№ 2004
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100500212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Ц. М. Х., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К.
Д. срещу решение № 20102961/15.09.2023 г. на СРС, 87 състав, постановено
по гр.д. 20 468/2020 г. в частта, в която е прието за неоснователно заявеното
възражение по чл. 23 ал.1 от СК и е допуснат до делба процесния недвижим
имот, представляващ жилище, апартамент 86, находящ се в гр. София, район
„******* със застроена площ от 46, 96 кв.м., съставляващ самостоятелен
обект, с идентификатор 68134.4360.253.44.22 при равни квоти. Във въззивната
жалба са наведени твърдения, че решението на СРС не са съобразени всички
събрани в хода на производството доказателства, което е довело до
неправилни изводи и представлява съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че от представените по делото банкови извлечения за преведени
суми, представляващи трудово възнаграждение същите надвишавали
многократно средната работна заплата в страната като бившата съпруга на
въззивника не е работила през този период вкл. до момента на прекратяване
на брака им. Изложени са твърдения, че са пренебрегнати събраните гласни
1
доказателства чрез разпит на свидетелката Р.. Заявени са възражения, че по
делото липсват доказателства, че бившата му съпруга е участвала активно –
финансово или по друг начин в закупуването, ремонтирането и обзавеждането
на имота, което установявало липсата на съвместен принос. Иска се отмяна на
решението като бъде постановено ново, с което заявеното възражение да бъде
уважено. Претендират се разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство А. С. Т., чрез адв. К. С., в което са
наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и
искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от
ГПК.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което
решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
С обжалваното съдебно решение е допуснато извършването на съдебна
делба между А. С. Т. и Ц. М. Х. на следния недвижим имот – жилище 86,
находящо се в град София , район „Люлин“, ж.к. „******* вх. *******,
състоящо се от: една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 46, 96 кв.м. , при съседи: стълбище, Д. и М.М., двор, Д. и Д.Б., заедно с
припадащото се избено помещение № 24, при съседи: коридор, В.С., Д.К.,
заедно с 0,736% ид. ч. от общите части на сградата, като и идеална част от
правото на строеж върху мястото, които имот представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор: 68134.4360.253.44.22 при дялове от по ½
идеална част за всеки от двамата съделители като е счетено за неоснователно
заявеното от съделителя – ответник Х. възражение по чл. 23 ал.1 от СК.
Страните са формирали спор по повод именно наведеното възражение
по чл. 23 ал.1 от СК.
2
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Не е част от предмета на спора, че съделителите – страни в
производството по делба са бивши съпрузи със сключен брак на 19.09.1982 г.
Не е формиран спор и относно обстоятелството, че брачната връзка
между тях е прекратена с оглед влязло в сила решение 268516/07.11.2019 г. на
СРС, 92 състав, постановено по гр.д. 47078/2019 г.
Видно от текста на съдебното решение, в същото е утвърдено
споразумение по чл. 51 от СК, съгласно което семейното жилище,
съставляващо ап. 86, находящ се в гр. София, ж.к. „******* е придобито по
време на брака, съставлява СИО и молителите желаят да остане в
съсобственост / т.4 от споразумението/.
Не е формиран и спор относно обстоятелството, че процесният
недвижим имот е придобит на основание договор за покупко-продажба,
сключен на 29.08.2011 г., сключен в изискуемата по чл. 18 от ЗЗД нотариална
форма и обективиран в н.а. 76, дело 61/2011 г. на нотариус рег. № 637 – Г.Г., с
район на действие – СРС т.е. в период от време, когато същите са били
обвързани от валидно брачно правоотношение.
Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
3/2015 г. от 29.11.2018 г. на ОСГК на ВКС, когато съпрузите са уговорили, че
придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да
са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в
последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на
основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21 ал.2
СК /отм.1985 г./ респ. чл. 23 ал.2 от СК. Това е така, защото споразумението в
частта относно имуществените отношения между съпрузите е насочено към
доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се
избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху
придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване
по съдебен ред. При сключването на това споразумение страните могат да си
правят взаимни отстъпки и тогава то представлява договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от
момента на влизане в сила на решението за развод по арг. на т.8 от ППВС
5/15.03.1978 г. Поради което, докато споразумението не бъде изменено,
3
прекратено, развалено или признато за недействително, страните по него не
могат да искат пререшаване на въпросите, които са разрешени в него. Затова,
когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че придобитото
имущество остава в съсобственост, е изключена възможността да се
установява пълна трансформация на лично имущество / в този смисъл
решение 296/15.06.2010 г. по гр.д. 422/2009 г. на Второ ГО на ВКС, решение
124/22.06.2010 г. по гр.д. 792/2009 г. на Второ ГО на ВКС, решение
205/19.07.2012 г. по гр.д. 215/2012 г. на Второ ГО на ВКС, определение
220/20.12.2018 г. по ч.гр.д. 523/2018 г. на Второ ГО на ВКС по реда на чл. 274
ал.3 т.1 от ГПК и др./, каквото е естеството на заявеното възражение по чл. 23
ал.1 от СК.
Предвид липсата на данни по делото споразумението, сключено от
страните по реда на чл. 51 от СК да е изменено или преустановило действието
си по някаква причина, заявеното възражение по реда на чл. 23 ал.1 от СК за
пълна трансформация на имущество е процесуално недопустимо.
Само за пълнота на мотивите, предвид заявените възражения във
въззивната жалба, дори изцяло хипотетично, така заявеното възражение да е
процесуално допустимо, то разгледано и по същество същото би било
неоснователно. Възражението касае пълна трансформация на имущество,
обосновано с твърдението, че процесния имот е придобит с лично имущество
на въззивника, предвид получаван висок размер на трудово възнаграждение.
Ако по тълкувателен път се приеме, че получаваното трудово възнаграждение
е било превеждано като паричен влог, най-благоприятното за въззивника
положение, следва да се съобрази обстоятелството, че тези парични влогове са
изключени от обхвата на чл. 21, ал. 1 СК като общо имущество на съпрузите и
имат статут на "друго лично имущество" по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. За да
се признае обаче, че придобитото по време на брака на страните вещно право
на собственост е изключителна собственост на ищеца като титуляр на
банковата сметка, то следва платените суми за закупуване на процесното
имущество изцяло да са покрити от сумите по тази сметка и при условие, че
по отношение на същата съпруга - нетитуляр на конкретния влог няма
установен принос за неговото набиране в размера към датата на плащането
/решение № 86 / 14.07.2016 г. по гр.д. № 914/2016 г. Второ ГО на ВКС/.
Процесният по делото недвижим имот е придобит на 29.08.2011 г. при
продажна цена от 22 600 лв., съобразно договора, обективиран в н.а. 76, дело
4
61/2011 г. на нотариус № 637 – Г.Г., с район на действие – СРС. Ангажираните
от настоящия въззивник писмени доказателства – банкови извлечения
относно движението по банкова сметка касаят период, следващ във времево
отношение датата на сключване на договора за покупко-продажба или
значително го предхождат. Липсват данни каква изобщо е била наличността по
сметката към датата на нотариалното оформяне на договора. Единственото
извлечение, което съдържа данни, предхождащи датата на сключване на
договора касае периода 01.01.2011 г. – 31.01.2011 г. и установява наличие в
края на този период на сума в размер на 51, 26 лв. /стр. 51 в делото на СРС/,
поради което настоящият съдебен състав не може да сподели довода на
въззивника - ответник, че от този влог същият е заплатил продажната цена на
придобитото по време на брака му с въззиваемата страна недвижимо
имущество.
Предвид което, жалбата се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК,
съдържащ посочване на сума в размер на 1 000 лв. – адвокатско
възнаграждение. В приложения договор за правна защита /стр. 10 в делото/ е
посочено, че сумата е заплатена в брой. По отношение размера е заявено
своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката
процесуални действия, съблюдаване цената на заявения иск респ. размерите
на възнагражденията, установени в Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, настоящият съдебен състав възприема същото като
неоснователно.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20102961/15.09.2023 г. на СРС, 87 състав,
постановено по гр.д. 20 468/2020 г.
ОСЪЖДА Ц. М. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******
5
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на А. С. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. К. С. сумата от 1 000 /хиляда/ лв.
– съдебни разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6