№ 23171
гр. С, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110165102 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град С, ж.к.Д 2, блок ..., против
ВКС, с адрес град С, бул. „В“ № 2, с правно основание чл.2в ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за период 12.11.2019 г. до 15.04.2020 г. и от 30.12.2021
г. до 14.11.2022 г, в размер на 24000 лева, причинени на ищеца от постановено решение на
ВКС, НО, ІІІ състав по н.о.х.д.№ 1018/2019 г.
Ищецът твърди, че по КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС е постановен краен съдебен
акт, въз основа деяния, за които не е обвинен от прокуратурата, обсъждани са нови
фактически положения, непосочени в обвинителен акт, поради което и се аргументира
становище, че съдът е нарушил задължението си да разгледа обвинението, въз основа
обвинителния акт, както и за него, като подсъдим, да не бъде съден за обвинение, за което не
е обвинен. Обяснява, че с постановеното решение по същество ВКС е нарушил правото на
Европейския съюз, като се цитират конкретни норми от МПГПП на ООН /чл.19, чл.14/,
ХОПЕС /чл.6, чл.47, чл.48, чл.53, чл.54/, ЕКЗПЧ /чл.5, чл.6, чл.13, чл.14, чл.17, чл.18/, ДЕС
/чл.2, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6/, ДФЕС /чл.18, чл.20, чл.67, чл.82 § 2 б.“б“/
Според ищеца, изложеното е довело до депресия, паник атаки, хипертония, страх
ужас, безпокойство, които довели до невъзможност на ищеца да спи, да се храни.
Унищожила се вярата му в правосъдието и държавата.
В законоустановеният срок, ответникът ВКС, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск.
Ответникът ВКС, в писмения си отговор, оспорва иска като недопустим, защото
исковата молба е нередовна, и като неоснователен, с довод, че следва да се вземе предвид
специфичната функция на ВКС при разглеждането на делото, като счита, че отговорност
1
може да се носи само в изключителен случай, когато правото е очевидно нарушено. Сочи, че
съдът не е нарушил законова разпоредба, а се е позовал на събраните доказателства от
Апелативен съд, като са обсъдени подробно фактите и доказателствата.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът
не изпраща представител. Взема писмено становище по съществото на спора.
СРП, редовно уведомена, се представлява от прокурор Начев, който изразява
становище за неоснователност на иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание 2в ЗОДОВ. Същият е процесуално допустим с
оглед възприетото от ВКС в определение № 3580/11.07.2024 г., постановено по гр.д.№
2484/2024 г. по описа на ВКС.
Чл.2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от
нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). По такъв иск в тежест на ищеца по
предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните предпоставки: осъществяване на противоправно деяние от страна на ответника,
изразяващо се в произнасяне и обсъждане на факти и обстоятелства, които не са посочени в
обвинителния акт, внесен срещу ищеца; пряка причинно-следствена връзка между
описаното противоправно деяние и претърпени неимуществени вреди; както и че ищецът е
претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, принципът на отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на
правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на
договорите, на които се основава Съюзът (Решение от 19 ноември 1991 г. по дело F. и др., C-
6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело B. du pecheur и F.,
C-46/93 и C-48/93, R., стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело D. S., C-
445/06 . При предявяването на иск за вредиq причинени на частноправни субекти вследствие
нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три
условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
2
частноправните субекти вреда. Условията следва да са налице кумулативно, като липсата на
което и да е от тях, води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск
по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на
иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и
страни.
В случая ищецът сочи нарушени норми на правото на ЕС, които според него му
предоставят права, като твърди, че при произнасянето си по КНОХД № 1018/2019 г., ВКС е
разгледал нови фактически положения, непосочени в обвинителен акт, както и че това
нарушение е достатъчно съществено и от него са произтекли описаните в исковата молба
вреди.
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че от същите не
се установява противоправно поведение на ответника.
От една страна в НПК - чл.348, ал.1, т.1– т.3 НПК са посочени правомощията на
касационната инстанция, като ВКС може да отмени или измени присъдата и решението
когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуални
правила; както и когато наложеното наказание е явно несправедливо, т.е. той извършва
проверка дали въззивната инстанция е приложила закона правилно и дали е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен; дали в производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно налице ли е отстранимо процесуално
нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, дали обжалваният
акт е мотивиран, дали присъдата е постановена от законен състав, дали тайната на
съвещанието е била нарушена при постановяване на присъдата, както и дали наложеното с
присъдата наказание е явно несправедливо. Т.е. ВКС не се произнася по фактите, въз основа
на които въззивният съд е постановил обжалваната /респ. протестираната/ присъда, нито
събира нови доказателства или приема за осъществени нови факти, които не са приети за
осъществени в присъдата /освен в хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 НПК, в която не попада
разглеждания казус/, като единствено при нарушение на това правило може да се приеме, че
е нарушено правото на достъп на подсъдимия до ефективни средства за защита, установено
в чл.47 ХОПЕС, тъй като не позволява на подсъдимия да се защити срещу фактите по
обвинението.
Конкретно по настоящето дело се установи, че с решение № 242/16.04.2020 г.,
постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС е отменил по
касационен протест въззивната присъда на Апелативния специализиран наказателен съд по
ВНОХД № 102/2018 г. в частите й, с които е потвърдена присъда от 09.01.2018 г. по НОХД
№ 646/2015г. на СНС, по отношение Е. М. за обвинение за извършено престъпление на
14.12.2009 г. на Автомагистрала Т, в района на пътен възел В,: по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и 6 вр.
ал.1 НК, чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20,ал.2 НК, чл.330 НК, и по чл.116, ал.2, вр.
ал.1 т.6 вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК на същото място, и по обвинението за извършено
престъпление на 21.08.2012 г. в град Б, бензиностанция „К 77“, по чл.198, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК и делото е върнато на АСНС за ново разглеждане в посочените части. Със същото
3
решение по касационните жалби на подсъдимите и техните защитници, ВКС е оставил в
сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. в останалите й части, а именно
в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018 г. по НОХД № 646/201 г. на СНС и
ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1, вр.с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010 г. в град С, пред „П Б Б“ АД, клон Л, като
извършител, в съучастие с Е. Д. П. и Л Т Л – извършители, и други неустановени лица –
извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072.00 лева, собственост на „П Б
Б“ АД и огнестрелно оръжие, марка „Б“ № ...3 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост
на О Б Б, от владението на Б, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил
въоръжен с огнестрелно оръжие.
За да постанови решението си в потвърдителната част, ВКС е посочил именно
обсъденото по-горе, а именно че касационната инстанция няма правомощието да контролира
фактическите констатанции на въззивния съд, а изложените в касационните жалби
оплаквания касаят несъгласие с приетите за установени от предходната инстанция
фактически положения и твърдения за необоснованост на въззивния съдебен акт. Нещо
повече в решението на ВКС е подчертал, че в производството касационната инстанция няма
правомощието нито да констатира нови фактически обстоятелства, различни от приетите,
нито да се произнася по обосноваността на проверявания съдебен акт, доколкото
необосноваността не е в кръга на лимитативно изброените в чл.348, ал.1, т.1-3 НПК
касационни основания.
Видно от съдържанието на решението, както и от съдържанието на приобщените
книжата по делото, приобщени на електронен носител, в касационното производство не е
провеждано съдебно следствие, не са събирани доказателства и ВКС не приемал каквито и
да било нови фактически положения, нито е основал решението си на нови факти, които не
са изложени в обвинителния акт.
Всичко това опровергава изложените в исковата молба и поддържани в хода на
производството от ищеца твърдения, че за да постанови акта си, ВКС е нарушил забраната
на закона и е разкрил нови фактически положения, с което незаконосъобразно е изменил,
допълнил и надградил обвинението, и вследствие на това е осъдил ищеца по непредявено
обвинение. Ответникът ВКС не е излязъл и извън пределите на обстоятелствената част на
обвинителния акт, тъй като това предполага да е извършвал дейност по установяване на
факти, каквато в случая липсва.
Действително, при произнасянето си ВКС, в съответствие със своите правомощия
подробно е анализирал дейността на въззивната инстанция по проверка и оценка на
събраните доказателства и в частност на свидетелските показания, заключавайки, че същата
е извършена задълбочено и детайлно, като е обърнато внимание на всички противоречия и е
опровергано алибито на всеки от подсъдимите. ВКС е приел, че въззивният съд е установил
всички правнорелевантни факти в изпълнение на задължението си за разкриване на
обективната истина, поради което въпросът за авторството на инкриминираното деяние е
4
решен правилно и в съответствие със закона от АСНС. При това положение ВКС е посочил,
че обвинението е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, което е предпоставило
законосъобразен извод подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени за така
посоченото престъпление и материалният закон е приложен правилно. Доколкото обаче
липсва оплакване от страна на ищеца за допуснато от ВКС нарушение на общностното
право, свързано с проверката на касационните основания по отношение на въззивната
присъда /вкл и за съществени нарушения на процесуалните правила/, съдът не може да
обсъжда този въпрос.
От друга страна ищецът не е въвел като основание на иска си противоправно деяние
на въззивната инстанция – Апелативен специализиран наказателен съд и не е привлекъл
същия като ответник по делото, за постановяване на присъда по непредявено обвинение,
поради което дали има нарушения на процесуалните и/или материалните правила и норми в
производството пред АСНС не е предмет на настоящето производство.
С оглед на това настоящият състав намира предявения иск по чл.2в ЗОДОВ за изцяло
неоснователен и недоказан при липса на основна предпоставка за ангажиране на
отговорността на ответника – наличие на противоправно деняние, с което е допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. При този извод, безпредметно се явява
обсъждането на останалите факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, каквото
искане той е направил с отговора на исковата молба. На същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100.00 лв., съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложила на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 2, блок ..., против
ВКС, с адрес гр.С, бул.„В“ № 2, с правно основание чл.2в ЗОДОВ, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, търпени в период 12.11.2019 г.
до 15.04.2020 г. и от 30.12.2021 г. до 14.11.2022 г, в размер на 24 000.00 лв., причинени на
ищеца от постановено решение на ВКС, НО, ІІІ състав по н.о.х.д.№ 1018/2019 г. в
нарушение на правото на Европейския съюз и в частност за обсъждане при постановяване
на решението на нови фактически положения, непосочени в обвинителен акт, внесен срещу
ищеца.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град С, ж.к.Д 2, блок ..., да заплати на
ВКС, с адрес гр.С, бул.„В“ № 2, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото съобразно изхода му.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6