РЕШЕНИЕ
№ 1461
гр. Пловдив, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330108438 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. У., ЛНЧ **********, родена на ***
против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл.
429, ал. 3 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на *** в гр. П., на кръстовището между бул.
„***“ и бул. „***“, претърпяла инцидент, при който л.а. с ДК ***, движейки се с
несъобразена скорост, предприел маневра за извършване на ляв завой, при което
водачът не могъл да спре и ударил ищцата, намираща се на пешеходна пътека.
Получила травматични увреждания – по главата, цялата лява половина на тялото.
Дошъл екип на Спешна помощ, установил нараняванията, като впоследствие била и
хоспитализирана. След прегледи и изследвания бил предписан домашен режим на
лечение, с приемане на лекарствени медикаменти.
Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника,
съгласно полица № ***.
Твърди да е претърпяла силни болки, страдания за продължителен период от
време, стрес, срам, депресия, вкл. от останалия *** върху коляното, негативни емоции,
*** в движението, невъзможност да изпълнява ежедневни дейности и да посещава
университет, вследствие на инцидента, както и да е направила разходи за лечение
1
/физиотерапевтични процедури/. Въпреки отправеното искане до застрахователя и
определеното от него обезщетение от 800 лева /което се счита за недостатъчно да
покрие търпените вреди/, липсвало плащане.
Поради това се претендира за присъждане на сумите от 6000 лева –
обезщетение за неимуществени и 500 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до застрахователя –
30.11.2020 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Признава
наличието на ГО. Оспорва - исковете по размер, като прекомерни; отказът от
първична обработка на контузната рана, почти винаги водел до остатъчни следи;
въвежда възражение за съпричиняване; твърди да е налице случайно деяние от страна
на водача на МПС, а ищцата да е предприела пресичане в момент, когато е попадала в
опасната зона на л.а. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Въвежда
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателността на преките искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в
ИМ физически травми, като установи всяка от тях, както и размера на обезщетението;
както и имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за лечение и
процедури, свързани с увредите, както и техния размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а – при установяване
на горните елементи от фактическия състав на вземанията – да докаже, че е погасил
претендираните обезщетения.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
основателни по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: на *** в гр. П., на
кръстовището между бул. „***“ и бул. „***“, е настъпило ПТП, с участници – водач
на л.а. с ДК № *** и ищцата, като пешеходец; към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача е била застрахована при ответника, съгласно валидна,
действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица; за
2
физиотерапевтични процедури – ищцата е платила сумата от 500 лева на 30.10.2020 г.;
на 30.11.2020 г. ответникът е получил искане за изплащане на обезщетение за вреди от
това ПТП /вж. Опр. по чл. 140 ГПК/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с
приетите писмени доказателства.
Относно настъпване на ПТП.
В КП с пострадали лица /л.5/ е отразено настъпването на инцидента на сочената
дата между МПС „Алфа Ромео“ с водач Ц.И. и ищцата като пешеходец, при който И.
извършва маневра ляв завой, не пропуска и удря стъпил и преминаващ пешеходец на
пешеходна пътека, като допуска ПТП с пострадали лица. За ищцата като пострадала са
отразени причинени – контузия; глава; гърди; корем. Съставени са АУАН и НП на
виновния водач, влязло в сила /л.64-66 /.
За механизма на произшествието.
КП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента.
По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно участниците, факта на
причинени увреди на ищеца, документът има характер на официален удостоверителен
по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които
лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Водачът И. в показанията си /л.70-71/ съобщава, че управлявала автомобила,
когато предприела извършването на маневрата по ляв завой, не възприела, не видяла
пешеходката, която пресичала и се намирала на пешеходна пътека, като впоследствие
я блъснала. Спряла, отишла да я попита как е, тя се държала за тялото, казала, че я
боли. На място дошли полиция и линейка.
Показанията се кредитират като ясни и последователни, няма пречка да бъдат
ценени.
С оглед горното, за механизъм на ПТП се приема този, при който водачът на
МПС е ударил при извършваната маневра ляв завой, намиращата се на пешеходна
пътека и пресичаща пешеходка У..
Такива са и данните от заключението на приетата САТЕ, която се кредитира
като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Според ВЛ – скоростта на МПС
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 25 км./ч.
Пешеходката е имала видимост към автомобила. В момента на навлизането й на
платното, мястото на удара е извън опасната зона на автомобила, поради което
пешеходката е нямала техническа възможност да избегне удара. В анализираната
ситуация, водачът на МПС е имал техническа възможност да установи автомобила
3
преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено
спиране, ако е реагирал при навлизане на пешеходката на платното за движение.
С оглед горното, съдът намира, че единствена причина за настъпване на
произшествието е противоправното поведение на водача на МПС, който е нарушил
правилата за движение по пътищата и при извършване на маневрата не е спрял,
съответно пропуснал намиращата се на пешеходна пътека ищца. Нарушени са
задълженията по чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП.
Водачът на л.а. не е проявила достатъчна грижа и внимание, вменени като
задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност,
отличаваща се с повишена степен на обществена опасност. Единствена причина за
настъпване на произшествието е липсата на съответно поведение от страна на И.,
която е предприела маневра по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
ПТП е настъпило само в причинна връзка с поведението й, което не е било съобразено
с вменените нормативни изисквания. Направените от ответника оспорвания за
различен механизъм, както и липса на принос на застрахования водач за настъпване на
произшествието, са опровергани. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на
които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, а
неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Горното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от
елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от
страна на посочения водач, който е предизвикал инцидента, в резултат от който е
пострадала ищцата. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото
няма данни, които да оборват законовата презумпция.
Що се отнася до възражението за съпричиняване.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е
налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани
правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен
и мотивиран извод за наличие на съпричиняване на резултата от страна на
пострадалата. Няма такива за конкретно нарушение на предписани правила от нейна
страна, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на
инцидента, който да е освен всичко и тяхно следствие. Нещо повече, вещото лице е
категорично, че мястото на удара е извън опасната зона на водача на автомобила,
като същият е имал възможност да избегне произшествието, за разлика от ищцата, за
която това е отречено като хипотеза в заключението. За случайно събитие не може да
става дума, при така установената фактическа обстановка. Следва относно твърдяното
съпричиняване да се има предвид и нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, която изрично
4
отрича възможността за съпричиняване в случая.
За да е налице съпричиняване, е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този
смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и
трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява, нито конкретно
нарушение на предписано правило, което от своя страна да е довело до настъпване на
инцидента, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е
защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го
страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе
проведено. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между конкретно поведение на пострадалия и вредоносния
резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди.
Установява се и е отделено за безспорно, че гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответника, при което същият е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като рискът при
застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД. Изискването на чл. 432,
ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ е спазено, въпреки искането към застрахователя, отправено
писмено преди процеса, плащане не е постъпило.
Относно неимуществените вреди.
От заключението на *** – *** по приетата СМЕ, която съдът кредитира като
ясно, обосновано и задълбочено изготвена, защитена със съответни научни познания и
аргументи и устно, се установява, че в причинна връзка с инцидента – на ищцата са
причинени – ***. Несъмнено била налице сравнително тежка ***, което се
установявало по добре изразения оток и кръвонасядане на ***. Възможно било в
острия следтравматичен период , продължил около 20-30 дни, да е имало сериозна
болезненост при движение в областта на ***, което наложило оказване на помощ при
движение, движение с компенсиране на болката, което натоварвало други отдели на
тялото и болката се появявала и в к., с., с. и др. *** се дължало на травмата на ***,
кръвонасядането на *** било ясно видимо и достатъчно голямо, за да се приеме, че има
5
сериозна контузия на ***. Дали петното след охлузването щяло да се заличи частично
или изцяло с времето, зависело от индивидуалната способност на организма за
възстановяване. Във връзка с контузията в горната част на ***, се сочи, че ищцата е
възможно да е изпитвала болки и страдания около 10-15 дни. Посочено е, че
проведените физиотерапевтични процедури имат положителен ефект върху болковия
синдром, като са били полезни и пряко свързани като причинност с травмата на ***.
Относно уврежданията и претърпените болки и страдания са ангажирани и
гласни док. средства, чрез показанията на свидетеля Д. М.А. /*** на ищцата/. Заявява,
че след инцидента, тя била в окаяно състояние. Изпитвала силна болка, трудно се
движела, не можела да сложи тежестта на тялото си върху ранения к.. Цялата лява
страна била *** – рамо, с., к.. Имала проблеми с р., т., б.. Приятелки й помагали за
ежедневни дейности, т.к. поради болест на родител св. се завърнал в И.. След
случилото се, ищцата се прибрала от болницата, не можела да ходи, била с открита
рана, имала нужда от грижи. Качеството й на живот се променило негативно, сънувала
кошмари, събуждала с в обляна в пот. Имала тревожност, депресия, промени в
настроението, преживявала многократно събитието. Изпитвала болка в *** и
понастоящем – не силна, но дразнеща. Преди посещавала курсове по класически
танци, което вече не било възможно, поради болката и сковаността в ***.
Притеснявала се от белега, който имала и бил видим все още, не носела същото
облекло като преди. Преди произшествието била *** по характер, но впоследствие се
променила, станала затворена и необщителна. След ПТП ползвала обезболяващи
медикаменти и мазила. Била й предписана физиотерапия, която посещавала до ден –
днешен, ходела и на акупунктура на ***. Силната болка продължила около три, три и
половина месеца, след което затихнала, но не изчезнала съвсем, като при натоварване
или по – резки движения отново се появявала. Травмата оказвала влияние на начина,
по който се движи, леко ***.
Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията на свидетеля,
съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са
конкретни, непосредствени, житейски проследими, логични, последователни, а и
хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и
психическо състояние на човека, за когото полагат грижи.
Съдът съобрази установените факти относно вида, местоположението на
получените увреди, периода на възстановяване, търпените като интензитет доказани
болки и страдания и тяхната продължителност, като при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив и адекватен размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е търсената сума от 6000 лева.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
6
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни повреди са
характерът на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически, психически и такива от битово естество,
които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор
- конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката, с оглед степента на
емоционална зрялост на лицето/.
В случая се касае за множество контузии по половината част на тялото,
наличието на сравнително тежка контузия на коляното, с оток и редица
кръвонасядания, сериозна болезненост за продължителен период от време, засягане на
крайник, жизненонеобходим за осъществяване на движението; видима следа от
травмата, която не е заличена понастоящем /следва да се отчете, тъй като внася
промяна във външния вид на индивида, която не би била налична при липса на
инцидент/, с търпени болки и страдания за продължителен период от време.
Търпян е физически и социален дискомфорт, ищцата е разчитала на чужда
помощ, не е могла да се грижи сама за битовите си нужди, като е била подпомагана от
близки. Според експерта, оздравителният процес е продължил около месец, но със
силни болки при движение и оказване на чужда помощ, като след силните болки е
изпитван по – скоро физически дискомфорт. Последният потвърден и от разпитания
свидетел.
Касае се за сравнително продължително лечение, с изпитвани болки и причинени
анормални изживявания, при което търсената сума е справедлив и адекватен размер на
обезщетението. Налице са и данни, че случилото се, се е отразило съществено
негативно на психиката на ищцата. Съобразени бяха и начинът, и обстоятелствата при
получаване на увредите – вследствие на ПТП, при преминаване през пешеходна
пътека, което несъмнено се отразява стресово, предвид внезапността на преживяното и
липсата на необходимост от презумиране на опасност за телесната неприкосновеност
при преминаване през платно за движение през позволено по закон място. Предвид
травматичните увреди и техния характер, факта, че двигателната способност на
7
организма е била затруднена, несъмнено страдания са били налице, както и неудобство
при извършване на ежедневни дейности, за осъществяването на които ищцата е била
подпомагана.
Справедливото обезщетение е съобразено с фактите, сочещи на преживяна
физическа травма, свързаните с нея страдания, но като се съобразиха интензитетът,
периодът на възстановяване и обстоятелствата на установени негативни психични,
емоционални изменения за личността на пострадалата. Размерът на така определеното
обезщетение е съответен на доказаните факти по делото и на всички посочени по -горе
критерии за преценка по реда на чл. 52 ЗЗД, като същият не е прекомерен.
Плащане не се доказва, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
като основателен.
Този за имуществени вреди също – плащането на сумата за терапии от общо
500 лева на 30.10.2020 г. се установява от писмените доказателства и е отделено за
безспорно обстоятелство. Според ВЛ по СМЕ те се намират в пряка причинна връзка с
инцидента и причинените травми, поради което търсеното обезщетение за тях също
подлежи на присъждане.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
Установява се наличие на главни дългове. Съгласно чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2
КЗ - лихвата за забава е дължима, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая се установява единствено уведомяване от ищцата за настъпило
събитие с предявяване на претенцията за плащане на 30.11.2020 г., което
обстоятелство също е отделено за безспорно. От нея се дължи законна лихва върху
двете обезщетения до окончателното погасяване, при което исковете са основателни.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80
ГПК и док. за плащане на: 290 лева – ДТ; 50 лв. – деп. преводач и 200 лева – деп.
СМЕ; 600 лева – адв. възн. Възражението за прекомерност е неоснователно - мин.
възн. само за иска за неим. вреди е 630 лева, съгл. НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на К. У., ЛНЧ
**********, родена на ***, с адрес: ***, следните суми: 6000 лева /шест хиляди лева/
– главница, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на *** в гр. П.
пътно – транспортно произшествие неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреди; 500 лева /петстотин лева/ – главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, в размер на направени разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 30.11.2020 г. до окончателното
погасяване, както и общо 1140 лева /хиляда сто и четиридесет лева/ - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл.
236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
*** – „Уникредит Булбанк“ АД
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
9