РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Смолян , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500413 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.269 и следващите от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба № 606567 от
07.08.2020година, депозирана от Адв.дружество „Караманолов и
съдружници“,представлявано от управляващ съдружник Б. К., против
решение № 60448 от 17.06.2020 година,постановено по гр.д.№ 60/2020 година
по описа на Смолянски районен съд, с което е осъдено дружеството да
заплати на ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, с ЕИК *********
1127.45 лева,представляваща сума платена по изпълнително дело .№
20197660400346 на ЧСИ Кр. А., рег.№ 766,ведно със законната лихва от
подаване исковата молба6.01.2020година до окончателното изплащане на
сумите, както и са възложени в тежест направените от ищеца разноски по
водене на делото в размер на 525.80лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност
1
на постановеното решение в частта, с която С въззивната жалба се обжалва
постановеното съдебно решение в частта, с която Адвокатско дружество
„КАРАМАНОЛОВ И СЪДРУЖНИЦИ”, с БУЛСТАТ *********, е осъдено да
заплати на ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, с ЕИК *********, сума,
платена по изп.д.№ 20197660400346 на ЧСИ Кр.А., рег.№ 766, без основание,
за разликата над 458.71 лева до присъдената сума 1 127.45 лева, ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 16.01.2020г. до окончателното
й изпращане и в ЧАСТТА на присъдените съдебни разноски по делото в
размер на 525.80 лева.
С въззивната жалба е направено оплакване, че решението в частта, с
която съдът е приел, че сумата от 663.58 лева е платена във връзка с
принудително по изп. дело № 346/2019г. на ЧСИ Кр. А. и не е налице
приложение на нормата на чл. 118 от ЗЗД, като е уважил исковата претенция
след намалението на иска е незаконосъобразно и необосновано.В хода на
първоинстанционното производство е приета като доказателство по делото
справка за изплатените суми по изп. дело № 346/2019г. на ЧСИ Кр. А., в
която са посочени датите на извършените преводи и размера на преведените
суми - последния превод на сумата от 663.58 лева е доброволно плащане от
длъжника.
Развива се и оплакване, че първо е извършено доброволно плащане от
Н. К. Н. по изп. дело 346/2019г. на ЧСИ Кр. А., а след това е депозиран
отрицателен установителен иск, по който е образувано гр. дело № 594/2019г.
по описа на Районен съд - гр. Смолян и в конкретния случай не е отчетено, че
сумата от 663.58 лева, събрана в хода на изпълнителното производство, не е
събрана чрез способите на принудително изпълнение, а е налице извършено
доброволно плащане от страна на длъжника, именно поради извършеното
доброволно плащане длъжникът няма право да иска обратно даденото на
основание чл. 118 от ЗЗД, в какъвто смисъл е Решение № 5659 от 19.07.2013
г. на СГС по в. гр. д. № 7401/2010 г. и Решение от 08.05.2015 по гр. д.
52393/2014 на СРС, което е потвърдено с Решение № 8693 от 18.12.2015 г. на
СГС по в. гр. д. № 9030/2015 г.Твърди се също така,че в тази връзка
претенцията на ищеца, намалена от самия него в хода на делото на 1 127.45
лева, следва да се намали и със сумата от 663.58 лева, която е платена
доброволно и не подлежи на възстановяване на основание чл.118 от ЗЗД.
2
Развива оплакване, че в хипотезата, когато паричното задължение е
погасено по давност към датата на образуване на изпълнителното дело,
какъвто е настоящият случай, с оглед това, че погасеното по давност вземане
не подлежи на принудително изпълнение, недължимо платени биха се явили
само събраните по принудителен ред парични суми, докато заплатените от
името на длъжника парични суми, макар да е изтекла давността,
представляват валидно направено плащане и не подлежат на възстановяване
по аргумент от чл.118 от ЗЗД.
Поддържа също така,че поради неоснователност и недоказаност на
главния иск в частта му относно сумата от 663.58 лева, предявеният
акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху тази сума също се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. С жалбата се представя вносна
бележка, от която е видно, че дължимия остатък от исковата претенция, ведно
с дължимата се лихва в общ размер на 482.79 лева е заплатен по банков път от
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „КАРАМАНОЛОВ И СЪДРУЖНИЦИ” в
полза на ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, с ЕИК *********.
На следващо място е направено оплакване, че първоинстанционният
съд незаконосъобразно и необосновано е присъдил пълния размер на
разноските в първоинстанционното производство.Адвокатското
възнаграждение е определено върху пълния размер на исковата претенция,
който е 1 895.11 лева, в хода на съдебното производство исковата претенция е
намалена на 1 127.25 лева, поради което и размера на адвокатското
възнаграждение е прекомерно завишен спрямо материалния интерес на
делото с оглед намалението на исковата претенция.Моли окръжният съд да
намали възнаграждението съразмерно на присъдените суми.
Иска се съдът да отмени Решение № 60448/17.06.2020г. по гр.д.№
60/2020г. по описа на РС-гр.Смолян - В ЧАСТТА, с която Адвокатско
дружество „КАРАМАНОЛОВ И СЪДРУЖНИЦИ”, с БУЛСТАТ *********, е
осъдено да заплати на ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, с ЕИК
*********, сума платена по изп.д.№ 346/2019година на ЧСИ Кр.А., рег.№
766 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-гр.Стара Загора, без
основание, за разликата над 458.71 лева до присъдената сума 1 127.45 лева,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 16.01.2020г. до
3
окончателното й излращане, както и в частта на присъдените съдебни
разноски по делото в размер на 525.80 лева.Моли решението да бъде
отменено в атакуваните части и вместо него да бъде постановено друго, с
което се отхвърлят предявените искове в обжалвана им част като
неоснователни и недоказани.Претендират се и направените по делото
съдебни разноски съобразно отхвърлителната част по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 38, ал.1, т.3 предложение последно от
Закона за адвокатурата.
С депозирания в срок писмен отговор ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ“ се оспорва въззивната жалба и се поддържа нейната
неоснователност. Твърди се, че с атакуваното решение съдът е достигнал
до правилния извод,че извършеното плащане по изпълнителното дело не
представлява признание на вземането по чл.116,б.“а“ от ЗЗД, нито изпълнение
по смисъла на чл. 118 ЗЗД, като извършеното плащане не е доброволно, тъй
като е направено във връзка с предприето принудително изпълнение, не е
налице нито признание, нито доброволно изпълнение ,което да обуслови
приложение на нормата на чл.118 от ЗЗД.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно и
своевременно призовано се представлява от адв.З. С., който поддържа изцяло
подадената въззивна жалба.
Въззиваемият ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“ редовно и
своевременно призован призован редвоно и своевременно призован не
изпраща представител, като в писмено становище пълномощника адв.Румяна
Атанасова поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Смолянският окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и писменото становище на процесуалния представител на
въззиваемия, след проверка на данните по делото и решението, съобрази
следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната
основателност.
4
За да постанови обжалваното решение районен съд приема с
атакувания съдебен акт за установено по делото , че ответникът като
взискател по изпълнително дело 346/2019година по описа на ЧСИ Кр. А. е
получил сума в общ размер 3147.61лева, както и че първото плащане е
извършено 25.04.2019година, а последното на 04.07.2019година, на която дата
изпълнителното производство е приключило поради извършено плащане на
сумите по изпълнителното дело. Прието е също така, че плащанията са
извършени от длъжника след образуване изпълнителното дело и наложени
запори на банковите му сметки в Райфайзен банк България АД и ПИБ, поради
което възражението на ответника,че сумата 668.74 лева е платена доброволно
от длъжника на настоящия ищец е неоснователно. Приема,че извършеното
плащане не е доброволно,нито е налице признание, нито доброволно
изпълнение, което да обуславя приложението на чл.118 от ЗЗД.
Така постановеното решение, преценено съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, настоящата въззивна инстанция намира за валидно и допустимо.
Същото е произнесено от законен състав в изискуемата от закона форма
и в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявени и
допустими искови претенции.
При разглеждане на делото от районен съд е установено,а и няма спор,
че адвокатско дружество“Караманолови съдружници“ е взискател по
изпълнително дело 436/2019година по описа на ЧСИ Кр. А.,образувано въз
основа изпълнителен илст издаден по ч.гр.д.№5641/2011година по описа на
районен съд гр.Стара Загора за сума в размер на 1932.08лева и изпълнителен
лист издаден по гр.д.№7372лева/2011година по описа на районен съд Стара
Загора.
Установено е също така, че с влязло в законна сила Определение №673
от 11.10.2019година постановено по гр.д.№59482019година е оставен без
разглеждане като процесуално недопустим, поради липса на правен интерес
иска с правно основание чл.439,ал.1 ГПК, предявен от ЕТ“Строник-Николай
Николов“ срещу адвокатско дружество“Караманолови съдружници“ за
признаване установено по отношение ответника, че ищецът не дължи като
погасена по давност сумата 1 932.08лева по изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д.№5641/2011година по описа на районен съд гр.Стара Загора, както и
5
сумата 88.28лева по изпълнителен лист издаден по гр.д.№7372/2011година по
описа на районен съд Стара Загора.
Съдът е изложил съображения в определението, че към момента на
предявяване на отрицателния установителен иск вече е образувано
изпълнително дело 346/2019година по описа на ЧСИ Кр. А., преди първото
заседание по делото задължението е платено изцяло и с прекратяване
производството по делото е отпаднал и правния интерес за ищеца от воденото
дело.
Установено е безспорно също така от представеното в хода на
разглеждане на делото от районен съд удостоверение от ЧСИ Кр. А.
№17745/30.09.2019година, че сумите по двата изпълнителни листа в общ
размер 2020.36 лева е възстановена от ответното дружество на ищеца преди
прекратяване гр.д.№594/2019 година по описа на Смолянски районен съд.
На л.7 от грд.№594/2019година по описа на СРС е приложена поканата
за доброволно изпълнение от ЧСИ Кр.А. с район на действие Окръжен съд
Стара Загора, получена от ЕТ „СТРОНИК-НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“ на
10.04.2019г. ,от когато тече предоставения от съдия изпълнителя
двуседмичен срок за плащане на задължение в размер на 3607.90лво по
изпълнително дело №346/2019година, в това число дължими суми по два
изпълнителни листа, лихви както и разноски по изпълнителното дело. В
поканата е посочено, са предприети принудителни мерки, в това число запор
на банкови сметки и насрочване на опис на секвестируемо имущество на
25.04.2019г. от 12,00 часа, като срока за доброволно плащане е до
24.04.2019г.
От представеното на л.33 от делото пред районен съд писмо от
03.06.2020година на ЧСИ А. е видно,че по изпълнително дело
№346/2019година на длъжника едноличен търговец са наложени запори
побанкови сметки в Райфайзен банк АД и Уни кредит булбанк АД , а на Н. Н.
е наложен запор на банкови сметки в ПИБ АД, сумите са преведени по сметка
на адв.Б.Караманолов съответно – на 25.04.2019година-67.73лева, на
06.06.2019година – 2146.30лева и на 04.07.2020година -663.58лева, като
първите два превода са по повод наложените запори, а вторият е доброволно
плащане на длъжника
6
При така установената фактическа обстановка окръжният съд направи
следните правни изводи:
Установената и възприета от СРС фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства и настоящият съд
изцяло я възприема.
Решението на районният съд е правилно постановено и следва да бъде
потвърдено.
Районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.55,ал.1пр.1 ЗЗД за
плащане на претендираната сума 1 127.45лева по изпълнителното дело на
ответника без основание, поради погасени по давност вземанията по двата
изпълнителни листа към момента на плащането.
Фактическият състав по чл. 55, ал. 1,пр.1 ЗЗД изисква предаване,
получаване нещо без основание при начална липса на основание.
По иска за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника,
както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже
основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
С въззивната жалба, инициирала настоящето производство се оспорва
постановеното решение относно уважаване иска в разликата над 458.71лева
до присъдената с атакуваното решение сума 1 127.47лева,т.е за сумата 668.74
лева, за която се твърди от жалбоподателя, че е платена доброволно от
длъжника по изпълнителното дело на 03.07.2020година, обосновано с
приложената вносна бележка, по сметка на ЧСИ.Според жалбоподателя
внесената сума не е събрана чрез способите на принудително изпълнение, а
се касае за хипотеза на извършено доброволно плащане от страна на
длъжника.
Оплакването е неоснователно. По делото е установено,че вземането по
изпълнителния лист издаден по гр.д.№7372/2011година е погасено по
давност, тъй като от влизане в сила на решението по посоченото дело -
17.05.2012 година към 17.05.2017година давността е изтекла, а давността по
7
вземането по изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.5641/2011година е
започнала да тече 15.08.2012година, когато е влязла в законна сила заповедта
за изпълнение и пет годишния давностен срок е изтекъл на 15.08.2017година.
Неоснователно е оплакването че извършеното плащане от длъжника на
03.07.2020 година е доброволно, тъй като сумата е внесена от него на каса, по
сметка на ЧСИ.
В настоящата хипотеза ответника съобразно разпределение
доказателствената тежест не доказва в хода на делото,че към датата на
превеждане на сумата от длъжника е налице основание за получаването
й.Вземанията по изпълнителни листове са погасени по давност и плащането
извършено по изпълнителното дело не е изпълнение по смисъла на чл.118 от
ЗЗД.
В този смикъл е постоянната практика на ВКС обективирана в Решение №
139 от 28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 98/2012 г., II т. о., ТК и решение №
112/11.02.2010 г. по гр. дело № 179/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че извършеното по изпълнителното дело
плащане също не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. "а"
ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД
се отнася до случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на
свой нравствен дълг, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е
във връзка с предприето принудително изпълнение.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи,че цитираните от
дружеството жалбоподател съдебни решения на СРС и СГС,с които
обосновава основателност на жалбата не съставляват задължителна практика
и настоящия състав не следва да ги съобразява.
Поради основателност и доказаност на главния иск в частта му относно
сумата 663.58 лева, основателен и доказан е акцесорния иск за запрлащане
законна лихва върху тази сума, поради което решението и в тази част
езаконосъобразно постановено.
Неосноваетлно е и оплакването относно присъдените разноски по делото в
размер на сумата 525.80 лева, от които 75.80лева заплатена държавна такса и
450 лева адвокатски хонорар.
8
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната
страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се
явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това
искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се
запознае с претендираните от противната страна разноски, преди съдът да се
произнесе по разноските. В случая в първоинстанционното производство,
ответното дружество е имало възможност да се запознае с направените от
ищеца разноски в хода на първоинстанционното производство. Съгласно
цитираната практика искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено
по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото, ако
страната, която въвежда възражението за прекомерност, да не е била
уведомена за направените от другата страна разноски. Такъв не е
разглежданият случай, тъй като още с депозиране исковата молба, към нея са
приложени документът за внесената държавна такса,както и договора за
правна защита и съдействие №0211211, от който е видно договорена и
изплатено в брой възнаграждение за ползвана адвокатска помощ в размер на
450 лева.Искането за намаляването присъдените с атакуваното решение
разноски поради прекомерност е направено след постановяване на
решението по делото, едва с въззивната жалба. В посочения смисъл е
определение № 75/21.02. 2014 година по гр.д. № 4843/2013 г. по описа на І
г.о на ВКС.
Следователно предвид гореизложените съображения и след като е стигнал до
същите изводи относно основателност на предявения главен и акцесорни
искове в обжалваната част в разликата над458.71лева до 1 127.45 лева, както
и по отношение присъдените в тежест на ответното дружество разноски
направени от ищеца в размер на сумата 525.80 лева районният съд е
постановил законосъоБразно решение, което следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото се дължат разноски на въззиваемата страна,
тъй като са своевременно поискани,както инадлежно документирани и следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя, като се присъдят на въззиваемия
разноски в размер на 350 лева за ползвана адвокатска помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60448/17.06.2020 година,постановено по гр.д.
№ 60/2020одина по описа на районен съд гр.Смолян в частта, с която е
осъдено адвокатско дружество 4КАРАМАНОЛОВ и СЪДРУЖНИЦИ“ ,
булстат ********* на ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, с ЕИК
*********,сума платена по изпълнително дело №346/2019година, без
основание, за разликата над 458.71 лева до присъдената сума 1 127.45лева,
ведно със законната лихва върху сумата,считано от 16.01.2020 година до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъдено да заплати
съдебни разноски по делото в размер на 525.80 лева.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Адв.дружество „Караманолов и
съдружници“,представлявано от управляващ съдружник Б. К., да заплати на
ЕТ „СТРОНИК - НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, с ЕИК ********* сумата 350
лева направени разноски пред въззивната инстанция за ползвана
адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10