Р Е Ш Е Н И Е
№ 438 / 25.6.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 375 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят – Т.В.Ц. – поддържа жалбата си
лично в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за нарушение на
относимите материалноправни разпоредби и на целта на закона при издаването на
обжалваната заповед.
Ответникът – полицай В., служител в сектор „Общинска
полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на СДВР – оспорва жалбата лично в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за законосъобразността
и правилността на наложената принудителна мярка.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалвания
административен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна:
Обжалваната принудителна мярка е
обективирана в Докладна записка, издадена от ответника, видно от която е, че
същият на 17.03.2019 г. в 18:26 ч. е разпоредил принудителното преместване на
процесния автомобил, който е бил паркиран на бул. „Княгиня Мария Луиза“ до ЦУМ
към ул. „Екзарх Йосиф“. Видно както от посочената докладна записка, така и от
съставения във връзка със случая АУАН серия АА, № 161238 от 17.03.2019 г. е, че
автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В 27 и табела 17,
като са нарушени чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 44 от Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община.
Посочените знаци и разпоредби предвиждат следното:
Чл. 47.
(3) (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) от ППЗДвП:
Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат
следните изображения и наименования:
В27 "Забранени са престоят и паркирането"
Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г.)
от ППЗДвП: Допълнителните табели имат формата на квадрат или правоъгълник с бял
фон, черна гранична линия и черни символи и надписи, а допълнителни табели Т7 и
Т16 имат и червена линия, разположена диагонално от горния десен към долния ляв
квадрант. Допълнителна табела Т17 е с жълт фон, когато се използва за въвеждане
на временна организация и безопасност на движението.
(2) Допълнителните табели имат следните
изображения и наименования:
Т17 "Табела с текст"
Чл. 6. от ЗДвП: Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;
Чл. 44. от Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община (Изм. - Решение № 148 по Протокол
№ 12 от 22.03.2012 г., Решение № 457 по Протокол № 22 от 13.09.2012 г., отм.,
нов - Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г.) Паркирането на пътни
превозни средства (ППС) на територията на Столична община се извършва само на
разрешените, определени и обозначени за това места.
Видно от направените фотоснимки,
представляващи част от преписката по издаване на обжалвания акт е, че в случая
поставените на място допълнителни табели са били: табелата, предупреждаваща за
принудително преместване на МПС, както и табела, означаваща платен паркинг за
автобуси.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства – АУАН (ползващ се с доказателствена сила), докладни
записки, фотоснимки, несъмнено се установява, че жалбоподателят е паркирал
лекият си автомобил извън разрешено и обозначено затова място на територията на
столичния град. Процесното МПС е било паркирано в зоната на действие на знак,
забраняващ спирането и престоя на леки автомобили. Имало е и изрично
обозначение със съответна табела, че при паркиране в нарушение на поставения
знак е възможно принудително преместване на автомобила. При тази безспорно
установена фактическа обстановка правилно е наложена принудителната мярка, като
е приложена законовата разпоредба на чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, която
изрично предвижда това:
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП: За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
5. преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е:
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г., бр. 53 от 2014 г.) паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението;
…
В случая са налице всички, изброени в
първото предложение от цитираната разпоредба предпоставки за прилагане на
принудителната мярка: процесното МПС безспорно е било паркирано в нарушение на
правилата за движение на надлежно обозначено място, със знак, предупреждаващ за
принудително преместване.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя:
Ирелевантен е доводът, че нарушението на
правилата за движение по пътищата, включително неправилно паркиране не означава
непременно създаване на опасност за движението или невъзможност за
преминаването на останалите участници в движението. С осъщественото паркиране
на непозволено и съответно означено място е извършено нарушение, за което е
предвидено прилагането на преуставителната административна мярка принудително
преместване. Без значение в случая е дали със същото деяние е създадена или не
опасност за движението или дали с него е затруднена или препятствана
възможността за преминаване на автомобили и други участници в движението.
Не е релевантно и становището, че е
незаконосъобразно всяко нарушение на правилата за движение по пътищата да бъде
основание на контролните органи освен административнонаказателна отговорност да
прилагат и принудителна административна мярка преместване на паркирано ППС. Очевидно в случая не е
извършено каквото и да е нарушение на правилата, а именно нарушението
неправилно паркиране. Освен това е напълно допустимо кумилирането на административнонаказателна
отговорност и налагането на принудителна административна мярка. Втората не е
наказание, а се налага със законосъобразната цел да бъде препятствано
по-нататъшното извършване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение.
Неоснователно е и възражението, че от
снимковия материал не би могло да бъде разпознат лекият автомобил на
жалбоподателя. Преди всичко от няколкото снимки са видни както поставените
пътни знаци и табели, така и множеството паркирани след тях автомобили. Вижда
се и процесният автомобил с регистрационния му номер. Освен това, както е
посочено по-горе, по делото са събрани и други писмени доказателства, от които
безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение. Следователно,
обжалваният административен акт е издаден в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби.
Обжалваната принудителна мярка е издадена
от компетентен орган, овластен с нарочни заповеди да налага принудителни
административни мерки, въз основа на редовно съставен и ползващ се с
доказателствена сила АУАН, със законосъобразната цел да се прекрати
продължаващото към момента на издаването на мярката извършване от жалбоподателя
на нарушението неправилно паркиране на МПС.
Затова като неоснователна жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Доколкото основанието за налагане на
процесната принудителна мярка – чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП не е сред
изброените такива в чл. 172, ал. 1 от същия закон, то е неприложима и
разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 от закона, предвиждащ едноинстанционност
на съдебното производство.
Предвид гореизложеното Административен съд
– Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Т.В.Ц. против Принудителна административна мярка –
„преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № …,
наложена на 17.03.2019 г. от полицай В., сектор «Общинска полиция» при отдел
«Охранителна полиция» на СДВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
настоящия съд пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Административен
съдия:/П/