Решение по дело №39/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба от И.Е.Д. *** против Решение №1607/29.11.2022г., постановено по НАХД № 3338/2022г., с което е потвърдено НП № 286/11.07.2022г. на Зам.-Кмета на Община Варна и е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С потвърденото НП на И.Е.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение чл.94, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Варна е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно подателят й се позовава на чл.209, т.3 от АПК, вместо на приложимите по силата на чл.63в от ЗАНН основания за отмяна в чл.348 от НПК. В касационната жалба се твърди, че РС неправилно кредитирал представената от ответника черно-бяла снимка и достигнал до погрешен извод за мястото на нарушението, без да коментира приложените от жалбоподателя и приети по делото писмени доказателства и цветни снимки на мястото, където бил паркиран автомобила. Твърди се, че мястото на нарушението е останало неизяснено. В НП не били посочени GPS координатите на мястото на нарушението, поради което РС неправилно приел, че мястото на което е било паркирано процесното МПС представлява „тротоар“ по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Счита нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за неприложима в случая, тъй като мястото на което бил автомобила било междублоково пространство с форма на буквата „П“, а не улица или път по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП. Оспорва извода на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган, тъй като счита, че в случая Кмета на община Варна неправомерно е оправомощил Зам.-Кмета на Община Варна - Т. И. със Заповед №4129/05.11.2018г. Оспорва компетентността на кмета на община Варна във вр. с чл.38 и чл.41 от Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна. В раздел ІІІ от Наредба №8121з-422/16.04.2015г. за организацията и дейността на звената „Общинска полиция“ били изброени изрично правомощията и дейностите на тези звена, поради което разширителното им тълкуване счита за недопустимо. Твърди се, че чл.43, ал.1, 2,3 и 4 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна и чл.186, ал.1-ал.7 от Закона за движение по пътищата имат за предмет на регулация едни и същи обществени отношения, поради което и по аргумент от чл.8 от ЗНА общинския съвет нямал нормотворческа компетентност да регламентира налагането на глоби с фиш за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им. Процесните отношения свързани с такова нарушение били детайлно уредени с нормативен акт от по-висока степен – в чл.186, ал.1-ал.7 от ЗДвП. Позовава се на приетото в Решение №1867/28.02.2022г. по адм. дело №10567/2021г. на ВАС. Поддържа се оплакването, че в НП липсват констатации за релевантни според касатора факти и обстоятелства, поради което не отговаряло на изискванията в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и ВРС следвало да го отмени. Като го потвърдил, въззивния съд постановил решение, което се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго по съществото на спора. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът се явява с процесуален представител, който поддържа оплакванията в жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Зам. Кмета на Община Варна чрез юрисконсулт депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Намира Решението на ВРС за законосъобразно. При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд установил, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до отмяна; че НП е акт на компетентен орган, постановен в 6-месечния преклузивен срок; че нарушението било достатъчно пълно и ясно описано, което позволило на привлеченото към отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си. Нарушението било правилно квалифицирано и на жалбоподателя основателно била наложена предвидената в чл.178е от ЗДвП глоба в минималния разписан в закона размер от 50лв., която се явявала съответна на обществената опасност на деянието и дееца, справедлива и достатъчна за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция в чл.12 от ЗАНН. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно ЗПП. В съдебно заседание юрисконсултът оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а Решението на ВРС за потвърждаване на НП да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима. Предлага да бъде уважена като основателна. Споделя оплакванията в нея за неправилно кредитиране от съда на снимки, за които няма данни кога и при какви обстоятелства са създадени. Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон и предлага да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново с което административният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от страна участвала в производството пред ВРС, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, уредени в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата оплакванията са за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона.

ВРС е постановил валидно и допустимо решение.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страните са призовани за откритото съдебно заседание, което е проведено с участието на жалбоподателя Данков, на процесуалният му представител и на пълномощника на издателя на НП. От протокола за откритото съдебно заседание се установява, че съдът е дал възможност на страните за становище по доказателствата и за формулиране на доказателствени искания. В съдебното заседание е разпитан като свидетел актосъставителят. В съответствие с процесуалните правила на основание чл.283 от НПК въззивният съд приобщил материалите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Правилно РС дал ход на съдебните прения, след като счел делото за изяснено от фактическа страна и като отчел, че представителите на страните са заявили, че нямат други доказателствени искания. В Решението е направена преценка на доказателствата, изложено е установеното от тях и са формирани мотиви за потвърждаване на НП като законосъобразно. С оглед изложеното, не се установи да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от предходната инстанция, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, нито са налице липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав, поради което не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.

Във връзка с оплакването за наличие на основание чл.348 ал. 1 т. 1 от НПК за отмяна настоящият състав взе предвид забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което проверката на приложението на материалния закон се извърши въз основа на установеното от предходната инстанция. При правилна преценка на доказателствата и съобразно разпределението на доказателствената тежест РС е направил фактическите си установявания в решението. Той установил, че на 20.04.2022г. около 18:30 часа Любомир Лишков в качеството на старши полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна установил, че лекия автомобил марка „Рено“ с рег. № В****НР е паркиран на ул.„Цар Асен“, зад блок №** върху тротоара на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създавал пречки за преминаването на пешеходците. РС установил, че Лишков е констатирал и фотографирал нарушението, за което издал фиш на собственика на автомобила – В. И. В., с който й наложил глоба от 50лв. РС констатирал, че фиша е обжалван от собственика на МПС, която в декларация по реда на чл.186, ал.5 от ЗДвП посочила И.Е.Д. като водач на автомобила, въз основа на което на него е съставен АУАН и му е издадено обжалваното НП. РС установил, че въз основа на фиша е съставен АУАН №1386 от 08.06.2022г., квалификацията на нарушението в който изцяло е възприета от административнонаказващият орган – Зам.-Кмета на Община Варна в издаденото НП на 11.07.2022г. РС установил, че деянието на Д. е квалифицирано и от актосъставителя и от издателя на НП като нарушение на чл.94, ал. 3 от ЗДвП, за което на основание чл.178е от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. РС констатирал, че описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП е една и съща и няма противоречия. РС отхвърлил като неоснователни и недоказани твърденията в жалбата относно мястото на извършване на нарушението, тъй като от приетата с преписката докладна записка и черно-бяла фотоснимка изготвени от ст. полицай Л.ясно установил наличие на изграден тротоар на мястото, на което е бил паркиран автомобила управляван от жалбоподателя. В решението са изложени подробни мотиви защо не са кредитирани представените с жалбата фотоснимки и защо представената с жалбата извадка от кадастралната карта не води до извода, че автомобилът не е бил паркиран на тротоар.

С оглед изложеното неоснователни и в несъответствие с изложените подробни мотиви в решението на РС са оплакванията в касационната жалба, че РС не е коментирал приложените от жалбоподателя и приети по делото писмени доказателства и цветни снимки на мястото, където бил паркиран автомобила; че неправилно кредитирал представената от ответника черно-бяла снимка. Правилно РС заключил, че от представените от ответника доказателства в преписката е установено мястото на нарушението, описано в достатъчна степен в АУАН и в НП като тротоар, намиращ се зад блок №** на ул.„Цар Асен“ в град Варна. Видно е от снимката на установилия нарушението полицай Л., че МПС е паркирано върху отграничен с бордюр от платното за движение тротоар, който Д. не оспорва, че се намира в карето зад блок №** на ул.„Цар Асен“ в град Варна, който тротоар с платното за движение е показан и на снимката, която е приложена към жалбата срещу НП. Това кореспондира с извода на РС, че в АУАН и в НП с достатъчна яснота е описано нарушението, вкл. мястото на извършването му, за да може дееца да разбере обвинението и да ангажира защитата си. В докладната записка и снимката към нея достатъчно ясно и еднозначно е отразено и онагледено разположението на паркирания на 20.04.2022г. около 18:30 часа лек автомобил „Рено“ с рег. № В****НР с по-голямата си част върху тротоар зад блок №** на ул.„Цар Асен“ в град Варна, поради което доводите за неправилност и незаконосъобразност на тези изводи в Решението на ВРС са изцяло неоснователни.

Привлеченият към отговорност водач на МПС е могъл да опише какво различно твърди за мястото на нарушението, за организацията на движението и паркирането там, ако е считал, че е паркирал МПС на място, на което е било разрешено паркирането. Описаното местоположение и вид на терена, върху който е установен паркирания от Д. автомобил не може да обоснове извода, че се касае за паркомясто обозначено с хоризонтална маркировка и/или с др. подходящи знаци като място за паркиране в паркинг или като самостоятелно паркомясто. Съгласно §6, т.6 от ЗДвП, „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Видно от АУАН и НП и приложената по делото черно-бяла снимка на паркираното МПС, то се намира върху площ, ограничена от пътното платно с бордюр. В цитираната дефиниция на „тротоар“ в ЗДвП не е поставено изискване към вида на материалите, от които да се изгради тротоарът, изискването касае единствено да е отграничен от платното за движение. Поставеното изискване е спазено, налице е надлъжно разположен бордюр, който разделя платното за движение на МПС от тротоара. Законът предвижда изключение от това правила, като допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите единствено на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние от най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Видно от процесната черно-бяла снимка на констатиралия нарушението орган, изключението не е спазено, което препятства свободното движение на пешеходците по тротоара. Предвид дефинициите, дадени в ЗДвП и установените факти, налага се извод за съставомерност на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

След като мястото, където е бил паркиран автомобилът не е обозначено като място за паркиране нито с хоризонтална, нито с вертикална маркировка, а е отграничено от пътното платно с бордюр, правилно и законосъобразно е направен изводът за осъществен състав на административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба регламентира, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Тя допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Изцяло в съответствие с тези разпоредби са изводите на РС за релевантните факти и обстоятелства, с които НП е потвърдено като законосъобразно.

Правилно РС направил извода, че не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила при издаване на НП. Основателно е счетено, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити; че в обстоятелствената част на НП е възприета установената и описана в АУАН фактическа обстановка, свързана с нарушението; че с връчването му и с оглед съдържанието му привлеченото към отговорност лице – водачът паркирал на даденото място процесното МПС е имал възможност да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Първоначално съставеният фиш на собственика на МПС след декларация по реда на чл.186, ал.5 от ЗДвП е анулиран и за нарушението е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП на водача на МПС, съгласно законовите изисквания.

Неоснователни са изложените отново в касационната жалба оплаквания за липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Правилно РС отчел представената с преписката Заповед № 0506/07.02.2020г. на Кмета на Община Варна, с която възложил на Т. В. И. - Заместник-кмет при Община Варна правомощията си на административнонаказващ орган да издава НП по АУАН за нарушение по ЗДвП. Тази заповед е издадена на основание чл.47, ал.2 във вр. с ал.1, б.“а“ от ЗАНН, които предвиждат възможността кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират изпълнението им да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон. В случая се касае за правомощия по Закона за движение по пътищата. В чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП е предвидено службите за контрол, определени от кметовете на общините да контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и т.н. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Тази правна уредба предвижда възможността кмета на община Варна да делегира правомощията си на административнонаказващ орган за издаване на НП по актове за нарушения на правилата за паркиране в ЗДвП на територията на община Варна на друго дл. лице, каквато делегация в случая е направена със заповедта от 07.02.2020г. Поради това НП №286 от 11.07.2020г. издадено от Зам.-Кмета при Община Варна-Т. В. И. е постановено при наличие на материална и териториална компетентност за постановяването му за това длъжностно лице, въз основа на делегиране на правомощията от титуляра им по закон - Кмета на Община Варна.

Правилно РС съобразил приетата с преписката Заповед № 4129/05.11.2018г. на Кмета на Община Варна, с която той на основание правомощията си и задълженията в чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП е определил като служба за контрол звено /група „Общинска полиция“, която да контролира на територията на Община Варна спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и т.н., като възложил на служителите й задължението да издават актовете, с които се констатират нарушенията на ЗДвП, да налагат глоба с фиш и т.н. поради това правилно и законосъобразно РС достигнал до извода, че съставения АУАН на 08.06.2022г. от мл. инспектор К., в качеството й на полицай от сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна е постановен от компетентния за това орган.

Поради това правилно и законосъобразно РС намерил оплакванията в жалбата срещу НП за неоснователни и я отхвърлил изцяло и потвърдил НП като правилно и законосъобразно. Правилно РС намерил за конкретното нарушение за законосъобразно издадено НП на основание чл.178е от ЗДвП, който предвижда налагане на наказание глоба в размер от 50 до 200лв., който е приложим при осъществяване на нарушение на чл.94, ал. 3 от ЗДвП. Основателно е преценено в решението, че наложена в минималния размер от 50лв. глобата е съответна на обществената опасност на деянието и дееца и достатъчна за постигане на целите на превенцията в чл.12 от ЗАНН, тъй като случая не се отличава като маловажен. В съответствие с изхода на спора и чл.63д от ЗАНН с решението жалбоподателят е осъден да заплати на Община Варна юрисконултско възнаграждение в минималния размер от 80лв.

Касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС- Варна, тъй като не е налице неправилно приложен закон, нито законова разпоредба, която да е трябвало и да не е била приложена. АУАН и НП са издадени на основание разпоредби от ЗДвП, а не на норми от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна, поради което доводите за противоречие на нормите на Наредбата с тези на Закона за движение по пътищата в касационната жалба са изцяло неотносими.

В обобщение на изложеното касационната жалба следва да бъде отхвърлена е изцяло като неоснователна, а атакуваното решение на РС-Варна – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК приложим на основание чл.63д, ал. 5, във вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът Д. *** сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено с оглед чл.27а от НЗПП, във вр. с чл. 37 от ЗПП, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от това и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1607/29.11.2022г. постановено по НАХД №3338/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА И.Е.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Варна сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: