№ 13969
гр. С, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110123492 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Г. А. М., ЕГН **********, И. А. М.,
ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН ********** и Л. Т. М., ЕГН ********** против „.............“
АД, ЕИК .......... осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сума в общ размер 45000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето на ищците,
настъпило на 07.01.2017 г. от застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, като сумите се претендират по следния начин: ответникът да заплати на Г. А. М.
20000,00 лева, на И. А. М. – 10000,00 лева, на А. Г. М. – 10000,00 лева и на Л. Т. М. –
5000,00 лева.
Ищците излагат твърдения, че на 07.01.2017г. около 16.00 часа при пътуване в посока
от Б към С след антените на възвишението на изхода на Б се случило ПТП между
управлявания от А. М. лек автомобил „.....“ с рег. № ......., и лек автомобил. „........“ с рег. №
.........., с водач к б К и собствен на К С П. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с
пострадали лица от органи на ОДМВР. Излага се, че вина за настъпилото ПТП е имал
водачът на лек автомобил „........“ с рег. № .........., който към датата на събитието е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. След
произшествието Г. А. М., И. А. М. и Л. Т. М. били закарани в МБАЛ Б, а в последствие в
спешния център бил докаран и водачът на автомобила - баща и съпруг на останалите – А. Г.
М.. На всеки от ищците било направено образно изследване. В резултат на ПТП-то Г. А. М.
претърпяла разкъсно – контузна рана на челото, лечението на която продължило повече от
шест месеца , както и силен стрес и шок от преживяното, което е имало отражение в
емоционалното й състояние за повече от една година. При тези данни претендира да й се
заплати обезщетение в размер на 20000,00 лева. За претърпени от И. А. М. болки и
страдания, изразяващи се в главозамайване, ускорен пулс, изменение на кръвното налягане,
умора, приповдигнато емоционално състояние и страх да управлява автомобил за период
над една година се претендира от ответника да заплати сумата от 10000 лв. като
обезщетение. Ищецът А. Г. М. поддържа, че в резултат на произшествието е претърпял удар
в дясната страна, вследствие на което е преживял болки и стрес , като не е бил в състояние
да ходи на работа, за което е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за един
1
месец. Посочва, че макар да не се е възстановил от удара е продължил да ходи на работа и
шофира служебния автомобил с болки в крайниците за период от шест месеца. Твърди, че
цялостното му възстановяване е продължило около една година. През цялото време страдал
и за това, че именно той е причинил увреждане на децата и съпругата, както и че децата му
не са имали възможност да заминат за чужбина, където работели. За обезщетяване на тези
болки и страдания претендира сумата от 10000,00 лева. Ищцата Л. Т. М. посочва, че
вследствие на произшествието е получила главозамайване и липса на равновесие в
продължение на една година. Ползвала отпуск по болест, но само за един месец, тъй като се
страхувала да не загуби работата си. Изпитвала страх да се вози, страдала заедно с децата си
за техните увреждания, чувствала се емоционално натоварена. За претърпените от нея болки
и страдания претендира заплащане на обезщетение в размер на 5000,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който последният
признава наличието на застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП по отношение на лек автомобил
„........“ с рег. № ........... От страна на ответника не се оспорва и това, че застрахователното
дружество е било сезирано извънсъдебно за заплащане на търсените с настоящата искова
молба обезщетения съгл. чл.498, ал.1 КЗ, но се оспорва твърдението, че възникналото ПТП е
по вина на водача на този автомобил; оспорва се механизма на възникване на ПТП,
причинно – следствената връзка между събитието и твърдените увреждания. Навежда
доводи за наличие на съпричиняване. Оспорва ищците да са претърпели телесни увреждания
от процесното ПТП и съответно не са търпели болки и страдания. В условията на
евентуалност исковете се оспорват и досежно предявения размер като несправедлив, с оглед
вида и характера на вредите. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 378 КЗ. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента
и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние, което е
извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена
връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Безспорно се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователно покритие по сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „........“ с рег. №........... Това обстоятелство
се установява и от отразеното в констативния протокол за ПТП рег. №348р-183 от 08.01.2017
г. по описа на ОД на МВР гр. К, който в тази част се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му. Признатият и от ответника факт за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита от
ответника, поради което последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от ищците вреди при наличие и на останалите предпоставки за това. Установява
се, че ищецът е депозирал молба при ответното дружество за определяне и заплащане на
застрахователно обезщетение.
От приетия по делото констативен протокол за ПТП рег. №348р-183 от 08.01.2017 г. по
2
описа на ОД на МВР гр. К и план – схема се установява, че на 07.01.2017 г. около 16,30 часа
+900
на път Е79 при км 355 часа в посока от гр. Б към гр. С водачът на лек автомобил „........“
с рег. №.......... – к б К движейки се с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол
над управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в лек
автомобил „.....“ с рег. № ................, управляван от А. Г. М., който също се е движел по път
Е79 с посока от гр. Б към гр. С като ударът е настъпил в лентата за движение на лек
автомобил „.....“ с рег. № ................. Независимо от наведените от страна на ответника
възражения за липса на обвързваща съда доказателствена сила на протокола за ПТП в частта
на отразения механизъм на произшествието, съставената към него план – схема на ПТП е
подписана и от двамата участници в инцидента, от което съдът приема, че същите са се
съгласили с така очертания механизъм на ПТП. Ответникът, чиято бе доказателствената
тежест не установи в процеса различен от описания в протокола механизъм, респ. действия с
които водачът на лек автомобил „.....“ с рег. № ................ да е допринесъл за настъпването на
произшествието.
Съвкупната преценка на доказателства налага извод, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „........“ с рег. №.........., който не е съобразил
скоростта си на движение с атмосферните условия, които видно от схемата към протокола за
ПТП са били облачно и заснежено – обработено, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както
и това, че не е контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил. Установено е
по делото, че спрямо виновния водач е било взето административно отношение със
съставянето на АУАН №981131, серия Г от 08.01.2017 г. При това положение съдът намира
поведението на водача на лекия автомобил за противоправно, в колизия с общата
императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на
правилата по ЗДвП, според които е следвало да продължи движението си направо по пътя
без да навлиза неправомерно в лентата за насрещно движение. От страна на ответника не
бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Също от констативния протокол за ПТП се установява, че пострадала от ПТП е Г. А.
М., която е била настанена в МБАЛ Б с контузия на главата, като от приобщените
медицински документи се установява, че същата е има разкъсно – контузна рана на челото.
Приета е била в хирургично отделения на МБАЛ Б на 07.01.2017 г. и след извършена
оперативна интервенция е изписана на 11.01.2017 г. с окончателна диагноза „комоцио
церебри, вулнус лацеро контузум регио фронталис“. При направените образни изследвания
не са установени травматични промени на главата, в областта на костите на гръдния кош,
както и в областта на паренхимните коремни органи. Не са визуализирани патологични
промени на структурите на главния мозък. Задната черепна ямка – малък мозък, стволови
отдели и околостволови цистерни са били без изменения. Според приетата по делото
епикриза №242/32 от 11.07.2017 г. на Г. А. М. под влияние на приложената лекарствена
терапия е настъпило подобрение на общия и локалния статус Лицето е изписано от
болничното заведение с предписани медикаменти за лечение и без необходимост от
уреждане на временна неработоспособност.
От приобщените листове за преглед на И. А. М. и Л. Т. М. се установява, че те са били
приети в ЦСМП при МБАЛ Б на 07.01.2017 г. и двамата са били с пъровначална диагноза
„контузио торацис“ като са им назначени образни изследвания. От проведените на
07.01.2017 г. образни изследвания е видно, че при И. А. М. и Л. Т. М. не се установяват
травматични промени в областта на мозъчния паренхим, вентрикулната система,
субарахноидалните пространста и черпните кости. Не са установени травматични промени в
областта на белия дроб, корема, малкия таз и в гръбначните прешлени. Видно от болничен
лист №Е20167618173/09.01.2017г. ищецът И. А. М. е бил временно неработоспособен за
времето от 09.01.2017 г. до 13.01.2017 г. поради изкълчване на коляното, за което му е бил
определен домашен режим на лечение. Според представените болнични листове с
№Е20167479727/10.01.2017 г. и №Е20167479733/13.01.2017 г. ищцата Л. Т. М. също е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност за времето от 09.01.2017 г. до
20.01.2017 г. поради заболяване с диагноза е „остра инфекция на горните дихателни пътища
3
– неуточнена“ и „остър бронхит“, за което й е бил определен домашен режим на лечение.
След направено образно изследване на А. Г. М. в МБАЛ – Б на 07.01.2017 г. не са
установени травматични промени в областта на Рьо графираните прешлени. За времето от
09.01.2017 г. до 13.01.2017 г. ищецът А. Г. М. също е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност видно от приобщения болничен лист №Е20167479722/09.01.2017 г.,
според който диагнозата е „изкълчване на друга и неуточнена част на раменния пояс“.
Според болничен лист №Е2016790948/02.02.2017 г. ищецът о е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за времето от 02.02.2017 г. до 21.02.2017 г. поради контузио
регио лумбосакралис с предписан домашен режим на лечение.
За претърпените от ищците неимуществени вреди е изслушано и прието заключение на
комплексна съдебно - медицинска експертиза, изготвено по писмени данни от наличната по
делото медицинска документация без да е извършен личен преглед на нито един от ищците,
според което пострадалата Г. А. М. е получила травматични увреждания изразяващи се в
мозъчно сътресение и ламбовидна разкъсно- контузна рана на челото и наличие на въздух
вляво челно. Посочено е, че от оздравителният процес при мозъчно сътресение е бил в
рамките на 20-25 дни, а на разкъсно – контузната рана за 10-14 дни с образуване на белег.
Съгласно заключението на вещото лице за полученото от ищцата Г. А. М. мозъчно
сътресение е бил необходим покой и лечение на общомозъчната симптоматика, изразяваща
се в главоболие, виене на свят, нестабилност, отпадналост, изпотявания, тахикардия според
дадените по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК разяснения в съдебно заседание. В рамките на пълния
възстановителен период 20-25 дни пострадалата Г. А. М. не е могла пълноценно да се грижи
за себе си и да изпълнява трудовите си задължения. При изписване от болничното заведение
на пострадала е изписана медикаментозна терапия.
Вещото лице по СМЕ е установило, че ищецът И. А. М. е получил вследствие на ПТП
– то травматично увреждане – контузия на гръден кош, което без увреждане на костите
оздравява за две - три седмици. Посочено е, че за вписаната в болничния лист на името на И.
А. М. диагноза „изкълчване на коляното“ няма медицински документи по делото, както
резултати от проведено образно изследване на долни крайници след инцидента. Според
заключението А. Г. М. вследствие на ПТП- то е получил контузия на поясно – кръстната
област без увреждане на кости или вътртешни органи, при което оздравителният процес е
две -три седмици. Вещото лице е посочило, че за отразената в представения по делото
болничен лист на името на А. Г. М. диагноза „изкълчване на друга и неуточнена част на
раменния пояс“ не са налични по делото медицински документи. По отношение на ищцата
Л. Т. М. е установено, че е получила травматично увреждане - контузия на гръден кош,
която без увреждане на костите оздравява за две - три седмици. Според експерта получените
от И. А. М., А. Г. М. и Л. Т. М. контузии са им причинили средни по сила болки, които в
острия период 7-10 дни са ги ограничавали да изпълняват трудовите си задължение, без
ограничения за пълноценно самообслужване.
Според заключението на СМЕ установените травми при всички пострадали са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива
и могат да се получат при ПТП, независимо че по делото липсват данни къде да били
позиционирани пострадалите в лекия автомобил. В наличната по делото медицинска
документация не са налице морфологични данни за наличие на лентовидни
натъртвания/охлузвания от колана по гърдите на ищците, както и данни за установените
увреждания преди датата на ПТП-то. При ищците не са установени тежки наранявания
свързани със счупвания на кости, разкъсване на стави, на мускулни групи или вътрешни
органи. Не се установява от приложената медицинска документация на И. А. М., А. Г. М. и
Л. Т. М. да е предписана терапия след инцидента, влк. и с обезболяващи медикаменти, а и в
последващ период.
От прието по делото заключение на съдебно автотехническата експертиза се
установява, че лек автомобил „.....“, в който са пътували ищците е бил фабрично оборудван с
два триточкови колана на предните седалки и два триточкови и един двуточков колан на
задните седалки. Вещото лице е посочило, че по делото липсват данни, от които да може да
4
се направи извод дали пътниците в лек автомобил „.....“ са били с поставени обезопасителни
колани по време на инцидента.
По делото са приобщени медицински документи, послужили на вещите лица за
изготвяне на заключенията, както и 2 броя самолетни билети на името на Г. М. и И. М. за
полет FR9968 С – Лондон на 07.01.2017 г. в 22.25 часа.
