преразтягането с последващ
рефлекторен спазъм на мускулатурата . Това е довело до болки по цялото
протежение на гръбначния стълб - шията, гръдния отдел и кръста. Счупвания не са
били установени, но получените увреждания са мекотъканни и с рентгенография не
се доказват. Лечението в такива случаи е покой с ограничаване на движенията /
особено резки движения / и медикаментозно приемане на болкоуспокояващи средства
. Продължителността на лечение е от няколко седмици до 1-2 месеца в зависимост
от тежестта на уврежданията.С времето болковия синдром намалява и обикновено
отзвучава. Съдът кредита заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК,
като компетентно и обосновано изготвено, въз основа на приетите по делото
медицински документи, както и след направен личен преглед на ищеца, останало и
неоспорено от страните.
Видно
от СПЕ, пък се установява, че В.Ч.С. е претърпяла силен стрес и страх от
случилото се, като са настъпили коренни проблеми в ежедневната й дейност, в
това число и ограничение на контактите й с приятели и съученици, затвореност в
себе си, нежелание да се среща, говори и контактува с никого, появило се еи
разстройство на съня. Видно от СПЕ
се установява че лицето се е чувствало неспокойно, напрегнато, тревожно след
инцидента и че е изпитвала страх и
започнала да спи в една стая с майка си. Описва и че са се появили „паник атаки”. Относно претърпяните физически
болки и травми, вещото лице, подобно на изложеното и в СМЕ, сочи, че след
ПТП-то ищцата е изпитвала силни болки в областта на кръста „двустранна дискова
херния”. Намалила е значително храненето си, което вещото лице отбелязва и при
разпита си пред съда, като посочва и че В.С. е
отслабнала много и се появило и нарушение в менструалния й цикъл. Лежала
в продължение на една седмица през месец февруари 2020г. за изследване и
лечение в Ендокринологията. Дори и към момента на изследването се наблюдавала
повишена тревожност у лицето, но и че с
помощта на близките си е преодоляла голяма част от страха и напрежението. време
на интервюто, за което сочели и данните по направените тестове. Допълва, че
ищцата се е справила с травмата благодарение и на подкрепящата среда на
семейството й.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства. Предвид вида на увреждането и претърпените от
ищцата болки и страдания, от една страна, и обстоятелството, че е налице пълно
функционално възстановяване на глезенната става на пострадалата, от друга,
съдът определя обезщетението, необходимо за репариране на претърпените от
последната неимуществени вреди, в размер на 5000 лева. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита най – вече вида, характера и мястото на увреждането - болките в гръбнака,
шията, врата, прешлените на ищцата. От значение е обстоятелството, че травмата
е довела до посочените от вещото лице обстоятелства по СМЕ, че тези травми
отзвучават за около 1-2 месеца. Но и че пострадалата е продължила да се оплаква
от болки в кръста, долу ниско, поясния отдел на гръбначня стълб, като е потърсила и по-късно медицинска помощ
от невролог и вследствие направената компютърна аксиална томография като сочи,
че там са било установени увреждания в областта на дисковете между 4 и
5-ти пояснен прешлен, както и между
кръстната връзка и пети поясен прешлен, тъй наречените „протрузии“ на
дисковете. Вещото лице посочва, че това страдание вече е неврологично и е обект
на неврологията, и че е възможно това да
е получено и от процесното пътно транспортно произшествие. Излага, че е възможно
да станат хронични болките, особено при
тежки физически натоварвания, и при вдигане на тежки предмети и че може да
извършва такива натоварвания и да спортува, при по-тежки физически натоварвания
най-вероятно ще усеща болки. В констативната част на СМЕ, вещото лице подробно
е описало, източниците и изследваните материали, на база на които е направило
своите изводи. През този период ищецът е изпитвала болки и страдания, като същевременно
видно от СПЕ, ищцата е търпяла и множество негативни емоционално-психологически
изживявания-стрес, страх, липса и нарушен сън, паник-атаки, отслабване на
организма, страх от шофиране, които не са били с нисък, а напротив с голям
интензитет. От важно значение при определяне на обезщетението е
обстоятелството, че към настоящия момент на моменти и при физически натоварвания ищцата
изпитва болки в кръстта, както и че при спомен за случилото се изпитва
тревожност.Не без значение е изпитаното от за срока на лечение неудобство в ежедневието,в това число и неходенето на училище в продължение на
две седмици, както ограничаването на социалните контакти. Чрез
посоченото обезщетяване в размер на 5 000 лева ищецът ще получи парично
удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции,
свързани с инцидента. Следва да се
отбележи, че в отговора на исковата молба никъде не е направено възражение за
намаляване на претендираните обезщетения със заплатеното застрахователно
