Решение по дело №397/2017 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

09.01.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                    Година 2019               Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                  трети  състав

На 22 (двадесет и втори) ноември                                       Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия  Момов

гражданско дело номер 397 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността.

          В исковата си молба (уточнена и допълнена), ищците Н.Й.Н. и В.Й.Н. твърдят, че първият от тях е собственик на първи жилище етаж в източната секция на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „М. П.“ № 1, построена върху дворно място с площ 1070 кв.м, което понастоящем съставлява имот с идентификатор 58222.495.514. Същият придобил и правото на собственост върху западен гараж, източна изба, южна изба, 1/2 идеална част от тавана над източната секция на сградата, 1/4 идеална част от общите части на сградата и 1/10 идеална част от дворното място. През 2012 г. Н. Н. дарил на В. Н. имот в същата сграда, представляващ жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Същото било образувано от притежаваните от първия ищец източна и южна изби, след като бил променен статутът на помещенията от изби, в жилищен имот. Ответникът Х.Д.Х. също притежавал недвижим имот в жилищната сграда, като без да има основание поставил оградна мрежа в дворното място, точно под терасата на сутеренния етаж и по този начин препятствал достъпа на първия ищец до дворното място, в съсобствеността върху което той участвал. През 2003 г. Н. Н. подписал декларация, с която дал съгласието си наследодателят на ответника – Д. Г. да построи второстепенна постройка за съхранение на отоплителни материали в парцел II-16 в кв. 39 (съседен на описания по-горе поземлен имот). Върху тази постройка, обаче, ответникът неправомерно изградил гараж, чиито стени били изцяло пред прозорците на жилището на втория ответник и по този начин спирали проникването на светлина в него. Освен това, обслужващата пътека за общо ползване от 0,70 м не била оставена на земята, а върху покрива на описаната по-горе второстепенна постройка и по този начин създавала неудобства и пречела за ползването на жилището на втория ищец. Всички тези действия на ответника пречели на ищците да упражняват правото си на собственост. Молят съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да премахне поставена от него ограда в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по КК на гр. В. Преслав; да бъде осъден да премахне изградени от него стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали, изградена в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по КК на гр. В. Преслав и да направи пътека за общо ползване и обслужване с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара. Претендират и направените деловодни разноски.

          В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва претенциите, като прави възражение за нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 57 от 11.04.2012 година. Поради нищожността на сделката, ищецът В. Н. не притежавал право на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот. Сочи, че оградната мрежа била поставена преди повече от четиридесет години и то от трети лица. Излага, че изграденият гараж върху второстепенната постройка не нарушава по никакъв начин правото на собственост на ищците. Твърди, че не е имал задължение и не е изграждал обслужваща пътека в дворното място, както и че ищците нямат интерес от такава. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

          Видно от приложените нотариален акт № 60, том II, дело № 534/1964 г. и нотариален акт № 80, том II, дело № 423/1978, съставени от съдия в Районен съд – Преслав е, че на 24.12.1964 г. и на 26.07.1978 г. Х. Б. Д продал на Д. Х. Г3/10 идеални части от дворно място, цялото от 1040,00 кв.м, с построената в него стара къща, без другите постройки в същия двор, а на В.К. В., К. Д. К., Й. Н. Г. и Д. Х. Г.– 1/10 идеална част от същото дворно място, цялото от 1040,00 кв.м, заедно с цялата построена в него стопанска постройка (сграда) и с насажденията, находящо се в гр. В. Преслав, парцел 2 за 615 от кв. 37 по плана на града. С договор за доброволна делба от 10.07.1978 г. описаните съсобственици, притежаващи и право на строеж върху дворното място, извършили делба на застроения имот, като в дял на Д. Г. били поставени: втори източен жилищен етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, клозет; източен гараж в източна секция; западна изба в източна секция; 1/2 идеална част от източната половина на целия таван; 1/4 идеална част от общите части на сградата. На 07.08.1978 г. бил сключен договор между Х. Д., Й. Г., Д. Х., В. К.и К. Д., по силата на който съсобствениците на 4/10 идеални части от дворно място II-650 от кв. 37 се задължили след построяване на жилищната сграда да поставят ограда на 2 метра около постройката в съседство с Х. Д.. Видно от приложения нотариален акт № 151, том III, дело № 797/1993 г., съставен от съдия в Районен съд – Велики Преслав е, че на 03.12.1993 г. Н.Й.Н. придобил чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж в източната секция от двуетажната масивна жилищна сграда от две секции, с гаражи и изби под жилищните етажи, находяща се в гр. Велики Преслав, построена върху дворно място, цялото от 1070 кв.м, съставляващо съсобствен парцел II-615 в кв. 39 по плана на града, заедно с принадлежащите му западен гараж в източната секция на сградата; източната изба в източната секция на сградата, южната изба с килер; 1/2 идеална част от тавана над източната секция на сградата; 1/4 идеална част от общите части на сградата и 1/10 идеална част от дворното място, в което е построена сградата. Според приложената схема № 15-144286/30.03.2017 г., изд. от СГКК – гр. Шумен, описаният имот понастоящем съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.3, адрес на имота: гр. Велики Преслав, ул. „Матей Преображенски“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; посочена в документа площ – няма данни; брой нива на обекта – 1; прилежащи части: източна и южни изби, 1/2 идеална част от източен таван, 1/4 идеална част от общите части. Съдът констатира от нотариален акт № 138, том V, рег. № 1870, дело № 396/2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК, че Н.Н. дарил на брат си В.Й.Н. следния недвижим имот: жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. В. Преслав, находящо се в сграда 1 в ПИ с идентификатор 58222.495.514 в гр. В. П., ул. „М.П.“ № 1А, ет. 1 с площ 55 кв.м, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад с площ 25 кв.м, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата.

По делото е представена декларация от Н.Н. рег. № 1212/26.08.2003 г. на ВПРС, с която същият декларирал, че е съгласен съседът му – Д. Х. Г. да построи второстепенна постройка за отоплителни материали с размери 2,60 на 5 метра с покрив на ниво на тротоара и обслужваща пътека с ширина 0,70 м за общо ползване, като постройката е в имот II-615 в кв. 39 по плана на гр. В. Преслав. Съдът констатира от приложеното разрешение за строеж № 61/27.08.2003 г., изд. от Община В. Преслав, че на Д. Г. било разрешено да изгради стопанска постройка в описания имот и с описаните размери. Видно от удостоверение за наследници изх. № 437/21.11.2017 г., изд. от Община В. Преслав е, че Д. Г. починал на 19.03.2013 г., като оставил за свои наследници ответникът Х.Д.Х. и Б. Д. Д. В материалите по нотариално дело № 396/2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК (копия на които са представени по делото) се съдържа удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г., изд. на основание чл. 202 от ЗУТ, от Главния архитект на О.В.П. в което е описано следното: „В УПИ II-615 кв. 39, представляващ ПИ с идентификатор 58222.495.514 по КК на гр. В. Преслав е изграден обект „Многофамилна жилищна сграда“ с идентификатор 58222.495.514.1, съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж от 1978 година. Съгласно одобрената и съгласувана скица-проект, избени помещения в южна и източна част са преустроени и обособени като самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад.”. В писмо изх. № 11-00-275/18/1 от 15.11.2018 г. на О.В.П. е описано, че в архива на общината се съхранявало гореописаното удостоверение, което било издадено на основание справка с одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. В. Преслав.

          Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от 28.09.2018 г., в процесния имот е изградена постройка – склад за отоплителни материали, разположена на 0,75 м от югоизточната стена на сградата, с покрив на нивото на тротоара, с размери: към улицата – ширина 2,86 м, към имота – ширина 2,30 м, дължина от запад – 6,35 м, дължина от изток – 5,59 м, височина от юг към дворното място е 2,50 метра. Така получената застроена площ е 15 кв.м. Върху постройката е изградена лека конструкция – навес с покрив от ЛТ-ламарина и стени от дървени ПДЧ-плоскости. Допустимите отстояния по закон за постройката са спазени. Местоположението на същата е определено с виза от главния архитект на общината, като постройката е изградена на указаното отстояние от жилищната сграда и височина. Вещото лице сочи, че обслужващата пътека за общо ползване с размери 0,70 м (на място – реално 0,75 м) покрай второстепенната постройка е изградена на (-)0,77 м спрямо нивото на тротоара. Нивото на същата е съобразено с местоположението на прозорците на помещението, ползвано като кухня от ищеца. Пътеката е разположена на 0,05 м по-ниско от долния ръб на прозорците, така че да не проникват през тях повърхностните води. Няма специални норми, регулиращи местоположението на този вид пътеки. Описва, че достъпът до дворното място на ищците може да се осъществява през жилището на приземния етаж, което има врата към двора. Достъпът до дворното място на ответника може да се осъществява през пътеката за общо ползване. Предназначението на двата броя прозорци от северната страна на сградата, към помещението, което се ползва за тоалетна и помещението, което се ползва като кухня, разположени под нивото на тротоара, е основно за вентилация, като през тях прониква „разсеяна светлина“. Вещото лице излага, че описаната по-горе второстепенна постройка не нарушава нормалната осветеност на помещението, ползвано като кухня. Това помещение е изградено след реконструкция на част от приземния етаж на сградата, поради което то е със спомагателно и обслужващо предназначение. Това помещение, съобразно нормативните изисквания, е допустимо да се осветява непряко, както е в момента. Възможно е да се подобри осветеността му при премахване на изградения с покрив от ЛТ-ламарина и стени от дървени ПДЧ навес, но осветяването отново ще бъде непряко. Описаният навес не препятства ползването на помещението, ползвано като кухня.

          В изготвеното допълнително заключение от 13.11.2018 г., вещото лице сочи, че моментът на извършване на преустройство на двете изби на ищеца В. Н. в жилище, е неизвестен. За да се прецени законността на извършеното преустройство, следвало да е наличен инвестиционен проект, какъвто, след поискване за нуждите на експертизата, не бил предоставен на вещото лице от О.В.П. От друга страна, в издаденото от Община В. Преслав удостоверение, било потвърдено изпълнението на изискванията на закона.

          Разпитаните в качеството на свидетели Д.Г.(родител на ищците) и Е.Г.(в родство от пета степен по съребрена линия с ищците) излагат, че от години имотите на ищците се ползват от свид. Д. Господинова и съпруга й, които фактически обитават преустроените в жилище изби. Сочат, че второстепенната постройка била изградена през 2003 г. от бащата на ответника, като тогава той изградил и процесната ограда в дворното място. Тъй като семейство Господинови ползвали част от дворното място, те нямали пряк достъп дотам, а преминавали през съседен имот. Освен това, те нямали достъп до пътеката за общо ползване.

          По делото като свидетели са разпитани и М.М.и Валентин Енев, които излагат, че сградата, обитавана от страните, представлявала фактически две долепени двуетажни къщи, като от улицата има достъп до дворното място със стъпала. Описват, че между кооперацията и изградените второстепенни постройки има пътека, както и врата, която не се заключва. Изградените телени огради в процесното дворно място съществували в този си вид отпреди повече от четиридесет години. Ищците имали достъп до дворното си място от две места.

          Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

          По постановеното извършване на проверка на истинността на приложено и оспорено писмено доказателство:

          По делото, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността, в частност – верността на удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г., изд. от Главния архитект на О.В.П. допуснато по настоящото дело като приложено към материалите по нот. дело № 396/2012 г. по описа на Нотариус рег. № 592 на НК – като издадено при липса на посочените в него одобрен инвестиционен проект и одобрена и съгласува скица-проект. Същото е издадено на основание чл. 202 от ЗУТ и в него е удостоверено, че „въз основа на одобрен инвестиционен проект за обособяване на дялове от собствен имот, разрешение за строеж от 1978 г. и одобрена и съгласувана скица-проект, в УПИ II-615, кв. 39, представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по КК на гр. В. Преслав е изграден обект „Многофамилна жилищна сграда“ с идентификатор 58222.495.514.1. Съгласно одобрената и съгласувана скица-проект, избени помещения в южна и източна част, са преустроени и обособени като самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад.”. Задължена, на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, О.В.П. не представя по настоящото дело документите, посочени като основание за издаване на удостоверение изх. № 17/07.02.2012 година. Вместо тях, общината представя писмено изявление изх. № 11-00-275/118/1 от 15.11.2018 г. на Главния архитект в общината, според което в архива на общината се съхранява удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г. – издадено въз основа на справка с одобрената със заповед № РД-18-44 от 09.07.2010 г. и влязла в сила кадастрална карта на гр. Велики Преслав, където посоченият в удостоверението имот е отразен като „жилище-апартамент” с идентификатор 58222.495.514.1.1., с площ от 55,01 кв. метра. В тази насока, чрез заключението на допълнителната СТЕ се доказа, че в О.В.П. не са налични инвестиционен проект и одобрената и съгласувана скица-проект за извършеното обособяване. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ЗУТ, доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях могат да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти и това се удостоверява от общинската администрация. С процесното удостоверение Община В. Преслав удостоверява обстоятелството, че бил наличен такъв инвестиционен проект. По делото обаче, този факт бе категорично оборен. Ето защо, съдът счита, че в настоящото съдебно производство следва да бъде признато за установено, че оспореното удостоверение е неверно и като такова, следва да бъде изключено от доказателствата по делото.

          По исковете с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността:

          Осъдителният негаторен иск (каквито са исковете в настоящото съдебно производство) предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не изключва изцяло включените в него правомощия владение и ползване, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота от собственика му според неговото предназначение. В настоящото производство всеки от ищците следва да докаже, че е собственик на недвижим имот и че правото му на собственост е нарушено от ответника по начина, твърдян в исковата молба.

          Ответникът прави възражение, че ищецът В.Н. не е собственик на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.1, тъй като сключеният между ищците договор за дарение от 11.04.2012 г. е нищожен поради противоречие със закона. Позовава се на обстоятелството, че Н.Н. бил собственик на източна и южна изба, които преустроил незаконосъобразно в жилище – предмет на атакуваната сделка. Съдът намира това възражение за неоснователно. Според трайно установената практика на ВКС незаконният строеж е годен обект на вещни права и сделката със същия не е нищожна. Въпросът за законността му е относим единствено към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост.

          Тоест, съдът намира за доказано, че Н.Н. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.3, както и на 1/10 идеална част от поземлен имот с идентификатор 58222.495.514, а В.Н. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.1. Като титуляри на правото на собственост, всеки от тях разполага с правото да предяви негаторен иск, за да защити правото си на собственост.

          За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, ищците следва да установят кое е действието, което препятства упражняване на вещното им право, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Според смисъла на хипотезата на тази норма, претендираната по този ред защита на правото на собственост изисква установяване на конкретно действие и наличието му и по време на висящността на съдебния процес. Тоест, за да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие на ответника, да е обективиран конкретен резултат, включително поддържан по време на съдебно разглежданата защита, който да създава пречки за ползването на вещта от собственика й. В случая, ищците твърдят, че неоснователните действия се изразяват в изграждане в дворното място на ограда и в изграждане на стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали. По реда на чл. 109 от ЗС ищецът може да иска преустановяване на неоснователно действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. Предявявайки своето право, същият не може да навлиза в правната сфера на ответника по начин да препятства упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца. В случая се установи, че спорната ограда е изградена преди близо четиридесет години, като това било известно и на ищеца Н. Н., и на праводателите му. Освен това, по делото не се доказа, че именно ответникът изградил същата или че именно той поддържа създаденото чрез нея положение. Тоест, в тази насока не се установиха противоправни действия на Х. Х. в имота. Освен това, чрез заключението по изготвената СТЕ и чрез гласните доказателства не се установи наличието на тази ограда да създава пречки за ползването на имота от страна на ищеца Н. Н..

          Горното се отнася и до изградените върху второстепенната постройка стени (гараж): установи се, че същите са поставени от праводателя на ответника през 2003 г., след дадено съгласие от праводателите на ищците. Установи се, чрез заключението на приетата експертиза, че съществуването на тези стени (гараж) не препятства неправомерно упражняването на правото на собственост на всеки от ищците.

          Относно искането на ищците за осъждане на ответника да извърши действия, изразяващи се в изграждане в съсобствения поземлен имот на пътека за общо ползване и обслужване на сградата с конкретни технически характеристики: с оглед горепосочените материалноправни предпоставки на защитата, основана на разпоредбата на чл. 109 от ЗС, искането за осъждане на извършване на действия, представляващи създаване на нововъведение, увеличаващо полезните свойства на вещта, правото на собственост върху която се претендира, не намира опора в закона. В тази им част всеки от исковете не се основава на твърдения за извършване от ответника на предходни и съществуващи към датата на приключване на устните състезания по делото неоснователни действия, които да имат за резултат препятстване упражняването на правото на собственост от всеки от ищците.

          Предвид гореизложеното, настоящият състав приема за недоказани твърдените от ищците факти, представляващи противоправни действия на ответника, засягащи правото на собственост на Н.Н. и на В.Н. върху процесните недвижими имоти. Ето защо, предявените негаторни осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

          На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от последния разноски по делото, в размер на 1014,00 лева.

          Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          На основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г., издадено на основание чл. 202 от ЗУТ от Главния архитект на О.В.П. Е НЕИСТИНСКО (НЕВЕРНО) и ИЗКЛЮЧВА същото от доказателствата по делото.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.Н. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Д. ***, против Х.Д.Х. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността, за осъждане на Х.Х. да прекрати като неоснователно – поставяне на ограда в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. Велики Преслав и да премахне същата ограда, като пречеща на Н.Н. да упражнява правото си на собственост, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.Н. с ЕГН ********** против Х.Д.Х. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за осъждане на Х.Х. да прекрати като неоснователно – изграждане на стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. Велики Преслав, като премахне същите стени (гараж), като пречещи на Н.Н. да упражнява правото си на собственост, както и за осъждане на Х.Х. да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Й.Н. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Д. ***, против Х.Д.Х. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за осъждане на Х.Х. да прекрати като неоснователно – изграждане на стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. Велики Преслав, като премахне същите стени (гараж), като пречещи на В.Н. да упражнява правото си на собственост, както и за осъждане на Х.Х. да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА ищците Н.Й.Н. и В.Й.Н. да заплатят на ответника Х.Д.Х. направените деловодни разноски, в размер на 1014,00 лв. (хиляда и четиринадесет лева).

          Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     Районен съдия: