Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр.Добрич
08.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На четвърти ноември 2019
год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №519 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Образувано е /след
отменително решение №25/23.07.2019 г. по гр.д.№2299/2018 г. на ВКС на РБ и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд от етапа на съдебните прения/ по
повод 1./въззивна жалба на Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.,подадена чрез пълномощника
им адв.М.К. от ДАК,срещу решение №50/12.05.2017 г. по гр.д.№102/2016 г. на Каварненския
районен съд,с което е признато за установено по иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на Л.К.И.
с ЕГН ********** ***,Н.Л.И. с ЕГН ********** *** и по отношение на четирите
въззивници,че Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот,представляващ
част от ПИ с идентификатор ***,включващ парцели:парцел V-ти с площ от 860
кв.м., парцел VІ-ти с площ от 815 кв.м.,парцел
VІІ-ми-целият с площ от 820 кв.м.,от които 470 кв.м. собственост на ищеца,всичките
парцели с пл.№*** в кв.** по регулационния план на с.Т. от 1990 г.,който към
момента на одобрение на кадастралната
карта със Заповед №РД-18-28/30.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.С. неправилно е заснет като част от имота на
ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.,представляващ ПИ с идентификатор
73780.501.290,като е налице непълнота в кадастралната карта относно парцел ІV-ти,пл.№*** в кв.** по регулационния план
от 1990 г. с площ от 830 кв.м.,който е собственост на Л.И.К. и Н.Л.И.,заснет
като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Т. и същият следва да бъде
индивидуализиран с отделен идентификатор;2./частна жалба на Л.К.И. и Н.Л.И.
чрез адв.К.М. от ВАК и 3./частна жалба на Г.Г.Щ. чрез адв.Х.Д. от ВАК,като
двете частни жалби са насочени срещу определение №293/14.07.2017 г. по същото дело на КРС,с
което са оставени без уважение молбите на частните жалбоподатели за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Оплакванията на
въззивниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И.
и К.П.Д. срещу
първоинстанционното решение се свеждат до недопустимост и неправилност на
съдебното решение по съображения за липса на активна легитимация на ищеца,нередовна
искова молба, неизяснена фактическа обстановка.Конкретно се излага,че съдът не
дал отговор на въпроса има ли участие ищецът в парцел IV и какво е участието на ответниците в парцели III и IV;не било обсъдено и придобиването
по регулация с нотариален акт №63/1992 г. от наследниците на К.Т.С.на част от
имота на ищеца;не било изследвано имотът на ответника Л.И. в границите на кои
имоти попада и следва ли да се образува от имота на въззивниците.Ищецът целял
образуването на нов парцел за имота,който продал на ответника Л.И. през 1996 г.
и който понастоящем бил в съсобственост с имота на ищеца.Защитата на правата
следвало да стане с иск за собственост.Противоречивите твърдения на ищеца
навеждали на липса на активна легитимация за ищеца и наличие на такава за
ответника Л.И. или до липсата на пасивна легитимация за последния.В исковата
молба не било посочено към кой момент е допусната грешка в кадастралната
основа,което било важно с оглед търсената защита.Наведено било от въззивниците
и възражение за придобиване на имота по давност за времето от одобряване на
кадастралната карта /30.03.2006 г./ до предявяване на иска /31.03.2016 г./.Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение в цялост като неправилно и за
присъждане на сторените от въззивниците във всички инстанции разноски.
В писмен отговор и в хода на
въззивното производство ищецът по делото и въззиваем Г.Г.Щ. изразява становище
за неоснователност на жалбата,като настоява за потвърждаване на обжалваното
решение и претендира присъждане в негова полза на сторените от същия разноски.
Становище за неоснователност на
въззивната жалба срещу решението на КРС изразяват и ответниците в
първоинстанционното производство Л.И. и Н.И..
В частната си жалба срещу определението
по чл.248 от ГПК Г.Щ. изразява несъгласие с извода на съда за прекомерност на
платеното от него адвокатско възнаграждение и иска присъждането му в цялост.
В частната си жалба срещу определението
по чл.248 от ГПК Л.И. и Н.И. изразяват несъгласие с възлагането в тяхна тежест на
съдебни разноски по причина,че не били дали повод за завеждане на иска и
признали същия.
Като постави на разглеждане
депозираните жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:
При
данни атакуваното решение да е връчено на въззивниците на 15.05.2017 г.,въззивната
жалба,депозирана на 29.05.2017 г.,се явява подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.Подадени в законоустановения срок са и частните жалби.
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.
Гр.д.№102/2016
г. на КРС е образувано по повод предявени от Г.Г.Щ. *** обективно при условията
на чл.213 от ГПК и пасивно субективно съединени
установителни искове на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.
В исковата молба са изложени твърдения от
ищеца за придобито от него съгласно нотариален акт №67/1991 г. на БРС право на
собственост върху дворно място с площ от 4 085 кв.м,съставляващо пл.№*** в
кв.** по плана на с.Т.,общ.Ш.,урегулирано в четири парцела:ІV - целият с площ
от 1 360 кв.м,в който собственикът участва с 900 кв.м;V - с площ от 860
кв.м,който е изцяло собственост на ищеца;VІ-с площ от 815 кв.м изцяло негова собственост и VІІ-целият с площ
от 820 кв.м,от които 470 кв.м на ищеца.Твърди се извършването на последващи
регулационни промени-обединяване на парцел V и парцел VІ в общ парцел с площ от
1 675 кв.м,понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта,и
осъществено от ищеца Щ. на 27.06.1996 г. с нотариален акт №98/1996 г.на КРС в
полза на ответника Л.К.И. разпореждане с дворно място с урегулирана повърхност
от 830 кв.м,представляващо парцел ІV пл.№*** в кв.** по плана на с.Т..Според
ищеца е налице понастоящем погрешно обшо кадастрално заснемане на двата имота
/неговия и на ответниците Л.К.И. и Н.Л.И./ с идентификатор *** по кадастралната
карта,т.е. горният имот е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър
като съсобствен между ищеца и посочените ответници.Според ищеца двата имота
следва да са заснети самостоятелно с отделни идентификатори по кадастралната
карта.
От друга страна са изложени твърдения и
за права на останалите ответници-Е.К.Г. и наследници на П.К.С.-П.Ж.С.,Д.П.С. и К.П.Д.,признати
с нотариален акт №29/1991 г.,върху дворно място с площ от 5 105 кв.м,представляващо
парцел ІV с площ от 1 430 кв.м;парцел V с площ от 1 360 кв.м-двата с пл.№** в
кв.** по плана на с.Т.,ведно с построените в парцел ІV къща и стопански сгради;парцел
ІІІ с площ от 1 400 кв.м и парцел ІV с площ от 1 315 кв.м-двата с пл.№** в кв.**
по плана на с.Т..Излагат се твърдения за
неуспешно /поради противопоставяне първоначално на ответника Л.И.,а впоследствие
на останалите ответници/ двукратно предприети действия от ищеца пред СГКК за
отстраняване на грешка в кадастралното заснемане на границата между собствения
му имот с идентификатор *** и имота на ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С. и К.П.Д.
с идентификатор 73780.501.290 по кадастралната карта,като е формулирано искане
да се установи допусната грешка в кадастралната основа при заснемане на границата
между поземлени имоти с идентификатори *** и
73780.501.290.
В
хода на производството по делото следва няколкократно уточняване на исковете.В
молба вх.№1320/**.04.2016 г./на лист 17 от делото на КРС/ се съдържа
уточнение,че в резултат на неправилно заснемане на границата между собствения
на ищеца имот с идентификатор *** и имот с идентификатор 73780.501.290 към
собствения му имот са придадени 345 кв.м.На лист 149 от делото на КРС е
приложена молба в оригинал без входящ номер,която преди това е изпратена на
16.11.2016 г. по електронна поща с вх.№3600/16.11.2016 г. /на листи 121 и 122 от делото на
КРС/,в която се съдържа уточнение,че претенциите са за установяване правото на
собственост на ищеца Г. Г.Щ. спрямо всички ответници по делото по силата на нотариален
акт №67/1991 г. върху ПИ с идентификатор *** по к.к. на с.Т. с площ от 1 675 кв.м.,включващ
обединени парцели V и VІ с пл.№*** в кв.** по рег.план-ПУП,към
настоящия момент и към момента на одобряване на кадастралната карта,когато е
допусната грешка,касаеща неправилно заснета имотна граница между собствения му
имот с идентификатор *** и имот с идентификатор 73780.501.290.
След оставяне на исковата молба без
движение с определение №955/20.10.2017 г. по предходното в.гр.д.№485/2017 г. на
ДОС ищецът е депозирал молба вх.№7278/13.11.2017
г./на лист 47 от в.гр.д.№485/2017 г. на ДОС/,с която заявява,че нанесената
имотна граница между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор 73780.501.290
не е съществувала по нито един план,нито на място,както и че между горните два
имота трябва да е заснет имотът на ответниците Л.И. и Н.И.,който не бил нанесен
в КК;че била създадена несъществуваща
съсобственост между тях двамата и ищеца с общото кадастрално заснемане на
имотите им.При изработване на КК не била взета предвид действащата регулация на
селото,както и имотните граници на имоти с пл.№**и ** и отредените за тях
парцели.Правилните граници на собствения му имот били тези по действащия
регулационен план и настоящите не съответствали на тях,защото не това била
реалната площ на притежавания от него имот,нямало съсобственост между него и Л.И.,никога
неговият имот /парцели V и VІ/ не бил граничил с този на останалите ответници Е.
К.Г.,Д. П.С.,К. П.Д. и П. Ж.С..Формулиран е петитум за установяване правото на
собственост на ищеца върху недвижим имот,представляващ реална част от ПИ с
идентификатор *** по кадастралната карта на с.Т.,включваща парцел V с площ
от 860 кв.м и парцел VІ с площ от 815 кв.м
/с обща площ 1 675 кв.м/ с пл.№*** в кв.** по регулационния план на селото
от 1990 г. и за установяване на допусната грешка в кадастралната карта при
нанасяне на границата с имота на
ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С. и К.П.Д.-ПИ
с идентификатор 73780.501.290,както и на непълнота в кадастралната карта
относно парцел ІV с пл.№*** в кв.** по регулационния план от 1990 г. с площ от
830 кв.м-собственост на ответниците Л.К.И. и Н.Л.И.,заснет неправилно като част
от ПИ с идентификатор *** вместо да бъде нанесен като самостоятелен поземлен
имот с отделен идентификатор.
От изложеното в първоначалната искова молба и
в последващите уточнителни молби следва,че са предявени следните искове на
основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.54 ал.2 от ЗКИР:
1./от Г.Г.Щ. срещу ответниците Л.К.И. и Н.Л.И.
за установяване спрямо последните правото на собственост на ищеца върху
недвижим имот,представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.Т., общ.Ш.,обл.Д.,която
част включва парцел V с площ от 860 кв.м
и парцел VІ с площ от 815 кв.м /с
обща площ 1 675 кв.м/-двата парцела с пл.№*** в кв.** по регулационния
план на селото от 1990 г.,и за
установяване на непълнота в
кадастралната карта,изразяваща се в липса на заснемане на горната част от ПИ с
идентификатор *** като самостоятелен имот отделно от имота-собственост на
ответниците Л.К.И. и Н.Л.И.,съставляващ парцел ІV с пл.№*** в кв.** по
регулационния план от 1990 г. с площ от 830 кв.м,който е заснет неправилно също
като част от ПИ с идентификатор ***,вместо да бъде нанесен като самостоятелен
поземлен имот с отделен идентификатор;
2./от Г.Г.Щ. срещу ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И.
и К.П.Д. за установяване спрямо последните правото на собственост на ищеца
върху недвижим имот,представляващ реална
част от ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.Т., общ.Ш.,обл.Д.,която
част включва парцел V с площ от 860 кв.м
и парцел VІ с площ от **5 кв.м /с обща площ 1 675 кв.м/-двата парцела с
пл.№*** в кв.** по регулационния план на селото от 1990 г.,и за
установяване на допусната грешка в
кадастралната карта при нанасяне на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ
с идентификатор 73780.501.290-вторият
собственост на ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С. и К.П.Д..
С
атакуваното първоинстанционно решение районният съд е признал за установено по отношение на Л.К.И. с ЕГН **********
***,Н.Л.И. с ЕГН ********** *** и по отношение на четирите въззивници Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С. и К.П.Д.,че Г.Г.Щ.
е собственик на недвижим имот,представляващ част от ПИ с идентификатор ***,включваща
парцели V с площ от 860 кв.м,парцел VІ с площ от 815 кв.м и парцел VІІ-целият с площ от 820 кв.м,от които
470 кв.м. собственост на ищеца,всичките парцели с пл.№*** в кв.** по
регулационния план на с.Т. от 1990 г.,който към момента на одобрение на кадастралната карта неправилно
е заснет като част от имота на ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.,представляващ
ПИ с идентификатор 73780.501.290,като е установил и непълнота в кадастралната
карта относно парцел ІV с пл.№*** в кв.**
по регулационния план от 1990 г. с площ от 830 кв.м.-собственост на Л.И.К. и Н.Л.И.,заснет
като част от ПИ с идентификатор *** по КК на с.Т.,и че същият следва да бъде
индивидуализиран с отделен идентификатор,т.е. да бъде заснет като самостоятелна
кадастрална единица в кадастралната карта.
Срещу първоинстанционното решение в
частта на произнасянето по исковете срещу ответниците Л.К.И. и Н.Л.И. не е
подадена въззивна жалба от горните ответници,които единствени имат правен
интерес да атакуват решението в посочената част с оглед уважаване на
предявените искове на Г.Щ. срещу тези двама ответници.Останалите ответници по
делото Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. не са активно легитимирани да обжалват
решението на КРС в горната част,тъй като не са страна по тези искове.Техният
правен интерес диктува да атакуват решението само в частта,с която са уважени
предявените срещу тях искове.В този смисъл въззивният съд намира,че подадената от
Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. въззивна жалба срещу цялото първоинстанционно
решение е процесуално недопустима в частта,в която е насочена срещу решението
на КРС в частта,с която са уважени предявените от Г.Щ. срещу Л.И. и Н.И.
искове,поради което в тази част жалбата срещу първоинстанционното решение
следва да бъде оставена без разглеждане,респ. въззивното производство в тази
част следва да бъде прекратено.
В останалата част жалбата на Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И.
и К.П.Д. е допустима и подлежи на разглеждане,което означава,че предмет на
въззивната проверка е първоинстанционното решение само в частта на произнасянето
по исковете на Г.Щ. срещу ответниците-въззивници,т.е. в частта,с която е
признато за установено по отношение
на четирите въззивници Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.
и К.П.Д.,че Г.Г.Щ. е собственик на недвижим имот,представляващ част от ПИ с
идентификатор ***,включваща парцел V с площ от 860 кв.м,парцел VІ с площ от 815 кв.м и парцел VІІ-целият с площ от 820 кв.м,от които
470 кв.м. собственост на ищеца,всичките парцели с пл.№*** в кв.** по
регулационния план на с.Т. от 1990 г.,който имот към момента на одобрение на кадастралната карта неправилно
е заснет като част от имота на ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.,представляващ
ПИ с идентификатор 73780.501.290.
Горният диспозитив по предявените от Г.Щ.
срещу Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. искове е изключително
непрецизен,доколкото в него най-общо е прието за установено,че част от ПИ .291
неправилно е заснета като част от имота на ответниците-ПИ .290,но липсва
детайлно отразяване в какво конкретно се състои констатираната от районния съд
кадастрална грешка при заснемане на границата между ПИ .291 и ПИ .290;липсва
посочване как правилно трябва да бъде заснета тази граница чрез позоваване и на
описание по скица към заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза,която да бъде превърната в неразделна част от решението.Тази
непрецизност на диспозитива може да бъде преодоляна от въззивната инстанция при
разглеждане на спора по същество при преценка за основателност на исковете и
следваща от това отмяна на първоинстанционното решение с цел постановяване на
изискуемия прецизен диспозитив по горните искове.Въззивният съд намира обаче,че
решението на КРС в посочената част е постановено по недопустими установителни
искове,поради което като недопустимо следва да бъде обезсилено,а производството
по исковете на Г.Щ. срещу горните четири ответници следва да бъде
прекратено.Съображенията за този извод са следните:
Ищецът Г.Г.Щ. твърди,че е собственик на
реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Т.,включваща
парцел V с площ от 860 кв.м и парцел VІ с площ от 815 кв.м /с обща площ 1 675 кв.м/ с пл.№*** в кв.**
по регулационния план на селото от 1990 г.Правата му върху цитираните парцели
/УПИ/ V
и VI с пл.№*** в кв.** по плана /ПУП/ на с.Т. не са
оспорени от ответниците,които не са оспорили констатациите в нотариален акт
№67,т.VIII,д.№**98/1991 г. на БРС /на лист 5 от делото на
КРС/,че Г.Г.Щ. се легитимира като собственик по давностно владение,наследство и
доброволна делба на дворно място с площ от 4 085 кв.м,съставляващо пл.№***
в кв.** по плана на с.Т.,общ.Ш.,урегулирано в четири парцела:ІV - целият с площ
от 1 360 кв.м,в който собственикът участва с 900 кв.м;V - с площ от 860
кв.м,който е изцяло собственост на ищеца;VІ-с площ от 815 кв.м изцяло негова собственост и VІІ-целият с площ
от 820 кв.м,от които 470 кв.м на ищеца.Ищецът се е разпоредил след снабдяването
си с горния нотариален акт от 1991 г. чрез договор за покупко-продажба,обективиран
в нотариален акт №98,т.II,д.№1680/1996
г.на КРС /на лист 6 от делото на КРС/,само с парцел IV пл.№*** в кв.** по регулационния план на селото в
полза на Л.К.И. по време на брака му с Е. Д.И.,т.е. последните са го придобили
в режим на СИО,като след смъртта на съпругата собственици на парцела са Л.К.И.
