№ 46
гр. Асеновград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200094 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-001937/13.12.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на АНГ. В. Б. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Захари Стоянов“ № 53 на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание: „ГЛОБА” в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят АНГ. В. Б. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение, като счита, че то следва да бъде
отменено неправилно и незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. К.Т. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва
да се отмени, поради неправилна квалификация и допуснати съществени нарушения на
административно-процесуланите правила. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
1
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Нарушителят АНГ. В. Б. е правоспособен водач на МПС категории „В“, „М“ и
„АМ“ от 1996г. През годините, същия на няколко поти подменял издадените
свидетелства за управление на МПС. Така на 30.09.2011г. му било издадено поредно
ново свидетелство № ********* валидно в срок до 25.08.2021г. /справка от ПП и КАТ
Пловдив листи от 21 до 22 от съд.дело/. След изтичане на срока, нарушителят Б. не
предприел необходимите действия за подмяна на СУМПС. На 04.11.2021г.
управлявайки лек автомобил , нарушителят Б. бил спрян за проверка от полицейски
служители в гр. Димитровград. При проверката се установило, че представеното от
водача свидетелство е с изтекъл срок, а освен това същия не могъл да представи и
контролен талон към него. С оглед на констатираното спрямо нарушителя бил съставен
АУАН № 229081/04.11.2021г. с който на същия били вменени нарушения по чл.150а от
ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Със съставения акт на водача било иззети и
свидетелството № ********* /лист 20 от съд.дело/. Въз основа на съставения АУАН,
било издадено и НП № 21-0254-000876/17.11.2021г. на ВПД Началник РУ
Димитровград към ОДМВР Хасково. Същото било връчено на 06.12.2021г. /лист 19 от
съд.дело/.
Св. К. ИЛК. СТ. работи, като мл. автоконтрольор в РУ Асеновград. На
05.12.2021г. св. С. бил на работа и около 17.40 часа, двамата с негов колега се
намирали в близост до №2 на ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Асеновград. По
същото време, те забелязали, че водач на лек „Фолксваген Пасат“ с ДК№ РВ 52 92 АС
извършва нарушения свързано с поставен там пътен знак. Това мотивирало св. С. са
спре водача и да му извърши проверка. При тази проверка се установило, че лекия
автомобил се управлява от нарушителят АНГ. В. Б.. При поискване на СУМПС
водачът заявил на св. С., че същото му било отнето в гр. Димитровград заради изтекъл
срок. Св. С. извършил справка в АИС „АНД“ при която се установило, че
свидетелството на водача Б. е със статус в АНД „отнето“ и със статус „унищожено“ в
БДС. Предвид установеното в хода на проверката, св.С. съставил спрямо нарушителят
Б. АУАН № 114997/05.12.2021г. с който квалифицирал описаното като нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на последния акт и събраните в хода на проверката
доказателства било издадено и обжалваното НП №21-0239-001937/13.12.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските
показания на актосъставителя-св. К. ИЛК. СТ., както и приложените по делото
писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
2
При така установеното от фактическа страна, е безспорно установено, това че на
05.12.2021г. около 17.40 часа, в района на №2 на ул. „Александър Стамболийски“ в гр.
Асеновград нарушителят Нарушителят АНГ. В. Б. е управлявал лек „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ РВ 52 92 АС. Безспорно се установи и това, че към момента на
извършената му проверка водачът не е притежавал СУМПС, тъй като същото му е
било иззето с акта при извършената на 04.11.2021г. проверка в Димитровград.
Погледнато формално, чрез управлението на МПС без притежанието на СУМПС,
нарушителят Б. е нарушил задълженията си по чл150а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно този
текст „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Тъй като в тази норма се
предвиждат различни хипотези, при наличие на констатирано нарушение обаче, всяка
една от тях следва да бъде конкретизирана ясно и точно, както от страна
актосъставителя, а така и от стана на АНО. От съдържанието на съставения АУАН се
установява, че това не е било направено още при неговото съставяне. В този смисъл
налице е съществено нарушение по чл. 42, ал.1,т.4 от ЗАНН, а именно да се направи
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. От акта не
става ясно дали все се приема, че водачът притежава СУМПС от категорията за
превозното средство, което той е управлявал или пък ако все пак то е бил отнето, дали
това е по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК.
