Решение по дело №154/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 289
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20205140100154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 03.08.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

      Кърджалийският районен съд в публичното заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:                        

 

       Председател:  Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията       гр.д. 154 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД София против Н.И.Т., в която сочи, че на 12.03.2019г. ищецът като кредитодател  сключил с ответника като кредитополучател Договор за предоставяне на кредит  от разстояние с № 245319 , сключен при условията на ЗПФУР, като сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minudem.bg, където публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал сьщите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора и ако кандидатът бъде одобрен, получавал на личния си и-мейл Договор и Общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало чрез съобщение по телефона на предоставения от клиента телефонен номер четири цифрен, уникален, код и получаване на втори и-мейл, в който се съдържал специален линк и след отварянето му следвало да въведе получения четирицифрен код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал и така той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че в случая бил извършен запис, като при кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: nina odk(a)abv.bg с  активиращият код 7214. Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонният разговор  счита, че е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ . Сочи, че по кредита нямало постъпили плащания, като описаната процедура  била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 500 лева, предадени по посочена от ответника банкова сметка *** ***, BIC ***. Сочи се, че вземането на ищеца за главница е с вноска, дължима на 11.04.2019г. в размер на 500 лева, като цялата сума била дължима на основание настъпила изискуемост и вземането се претендира на основание настъпил падеж. Моли да бъде признато  за установено по отношение на ответника, съществуването на вземането на ищеца за сумата от 500 лева за главница, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1832/2019г. по описа на КРС. Претендира разноски в заповедното и исково производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание в писмена молба от пълномощник поддържа иска по изложени съображения по същество. Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответникът Н.И.Т. в срока по чл.131 от ГПК депозира  писмен отговор на исковата молба, с който намира иска за неоснователен, като в съдебно заседание направените оспорвания се оттеглят и се поддържа единствено оспорването, че ищецът е следвало да предяви иск за неоснователно обогатяване , а не иск, основан на договорно правоотношение. Не оспорва , че ответницата се регистрирала в сайта на ищеца, че приела Общите условия, че получила на имейла си преддоговорна информация и парола за достъп до личен акаунт и че натиснала бутона „ Приемай“. Не оспорва, че ответникът гласово потвърдил или направил изявление за сключване на договор за заем. Не оспорва, че предадената сума от 500 лева главница по процесния договор постъпила по сметка на ответника. Прави възражение, че сключеният договор е недействителен, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа отговора, но не поддържа оспорванията в него и доказателствените искания. Не признава иска. Заявява,че оспорвам сключването на договора, но не оспорва предаването на сумата по банкова сметка ***. Поддържам възражението, че договорът не е валидно сключен, тъй като не били спазени изискванията на ЗПФУР и по-конкретно, че за да е налице такъв договор, следвало кредиторът да е начислил лихва и годишен процент на разходите, уговорен между страните. Отделно от това поддържа  отговора, че договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит по отношение на лихвения процент и годишния процент на разходите. Счита, че не е налице договор, сключен по реда на тези закони, а искът следвало да бъде предявен по реда за неоснователно обогатяване, тъй като реално нямало лихва и годишен процент на разходите. Не оспорва сключването на договора, поради липса на съгласие, както и че ответницата е влязла в сайта и от имейла си е потвърдила сключването на договора, а също и че ѝ бил изпратен линк. Оттегля оспорването за липса на гласно или словесно изявление за сключването на договора и не оспорва , че ответницата се регистрирала в сайта на ищеца, че  приела Общите условия , че получила на имейла си преддоговорна информация и парола за достъп до личен акаунт, както и че натиснала бутона „Приемай“. Счита, че не е налице договор, който да е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а че било налице неоснователно обогатяване, поради неначисляването на лихва, за да са изпълнени условията на специалния закон. Не твърди извършено плащане, като не оспорва, че сумата била предадена по банковата сметка на ответницата. Освен това, не оспорва, че е направен аудио-запис , на който ответникът е потвърдил сключването на договора, както и не оспорва, че гласът на записа бил на ответника Н.Т.. Не претендира адвокатско възнаграждение.

Съдът с доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е приел за безспорно, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние  № 245319  от 12.03.2019г. при условията на ЗПФУР , по който ищецът е предоставил на ответника по посочена от последния банкова сметка ***,00лв. с една дължима вноска с падеж на 11.04.2019г. , като вземането се претендира на основание настъпил падеж. Признато е за безспорно, че по заявление за издаване на заповед  за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх.№  12077/27.12.2019г., пощенско клеймо 23.12.2019г., е образувано ч.гр.д. № 1832/2019г. на КРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 796 /27.12.2019г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.И.Т.  да  заплати  на    кредитора „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, сумата 500,00 лв. - главница по Договор за кредит от разстояние № 245319 от 12.03.2019г., 50,00 лв. – такса по чл.7 от договора, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземания,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното ѝ изплащане , както и направените по делото разноски от 25,00 лева – внесена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Признато е за безспорно, че в срока по чл. 414, ал.1  от ГПК е постъпило възражение от ответника , че не дължи изпълнение на вземането и че в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е предявен настоящия установителен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Установява се, че при сключването на процесния договор страните са договорили в т.3 от същия фиксиран годишен лихвен процент – 40,15% и ГПР 48,44% с една вноска в размер на 500,00лв., платима на 11.04.2019г. Съгласно чл.4,ал.4 потребителят заплаща погасителната вноска по договора в размер на 500,00лв., а в случая ,че не представи обезпечение в срока на договора кумулативно сумите в подколони „Погасителна вноска“ и „Неустойка по чл.чл.3 /2/“ съгласно погасителния план, или, в случая погасителна вноска в размер на 500,00лв. и 0,00лв. – неустойка, общо, 500,00лв. В чл.7 е договорено при забава за плащане на некоя от погасителните вноски потребителят да дължи на заемодателя законната лихва за забава за всеки ден.

Предоставената сума е в размер на 500,00лв., ответникът признава възникването на заемното правоотношение и предаването на заемната сума по посочена банкова сметка, ***лючение по изслушаната ССчЕ, с което следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора. От друга страна, ответникът не твърди, че е изпълнил задължението си да върне в срок до 11.04.2019г. заетата сума в размер на 500,00лв. – главницата по договора, като според заключението в случая не е начислена лихва и ГПР по чл.2, ал.1 т.5 от договора по технически проблем по данни на ищеца.     

Спорът по делото се свежда до въпроса евентуалната нищожност на отделна клауза от договора за заем, води ли до нищожност на целия договор.

Съгласно чл. 146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило въвежда изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
Уредбата на нищожността на отделни части от договора в българското право предвижда възможност за запазване на договора и преодоляване обявяване изцяло на нищожността му, когато нищожните клаузи могат да се заместят по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части – чл.26, ал.4 ЗЗД.
Преценката дали договор, съдържащ неравноправна клауза да се обяви за нищожен в неговата цялост или да се запази действието му, но без неравноправната клауза, следва да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13. Под прилагане на договора без неравноправните клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 ЗЗП следва да се разбира възможността за изпълнение на останалите условия по договора. Преценката дали договорът може да се приложи и без неравноправните клаузи принципно би могла да включва и обсъждане на евентуално предположение дали договорът би бил сключен и без неравноправните му клаузи от гледна точка на възможността на средния потребител да съобрази икономическите последици от сделката - решение № 146 от 01.11.2017 г. по т.д.№ 2615/2016г. на ВКС. В случая кредиторът не е начислил лихва и ГПР, поради технически проблем, което не води до нищожност на целия договор, нито до освобождаване на ответника от договорна отговорност. Преценката по какъв ред кредиторът ще защити правата си е изцяло негова, като възражението на ответника за наличие на елементите на неоснователно обогатяване, не се споделят от съда с оглед горното.

Така, установено бе по делото неизпълнение на процесния договор за заем от ответника, поради което същият дължи връщане на получената сума,  за което вземане е издадена Заповед № 796/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1832/2019г. на КРС, ведно със законната лихва за забава, считано от постъпване на заявлението в съда – 27.12.2019г. до окончателното изплащане.

На последно място, доколкото исковият съд извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането, а в случая се установява, че с предявения установителен иск за дължими суми по договор за кредит кредиторът предявява вземане за по-малка сума  - 500,00 лв., вместо заявените в заповедното производство 550,00 лв., от които 500,00 лв. - главница по Договор за кредит от разстояние № 245319 от 12.03.2019г., 50,00 лв. – такса по чл.7 от договора, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземания, т.е. не е предявил установителен иск за сумата от 50,00лв. – такса по чл.7 от договора, следва по аргумент от т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, Заповед № 796/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1832/2019г. на КРС да бъде обезсилена в посочената ѝ част.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса – 50,00лв. , за възнаграждение за вещо лице -180,00лв. и съгласно чл.78, ал.8, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ има право на възнаграждение за юрисконсулт от 100,00 до 300,00лв., което съдът с оглед защитавания материален интерес определя на 100,00лв. Или, общо дължими от ответника за настоящото производство са 330,00лв. В заповедното производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25,00лв. и са присъдени 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение,или, общо 75,00лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ  :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.  И.  Т.,  с ЕГН ********** ***,  че същата дължи на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, ул.Балша № 17, партер, офис 1, п.к.1408, сумата 500,00лв. - незаплатена главница по Договор за кредит от разстояние № 245319 от 12.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 796/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1832/2019г. по описа на Районен съд Кърджали.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 796/27.12.2019г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1832/2019г.по описа на Районен съд Кърджали в полза на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, ул.Балша № 17, партер, офис 1, п.к.1408, срещу Н.  И.  Т.,  с ЕГН **********, В ЧАСТТА за сумата  от 50,00лв., представляваща неизпълнено парично задължение за плащане такса по чл.7 от Договор за кредит от разстояние № 245319 от 12.03.2019г., представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземания.

ОСЪЖДА Н.  И.  Т.,  с ЕГН ********** *** да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ***, гр.София, ул.Балша № 17, партер, офис 1, п.к.1408 направените в настоящото производство разноски в размер на 330,00лв.,  както и разноски в  заповедното производство в размер на 75,00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             

                                                                        

                                                                            Съдия: