№ 13
гр. Ихтиман, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б.лава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200301 по описа за 2024 година
Настоящото производство е инициирано въз основа на жалба, подадена от И. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: * против Наказателно постановление № 23-1204-001742 от
07.11.2023 г., издадено от * - Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР
– София.
В жалбата се сочи, че оспореният административен пакт е неправилен и
незаконосъобразен. Настоява се за неговата отмяна.
В проведеното последно съдебно заседание лицето, подало жалбата, се явява, като за
него се явява и процесуалният му представител – адвокат А.. Административно-
наказващият орган не се явява и не изпраща представител в последното открито съдебно
заседание, а посредством депозирана на 28.06.2024 г. писмена защита заявява, че оспорва
жалбата. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпращат
представител и не изразява становище.
Настоящата жалба се явява допустима, понеже е подадена от санкционираното лице и е
насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В наказателното постановление,
приложено в преписката, не е отразено кога е връчено същото, но в допълнително
постъпило писмо с вх. № 3842 от 28.06.2024 г. от ОДМВР се посочва, че се изпраща копие на
наказателно постановление, с дата на връчване 17.05.2024 г. В същото писмо е отразено, че
срещу наказателното постановление е подадена жалба с рег. № 517000-8755/23.05.2024. Към
писмото са приложени преписи от наказателното постановление /с отбелязвана дата на
връчване 17.05.2024 г./ и препис от жалбата /с отбелязан УРИ № 517000-8755/23.05.2024/.
Предвид отразеното в писмото, депозираната жалба се явява подадена своевременно.
За да се произнесе по съществото на производството, съдът намира следното:
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдебният състав
възприема от фактическа страна, че на 04.06.2023 г., в община Ихтиман, на Автомагистрала
№ А-1 И. С. С., ЕГН **********, с посока на движение към гр. София, управлява автобус
Рено Мастер с рег. № *, като в района на 25 км. навлиза и се движи в лентата за
1
принудително спиране, непосредствено след което се отбива към с. Вакарел и продължава
към с. Нови хан.
В наказателното постановление и в акта за установяване на административно
нарушение е отразено и че лицето на автомагистрала се движи в лентата за принудително
спиране без повреда на превозното средство и без здравословни проблеми на водача и
пътниците, с което е нарушил виновно чл. 58, т. 3 от ЗДвП и че при изпреварване на ППС от
дясната страна създава непосредствена опасност за движението, с което е нарушил чл. 41,
ал. 1 от ЗДвП. Поради горното и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от три месеца, а на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 му е наложена глоба в
размер на 150 лева.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В случая наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са
издадени при спазване на необходимите законови изисквания и формално отговарят на
нормативните условия за законосъобразност. Същите съдържат нормативно
регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението,
мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои
законови норми са нарушени. От съдържанието на акта за установяване на нарушение е
видно, че е подписан от актосъставител и от един свидетел, а така също и че в края същият е
разписан от лицето, спрямо което е издаден.
Според текста на чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. В текста на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба от
1000 лева водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без
да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по
автомагистрала и скоростен път.
Нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП посочва, че пътните превозни средства се изпреварват
от лявата им страна. В същото време в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е разписано, че се наказва с
глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението.
Свидетелят Д. Ф. твърди, че в началото на лятото миналата година /има се предвид
2023 г., тъй като разпитът е проведен в края на 2024 г./ се е придвижвал от гр. Ихтиман към
гр. София, като преди Вакарел е имало задръстване, той карал в средната лента зад един
автобус, а на няколко пъти в лентата за аварийно спиране минали коли, като с
видеорегистратор, монтиран в неговия автомобил, заснел същите, а записите предоставил на
ОДМВР.
Свидетелят Б. Б. /полицейски служител/, след предявяване на акта за установяване на
2
административно нарушение, твърди, че го е съставил. Заявява, че до МВР били изпратени
файлове за извършени нарушение на автомагистрала Тракия. Пояснява, че след като били
изгледани файловете и след като били дадени сведения от Д. Ф., са установени
регистрационните номера на колите и техните собственици, бил установен водачът на
автомобила, на когото е съставен акт. Сочи, че той не е бил свидетел очевидец на
нарушението.
Свидетелят К. Я. /полицейски служител/ заявява, че не знае за кой случай става въпрос.
При предявяване на акта за установяване на нарушение разпознава свой подпис върху него и
допълва, че е бил свидетел само при съставяне на акта, но не и при установяване на
нарушението.
Свидетелят * посочва, че И. С. бил шофьор във фирмата, в която и тя работи и че на
04.06.2023 г. е трябвало да вземе работници от Ихтиман и Костенец и че тогава тя е пътувала
с него. Обяснява, че по магистралата е имало голямо задръстване поради ремонт, а господин
С. се е отбил през Вакарел и че „съвсем леко е отбил в аварийната преди да отбие“. Допълва,
че е карал в аварийната лента не за да изпревари повечето коли и да се върне отново на
магистралата, а за да мине през отбивката към Нови хан. Заявява, че след като е отбил към
Вакарел е минал през Вакарел и Нови хан, а после се е върнал отново на магистралата.
Свидетелката няма спомен на какво разстояние преди отбивката жалбоподателят се е
престроил, но сочи, че не е било голямо. Обяснява, че не е карала от началото в аварийната
лента, а е отишъл в нея за да може да тръгне по отбивката. Заявява, че може би половин
минута преди да завие се е движил в аварийната лента, а след това е тръгнал по пътя за Нови
хан.
Извършен е оглед на представен от ОДМВР – като София диск, като от съдържащите
се на него файлове се установява, че няколко автомобили са заснети да преминават през
аварийната лента на автомагистралата, сред тях е и моторно превозно средство с рег. № *,
като по отношение на него жалбоподателят посочва, че това е микробусът, който е шофирал
тогава.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е изискана информация от
АПИ за предоставяне на данни от техническо средство, поставено на пътя Нови хан –
София. Във връзка с това са представени от АПИ два диска с информация и след извършен
оглед на дисковете се установява, че във файл в единия от тях е отразено, че на 04.06.2023 г.
МПС с рег. № * е преминало през контролна точка, ноходяща се в Нови хан.
От изложеното дотук може да се направи извод, че действително жалбоподателят е
управлявал на 04.06.2023 г. по автомагистрала Тракия моторно превозно средство с рег. № *.
Става ясно и че макар и за кратък интервал от време превозното средство е навлязло в
аварийната лента /лентата за принудително спиране/. Липсват, обаче, доказателства,
удостоверяващи продължително шофиране в тази лента и с цел изпреварване на
образувалата се колона от автомобили и отново преминаване в някоя от активните ленти. До
този извод се стига от показанията на свидетелката *, от които става ясно, че преминаването
в аварийната лента е станало малко преди разклона за Вакарел и целта на шофирането в тази
лента, което по думите на * е продължило около половин минута, е било да се отбие
автомобилът в посока Вакарел и Нови хан. В същото време от данните, получени от АПИ,
се установява, че действително на 04.06.2023 г. превозно средство с рег. № * е било заснето
от контролна точка, ноходяща се в Нови хан. При тези обстоятелства съдът намира, че
деянието на лицето не следва да бъде квалифицирано като административно нарушение по
смисъла на чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и по смисъла на
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в конкретния
случай е налице, на първо място обстановка, различна от нормалната такава за
автомагистрала – образувано задръстване, а на следващо място жалбоподателят е целял не
управление на превозното средство в лентата за принудително спиране с цел изпреварване
3
на автомобилите, а е искал да излезе от магистралата и да се отбие в посока с. Вакарел, в
която посока се е и отбил, като в същото време шофирането в тази лента е било за съвсем
кратък интервал от време. Поради тези съображения наказателното постановление подлежи
на отмяна.
Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. По делото, обаче, не са представени доказателства за такива, нито пък е отправено
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-1204-001742 от 07.11.2023 г.,
издадено от * - Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4