О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260029
гр.Пловдив, 06.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – осми граждански състав, в закрито заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Мандалиева
в.гр.д.№3235 по описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивният
съд е сезиран с жалба с вх.№274394/31.12.2020г.
депозирана от Ш.К.К. и З.К.К., чрез процесуалния им представител адв. Г.К. против Определение №263298 от 18.11.2020г.
постановено по гр.д.№13930/2018г. по описа на ПРС, втори гр.с., в частта с
която се СПИРА на основание чл. 229,
ал.1, т. 5 от ГПК производството по гр.д. № 3930/2018г. по описа на ПРС, 2-ри
гр. състав до приключване на досъдебно производство № 109/2013г. по описа на
ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив. Жалбата по своя характер е бланкетна, не
са посочени оплаквания, единствено се сочи, че наличието на престъпно
обстоятелство не е пречка гражданския съд да постанови решение, с което да реши
висящия граждански спор. Иска се отмяна на определението на ПРС, в обжалваната
част.
Ответникът по
жалба „Банка ДСК“ АД гр.София,
чрез процесуалния и представител юрисконсулт
Я.П., със съдебен адрес:***
оспорва същата като неоснователна, моли да се остави без уважение.Претендира
юристконсулско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явява процесуално допустима.
По
същество на жалбата.
Производството по
делото е образувано по иск предявен от Ш.К.К.
с ЕГН: ********** и З.К.К. с ЕГН:*********** против Банка ДСК АД, в качеството
на правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК” АД, с
предишно наименование „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумата от общо 6073,80 лева, представляваща левовата
равностойност на 3820 щатски долара, изтеглена от банковата им карта в резултат
на неоторизирани платежни операции.
Първоинстанционният съд е спрял
производството по делото до приключване на досъдебно производство № 109/2013г.
по описа на ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив, като е приел, че е налице преюдициалност на образуваното досъдебно
производство спрямо настоящия граждански спор, който касае обезщетение на
имуществени вреди, за които се твърди да са претърпени именно в резултат на
престъпление.
Недоволни са останали ищците,
настоящи жалбоподатели, които обжалват
определението за спиране на производството по делото, без обаче да сочат
конкретни пороци, от които страда обжалвания акт.
Настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
По делото са
налице данни, за образувано досъдебно производство
№ 109/2013г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за
това, че на 21.03.2013г. в Съединените американски щати при условията на
продължавано престъпление е ползвал данни от платежен инструмент-дебитна
карта-без съгласието на титулярите Ш.К. и З.К..
Както правилно е
приел първоинстанционният съд, доколкото предмет на гражданския спор е обезщетение на имуществени вреди, за които се
твърди да са претърпени именно в резултат на престъпление, то установяване на факта на престъпление, не може самостоятелно да се изследва от
гражданския съд, предвид идентичността на деянието, за което е образувано досъдебно производство, представляващо престъпление по чл. 249, ал.1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК .
В гражданския
процес, само по изключение
в посочените в чл. 124, ал. 5 от ГПК случаи, може да се установява дали дадено
деяние съставлява престъпление, която хипотеза в случая не е налице.
Ето защо
настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че е
налице преюдициалност на образуваното досъдебно производство спрямо настоящия
спор, касаещ обезщетение на имуществени вреди, за които се
твърди да са претърпени именно в резултат на престъпление, поради което
производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
5 от ГПК следва да бъде спряно.
Първоинстанционният
съд е достигнал до законосъобразни изводи, поради което постановеният съдебен
акт , в обжалваната част следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна - оставена без уважение.
С оглед изхода на
спора, на ответникът по жалбата се дължат разноски – юристконсулско възнаграждение,
което предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, следва да бъде
присъдено в размер на 100лв.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№274394/31.12.2020г.
депозирана от Ш.К.К. и З.К.К., чрез процесуалния им представител адв. Г.К., със
съдебен адрес:***, офис … – адв. К.
против Определение №263298 от 18.11.2020г. постановено по
гр.д.№13930/2018г. по описа на ПРС, втори гр.с., в частта с която се СПИРА
на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК производството по гр.д. № 3930/2018г.
по описа на ПРС, 2-ри гр. състав до приключване на досъдебно производство №
109/2013г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: