№ 8
гр. Враца, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:К. Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от К. Тр. Тодоров Гражданско дело №
20211400100484 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ.
Образувано е по искова молба вх. № 2517/21.10.2021 г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, с която против Т. Б. Г., ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес с.***, и М. К. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.***, са предявени обективно и субективно съединени искове за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в общ
размер 120 460, 00 лв., конкретизирани и по пера, от които 60460 лв. за
първия и 60000 за втората.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 2020/14.07.2021 г. на
КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД София
уведомление от Специализирана прокуратура с изх. № 101/2017 г. от
08.11.2018 г., регистрирано с вх. № УВКП-1456/14.11.2018 г. по описа на ТД
София, за това че на 05.11.2018 г. в СпНС е внесен Обвинителен акт срещу
лицето Т. Б. Г., ЕГН **********, по ДП № 33/2017 г. по описа на ГД БОП -
МВР, пр.пр. № 101/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за
извършено на 03.09.2015 г. на черен път между с. *** и с. ***, обл. Враца, в
съучастие с други лица престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 вр. ал. 2, т. 2 и т. 8
вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.
1
1, т. 3 от ЗПКОНПИ. Поддържа се, че с Протокол с № ТД10СФ/УВ-
9490/22.11.2018 г. е образувана проверка № УВ-1456-8/ 2018 г. за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Т. Б. Г.,
обхващаща периода от 22.11.2008 г. до 22.11.2018 г., и се посочват
резултатите от проверката по отношение на ответника и намиращото се във
фактическо съжителство на съпружески начала, по смисъла на § 1, т.18 от ДР
на ЗПКОНПИ, с него лице М. К. И. за периода от 01.11.2017 г. до 22.11.2018
г., относно гражданското състояние на лицата, участие в търговски
дружества, придобити недвижими имоти, МПС, въздухоплавателни и
плавателни средства, събраната данъчна, осигурителна и банкова
информация за проверяваните лица, регистрирани безналични ценни книжа,
вписвания в ЦРОЗ, задграничните им пътувания. Установено е, че
проверяваното лице и свързаните с него лица участват в управлението и
собствеността на търговски дружества, както следва: 1. „*** - Г.и“ ЕООД,
ЕИК ***, с.***, общ. Козлодуй, на което едноличен собственик на капитала и
управител е Т. Б. Г.; дружеството е контролирано от проверяваното лице по
смисъла на § 1, т.б от ДР на ЗПКОНПИ за периода от 29.04.2014 г. до
22.11.2018 г.; 2. ЕТ „Т. Г. - Тити“, ЕИК ***, с. ***, общ. Козлодуй - обект на
проверка за периода от 22.11.2008 г. до 22.11.2018 г., и 3. ЕТ „***-М. И.“,
ЕИК ***, гр. Козлодуй - обект на проверка за периода от 01.11.2017 г. до
22.11.2018 г. Установено е също, че с нотариален акт за покупко-продажба на
поземлен имот № 28, том III, рег. № 3412, дело № 225 от 2018 г. /Акт № 123,
том II, дело №316 от 04.05.2018 г. на СВ гр. Козлодуй/ М. К. И. е придобила
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37798.506.152 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца,
одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. *** с площ от 1427 кв.м., ведно с находящата
се в имота СГРАДА с идентификатор 37798.506.152.1, със застроена площ от
110 кв.м., брой етажи: 1 /един/, с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна; при посочени съседи на имота, за сумата от 25 000 лева;
пазарната стойност на недвижимия имот към датата на придобиване е в
размер на 48 000 лв., а към момента на предявяване на исковете е в размер на
60 000 лв.; не е установен законен източник на средствата послужили за
придобиването му. Установено е също, че на името на проверяваното лице
има регистрирани 12 броя МПС, с конкретно посочени марка, модел, рег.
номер, пазарна стойност, дата на придобиване, респ. на отчуждаване,
прекратяване на регистрацията им и пр. Прави се и анализ на средствата,
необходими за минималната издръжка на семейството на ответниците по
години, съгласно статистическите данни на НСИ, за задгранични пътувания,
за платени публичноправни задължения. Изтъква се, че по искане на
КПКОНПИ с Определение № 157 от 21.07.2021 г. на Врачански окръжен съд,
постановено по ч.гр.дело № 345/2021 г. на основание чл.390, ал.1 от ГПК вр.
