№ 7702
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110159044
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответника при
условията на солидарна отговорност, а именно: 3 870,82 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. -
30.04.2019 г., 15,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.08.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането,
562,60 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. - 18.05.2020 г. и 2,05 лв. мораторна лихва върху таксите за
дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. - 18.05.2020 г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 6 в гр. С.., аб.№ . и за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19
947/2020 г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото
производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот от 16.12.1999
г. ответникът О.И.. Б. е закупил апартамент 6 в гр. С... Към момента на
сделката купувачът е бил в граждански брак с другия ответник И.А. Б.
съгласно справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.
Следователно се установява за нуждите на процеса, че ответниците
О.И.. Б. и И.А. Б. са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на процесния имот – апартамент 6 в гр. С.., включително и към
исковия период. По делото не е спорно, че имотът е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия
за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект с абонатен № ..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
3
топла вода на третото лице помагач по делото „ФИРМА” ЕООД, видно от
приетите по делото протокол от общо събрание и договор за извършване на
топлинно счетоводство договор от 22.08.2001 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което за процесния период по отношение
на сградата, в която се намира имота на ответника, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен
контрол, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в
абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца
фактури. Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот през исковия
период е имало само 2 броя водомери, които за част от периода са отчитани, а
за друга не, поради неосигурен достъп. В апартамента не е имало отоплителни
тела. Топлоенергията отдадена от сградната инсталация е изчислявана
съгласно формулата по т.6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334/2007
г. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършено в
съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на общите и
индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е на
стойност 3 870,83 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата към периода нормативна уредба
/Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия от
сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване, без да е
начислявана топлинна енергия за отопление от радиатори и на общите части
на сградата. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
4
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия възлиза на 3 870,83 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 15,03 лв.
/съобразно извлечение от сметката на абонатен № . и предвид, че тя не е
включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Ответниците не доказаха погасяване на тези задължения, за които
отговарят солидарно /арг. чл. 32, ал. 2 СК/, с оглед на което исковете за
главница се явяват основателни до пълните предявени размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на
главен дълг. Към исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е
посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
5
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията
по процесните общи фактури следва да се съобрази чл. 6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не се дължи
за посочения период на извънредното положение. При съобразяване на тази
разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на лихвата
за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. -
12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 18.05.2020 г. възлиза на 540,72 лв., до
който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва
да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер 562,60
лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху присъдените
главници от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер на 337,94 лв. за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер на 138,57 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Ответниците не са сторили разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
И.А. Б., ЕГН ********** и О.И.. Б., ЕГН ********** дължат солидарно на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ сумата 3 870,82 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за имот – апартамент 6 в гр. С.., аб.№ . за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2019 г.
и сумата 15,03 лв. за дялово разпределение за периода 01.08.2017 г. -
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г. до
плащането на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 540,72 лв.
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 18.05.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер 540,72 лв.
до пълния предявен размер 562,60 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020
г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер на 2,05 лв. - обезщетение за забавеното плащане на таксите
7
за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. - 18.05.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19
947/2020 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА И.А. Б., ЕГН ********** и О.И.. Б., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумите 337,94 лв. разноски в исковото производство и 138,57 лв.
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8