РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Кърджали, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140101717 по описа за 2023 година
Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ф. А. О. от с.Ж. твърди, че на 09.11.2023 год. около 14.00 часа в гр.К. в
качеството му на „пощальон-раздавач” преминавал по ул.’’Н. в.” срещу ресторант „С. к.”, в
посока сградата на „Б. п.” ЕАД, където следвало да отчете дейността си за деня и движейки
се по тротоара, внезапно бил нападнат от голямо черно безстопанствено куче, без ушна
марка, което го захапало по дясната подбедрица. Наоколо имало хора, които се развикали, за
да прогонят кучето, но то за втори път успяло да захапе десния крак на ищеца, при което той
изпитал силна болка и пребледнял и бил подпомогнат от своите колеги И. И. и А. А., които
се намирали в близост до мястото на инцидента, като така се придвижил до местоработата
си в „Б. п.” ЕАД. Установил обилно кръвотечение от десния крак, изпитвал силни болки,
поради което не могъл да се придвижва сам, поради което бил транспортиран със служебен
автомобил до МБАЛ „д-р А. Д.” АД К., в спешно отделение, където му била оказана
медицинска помощ. Медиците обработили раните му и му направили стерилни превръзки,
както и инжекция ТАП, а на 21.11.2023 год. бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Н.
М., който в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение констатирал, че му били
причинени разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на дясната подбедрица,
изразяващи се в следното: по предно-външната повърхност на дясната подбедрица, в
горната й трета, се установявало хоризонтално разположена зарастваща цепковидна рана,
покрита от отслоена тъмночервена корица, с неравни ръбове и дължина 1.5 см. на 5.0 см.
под нея се установявало охлузване на кожата с размери 1.0/0.5 см., покрито отчасти от
1
отпадаща тъмночервена корица, разположена над нивото на околната здрава кожа, като две
подобни охлузвания на кожата с размери 0.5/0.5 см. всяко и разположени на 5.0 см. едно под
друго се установявали по задно-външната повърхност на дясната подбедрица, в горната й
трета. Сочи, че от преживения стрес изпаднал в шок, получил и получавал и до днес
психически и нервни кризи, нарушил му се сънят му, появило се сърцебиене, било
затруднено й придвижването му, поради което моли съда да постанови решение, с което да
осъдите ответника да му заплати сумата в размер на 6 000.00 лева, представляващи
обезщетение за причинените му на 09.11.2023 год. от ухапване от безстопанствено куче на
територията на Общ. К. неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсноконтузна рана и
охлузвания на кожата на дясната подбедрица, а именно: по предновъншната повърхност на
дясната подбедрица, в горната й трета, се установявало хоризонтално разположена
зарастваща цепковидна рана, покрита от отслоена тъмночервена корица, с неравни ръбове и
дължина 1.5 см.; на 5.0 см. под нея се установявало охлузване на кожата с размери 1.0/0.5
см., покрито отчасти от отпадаща тъмночервена корица, разположена над нивото на
околната здрава кожа, като две подобни охлузвания на кожата с размери 0.5/0.5 см. всяко и
разположени на 5.0 см. едно под друго се установявали по задновъншната повърхност на
дясната подбедрица, в горната й трета, довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК; охлузвания, причинили болка и страдание, преживян стрес и шок,
получено сърцебиене и нарушен сън след преживяното, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 09.11.2023 год. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез адв. М.
поддържа исковата молба.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Общ. К. оспорва предявения иск при
възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба
са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на
2 причинно-следствена връзка. Оспорва твърдението в СМЕ №***/2023г., като счита че
препотвтаря сведенията представени от ищеца. Счита, че ответникът Общ. К. не носи
отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е
положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени
кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за
кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета,
и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните
неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства,
претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за
неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В представена писмена
защита излага подробни съображения.
Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за
2
присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт -
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно
да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица
и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното бездействие на Общ. - К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора
и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така
организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50
т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да
осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за
залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при
доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
3
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. Х. И., А. А. М. и Е. С. Х.,
както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на
описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 09.11.2023 год.
около 14.00 часа в гр.К. ищецът в качеството му на „пощальон-раздавач” преминавал по
ул.’’Н. в.” срещу ресторант „С. к.”, в посока сградата на „Б. п.” ЕАД, където следвало да
отчете дейността си за деня и движейки се по тротоара, внезапно бил нападнат от голямо
черно безстопанствено куче, без ушна марка, което го захапало по дясната подбедрица.
Наоколо имало хора, които се развикали, за да прогонят кучето, но то за втори път успяло да
захапе десния крак на ищеца, при което той изпитал силна болка и пребледнял и бил
подпомогнат от своите колеги И. И. и А. А., които се намирали в близост до мястото на
инцидента, като така се придвижил до местоработата си в „Б. п.” ЕАД. Установил обилно
кръвотечение от десния крак, изпитвал силни болки, поради което не могъл да се придвижва
сам, поради което бил транспортиран със служебен автомобил до МБАЛ „д-р А. Д.” АД К., в
спешно отделение, където му била оказана медицинска помощ. Медиците обработили
раните му и му направили стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на 21.11.2023 год.
бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от него
съдебномедицинско удостоверение №***/21.11.2023г. констатирал, че били причинени
разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на дясната подбедрица, изразяващи се в
следното: по предно-външната повърхност на дясната подбедрица, в горната й трета, се
установявало хоризонтално разположена зарастваща цепковидна рана, покрита от отслоена
тъмночервена корица, с неравни ръбове и дължина 1.5 см. на 5.0 см. под нея се установявало
охлузване на кожата с размери 1.0/0.5 см., покрито отчасти от отпадаща тъмночервена
корица, разположена над нивото на околната здрава кожа, като две подобни охлузвания на
кожата с размери 0.5/0.5 см. всяко и разположени на 5.0 см. едно под друго се установявали
по задно-външната повърхност на дясната подбедрица, в горната й трета. Същите
констатации се установяват от приетата СМЕ и разпита на вещото лице в о.с.з.. Установи се,
че след ухапването месец и половина не бил на работа, като освен болките и другите
неудобства , получил започнал да сънува кошмари, бил блед , страхувал се да излиза.
От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е
безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото
твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което
съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК,
ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице
се намира животното. Такива доказателства Общ. К. не представи по делото. Фактът, че
ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е
имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че
4
кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори
чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае
се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано
бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Общ. К. във връзка с изолирането
на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт
съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на
животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху
кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът
се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са
обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи
отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Общ. К..
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да
го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на
неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 6 000.00 лева. Този размер
би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян
стрес и уплаха, които доказа, че са продължили в продължение на около два месеца. Сумата
следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
09.11.2023г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото , следва ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски от които: 240.00 лева – платена държавна такса, 350.00 лева –
възнаграждение на вещо лице и 1 080.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общ. К. с Булстат ********* , гр.К., бул.“Б.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на
Ф. А. О. с ЕГН ********** от с.Ж., общ.К. , ул.“М.“ №* сумата от 6 000.00 лева-
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ухапване от безстопанствено куче на територията на Общ. К. , осъществено на 09.11.2023
5
год. около 14.00 часа в гр.К. на ул.’’Н. в.” срещу ресторант „С. к.” в посока сградата на „Б.
п.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на непозволеното
увреждане - 09.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски от които: 240.00 лева – платена държавна такса, 350.00 лева – възнаграждение на
вещо лице и 1 080.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Банкова сметка , по която могат да се платят присъдените суми:
*************************** на името на адв.Н. М.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6