Посочените в акта обстоятелства свързани със справката в АИС-АНД и статуса на
документа са от значение, но акта не става ясно, какво все пак е изпълнителното
деяние на нарушението,което се констатира и дали същото е осъществено чрез
действие или чрез бездействие.
Съобразно своите правомощия по чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е отчел
допуснатото нарушение при съставяне на акта, а е пристъпил към издаване на
обжалваното НП, като сам е допуснал нови нарушения по ЗАНН. Установеното с акта
отнемане на СУМСП от страна на водача на МПС, отново е останало
неконкретизирано, като изпълнително деяние съгласно нормата на чл.150а, ал.1 от
ЗДВП, като при определяне на размера на административното наказание то е бил
приложен текста на чл.177, ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП. Съгласно този текст то „следва да се
накаже с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
3
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.
Буквалното тълкуване на текста и анализа на съдържанието на обжалваното НП
установява, че все пак нарушителя е наказан като АНО е приел, че той е
неправоспособен. Това обстоятелство наред с констатираните други нарушения
свързани със съставяне на акта и НП, не дават възможност на съда да прецени все пак
как е действителната воля на АНО и какви са неговите крайни фактически и правни
изводи за да могат същите да бъдат проверени. Неправоспособността е факт, различен
от непритежанието от водача на СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Издаденото СУМПС и причината за
неговото непредставяне му в хода на проверката, са все обстоятелства, които следва да
бъдат посочени в акта и издаденото НП, за да може нарушителя да разбере какво точно
нарушение му се вменява във вина и съобразно това да организира правилно той
своята защита. В тази насока са и основните възражения на жалбоподателя и неговия
повереник. Не се оспорва това, че водачът не е имал притежавал СУМПС, но пък се
възразява относно направения извод от стана АНО, че той следа да се накаже, като
неправоспособен водач. Доколкото в чл.177, ал.1,т.2,пр.1,пр.2 и пр.3 от ЗДвП са
посочени различни хипотези касаещи нарушения свързани с неправоспособността на
водачите, а останалите предложения в същия текст касаят нарушения свързани с
отнети по различни причини свидетелства / в които обаче не попадат тези с изтекъл
срок на валидност/, то извън констатираните по-горе процесуални нарушения, съдът е
на становище, че дори да се приеме, че нарушителя Б. е управлявал МПС с изтекъл
срок на валидност, то няма как за това същия да бъде наказан по чл.177, ал.1,т.2 от
ЗДвП. Издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. В този
смисъл жалбата и направените възражения в хода на съдебното заседание се явява
основателни и като такива следва са бъдат уважени.
Направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и следва да
бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че
„ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства /лист 8 от съд.дело –пълномощно и договор за правна помощ/ се
установява, че от страна жалбоподателя Б. е бил изплатен хонорар на адв.Т. в размер на
200 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото е налице изготвена от страна на
адв.Т. жалба против обжалваното НП, както и налице процесуално представителство в
съдебната фаза, то е видно, че е изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но
не по-малко от 300 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя е било наложено едно
административно наказание глоба в размер на 100 лева, то съдът е на становище, че
размера на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с Наредбата. В този
смисъл направеното искане от АНО за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се
явява неоснователно. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност,
като същото приключи в рамките на едно заседание. Предвид и което искането за
присъждане на разноски , в размер на 200лв. следва да бъде уважено, като осъди ОД на
МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в
случая се явява ОД на МВР- Пловдив (чл.37, ал.2 от ЗМВР).
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №21-0239-001937/13.12.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на АНГ. В. Б. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Захари Стоянов“ № 53 на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание: „ГЛОБА” в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на АНГ. В. Б. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Захари Стоянов“ № 53, сумата от 200.00 лева
/двеста лева / за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5