РЕШЕНИЕ
№ 9079
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110110830 по описа за 2024 година
Н. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС , съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Д. М. М.
срещу „ФИРМА” ЕООД , с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС представлявано от ЗСР, с която се иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждан предвидена в договор за паричен заем № ***********от
15.02.2023 г. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева
/частична претенция от общо 123,15 лв./, представляваща недължимо платени суми по
договор за паричен заем № ********от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/27.02.2024 г./ до окончателното й
изплащане;
Ищецът твърди, че на 15.02.2023 г, Н. Н. е сключила договор за паричен заем №
********* с „ФИРМА“ ЕООД /с предишна фирма ФИРМА/. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, при погасяване в срок до 17.03.2023г. В
посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,7%, лихвен процент за
кредита в размер на 41%, сума на лихвата за срока на договора - 16,85 лв. В договора е
записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 123,15 лв. такса за бързо
разглеждане. Твърди се, че Н. Н. е погасила сумата по договора, като за срока на договора е
заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за
експресно разглеждане, а именно: 640,00 лв.
Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок
от посочения, което е пад максимално установения праг на ГПР. Сочи се, че в ГПР следва да
1
се включат възнагражденията за допълнителна услуга, които са инкорпорирани в самия
договор и всъщност представляват прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Поддържа се, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата па непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви
за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Прави се позоваване на 10а от ЗПК - изрична забрана да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че е
случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да
си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че на 15.02.2023 г. между „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК *********като
Кредитодател и Н. Н. Н. (във вътрешната система на Дружеството ищцата е била
регистрирана с тези имена) като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит №
*********(Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния
Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 500
(петстотин) лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни
и падежна дата 17.03.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в
размер на 16.85 лева (шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) и такса за допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15 лева (сто двадесет и три
лева и петнадесет стотинки). Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е
трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 640 лева (шестстотин и
четиридесет лева).
Изложени са доводи, че таксата за бързо разглеждане се явява незадължителна услуга,
не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на
Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в
който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му
посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.
Твърди се, че задължението по Договор за кредит № ********/ 15.02.2023 г. е погасено
изцяло и окончателно предсрочно, на 17.02.2023 г. По сметки на Дружеството е постъпила
сума в размер на 624.27 лева, с която сума са били погасени, както следва: главница – 500
лева, такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15
лева и договорна лихва в размер на 1.12 лева
Оспорва се твърдението на ищцата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Сочи се, че размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със
законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно
Специалните условия по Договора, лихвеният процент за срока на договора е 40.97 %, а след
приравняване на годишна база ГПР възлиза на 49.6 %.
Излагат се доводи, че заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги
не следва да се включва в ГПР. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е
съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от
ЗПК.
Поддържа се, че такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за разлика от
общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са
дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на
такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата
2
преценка – дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за
кредит, в рамките на определения кратък срок, или не.
Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск
като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
123.15 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №
*********от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба/27.02.2024 г./ до окончателното й изплащане;
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че между
страните е сключен Договор за кредит № *********от 15.02.2023 г., по който ищцата е
усвоила сумата от 500 лева, като на 17.02.2023 г. същата е погасила сума в размер на 624.27
лева, която ответното дружество е отнесло както следва: главница – 500 лева, такса за
допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15 лева и
договорна лихва в размер на 1.12 лева
Не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че
между страните е сключен процесния договор за кредит по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, като
от страна на ответника е представена по делото преддоговорна информация по смисъла на
чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. На 15.02.2023 г. е сключен Договор за кредит № *********, по
силата на който е отпуснат заем в размер на 500 лева, усвоен от ищцата. В предоговорената
информация и договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика е посочено, че сумата от 500 лева се отпуска за 30
дни – до 17.03.2023 г. при обща дължима сума 640 лева, от която главница 500 лева, лихва
16.85 лева и такса за бързо разглеждане 123.15 лева. Посочен е размер на фиксиран годишен
лихвен процент – 41 % и ГПР 49.7 %.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
По делото са приложени общите условия на договорите за кредит. Дадено е
определение, че „такса за бързо разглеждане“ представлява Такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантира
обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от
подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор.
Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на
Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на Кредитора. В т. 4.2 - 4.5 е посочено, че кредиторът предоставя
възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото
Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и
гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от
изпращането му. Когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на
Кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката
извън посочените 15 (петнадесет) минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно
разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия
следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на Кредитополучателя (например при
изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия
възможен момент. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане,
3
която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит. Дължимата
сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на
Договора за кредит и е включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница.
Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за
отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава възможностите на
Кредитополучателя да получи Кредит.
Съгласно т. 13.1 от ОУ 13.1. кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен
Срокът за връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно
Тарифа на Кредитора. Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка
на Кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В случай на получен
превод на сума по отказана услуга за удължаване Срока за връщане на кредита, Кредиторът
има правото да използва получената сумата за погасяване на задължението, съобразно реда
по т.11.10.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Начислената в договора такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока е
свързана с усвояване и управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.
Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на
противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че
размерът е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на
заетата сума от 30 дни. Затова такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца
като част от платените от него за погасяване кредита суми.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая
това видно от правилото посочено в общите условия не е сторено.
В случая в т.4 и т. 13 от ОУ само формално са уговорени такси, а СРС намира, че
фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в преддогворната
информация по чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как кредитополучателя би
могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез
електронната система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика за отпускане на кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито
допълнителна нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса
ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
4
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 41 %
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането в размер на
123.15 лева- такса за бързо разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 123.15 лева-
такса за бързо разглеждане. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. С включването й размера на ГПР, той надвишава законовия максимум- 50 %, а имено
представлява повече от 400 пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/, в
процесния случай 4453 %.съобразно изчисление на съда с calculator.bg по реда на чл. 162
ГПК.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано и грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 500 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
5
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай не се спори, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от
общо 624.27 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само
предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е
задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на
сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно
основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това
основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде
отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
500 лева -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за
кредит.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 123.15 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 123.15 лева е платена при начална липса на
основание и иска за връщане на тази сума е основателен. В процесния случай принципно
подлежи на връщане и сумата от 1.12 лева платена и отнесена като договорна лихва, но с
оглед диспозитивното начало и доколкото не се претендира съдът не следва да се произнася
спрямо нея.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска -27.02.2024 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата. Съдът намира, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Н. Н. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
срещу „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС,
представлявано от ЗСР , иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на основание чл. 10а
ЗПК и чл. 23 ЗПК, нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № ********* от
6
15.02.2023 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от ЗСР и АМ да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. Н. Н. с ЕГН: **********, с адрес:АДРЕС сумата в размер на 123.15
лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №
*******от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба/27.02.2024 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от ЗСР и АМ, да заплати на Н. Н. Н. с ЕГН: **********, съдебно-
деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано отЗСР и АМ, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ******* , адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7