Определение по дело №632/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20227060700632
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 47

 

град Велико Търново, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание, на втори фивруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 632 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано за разглеждане на искова молба, подадена от М.Д.К. с ЕГН **********, адрес ***, с която са предявени искове срещу ДНСК – София и Административен съд – Габрово с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявени в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Ищцата претендира заплащане от ответниците, на обезщетения за морални /неимуществени/ вреди, причинени й поради съвместно извършеното създаване на отрицателен морален образ. Твърди, че това е извършено чрез процесуалния представител на ДНСК в съдебни заседания и в писмена защита по адм. дело № 16/ 2017 г. на Административен съд – Габрово и чрез възприемането от съдебния състав на тезата на ДНСК с издаване на Решение № 55/ 16.06.2017 г. по посоченото дело на АС – Габрово. Претенцията е ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетения за причинените вреди, без да сочи в какво конкретно се заключават тези вреди. В исковата молба е посочено, че претенцията на К. е за сумата 50 000,00 лв., като в допълнение към искова молба е заявено, че същата се претендира в съотношение 70% на 30% между ДНСК и АС – Габрово, а в първото открито съдебно заседание изрично е заявено, че цената на иска срещу ДНСК е 35 000,00 лв., а на иска срещу АС – Габрово - 15 000,00 лева. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Административен съд – Габрово, чрез председателя на съда, е подал писмен отговор, в който заема становище за нередовност на исковата молба,, като несъответстваща на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК – липсва ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава този иск. Този ответник е направил възражение и за недопустимост на предявения срещу него иск, като става въпрос за фактически основания, които не попадат в нито една от хипотезите на чл. 215 от ГПК – ответникът ДНСК осъществява дейност като орган на изпълнително власт, а ответникът АС – Габрово като орган на съделбна власт, които дейности са различни и не се основават на общи права или задължения, нито на такива, произтичащи от едно и също основание. Като отделно основание за недопустимост на иска срещу него сочи обстоятелството, че в случая става въпрос за вреди, които се твърди да прозтичат от правораздавателна дейност на съда, а не от административна такава, поради което евентуална обезвреда би могла да бъде търсена на основанията и по реда на чл. 2 от ЗОДОВ.

С определението за насрочване на делото от Административен съд – Габрово, е изискано да представи преписката по адм. дело № 16/ 2017 г. по описа на този съд. С писмен отговор на искова молба вх. № 5766/ 07.11.2022 г. ответникът АС – Габрово е посочил, че адм. дело № 16/ 2017 г. по описа на този съд е изпратено с писмо изх. № 373/ 23.10.2019 г. в Административен съд – Велико Търново, във връзка с изискването му по адм. дело № 809/ 2018 г. по описа на АСВТ. След изискване, от деловодството на Административен съд – Велико Търново е представено удостоверение, съгласно което административно дело № 809/2018 г. на АСВТ е изпратено на ВАС с писмо изх. № 457/20.09.2022 г. от деловодството на АСВТ. С протоколно определение от ОСЗ, проведено на 29.11.2022 г., на основание чл. 192 от ГПК, от Върховен административен съд – гр. София е изискано да представи в оригинал или в заверен препис документите, намиращи се в гр. дело № 17/2013 г. на АС – Габрово, тези съдържащи се административно дело № 17/2016 г. на АС – Габрово и в Прокурорска преписка № 390/2015 г. на РП – Габрово, всички приложени към административно дело № 809/2018 г. на АС – велико Търново и изпратени на ВАС, с писмо изх. № 457/20.09.2022 г. от деловодството на АСВТ. В определения от съда срок и до настоящия момент, от неучастващото в производството лице не са представени изисканите му документи.

 

Предвид горното и тъй като от страните не е представен екземпляр от същото, към настоящия момент в делото не се съдържа Решение № 55/ 16.06.2017 г. по посоченото дело на АС – Габрово адм. дело № 16/ 2017 г. на Административен съд – Габрово.Независимо от последното, предвид заявената претенция, твърденията в исковата молба и в отговора на ответника Административен съд – Габрово, настоящият състав намира за безспорно, че М.Д.К. претендира репариране на неимуществени вреди, причинени й от Решение № 55/ 16.06.2017 г. адм. дело № 16/ 2017 г. на АС – Габрово, а не от някакви други действия или бездействие на длъжностни лица в същия съд.

 

Съгласно чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК: „Производства за обезщетения“. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК гласи, че за неуредени въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Отговорността по ЗОДОВ, съответно по чл. 1 или чл. 2 от този закон, е в зависимост от обстоятелството дали причинената вреда е в следствие на отменен акт, незаконосъобразни действия или бездействие на административен орган или такива на правозащитен орган. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Легалната дефиниция за „административен орган“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР към АПК и според нея, това е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В конкретния случай обаче от М.К. се претендират вреди, причинени от съдебно решение, т.е. от акт на правозащитен орган, а не от административен акт или от действия или бездействие, при или по повод извършване на административна дейност. Вредите от правораздавателната дейност обаче могат да се търсят по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, на административните съдилища са подведомствени само искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни, актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Поради това е недопустимо административният съд да разглежда иск, насочен против правноорганизационен субект, който не е от системата на изпълнителната власт, и то за репариране на вреди, които не са причинени от упражняването на административно властнически правомощия. В конкретния случай не се претендира източник на вредите да е достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което изключва приложимостта и на чл. 2в от ЗОДОВ. Поради това предявеният иск за обезвреда срещу Административен съд – Габрово, не е от правораздавателната компетентност на административните съдилища.

         

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от М.К. иск срещу Административен съд – Габрово е недопустим и не следва да бъде разглеждан в настоящото производство, а образуваното дело следва да се прекрати в тази му част.

 

Водим от горното и на основание и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

Връща като недопустима искова молба на М.Д.К. с ЕГН **********, адрес ***, против  Административен съд – Габрово, с правно основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с цена на иска 35 000,00 лева.

 

Прекратява производството по адм.д. № 632/ 2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в тази му част.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

Административен съдия: