№ 2179
гр. София , 08.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ в закрито заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100110111 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, предявена от Д.И.Т.
и Р.Я.Т. против „Ю.Б.“ АД.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2008 г., ищците са сключили с
ответника Договор за ипотечен кредит № HL 41375, по силата на който „Ю.Б.“ АД
предоставило на Д.И.Т. и Р.Я.Т. кредит в размер на 60 000 евро в равностойността им в
швейцарски франка. Ищците твърдят, че са прихванали дължими от ответника, но
погасени по давност суми и молят да бъде установена остатъчната главница по
договора и ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 11 906.69 CHF,
представляваща сбора от сумите, които са неоснователно надвзети за 60 месеца (в
периода от 05.09.2016 г. до 05.08.2021 г.) от курсови разлики в месечните анюитетни
вноски и такса управление на кредита.
Софийски градски съд, след служебна проверка по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), констатира, че предявените искове не
са му местно подсъдни, поради следните съображения:
Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК уреждат т.нар. обща местна
подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност
съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в
срока за отговор на исковата молба.
В ГПК, обаче, са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района
на компетентния да го разгледа съд и те са специални, поради което изключват
приложението на общия принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр.
1
100/2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на
икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор
с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък
за потребителя съд).
В настоящия случай, безспорно процесният Договор за ипотечен кредит № HL
41375 е потребителски договор – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.,) – ищците са
кредитополучатели – физически лица, а ответникът е търговска банка – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Доколкото предметът на делото произтича от сделка с
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, спорът е потребителски, поради
което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по
потребителските спорове, в това число и уредената места подсъдност по чл. 113 ГПК.
Аргументи в този смисъл са изложени и в Определение № 547/23.11.2016 г. по ч.гр.д.
№ 4967/2016 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 117/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 821/2018
г. на ВКС, IV ГО и др. Следва и да се посочи, че потребителят не губи това си качество,
когато се позовава или претендира последиците от нищожност (унищожаемост) на
отделни клаузи от договора или на целия договор. Както е прието в определение №
160/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г. на ВКС, IV ГО, физическото лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по
договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не
губи качеството си потребител, когато търси защита на правата си на извъндоговорно
основание, когато претендират недействителност или последиците от
недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън
основанията по съответния специален закон. Потребителят има това качество и когато
претендира права на деликтно основание по отношение на лице което не е страна по
потребителската сделка (производителя на увредилата здравето му стока). По
отношение на доставчика на стока или услуга това качество може да придобие и трето
лице, за което възникват права по сключената потребителска сделка. Дори при липса
на сключен потребителски договор, предлагащият стоки и услуги отговаря за вредите
от недобросъвестните си действия при воденето на преговори с потенциален
потребител на основание чл. 12 ЗЗД. Още по-малко потребителят би загубил
качеството си, когато се позовава или претендира последиците от нищожност (пълна
или частична) на сключената потребителска сделка.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за спазване на местната
подсъдност по чл. 113 ГПК (както и по чл. 108, ал. 2 и чл. 115, ал. 2), именно защото
2
специалната подсъдност е предвидена в защита на потребителите – да им бъде
осигурен най-близкият териториално съд. Все поради предоставената засилена закрила
на страната потребител, с изменената редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК, ДВ,
бр. 65 от 2018 г. е предвидена възможност съдът служебно да следи за спазването на
тази местна подсъдност, като проявна форма на принципа за широка материално и
процесуалноправна защита на потребителя в съответствие с изискванията на
европейското право.
Видно от служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/2009 г., към
датата на предявяване на исковата молба, обявените настоящи адреси на ищците
Д.И.Т. и Р.Я.Т. са на територията на гр. Пловдив.
При така направените констатации и с оглед на цитираните по-горе
разпоредби, делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Окръжен
съд – Пловдив.
С оглед неподсъдността на делото на СГС, последният не следва да извършва
по-нататъшни действия по него – преценка за допустимост на исковете, указания за
отстраняване нередовности на исковата молба и т.н.
Водим от горното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 10111/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Окръжен съд -
ПЛОВДИВ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3