обезщетение, въпреки че е неправено доказателствено искане по реда на чл. 176 ГПК, но по делото макар и изискана информация в посочения смисъл, то видно от
представеното удостоверение от ЗК „Лев Инс”, то обезщетение за инцидента не е
било изплащано, като същото касае и имещуствено репариране на вреди.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в случая е налице целият правопораждащ
деликтната отговорност на Община П. в случая, фактически състав, поради което и
искът се явява основателен, но относно претенцията му по размер, съдът
съобразно всички изложени дотук доводи, намира, че справедливият размер на търсеното обезщетение
възлиза на сумата от 5000 лв, като за претенцията над заявената сума, а именно
до сумата от 7000лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Върху
главницата се дължи и законна лихва за забава, считано от 29.11.2019 г. – деня
на увреждането до окончателното изплащане на вземането. съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По отговорността
за разноските:
При този изход на спора
– частична основателност на предявения иск, право на разноски, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Следва на първо място, да се посочи, че ищецът
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК по делото претендира разноски, както
следва- 700 лева- заплатено адв.
Възнаграждение /като за заплащането му са представени доказателства- заплатено
в брой, видно от договора за правна защита и съдействие/, сумата от 284, 85 лева-
заплатена държавна такса, както и сумата от 200 лева, заплатен депозит за
експертиза по делото. Същевременно, преди да се произнесе по дължимостта на
разноските, съдът следва да вземе предвид, че е направено възражение, от
представителя на ответната Община за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, по този въпрос намира следното- заявената претенция е за 7 000
лева, като искът е уважен за сумата от 5 000 лева, като се претендира
възнаграждение за адвокат от 700 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за
минималните адв. Възнаграждение, минимумът на възнаграждението е - при интерес от 5000 до 10 000 лв.
- 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.; или в случая минимума би бил- 680
лв, като в случая се претендира 700 лева, независимо, че искът е бил уважен за
сумата от 5 000 лева. Съдът намира, че следва да посочи, че според
задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. С оглед размера на иска, минималното адвокатско
възнаграждение съгл.чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, възлиза на 680 лева, като съдът не намира основание да намали
размера на претендираното възнаграждение, вземайки предвид и извършените по
делото действия, множеството проведени съдебни заседания, като счита, че
размерът е справедлив и не следва да бъде допълнително намаляван, като се
съобрази обаче размера на сумата, за която искът е уважен от съда и съобразно
уважената част от претенцията, то на ищеца се следват разноски в размер на
сумата от 846,32 лева.
Право на разноски има и
ответната страна, съобразно отхвърлената част на исковето, или за отхвърлените
2000 лева, като същата е претендирала разноски в общ размер- 350 лева /200
лева- депозит за експертиза по делото и сумата от 150 лева- юк възнаграждение/.
Съдът намира, следователно, че на ответника се следват разноски в размер на
100лв на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община П., с
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „И.Р.“ № 1 А, на основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на В.Ч.С., с ЕГН: **********,***,
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпениот същата неимуществени вреди, изразяващи се в – болки в
кръста, страдание, страх случилото се ПТП да не се повтори, шок от преживяното,
притеснения, уплаха, напрежение, неприятни емоции при спомена за процесния
инцидент, липса на пълноценни социални контакти,непосредствено след инцидента, безсъние,
тревожност, като пряка и непосредствена последица от претърпяно от ищцата пътно
транспортно произшествие на 29.11.2019г, получено при внезапно пропадане на
управлявания от ищеца лек автомобил – „М.“, с рег. № РК 2127 ВТ, при завой, в необезопасена и необозначена около
триметрова дупка в участъка след моста над ЖП линията в гр. Б., махала
„Търнска”, община П., републикански път III-605,
„Батановзи-Пали лула-Ноевци-Гигинци“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 7 000 лв. или за сумата от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Община П., с
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „И.Р.“ № 1 А, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.Ч.С., с ЕГН: **********,***,
сумата от 846,32 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Ч.С., с ЕГН: **********,***,на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на Община П.,с Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „И.Р.“ № 1 А, сумата от 100 лв., представляваща сторени разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: