№ 845
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110158039 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. С. С. срещу „СТИК - КРЕДИТ“
АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Искането на ищеца за задължаване на ответната страна по реда на чл. 190 ГПК да
представи препис от процесния договор и погасителен план към него не е необходимо
по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. С исковата молба са представени преписи от
посочените документи, като задължаването на ответника да ги представи повторно не
е необходимо.
Искането на ищцата за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо. С отговора на исковата молба ответникът изрично признава
факта, че предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение не е
включена при формиране на ГПР по договора.
Като неотносимо следва да се отхвърли искането на ищеца за издаването на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка за
снабдяване с информация относно сключените сделки между ищеца и ответника
договори и движението по тях.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по
реда на чл. 190 ГПК посочените в исковата молба документи, искането за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, както и искането за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.03.2025 г.
от 09:55 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
1
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит от разстояние № ******/05.03.2024 г. поради противоречието му
със закона. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 27 от договора поради
противоречието му със закона, респ. поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 05.03.2024 г. сключила с ответното дружество
„СТИК - КРЕДИТ“ АД договор за кредит от разстояние № ******. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 350 лв. за срок от 30
дни. Уговореният размер на годишна лихва бил 36 %, а годишният процент на
разходите – 42,58 %. Сочи, че общата сума, която следвало да върне на кредитора
възлизала в размер на 360,50 лева. В чл. 17 от договора било уговорено, че договорът
следва да бъде обезпечен чрез гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ, или
чрез банкова гаранция в полза на дружеството – кредитор. Съгласно чл. 27 от
договора, потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения
кредит при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Уговорено
било неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди се,
че ответникът начислил дължима неустойка в размер на 99 лева, тъй като ищцата не
изпълнила задължението си по чл. 17 от договора за представяне на обезпечение.
Общата сума, която следвало да върне на ответника възлизала в размер на 455 лева.
Излага съображения за недействителност на задължението за заплащане на неустойка.
Счита, че същата противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига
единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Намира, че с клаузата се стига и
до заобикаляне на закона, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя, кредиторът има право да начислява единствено лихва върху неплатената
сума за времето на забава. С процесната клауза се предвиждало още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Счита, че в
нарушение на закона ответникът не е включил начислената неустойка в размера на
ГПР, като по този начин действителният размер надхвърлял допустимия максимален
такъв по 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е нищожен на това основание. Счита,
че договорът е нищожен и неспазване на предвидената в закова форма, както и поради
липса на действително отразен съществен елемент – размера на ГПР. Намира, че
уговорената възнаградителна лихва е в прекомерно висок размер и противоречи на
добрите нрави. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира, че не е
налице недействителност на договора във връзка с клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Намира, че клаузата не
излиза извън присъщите й функции. Сочи, че неустойката не е включена при
формирането на ГПР, като излага съображения, че същата не представлява общ разход
по кредита и не следва размерът й да е включен в ГПР по кредита. Сочи, че
кредиторът имал правото и да не претендира уговорената неустойка. Намира, че не е
налице твърдяната от ищеца изначална липса на възможност за осигуряване на
поръчител, отговарящ на посочените условия. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
2
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за потребителски кредит от разстояние № ******/05.03.2024 г., който противоречи на
закона.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
чл. 27 от договора за паричен заем, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че посочената договорна клауза от договора за паричен заем противоречи на
закона, респ. води до накърняване на добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответника са страни по процесния договор
за потребителски кредит от разстояние № ******/05.03.2024 г.; че уговорената
неустойка за непредставяне на обезпечение не е част от формирания ГПР по договора
за кредит.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3