№ 265
гр. Варна, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20243100500120 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:43 часа се явиха:
-ро
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемият С. Р. С., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адвокат П. И., с пълномощно по делото.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 4468/20.02.2024г.
от въззивника „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му представител
адвокат С. З., с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
Заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба. Няма допълнителни
доказателствени искания и моли да бъде даден ход на делото по същество.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде уважена
депозираната въззивна жалба. Към молбата е приложен списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Съдебният състав предявява на адвокат П. И. молбата за запознаване.
Адв. И.: Не са налице процесуални пречки. Моля да бъде даден ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 369 от 31.01.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. 7813/23.11.2023г., подадена от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. С. З., срещу Решение №
276/22.10.2023г., постановено по гр.д. № 524/2023г. на ПРС, 5-ти съдебен
състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът С. Р. С., ЕГН:
********** с адрес: ........, в качеството му на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № FL667122/14.12.2012 г., изменен с Анекс
№1/07.04.2014 г., сключен с „Юробанк България“ АД, дължи на ищеца
главница в размер на 5564.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева
и 67 ст.) лева за периода от 14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 23/11.01.2023г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС, допълнена с
Определение № 130/01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС.
Процесуалният представител на „Юробанк България“ АД развива
доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението.
За неправилен сочи изводът на ПРС, че процесният Договор за потребителски
кредит № FL667122 от 14.12.2012 г. е недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Намира, че за достигане до този правен извод първоинстанционният съд
е използвал три основни аргумента, спрямо всеки от които въззивникът
развива своето становище. По аргумента, че банката-кредитор не била
изпълнила задължението си по чл. 5, ал. 1 ЗПК да предостави на
кредитополучателя преддоговорна информация относно отпускания
потребителски кредит съобразно Приложение № 2 към ЗПК отбелязва, че в
нормата на чл. 22 ЗПК не е предвидено изпълнението на такова задължение за
действителност. Поради това счита, че първоинстанционният съд не е спазил
материалния закон на чл. 22 ЗПК и е обявил процесния договор за банков
кредит за недействителен на непредвидено в посочената разпоредба
основание. По отношение на втория аргумент на съда за недействителност на
договора, обоснован с липсата на договаряне по критериите относно размера
на ГПР, прието за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, въззивникът посочва,
че отново ПРС е превишил своите правоприлагащи правомощия, позовавайки
се на нарушение, което не е заложено в ЗПК. Счита, че годишният процент на
разходите е посочен ясно в клаузата на чл. 3, ал. 4 от процесния договор (а
2
именно 14,93 %), включително с взетите допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент, а общата дължима сума от
кредитополучателя била определена и изчислена към момента на сключване
на договора – в размер на 20 890,26 лв. Допълнително ГПР фигурирал и в чл.
8 от сключения към договора Анекс № 01 от 07.04.2014 г. По силата на
цитираните клаузи, въззивникът намира, че с процесния договор са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което неправилно и в
нарушение на материалния закон е приемането му за недействителен. Третият
аргумент на съда, че размерът на главницата съгласно Анекс № 1 и
приложения погасителен план е неясен, въззивникът счита за неверен и
опроверган от приетите по делото писмени доказателства и изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Посочва, че размерът на непогасената
главница бил коректно записан в анекса и в съответствие с погасителния
план, като общият размер на главницата се твърди, че е възлизал на 12 200,24
лв., а непогасеният размер на главницата към датата на подписване на Анекс
№ 01 от 07.04.2013 г. - 11 885,96 лв. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на неяснота по тези въпроси и съответно
основание за обявяване на целия договор за банков кредит за недействителен,
съгласно чл. 22 ЗПК. Въззивникът счита, че с некредитирането на данните от
приетата по делото СЧЕ относно размера на дължимите суми по процесния
договор за банков кредит е налице пропуск на съда, довел до нарушение на
съдопроизводствените правила, което се отразило върху правилността на
обжалваното решение и е самостоятелно основание за неговата отмяна в
цялост. В заключение, се настоява за отмяна на първоинстанционния акт и за
решение, с което се уважава предявеният иск. Претендират се разноските,
сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производства.
В дадения по чл. 263, ал.1 от ГПК срок отговор на въззивната жалба
не е постъпил.
Адв. И.: Не съм депозирала отговор.
Оспорвам така депозираната въззивна жалба и изложените в нея
твърдения за неоснователност и неправилност на първоинстанционното
съдебно решение.
Запознала съм се с проекта за доклад, обективиран в Определение №
369 от 31.01.2024 г. Нямам възражение по доклада и моля да бъде приет за
окончателен.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 369 от 31.01.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 369 от 31.01.2024 година.
Адв. И.: Няма да соча нови доказателства. Нямам доказателствени
искания.
Представям списък на разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за
правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. И.: Считам, че така обжалваното първоинстанционно решение не
страда от посочените във въззивната жалба пороци и като такова, моля да го
потвърдите като правилно и законосъобразно. Моля с Вашето решение да
присъдите и сторените в настоящото въззивно производство съдебно-
деловодни разноски, за които представих списък. Моля за решение в този
смисъл.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:46
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4