№ 96
гр. Силистра, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК *********, срещу Разпореждане №702/31.12.2021г. по ч.гр.д.
№636/2021г. на РС – Тутракан, в частта с която се отхвърля частично
заявлението на заявителя – цесионер, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу М. АНГ. Й. с ЕГН ********** за: главница 80,77 лева,
представляваща разликата над уважения размер от 734 лева до претендирания
814,77 лева; възнаградителна лихва 95,73 лева за периода 01.07.2018-
18.01.2019; обезщетение за забава 275,79 лева за периода от 02.07.2018 до
датата на подаване на заявлението в съда 21.12.2021; и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението, които суми са дължими по договор за
потребителски стоков кредит № 3225225, сключен на 22.05.2018 с
кредитодателя „Уникредит кънсюмърс файненсинг” ЕАД – цедент.
В атакуваното разпореждане съдията обосновал основание за отказ по чл.
411, ал. 2, т. 3, пр. 2 ГПК, като намерил, че относно сумата за
застрахователната премия от 80,77 лева, включена към главницата,
съществува обоснована вероятност клаузите, въвеждащи това задължение, да
са неравноправни. За възнаградителната лихва не може да се издаде заповед
за изпълнение, защото тя се формира на база главница 814,77 лева, в чийто
размер влиза и застрахователната премия. След като има съмнение дали тя се
1
дължи, същото съмнение се пренася по отношение на част от формираната
възнаградителна лихва.По същата причина и тъй като в заповедното
производство не могат да се установяват точните размери на вземанията - не
може да се издаде заповед за изпълнение и за обезщетението за забава.
Жалбоподателят не е съгласен с доводите на заповедния съд, че сумата
за застрахователната премия по договора за застраховка, финансирана с
отпуснатата главница по Договора за кредит е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗПК. Сочи, че сключената застраховка освен че
не е елемент от договора за кредит е и самостоятелно правоотношение между
Застрахованото лице и застраховател и липсва възможност на кредитора да
въздейства върху условията на застрахователния договор. Сочи, че в рамките
на формалната проверка по удостоверените в документите обстоятелства,
съдът не следва да отрича изявено съгласие на потребителя, което видимо и
обективно разпознаваемо не страда от опорочаване по смисъла на ЗЗП, в
какъвто смисъл е налице практика на друг окръжен съд.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори кореспондира с новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ,
бр. 100 от 2019 г.). Това означава, че заповедният съд не е излязъл извън
обхвата на заповедното производство и предмета на сезиране – както твърди
заявителят. Основанието за неравноправие в случая може да бъде както чл.
143, ал. 1 от ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца; така и чл. 143, ал. 2, т. 19 – не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Районният съд правилно констатирал и отчел това
и като не е издал заповед за изпълнение за цялата сума по заявлението,
постановил правилен и законосъобразен акт. Ирелевантно е възражението за
даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това
не променя неравноправния характер на уговорката по същество. С оглед
направените оплаквания за неправилност на изводите на състава и
поддържано противоречие с практиката на други съдилища, следва да бъде
2
казано, че единственото посочено в жалбата определение на друг окръжен
съд е мнение на отделен състав без да има задължителна сила за останалите
състави и съдилища. В обратен аспект са Определение № 3759 от 25.10.2021
г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2535/2021 г. и Определение № 2398 от
8.07.2021 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1614/2021 г., доводите в които е
излишно да се преповтарят. Всъщност понастоящем практиката на
съдилищата се основава на разбирането, че всяко съмнение в
добросъвестното договаряне на доставчиците на финансови и кредитни
услуги, поставящо под риск потребителите, налага отричане на безспорния
характер на дълга, респективно налага насочване на кредитора към общия
исков ред за доказване на основанието на правото му (чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват
твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпореждане, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането - потвърдено.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №702/31.12.2021г. по ч.гр.д.№636/2021г. на
РС – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3