За получените травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на
лечение са събрани и гласни чрез разпита на свидетеля П Т П, който е брат на ищцата Л. Т.
М. и който след като узнал за инцидента отишъл на място. Разказва, че когато пристигнал Л.,
И. и Г. вече били откарани с линейка, а той и А. останали да изчакат пътна помощ и
полицаите да си свършат работата. След това отишли в болницата, като Г. вече била приета в
хирургично отделение с рана на главата, а останалите в спешното с натъртвания. Сочи, че Г.
и сега има белег на челото около 8-10 см. Разказва, че в деня на инцидента всички пътували
към летището, защото Г. и И. щели да заминават за А, но така и не заминали в продължение
на 6 месеца след това. Всички преживяли стрес от катастрофата. Г. се страхувала да се вози.
Сестра му Л. била болничен два месеца, но трябвало да се връща на работа, независимо от
стреса. Л. посещавала психолог заради това и вече не се возела на предната седалка. Л.
пиела лекарства около година и половина след това. А. същи изпитвал голям стрес като
шофьор, независимо че нямал видими наранявания и той стоял малко вкъщи след
злополуката и отказвал курсове. С времето нещата позатихнали, но стреса и страхът си
останали у ищците. Вече не се говорело толкова за катастрофата.
С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че по делото са
установени всички предпоставки на предявените искове за неимуществени вреди
(противоправно деяние, което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и
наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди),, поради
което те следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищците
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението се определя от съда по справедливост. При определянето на размера им за
всеки един по отделно следва да бъдат взети предвид обективни обстоятелства, които при
телесните увреждания са тежестта и характерът на увреждането, неговата продължителност
и интензивност, начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило,
допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални страдания, възраст на
пострадалия, общественото му положение и др.. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
(Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). В ППВС №17/63 г. т.7 е указано, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване като е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
В случая ищцата Г. А. М. е получила травматични увреждания изразяващи се в
мозъчно сътресение и ламбовидна разкъсно- контузна рана на челото, които неизменно са
били съпроводени с болки и страдания. Ищцата е претърпяла опертивна интервенция на
челото непосредствено след постъпването й в болницата на 07.01.2017 г. По делото не е
представена проследяваща медицинска документация за състоянието на Г. А. М. след
изписването й от болницата на 11.01.2017 г., но от наличните обективни данни се
установява, че след хирургияната интервенция на челото й е останал белег, който и към
днешна дата е видим според свидетелските показания. С оглед констатираното мозъчно
сътресение на ищцата на нея и бил необходим покой и лечение на общомозъчната
симптоматика, изразяваща се в главоболие, виене на свят, нестабилност, отпадналост.
Възстановителният период според заключението на съдебно - медицинската експертиза,
което съдът приема за обективно и компетентно дадено, е продължил до 20-25 дни по
отношение на мозъчното сътресение и до 10-14 дни на разкъсно – контузната рана с
образуване на белег. Независимо, че в епикризата на Г. А. М., издадена след престоя й в
хирургичното отделение на МБАЛ Б е вписано, че не се налага уреждане на период на
5
временна неработоспособност, вещото лице по СМЕ е дало заключение, че тя не е могла да
изпълнява трудовите си задължение в рамките на пълния възстановителен период от 20-25
дни, както и не е могла пълноценно да се грижи за себе си, което следва да бъде съобразено.
Няма доказателства, че лечението на Г. А. М. е продължило повече от шест месеца, каквито
са твърденията в исковата молба. Според показанията на свидетеля освен физически болки
ищцата е претърпяла и емоционален дискомфорт, страхувала се да шофира, преживяла е
голям стрес. Ето защо и като съобрази, че състоянието й не е налагало специално лечение,
няма данни за усложнено протичане на възстановителния период, младата й възраст към
датата на ПТП-то, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че справедливото
в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което ответникът следва да заплати на Г. А.
М. с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 6000,00 лева.
По делото не се събраха категорични доказателства, че Г. А. М. като пътник в МПС е
пътувала без поставен предпазен колан. Намаляването на така определеното обезщетение за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха настъпили в по- малък обем, ако по
време на произшествието пострадалият е носил предпазен колан. Тежестта на доказване на
това обстоятелство е на ответника като в случая принос на увреденото лице за причинените
му вреди не е доказан, поради което възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Г. А. М. е неоснователно.
По отношение обезщетяването на претърпените от останалите ищци болки и страдания
вследствие на настъпилото на 07.01.2017 г. произшествие следва да се посочи, че противно
на наведените от ответника доводи, болки и страдания могат да бъдат претърпени и при
увреждания, контузии, при които няма морфологичен субстрад, т. е няма разкъсване,
счупване, кръвонасядане. Следва да се посочи и че увреждането на здравето може да касае
не само физическата цялост на тялото на едно лице, но и неговото психическо и
психологическо състояние, вследствие на което за него на настъпят болки и страдания на
физическо ниво. Именно субективното негативно отражения се явява подлежащата на
обезщетяване неимуществена вреда (физически и/или психически болки и страдания (така в
решение №60084/10.12.2021 г. по т.д. №59/2020 г. на ВКС, първо ТО). По силата на чл. 45
ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждане на здравето.
Ищците И. М., Л. М. и А. М. твърдят, че вследствие на инцидента са претърпели
физически страдания, изразващи се в главозамайване, ускорен пулс, отпадналост, умора,
липса на равновесие, които макар и да не твърдят да са вследствие на настъпили
травматични увреждания, представляват нарушения на здравето. За тях обаче по делото
липсват обективни данни. Вещото лице по СМЕ е посочило, че И. М. и Л. М. вследствие на
инцидента са получили контузия на гръден кош, а А. контузия в поясно – кръстната област,
но не посочва твърдените от ищците увреждания на здравето да се в резултат на
установените според медицинските документи травматични увреждания. Следва да се
съобрази и че изведените от експерта травматични увреждания са въз основа на листовете за
преглед от 07.01.2017 г. на тримата ищци, съдържащи първоначалните диагнози по данни на
пациента (по снетата анамнеза), а според резултатите от направените образни изследвания в
същия ден не се установяват травматични промени в областта на мозъчния паренхим,
вентрикулната система, субарахноидалните пространста и черпните кости, както и
установени травматични промени в областта на белия дроб, корема, малкия таз и в
гръбначните прешлени на никой от пострадалите. Отделно от това и според заключението на
СМЕ за вписаната в болничния лист на името на И. А. М. диагноза „изкълчване на
коляното“ няма медицински документи по делото, както и резултати от проведено образно
изследване на долни крайници след инцидента. Установява се разминаване и в
дигностицирането на полученото от А. Г. М. увреждане според медицинските документи,
тъй като в издадения му на 09.01.2017 г. болничен лист диагнозата е „изкълчване на друга и
неуточнена част на раменния пояс“, но по делото няма изследвания, които да установяват
това изкълчване. Разминаване се установява и болничните листове на името на Л. М., които
6
са за остра инфекция на горните дихателни пътища и за остър бронхит.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че не се доказаха по делото твърдените
от ищците болки и физически страдания, които да се намират в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото произшествие, но съобразявайки интензитета на катастрофата (с
починало в другата кола лице съгласно констативния протокол за ПТП) и безспорно
установеното по делото, че всички пътували в автомобила, управляван от А. М. са
преживяли изключителен стрес от случилото се и като съобрази негативните за ищците
последици в емоционален и психологичен план от претърпяната катастрофа, съдът намира,
че по делото се установява наличието на увреждане на здравето, в резултат на което ищците
са претърпели неимуществени вреди.
Установи се по делото, че Л. М. се е страхувала да се вози в лек автомобил, че е
посещавала психолог, както и че е приемала медикаменти след инцидента. Като взе тези
доказани от ищцата Л. М. вреди, възрастта й, стандартът на живот в страната, както и това,
че все още не се възстановила, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в
размер на 1500 лева. Не се събраха доказателства за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, предвид липсата на данни, че като пътник в МПС е пътувала без
поставен предпазен колан.
Относно дължимото на А. М. застрахователно обезщетение съдът прецени и факта, че
преживеният от него стрес освен от самата злополука се дължи и на обстоятелството, че като
водач на автомобила, в който са пътували неговите деца и съпруга, отговорността за тяхната
безопасност по време на път е била негова. Ето защо с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено обезщетение в размер на 1500 лева. Не се събраха доказателства
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, предвид липсата на данни, че като
водач на МПС е шофирал без поставен предпазен колан.
По отношение на обезщетението, което ищецът И. М. следва да получи, съдът съобрази
и младата му възраст към датата на инцидента, както и стандартът на живот в страната,
поради което намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с
оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 1000 лева. Не се
събраха доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, предвид
липсата на данни, че като пътник в МПС е пътувала без поставен предпазен колан.
Основателността на исковите претенции обуславя произнасяне по заявеното
възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 378 , ал. 2 КЗ
правата и задълженията по преки искове по застраховки „Гражданска отговорност" по т. 10-
13 раздел II, буква „А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Давността се прекъсва с предявяване на иск на основание чл.
116, б. „б“ ЗЗД. В случая давността е започнала да тече на 07.01.2017 г. като с депозирана на
23.06.2017 г. искова молба срещу „.............“ АД давността е прекъсната. С определение на
съда по гр.д. №32262/2017 г. на СРС 144 състав, потвърдено с определение по възз. ч. гр. д.
№1609/2020 г. на СГС, влязло в сила на 19.02.2020 г. исковата молба срещу „.............“ АД е
била върната на основание чл. 498, ал. 3 КЗ. С решение по възз.гр.д. №13405/2020 г. по
описа на СГС , II-а въззивен състав решението по гр.д. №32262/2017 г. на СРС 144 състав е
обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на
надлежния ответник в лицето на „.............“ АД с оглед наведените в исковата молба
твърдения. С нова молба от 10.06.2022 г. по настоящото дело исковете отново са предявени
срещу „.............“ АД. При тези факти съдът намира, че за времето от 23.06.2017 г. и докато
трае съдебния процес относно вземането, давност не тече. В случая не се касае за
отхвърляне на искови претенции, а процес относно процеса с конституиране на надлежния
ответник по делото, тъй като независимо от прекратяването съдопроизводствените действия
биват продължени и при липса на процесуални пречки за надлежното упражняване на
правото на иск след като исковата молба отново е била предявена с оглед указанията на съда
исковото производство следва да се счита за санирано. При тези доводи съдът намира
7
възражението на ответника за погасяване на вземанията за обезщетения за неоснователно.
Исковите претенции следва да бъдат уважени до определените размери като за
разликата до пълните предявени размери подлежат на отхвърляне като неоснователни.
При този изход на спора разноски се следват в полза и на двете страни.
В полза на ищците следва да се присъдят съразмерно с уважената част от исковите
претенции разноски за държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
за плащането на което е представена разписка, като в тежест на ответника следва да се
възложи сумата 1644,45 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за заплатени депозити за вещи
лица и за юрисконсултско възнаграждение, което определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100.00 лева. Съразмерно с неоснователната част
от исковите претенции на ответника следва да му се присъди сумата 622,23 лева, платима от
ищците по делото.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.............“ АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С,
............. да заплати на Г. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б, у...... на основание
чл. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 6000,00 (шест хиляди) лева представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 07.01.2017 г. от застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 6000,00
лева до пълния претендиран размер от 20000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „.............“ АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С,
............. да заплати на И. А. М. ЕГН ........... с постоянен адрес: гр. Б, у...... на основание чл.
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1000,00 (хиляди) лева представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 07.01.2017 г. от застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1000,00
лева до пълния претендиран размер от 10000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „.............“ АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С,
............. да заплати на Л. Т. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б, у...... на основание
чл. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1500,00 (хиляда и петстотин) лева представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
увреждане на здравето, настъпило на 07.01.2017 г. от застрахователно събитие – ПТП,
съставляващо застрахователен риск, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1500,00 лева до пълния претендиран размер от 5000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „.............“ АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С,
............. да заплати на А. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б, у...... на основание
чл. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1500,00 (хиляда и петстотин) лева представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
увреждане на здравето, настъпило на 07.01.2017 г. от застрахователно събитие – ПТП,
съставляващо застрахователен риск, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1500,00 лева до пълния претендиран размер от 10000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА„.............“ АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С, .............
да заплати на Г. А. М. ЕГН **********, И. А. М. ЕГН ..........., Л. Т. М. ЕГН ********** и А.
Г. М. ЕГН ********** и четиримата с постоянен адрес: гр. Б, у...... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1644,45 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. А. М. ЕГН **********, И. А. М. ЕГН ..........., Л. Т. М. ЕГН ********** и
8
А. Г. М. ЕГН ********** и четиримата с постоянен адрес: гр. Б, у...... да заплатят на
„.............“ АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С, ............. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 622,23 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9