Определение по дело №54217/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19267
Дата: 31 май 2023 г. (в сила от 31 май 2023 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20221110154217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19267
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110154217 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. против Ц. З. П..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„Б. е предявила против Ц. З. П. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 138 ЗЗД , вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца солидарно следните суми:
16905,23 лв., представляваща неплатено задължение по Договор за кредит за текущо
потребление от 17.10.2014 г., ведно със законна лихва от постъпване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2016 г. до окончателно изплащане
на вземането; 2201,19 лв. – договорна лихва за периода от 02.07.2015 г. до 02.06.2016 г.,
112,48 лв. – санкционираща /наказателна/ лихва за периода от 08.05.2016 г. до 02.06.2016 г.,
120,00 лв. – такси - разходи при изискуем кредит, дължими на основание чл.6 от Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага при извършване на услуги на
клиента, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 29822/2016 г.
по описа на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че на 17.10.2014 г. между него и А. е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който ищецът в настоящото производство и кредитодател
по договора се съгласил да предостави на кредитополучателя А. сумата от 17500 лева в
заем, срещу което в тежест на кредитополучателя възникнало задължение да върне
получената сума на 120 броя равни месечни вноски, съгласно предоставен на
кредитополучателя погасителен план, който е неразделна част от договора. В изпълнение на
договора ищецът превел сумата по личната банкова сметка на кредитополучателя Асен
Зарев. Посочва, че за предоставянето на кредита страните са уговорили заплащането на
1
възнаградителна лихва, уговорена в чл. 8 от договора, която е в променлив размер,
формирана от стойността на 6-месечния С. и фиксирана преференциална надбавка в размер
на 10,599% при изпълнение на условията по програма „Д.“, подробно описани в приложение
№2 към договора за кредит, която възнаградителна лихва към датата на сключване на
договора за кредит е била в размер на 11,59%.
Твърди се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя по процесния
договор за кредит е обезпечено с поръчителството на ответника Ц. З. П. съгласно договор за
поръчителство от 17.10.2014 г. Посочва, че длъжникът преустановил плащането на
месечните вноски, като не заплатил 12 броя месечни падежирани вноски поради което на
основание т.19.1 от общите условия към договор за кредит за текущо потребление му била
начислена санкционираща лихва за периода от 08.05.2016 г. до 02.06.2016 г. в размер на
112,48 лв., като също така вземането по кредита станало изискуемо в пълен размер на
непогасените вноски по кредита, а също така, на основание чл. 6 от Приложение № 3 към
договор за кредит кредитополучателят дължи такси в размер на 120 лв. – заемна такса при
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Твърди, че от страна на кредитора е
изпратено уведомление до длъжника и до поръчителя за предсрочната изискуемост.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която искът се
оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва, че договорът за поръчителство е
недействителен, тъй като в договора за лизинг липсвали съществени данни за главното
задължение, а също така и не е предоставен стандартен европейски формуляр и
предварителна информация на поръчителя преди сключване на договора за поръчителство.
Оспорва получаването на покана, с която кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.
Възразява, че счетоводството на кредитора не е било водено редовно. Оспорва размер на
претендираните от кредитора лихви и тяхната дължимост от поръчителя. Прави изрично
искане за медиация.
С подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК в законовия срок длъжникът е релевирал възражения за изтекла погасителна
давност.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти:
възникването на облигационно отношение с ответника по договор за поръчителство;
получаване на паричната сума от кредитополучателя по договор за кредит; настъпване на
падежа на задължението за връщане на вноските по заема и на предпоставките за
настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че е упражнил потестативното си право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил кредитополучателя и
2
ответника; размер на дълга за главница и договорна лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД относно
санкционираща лихва в размер на 112,48 лв. за периода от 08.05.2016 г. до 02.06.2016 г.
в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно отношение с ответника по
договор за поръчителство; валидно облигационно отношение по договор за банков кредит с
кредитополучателя, забава на кредитополучателя по договор за кредит и валидна уговорка в
договора за кредит за неустойка за забава.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД относно разходи при
изискуем кредит в размер на 120,00 лв. в тежест на ищеца е да установи: възникването на
облигационно отношение с ответника по договор за поръчителство; валидно облигационно
отношение по договор за банков кредит с кредитополучателя, настъпване на предпоставките
за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че ищецът е упражнил потестативното
си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил кредитополучателя
и валидна уговорка в договора за кредит за неустойка при обявена предсрочна изискуемост.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже настъпване на
обстоятелства, които спират или прекъсват погасителната давност.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
С оглед разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните
процесуално поведение, съдът намира, че не са налице обстоятелства, относно които
страните не сочат доказателства или не са поискали събирането на такива.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи се явяват
относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
С оглед необходимостта от специални знания за изчисляване на дължимия остатък по
кредита и обстоятелствата дали сумите по кредита са предоставени на кредитополучателя,
съдът намира, че следва да бъде допусната ССчЕ по задачи в исковата молба, като вещото
отговори и на въпроси на съда, поставени по-долу.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 29822/2016г. и приложените в заверено
копие материали по изп.дело № **********/2016г. на ЧСИ У..
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи по исковата молба, като вещото
лице отговори и на въпроси на съда, а именно: какъв е размерът на дължимите суми към
банката към момента на изготвяне на заключението и счетоводните книги на „Б. водени ли
са съобразно действащите към момента на изготвяне на счетоводните записвания
счетоводни правила и стандарти.
Вещото лице следва да изготви заключението след запознаване с материалите по
делото и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, вносим от ищеца по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок представи доказателства за това по
делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С., телефон ..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. от
15.20ч., за която дата и час да се призоват страните и вещо лице С..
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и възможност
за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4