Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   …..………./……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ШЕСТИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева и в присъствието на прокурора Стефан Радев, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 2466 по описа на ВРС VІ-ти състав за 2019 година

 

Р  Е  Ш  И  :

 

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице М.Р.А. ЕГН ********** на  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО  лечение в ДПБ с.Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

 

На основание чл.162, ал.3 от ЗЗ да се изпрати незабавно писмо до Общинска служба по здравеопазване към Община Балчик за определяне на лице, което да дава информирано съгласие за лечение на М.Р.А..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от днес.

 

МОТИВИ: Производството е по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ. Образувано е по внесено в съда по реда на чл. 157 от ЗЗ искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали лицето М.Р.А. ЕГН ********** страда от някое от заболяванията посочени в чл.146 от ЗЗ с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

Във фазата по съществото на делото представителя на ВРП изразява становище, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства и заключението на назначената СПЕ са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително стационарно лечение.

Защитникът на освидетелстваното лице в лицето на адв. А., в пледоарията си по съществото на делото се солидаризира с представителя на държавното обвинение, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително лечение като изразява становище, че това е в интерес, както на подзащитния му така и на обществото.

Освидетелстваното лице, в хода на съдебното следствие заявява, че се намира в психиатричната болница в гр.Варна като отишъл там преди около 12-15дни заведен от полицията. Заявява, че страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, както и че и друг път също е влизал в психиатрията. Преди да влезе последния път в болницата бил станало нещо като скандал и получил обаждане от майка си. Заявява, че сега като е в болницата се чувства по-добре.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Освидетелстваният А. страда от психично заболяване параноидна шизофрения като заболяването му датира от 1993год. като многократно бил хоспитализиран стационарно почти ежегодно, както доброволно така и по принудителен ред. Бил пенсиониран по болест за психичното си заболяване. В средата на месец март 2019год. осв. А. спрял да осъществява поддържащата терапия в амбулаторни условия (спрял приема на медикаментите), започнал да употребява алкохол и състоянието му се влошило. Започнал да буйства, да проявява агресия към майка си, децата си и тяхната майка с която не живеел заедно. След подобен инцидент в началото на месец май 2019год. дори била повикана полиция и с нейно съдействие осв.А. ***. Там останал около 20 дни след което бил освободен. Отново обаче бил агресивен към майка си изгонил от къщи и тя отново потърсила съдействие на полицията. Тогава на освидетелствания бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР. В началото на месец юни нападнал мъж с нож и отново бил хоспитализиран стационарно където се намира и към момента.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза извършена в стационарни условия от вещото лице доктор К. кредитирана изцяло от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена. От същата се установява, че освидетелстваният страда от шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром, че психотичните му изживявания са актуални и не се е повлиял от предходно проведеното стационарно лечение. Според заключението на психиатъра освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че към момента при освидетелстваният е налице активна психотична продукция която болестно определя поведението му.

Гореизложеното се установява от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична експертиза, показанията на в.л. д-р К., както и тези на свидетелите Б. и А., обясненията на освидетелствания и всички останали останалите приложени към делото книжа.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прецени следното:

Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният М.Р.А. страда от шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.

От друга страна видно от съдържанието на назначената СПЕ, която съгласно нормата на чл.3 от Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително настаняване на лечение, както и от показанията на в.л. д-р К. дадени непосредствено пред съда, към момента състоянието на А. е психотично и изцяло болестно мотивира поведението му. От друга страна видно от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства при освидетелстваният са налице прояви на словесна и физическа агресия. Към момента освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваният  М.Р.А. на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение от една страна и от друга вземайки предвид становището на вещото лице прецени, че освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

С оглед заключението на вещото лице д-р К., че освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си съдът прецени, че следва да се уведоми незабавно общинската служба по здравеопазване  при Община Балчик, която да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на М.Р.А. доколкото последният макар и да има близки – майка, същата е в конкурентни отношения с него.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                    

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: