Решение по дело №9038/2013 на Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град  София, 25.04.2017 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 1 състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 9038 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът Г.И.Х. излага в исковата молба, че на 15.07.2008 година е сключен договор за заем междуН.Г.П. – А., като заемодател и П.И.Т., като заемополучател по силата на който, на последния бил предоставен заем в размер на сумата от 70 000 лева, като се задължил да го върне в срок от 48 месеца, обезпечавайки договора със запис на заповед за същата сума. Поддържа, че с договор за цесия от 15.05.2012 год. придобила вземането наН.Г.П. – А. срещу ответника, който бил надлежно уведомен за това. Твърди, че заемополучателя не заплатил нито една от дължимите вноски по договора, нито заетата сума в цялост, в договорения срок. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 70 000 лева, представляващи невърнат заем, както и сумата от 39 155.01 лева представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2008 год. до предявяване на иска. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

          Ответникът П.И.Т. депозира отговор с който оспорва иска, като твръди, че заемния договор е унищожаем, тъй като е сключен при измама. Отделно от това твърди, че никога не е получавал сумата. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От договор за заем, сключен на 15.07.2008 год. се установява, чеН.Г.П. – А., като заемодател е предоставила на П.И.Т., като заемополучател сумата от 70 000 лева, като за реалното й предаване договора служи като разписка. Договорено е заетата сума да бъде върната на месечни вноски от 1 460 лева за срок от 48 месеца, считано от датата на договора. По договора е видно, че заемополучателя е обезпечил изпълнението на договор със запис на заповед за същата сума.

От договор за цесия, сключен на 15.05.2012 год. е видно, чеН.Г.П. – А. е прехвърлила на Г.И.Х. вземането си по договора за заем от 15.07.2008 год. За извършената цесия длъжника е бил уведомен посредством нотариална покана рег.№ 3802/10.06.2012 год. по описа на Нотариус В.М.. Удостоверено е, че поканата е връчена на 16.05.2012 год. в 18.30 ч. на посочения в нея адрес и е получена от Е.С.– съсед, който е приел поканата след разговор по телефона с П.Т. и със негово съгласие разписал разписката, със задължение да я предаде.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че размерът на мораторната лихва върху главницата от 70 000 лева за периода от 15.07.2008 год. до 01.07.2013 год. е 39 154.93 лева.

Останалите приети по делото писмени доказателства са несъотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани и ценени.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се по делото, че междуН.Г.П. – А. и П.И.Т. е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателя е предал в собственост на ответника, като заемател, сумата от 70 000 лева, като ответникът се е задължил да върне същата сума пари в срок от 48 месеца. Вземането на заемадателя е цедирано на Г.И.Х., за което правно действие длъжника е бил редовно уведомен, посредством връчената му нотариална покана. Ответникът не ангажира доказателства, че е върнал на ищеца заетата от него сума, поради което съдът приема, че същият не е изпълнил задължението си по сключения договор за заем. Съдът счита, че в доказателствена тежест на ответника е да ангажира доказателства за точно изпълнение на договореното задължение и престиране на дължимия резултат. В тази връзка ответникът не ангажира и не представя доказателства, които да установяват връщане на получената в заем сума. Следователно ответникът дължи размера на получената от него сума, така както е било уговорено между страните. Съдът приема, че дължимата от ответника сума по договора за заем възлиза на 70 000  лева. Предвид на това искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан за тази сума и като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  В конкретния случай съдът приема, че длъжникът - ответник по делото е изпаднал в забава на 15.08.2008 год. /първия месец след сключване на договора, доколкото задължението е платимо на месечни вноски и не се установи никакво плащане по договора/ и от този момент дължи лихва. Съгласно заключението вещото лице мораторната лихва за забава върху главницата /след приспадане на недължимия период от 15.07.2008 год. до 15.08.2008 год./ е в размер на 38 197.49 лева, за която сума исковата претенция в тази част е основателна и следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер от 39 155.01 лева, като неоснователна. 

При  този  изход  на  спора  ищеца има право на разноски, но доказателства за извършени такива не бяха събрани, поради което съдът следва да отхвърли искането. На следващо място, на правно основание чл.77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 1 527 лева.

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.И.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.И.Х. с ЕГН ********** ***, на правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи невърната сума по сключен на 15.07.2008 год. договор за заем, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2013 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 38 197.49 /тридесет и осем хиляди сто деветдесет и седем лева, четиридесет и девет стотинки/ лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2008 год. до 01.07.2013 год., като отхвърля иска в тази част до пълния размер от 39 155.01 /тридесет и девет хиляди сто петдесет и пет лева и една стотинки/ лева, като неоснователен, както и искането за присъждане на разноски на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК, като недоказано.

ОСЪЖДА Г.И.Х. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 527 /хиляда петстотин двадесет и седем/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: