№ 2180
гр. Бургас, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500999 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.220 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПК Партнер- 07“ЕООД, представлявано
от адв. М. Беленска от САК, с която е обжалвано определение №1246 от 1.03.2022г.,
постановено по гр.д.№5868/2021г. по описа на Районен съд – Бургас. С него съдът е оставил
без уважение искането на дружеството- жалбоподател за привличане на нотариус Диана
Райнова и нотариус Антоанета Дичева в качеството им на трети лица- помагачи на
основание чл.219, ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени съображения, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че нотариус Райнова признала за собственици на процесния
имот лица, сред които не фигурира ищцата, поради което не била изпълнила задължението
си по закон, а именно- съгласно чл.587, ал.3 ГПК от представените от молителите писмени
доказателства е направила неправилен извод като не е включила ищцата като собственик на
процесния имот /нанесен понастоящем в КККР като два поземлени имота/. Нотариус
Антоанета Дичева, която е съставила нотариалния акт за продажба, не била изпълнила
задължението си по чл.458, ал.1 ГПК да извърши проверка дали продавачите са собственици
на продавания имот и дали са налице особените изисквания на закона за извършване на
сделката. Така ответникът, чужд гражданин бил подведен да извърши сделката за голяма
сума пари, без участието на един от наследниците по закон.
Изтъква се, че в случай на неблагоприятно решение за жалбоподателя, последният
ще има правото да търси имуществена отговорност по чл.73, ал.1 от ЗННД от нотариусите,
които не са изпълнили задълженията си по закон, а именно- да установят всички
собственици на имота, за който са съставили нотариални актове. Затова нотариусите
следвало да бъдат конституирани, за да помагат на ответника срещу постановяване на
неблагоприятно за него съдебно решение като изложат своите аргументи защо ищцата не е
1
призната за собственик на имота, съответно- защо същата не е сред собствениците, които са
продали имота на жалбоподателя.
Моли, обжалваното определение да бъде отменено, а искането за привличане на
нотариусите Райнова и Дичева като трети лица помагачи на ответника да бъде уважено.
Ответниците по жалбата не са представили писмени отговори, въпреки че са били
уведомени за тази възможност.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес от обжалването.
След като се запозна с доводите на страните, за да се произнесе по основателността
на жалбата, съдът взе предвид следното:
Привличането на трето лице – помагач на някоя от страните в исковия процес е
уредено в чл.219 от ГПК. В цитираната разпоредба са формулирани три предпоставки, които
следва да са налице едновременно, за да бъде уважено искането за привличане:
1/ искането за привличане да е направено в първото по делото заседание,
респективно с отговора на исковата молба, в зависимост от това коя процесуална страна
упражнява правото си да привлече помагач;
2/ привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в
чужбина;
3/ третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага.
В случая искането за привличането на нотариусите като трети лица помагачи в
делото за делба, по което дружеството, което претендира привличането е ответник, е
направено с отговора на исковата молба. Третите лица, чието привличане се иска, имат
постоянен адрес в България и не живеят в чужбина.
В отговора на исковата молба, с който е поискано привличането, не са изложени
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават правния интерес от привличането на
двамата нотариуси. При това положение, за да отхвърли искането за привличане, районният
съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че ответникът не твърди
нотариусите да не са изпълнили виновно своите задължения при съставянето на актовете,
поради което е намерил, че е ирелевантно дали искът за делба ще бъде уважен или
отхвърлен, тъй като това решение не обвързва нотариусите.
Следователно, спорният въпрос в настоящото производство се свежда до това дали
жалбоподателят има правен интерес от привличане на нотариуса, съставил констативния
нотариален акт от 1997г., с който праводателите на ответника са се легитимирали като
собственици на процесния делбен имот при продажбата му през 2008г., както и такъв от
привличане на нотариуса, сключил договора за продажба.
Във въззивната си жалба ответното дружество- сега жалбоподател, вече е изложил
твърдения, че двамата нотариуси не са изпълнили задълженията си по закон да установят
кръга от лицата, които са били собственици на процесния имот към 1997г., респективно-
към 2008г., поради което при неблагоприятно за него решение ще има право да търси
2
имуществената отговорност на нотариусите по чл.73 ЗННД.
В правната теория и съдебна практика е безспорно, че правен интерес от встъпване,
а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна е налице, когато неблагоприятното
решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод последната да заяви
обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска – главен и обратен следва да бъде
нормативна или причинна (фактическа), т.е. обратният иск да зависи от главния било по
силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ.
уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна.
Според конкретните особености на случая, въззивната инстанция намира, че в
случая не е налице такъв правен интерес.
Нито във фактическите твърдения в исковата молба за делба, нито в тези, изложени
от жалбоподателя в отговора на исковата молба, а така също и в частната му жалба, не се
съдържат конкретни данни, от които би могло да се направи извод, че нотариусите Райнова
и Дичева, при съставяне на нотариалните актове, послужили при прехвърлянето на
процесния имот от третите лица помагачи- Г. Г., С. Н., Н. Н., А. Н., И. Г., Х. П.
/респективно- от техните наследодатели/ не са изпълнили виновно служебните си
задължения. Например, няма твърдения нотариус Райнова да е изключила от кръга на
собствениците ищцата Д. П., макар същата да е била вписана като наследник в
удостоверението за наследници от 5.03.1996г., представено при съставянето на КНА, нито
нотариус Дичева, като е знаела, че П. е съсобственик на имота, е изповядала продажбата
през 2008 г. Затова, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че констатациите в
мотивите на решението по делото няма да имат установително действие, което да е от
значение за гражданската отговорност на нотариусите. Това е така, понеже последните
извършват нотариалните актове въз основа на представените им документи, а нямат
задължения да издирват действителното правно положение /ако същото не съответства на
това, което следва от тези документи/.
Наред с това е налице и друго основание привличането да бъде отказано.
Нотариус Д. Райнова е съставила констативния нотариален акт от 1997г. в
качеството си на нотариус при Бургаския районен съд. Актът е съставен на 23.06.1997г., в
хипотезата на §3 от ПР на ЗННД, когато Райнова е изпълнявала функциите на държавен
нотариус по реда, установен преди приемането на ЗННД. Следователно, макар и
понастоящем тя да има качеството на нотариус по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗННД, не би
могла да носи отговорност по чл.73 ЗННД за действията си, извършени в качеството на
държавен служител.
Към подаването на отговора лицето Антоанета Дичева няма качеството на нотариус
/така- справка в регистъра на Нотариалната камара/, поради което привличането й като
такъв орган по делото за делба, както е поискано в отговора на исковата молба, е
недопустимо.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че искането за привличане на трети
лица – помагачи на страната на жалбоподателя, а именно- нотариусите Райнова и Дичева, е
неоснователно.
3
Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение не подлежи на обжалване- т.9, б.“а“ от ТР №1/9.12.2013г.
по тълк.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1246 от 1.03.2022г., постановено по гр.д.
№5868/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането
на „ПК Партнер- 07“ ЕООД за привличане на нотариус Диана Райнова и нотариус
Антоанета Дичева в качеството им на трети лица- помагачи по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4