и Н.Л.И. /дъщеря на първия и низходяща на починалата му съпруга Е. Д.И.-в тази
насока молба на лист 42 от делото на КРС и удостоверение за наследници на лист
93 от делото на КРС/.С останалите УПИ,визирани в нотариален акт №67/1991
г.,ищецът Щ. не се е разпореждал в полза на трети лица и същите са негова
собственост и към настоящия момент.
Ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.
/последните три като наследници по закон на П.К.С.-така удостоверение за
наследници на лист 41 от делото на КРС/ се легитимират като собственици на
дворно място с площ от 5 105 кв.м,представляващо парцел ІV с площ от 1 430
кв.м;парцел V с площ от 1 360 кв.м-двата с пл.№** в кв.** по плана на с.Т.,ведно
с построените в парцел ІV къща и стопански сгради;парцел ІІІ с площ от 1400
кв.м и парцел ІV с площ от 1 315 кв.м-двата с пл.№** в кв.** по плана на с.Т.,съгласно
неоспорения констативен нотариален акт за собственост по наследство от К.Т.С.№29,т.IX,д.№2603/1991 г. на БРС /на лист 7 от делото на КРС/.
По делото е установено чрез заключението
по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза,че първият
кадастрален и регулационен план на с.Т.,общ.Ш. е от 1950 г.,по който са
планоснети имот с пл.№**,записан в разписния лист на наследници на Щ. Г.,съседен
на който е имот с пл.№** на наследници на К.С..Двата имота са включени в терен
за „залесяване” и за тях няма отредени парцели.Нов кадастрален план е изработен
през 1986 г.,по който имотите не са заснети,тъй като не са имали
материализирани граници.През 1990 г. е одобрен нов ЗРП на с.Т.,а през 1997 г.
по програма „Фар“ е изработен кадастрален план.И в този кадастрален план
процесните имоти не са заснети,тъй като не са били оградени,и попадат в имот с
пл.№***,записан в имотния регистър на Община Ш..
Въз основа на решение №134/20.06.1991 г.
на ДОС по гр.д.№67/1991 г. /на лист 150 от делото на КРС/ през 1991 г. е
извършено нанасяне на имот с пл.№*** в кв.** в ЗРП на с.Т. от 1990 г.,който е
действащ към него момент и понастоящем,като
за горния имот са отредени парцели-ІV-***,V-***,VІ-*** и VІІ-*** в кв.**.Това е
имотът с пл.№**по плана от 1950 г. на н-ци на Щ. Г.,респ.на ищеца Г.Щ.,за който
същият е снабден с нотариален акт за собственост по давност,наследство и
доброволна делба №67,том VІІІ, дело №**98/1991 г.
След отреждането на парцели ІV,V,VІ и VІІ
в кв.** за имот с пл.№*** по ЗРП от 1990 г. има две промени на плана през 1992
г.,едната от които за промяна на парцелна граница по искане и съгласие на
заинтересованите собственици,а другата-за обединяване на парцели,на които
собственик е Г.Щ.,както следва:
С молба от 04.09.1992 г. с нотариална
заверка на подписите /лист 175 от делото на КРС/ ищецът Г.Г.Щ.,ответницата Е.К.Г.
и П.К.С. /наследодател на ответниците П.,Д. и К./ са поискали промяна на
границите на съседните парцелите ІV-*** в кв.** /на Г.Щ./ и ІІІ-** в кв.** /на Е.К.Г.
и П.К.С./,в резултат на която промяна се намалява площта на парцел ІV-*** в кв.**
и се увеличава площта на парцел ІІІ в кв.**.Така според вещото лице парцел ІІІ
в кв.** става с площ от 1977 кв.м,а парцел ІV в кв.**-863 кв.м.
С молба от 05.10.1992 г. /на лист 179 от делото на КРС/ ищецът Г.Щ. е поискал сливане на
собствените си парцели V-*** и VІ-*** в кв.**,вследствие на което от двата
парцела е образуван един парцел V в кв.**
с площ от 178 кв.м-собственост на ищеца.
И двете промени според вещото лице са
нанесени в действащия ПУП от 1990 г.
Както вече бе посочено,през 1996 г.,т.е.
след горната промяна в ЗРП /сега ПУП/, с договор за покупко-продажба на
недвижим имот,сключен на 27.06.1996 г.,ищецът Г.Щ. продава на Л.К.И. „дворно
място с урегулирана повърхност от 830 кв.м.,представляващо парцел ІV с пл.№***
в кв.** по регулационния план на с.Т., общ.Ш.”.
Така след горната продажба /към 1996 г./
и към настоящия момент ищецът Щ. се легитимира като собственик на УПИ V-***
/обединен от предишни V и VI-***,кв.**/ и VІI-*** в кв.** по ПУП на с.Т..
От скици №4 и 5 към заключението по СТЕ е
видно,че понастоящем ищецът Г.Щ. е собственик на реална част от ПИ с
идентификатор *** по кадастралната карта на с.Т.,разположена в южната част на
имота,идентична на УПИ V-*** /обединен от предишни V и VI-***/ в кв.**
по ПУП на с.Т..Останалата част от ПИ с идентификатор *** в северната част е
идентична на част от УПИ ІV-*** в кв.** по ПУП-собственост на Л.К.И. и Н.Л.И.,за
която районният съд е приел,че следва да бъде заснета като самостоятелна
кадастрална единица с отделен идентификатор.Между имота на ищеца Щ. и имота на
ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. /ПИ с идентификатор
73780.501.290,включващ части от УПИ IV-***,кв.**
и УПИ
III-**,кв.** по ПУП/ няма обща граница.Поради последното за ищеца не е налице правен
интерес от търсената с предявените искове срещу горните ответници защита.Същият
няма правен интерес да установява наличие на грешно заснемане на кадастралната
граница между северната част от ПИ .291 /идентична на част от УПИ IV-***,кв.** по ПУП/-собственост на Л.И. и Н.И.-и ПИ
.290-собственост на Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д..Касае се за спор за
материално право между Л.И. и Н.И.,от една страна,и Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.,от
друга страна.Следователно предявените от Г.Щ. срещу втората група ответници
искове са недопустими,поради което постановеното по тях първоинстанционно
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,респ. производството по тях
следва да бъде прекратено.Като последица от горното решението на КРС следва да
бъде обезсилено и в частта,с която ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.
са осъдени да заплатят на ищеца Щ. разноски по делото,доколкото разпределението
на отговорността за разноски е осъществено недопустимо вследствие произнасяне
по недопустими искове срещу тези ответници.
Така на практика остава непроменено
осъждането с първоинстанционното решение единствено на ответниците Л. К.И. и Н.
Л.И. да заплатят на ищеца Щ. разноски по делото в размер на 865 лв вследствие
уважаване на исковете срещу тях.
По
частните жалби срещу определение №293/14.07.2017 г.,постановено на основание
чл.248 от ГПК:
С молба вх.№2023/29.05.2017 г.,подадена в
срока по чл.248 ал.1 от ГПК,ответниците Л.К.И. и Н.Л.И. са поискали изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските,като са настояли разноски
да не се възлагат в тяхна тежест въпреки уважаване на исковете срещу тях,тъй
като не били дали повод за завеждане на делото и признали исковете.В случая
списък по чл.80 от ГПК,депозиран от молителите,като условие за допустимост на
молбата им не се изисква,тъй като не се касае за изменение на присъдени в тяхна
полза разноски,а за изменение на решението в частта за разноските,възложени в
тежест на молителите,респ. в полза на ищеца по спора.
С молба вх.№2110/02.06.2017 г.,също депозирана в срока по чл.248
ал.1 от ГПК,ищецът по делото Г.Щ. е настоял за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските,като е поискал да му се присъди пълният размер
на изплатеното от него адвокатско възнаграждение,намалено от първоинстанционния
съд поради прекомерност.Молбата е допустима по смисъла на чл.80 от ГПК,тъй като
молителят е депозирал по делото списък на разноските /лист 182 от делото на
КРС/.
С атакуваното определение и двете молби
са оставени без уважение.
Молбата на Л.И. и Н.И. е основателна,респ.
основателна е и подадената от тях частна жалба.Основателен е доводът им за
приложение на чл.78 ал.2 от ГПК и освобождаването им от задължение за заплащане
на разноски по исковете срещу тях в полза на ищеца по делото,тъй като те не са
дали повод за завеждане на делото и са признали исковете срещу тях.Действително
още с отговорите си на исковата молба горните двама ответници са признали
исковете,като са поддържали становище за тяхната основателност в хода на цялото
производство до момента.Същите не са и дали повод за завеждане на делото.Самият
ищец в исковата си молба сочи,че при първоначалното сезиране на СГКК с молба за
изменение на кадастралната карта получил отказ поради това,че Л.И. бил
възразил.При проведени с последния разговори обаче се разбрали да се предприеме
отново процедура от ищеца,но вторият отказ на СГКК бил постановен поради
постъпило възражение от останалите ответници по делото.Именно този втори отказ
е мотивирал ищеца да предяви исковете,като причина за него не е било поведение
на ответниците Л. и Н. И.по оспорване действията на ищеца,а оспорването им от
страна на Е. К.Г. и наследници на П. К.С.,т.е. от останалите
ответници.Следователно според твърденията на самия ищец ответниците Н. и Л. И.не
са дали повод за завеждане на делото,като същевременно са признали исковете
срещу тях,поради което и по смисъла на чл.78 ал.2 от ГПК същите не дължат
разноски на ищеца за първата инстанция.Атакуваното определение следва да бъде
отменено в частта на произнасянето по молбата на И.,като първоинстанционното
решение следва да бъде изменено в частта за разноските чрез премахване на
диспозитива за осъждане на Л. и Н. И.да заплатят разноски на Г.Щ..Горните двама
ответници от своя страна не са претендирали присъждане на разноски за първата
инстанция и такива не им се следват,като същите не са и искали изменение на
първоинстанционното решение в този смисъл.
При положение,че ответниците Л. и Н. И.не
дължат разноски на ищеца въпреки уважаване на исковете срещу тях,респ. и
ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. също не му дължат разноски поради
прекратяване на производството по исковете срещу тях,то молбата на ищеца Щ. по
чл.248 от ГПК за присъждане на по-голям размер на разноски /освен присъдените
от районния съд/ се явява вече напълно неоснователна,тъй като никой от
ответниците не му е задължен за разноски.Частната му жалба е
неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в
частта на произнасянето по молбата на Щ. и оставянето й без уважение.
Разноски в полза на страните във връзка с
производството по частни жалби срещу определения по чл.248 от ГПК не следва да
се присъждат.В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като
същото няма самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва решението
в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови
разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №74/25.04.2018
г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Поради прекратяване на производството по
исковете срещу Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. на основание чл.78 ал.4 от ГПК
именно последните имат право на разноски за всички инстанции до момента,а не
ищецът Щ..Същите са претендирали разноски,поради което следва да им се
присъдят,както следва:
-за първата инстанция разноски в размер
на 800 лв адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и
съдействие на лист 61 от делото на КРС;
-за производството по в.гр.д.№485/2017 г.
на ДОС-25 лв държавна такса по въззивното обжалване и 4 лв банкова такса;500 лв
адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 65 от делото на ДОС;
-за касационното производство пред
ВКС-200 лв адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 73 от делото на
ВКС;
-в настоящото въззивно производство няма
представени доказателства за сторени от тях разноски.
Ищецът Щ. има право на разноски за
въззивното производство по прекратената част от въззивната жалба,каквито по
принцип е претендирал за въззивното производство.В настоящото въззивно
производство същият не е сторил разноски.Такива е сторил в производството по
предходното в.гр.д.№485/2017 г. на ДОС в размер на 600 лв адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 66 от
делото /забел. внесената ДТ от 15 лв по частната жалба не подлежи на присъждане
в производството по чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК по съображенията,изложени
по-горе/.В цитирания договор на лист 66 не е посочено изрично каква част от
възнаграждението за процесуално представителство по всяка една от жалбите в
какъв размер е изплатено-за защита по жалбата срещу решението на КРС и по двете
частни жалби срещу определението по чл.248 от ГПК.Като не е изрично
упоменато,съдът приема,че адвокатското възнаграждение е в размер на по 200 лв
за защита по трите жалби.Тъй като производството по въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение се прекратява частично по обжалване на решението в
частта на произнасянето по исковете срещу Л.И. и Н.И.,в полза на ищеца и
въззиваем Щ. следва за прекратената част от въззивното производство да се
присъдят разноски в размер на 100 лв адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите по жалбата срещу решението
на КРС Л. и Н. И.също имат право на разноски за въззивното производство за
прекратената част от същото,но такива те не са претендирали,а и липсват
доказателства да са сторили в рамките на двете въззивни производства до
момента,поради което не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№519/2019 г. по описа на Д.кия
окръжен съд по въззивната жалба на Е.К.Г. с ЕГН ********** ***,П.Ж.С. с ЕГН **********
***,Д.П.С.-И. с ЕГН ********** *** и К.П.Д. с ЕГН ********** ***,подадена чрез
пълномощника им адв.М.К. от ДАК,в частта от същата срещу решение №50/12.05.2017
г. по гр.д.№102/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която е признато
за установено по исковете с правно
основание чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на Л.К.И. с ЕГН ********** *** и Н.Л.И.
с ЕГН ********** ***,че Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** е собственик на недвижим
имот,представляващ част от ПИ с идентификатор ***,включващ парцели:парцел V-ти
с площ от 860 кв.м., парцел VІ-ти с площ от 815 кв.м.,парцел VІІ-ми-целият с площ от 820 кв.м.,от
които 470 кв.м. собственост на ищеца,всичките парцели с пл.№*** в кв.** по
регулационния план на с.Т. от 1990 г.,като е установено наличие на непълнота в
кадастралната карта относно парцел
ІV-ти,пл.№*** в кв.** по регулационния план от 1990 г. с площ от 830
кв.м.,който е собственост на Л.К.И. и Н.Л.И.,заснет като част от ПИ с
идентификатор *** по КККР на с.Т.,и че същият следва да бъде индивидуализиран с
отделен идентификатор,поради
недопустимост на жалбата в тази част.
ОБЕЗСИЛВА
решение №50/12.05.2017 г. по
гр.д.№102/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която е признато за установено по исковете с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на Е.К.Г.
с ЕГН ********** ***,П.Ж.С. с ЕГН ********** ***,Д.П.С.-И. с ЕГН ********** ***
и К.П.Д. с ЕГН ********** ***,че Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** е собственик на
недвижим имот,представляващ част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната
карта на с.Т.,общ.Ш.,обл.Д.,включващ парцели:парцел V-ти с площ от 860 кв.м.,
парцел VІ-ти с площ от 815 кв.м.,парцел
VІІ-ми-целият с площ от 820 кв.м.,от които 470 кв.м. собственост на ищеца,всичките
парцели с пл.№*** в кв.** по регулационния план на с.Т. от 1990 г.,който към момента на одобрение на кадастралната карта със
Заповед №РД-18-28/30.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.С. неправилно е заснет като част от имота на
ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д.,представляващ ПИ с идентификатор
73780.501.290 по к.к.,както и в частта
от решението,с която Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. са осъдени да заплатят на
Г.Г.Щ. сумата от 865 лв разноски по делото,и
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по исковете
на Г.Г.Щ. срещу ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.-И. и К.П.Д. за установяване
спрямо последните правото на собственост на ищеца върху недвижим
имот,представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.Т., общ.Ш.,обл.Д.,която
част включва парцел V с площ от 860 кв.м
и парцел VІ с площ от 815 кв.м /обединени
сега в общ УПИ V/-двата парцела с пл.№*** в кв.** по регулационния план на
селото от 1990 г.,и за установяване
на допусната грешка в кадастралната
карта при нанасяне на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с
идентификатор 73780.501.290-вторият собственост на ответниците Е.К.Г.,П.Ж.С.,Д.П.С.
и К.П.Д.,поради недопустимост на тези
искове.
ПОТВЪРЖДАВА определение №293/14.07.2017 г. по гр.д.№102/2016 г.
на Каварненския районен съд в частта,с която е оставена без уважение молбата на
Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** за изменение на решение №50/12.05.2017 г. по същото
дело на КРС в частта за разноските.
ОТМЕНЯ
определение №293/14.07.2017 г. по
гр.д.№102/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която е оставена без
уважение молбата на Л.К.И. с ЕГН ********** *** и Н.Л.И. с ЕГН ********** ***
за изменение на решение №50/12.05.2017 г. по същото дело на КРС в частта за
разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
решение №50/12.05.2017 г. по
гр.д.№102/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която Л.К.И. с ЕГН ********** *** и Н.Л.И. с ЕГН **********
*** са осъдени да заплатят на Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** разноски по
делото,като вместо горното осъждане ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Г.Щ. с ЕГН
********** *** за осъждане на Л.К.И. с ЕГН ********** *** и Н.Л.И. с ЕГН **********
*** да му заплатят сторени в първата инстанция по гр.д.№102/2016 г. на
Каварненския районен съд съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** да
заплати на Е.К.Г. с ЕГН ********** ***,П.Ж.С. с ЕГН ********** ***,Д.П.С.-И. с
ЕГН ********** *** и К.П.Д. с ЕГН ********** *** сторени по делото
разноски,както следва:800 лв
/осемстотин лева/ адвокатско възнаграждение за производството по гр.д.№102/2016
г. на КРС;529 лв /петстотин двадесет
и девет лева/ адвокатско възнаграждение и държавна такса за обжалването,респ.
банкова такса,за производството по в.гр.д.№485/2017 г. на ДОС и 200 лв /двеста лева/ адвокатско
възнаграждение за производството по гр.д.№2299/2018 г. на ВКС на РБ.
ОСЪЖДА
Е.К.Г. с ЕГН ********** ***,П.Ж.С. с
ЕГН ********** ***,Д.П.С.-И. с ЕГН ********** *** и К.П.Д. с ЕГН ********** ***
да заплатят на Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** сторени във въззивното производство
разноски по прекратената част от същото в размер на 100 лв /сто лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението в частта с характер на
определение за частично прекратяване на въззивното производство подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд-гр.Варна,а в останалата част подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.