чл. 117 от ЗПКОНПИ е допуснато обезпечение на бъдещ иск за отнемане на
незаконно придобито имущество; издадени са 2 /два/ броя обезпечителни
2
заповеди от 21.07.2021 г., въз основа на които е наложена възбрана върху
недвижимият имот, находящ се в гр. ***, и е наложен запор на 3 /три/ броя
моторни превозни средства. Твърди се, че Т. Б. Г. е представил лично в ТО -
Враца декларация по чл.136, ал.1 от ЗПКОНПИ в законоустановения срок,
към която е приложил доказателства, както и че в същата са декларирани
факти и обстоятелства, които са установени в хода на проверката срещу
проверяваното лице и са подробно описани в решението на КПКОНПИ за
образуване на производство за отнемане на незаконно придобитото
имущество. В декларацията допълнително е декларирано трето дете - С. Т. Г.,
родена на ***, майка на детето е М. К. И.; недвижим имот - къща, находяща
се в гр. ***, собственост на М. К. И.; четири леки автомобила; договори за
заем и дарение; получени средства от работа в чужбина и в страната и други
доходи; задгранични пътувания и др. Поддържа се, че материалите по
проверката са предявени на Т. Б. Г. на 07.09.2021 г., а на 08.09.2021 г. са
предявени на адв. И. М., процесуален представител на проверяваното лице,
като в законоустановения едномесечен срок не са направени възражения от
проверяваното лице. В исковата молба се прави подробен анализ на
събраните доказателства, както и икономически анализ по години на
приходите и разходите на проверяваното лице и свързаните с него лица, в
обобщение на който се сочи, че за целия проверяван период същите са
реализирали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер
на 58 728,49 лв., обичайни и извънредни разходи общо в размер на 109 827,04
лв., установен нетен доход, отрицателен в размер на 51 098,55 лв., имущество
/пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални
активи/ общо в размер на 190 717,08 лв., при което е направен извод за
несъответствие в размер на 241 815,63 лв., представляващо значително такова
по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ.
При изложените обстоятелства, Комисията-ищец счита, че са налице
предпоставките, визирани в чл. 153, ал.1 вр. с чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.1, т. 5
и чл. 151 от ЗПКОНПИ, при което на основание чл.153, ал.1 от същия закон
моли съда да отнеме в полза на държавата имущество от Т. Б. Г., ЕГН
**********, на стойност 60 460 лв. и от М. К. И., ЕГН **********, на
стойност 60 000 лв., или на обща стойност 120 460 лв., както следва:
I. На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.
К. И., ЕГН **********, на стойност 60 000 лв.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 37798.506.152 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед
№ РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
***, с площ 1427 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, и с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2103- част, квартал:
160А, парцел: 13, ведно с находящата се в имота СГРАДА с идентификатор
37798.506.152.1, със застроена площ 110 кв.м., брой етажи: 1 /един/, с
3
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; при съседи на имота:
37798.506.153, 37798.506.161, 37798.506.151 и 37798.506.22, придобит с
нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 28, том III, рег. №
3412, дело № 225 от 2018 г. /Акт № 123, том II, дело № 316 от 04.05.2018 г. на
СВ гр. Козлодуй/; с данъчна оценка 36 376 лв. и пазарна стойност 60 000 лв.
II. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Т.
Б. Г., ЕГН **********, на стойност 12 240 лв.: лек автомобил „БМВ“ модел
530 Д с рег. № ВР***СВ, рама №WBADL81000GX31120, дата на първа
регистрация 28.10.1999 г., придобит на 11.04.2018 г. с пазарна стойност 12
240 лв.
III. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от
ЗПКОНПИ от Т. Б. Г., ЕГН **********, на стойност 48 220 лв.: 1. сумата 800
лв., представляваща равностойността на лек автомобил „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег. № ВР***ВС, рама № FONXXGCANVJ43558, дата на първа
регистрация 25.04.1997 г., с прекратена регистрация на 03.12.2012 г.; 2.
сумата 6 000 лв., представляваща равностойността на лек автомобил „Фиат“,
модел „Дукато“ с per. № ВР***ВС, рама № ZFA23000005232823, дата на
първа регистрация 01.01.1996 г., с прекратена регистрация на 03.12.2012 г.; 3.
сумата 300 лв., получена при разкомплектоването на лек автомобил „Форд“
модел „Фокус“ е рег. № ВР***ВХ, рама № WF0FXXWPDFXE24892, дата на
първа регистрация 12.05.1999 г., разкомплектован през 2021 г.; 4. сумата 4
300 лв., представляваща непреобразуван остатък от пазарната стойност на
товарен автомобил „Опел” модел “Мовано” с per. № ***, рама №
VN1F9AMD527491903, дата на първа регистрация 08.10.2002 г., отчужден на
31.03.2015 г.; 5. сумата 4 000 лв., представляваща непреобразуван остатък от
пазарната стойност на товарен автомобил „БМВ” модел “320Д” с рег. № ***,
рама № WBAAX710X0JW88684, дата на първа регистрация 10.08.2000 г.,
отчужден на 18.09.2014 г.; 6. сумата 4 700 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ВР***ВН, рама № WVWZZZ1JZYW102954, дата на първа
регистрация 30.07.1999 г., отчужден на 05.11.2014 г.; 7. сумата 5 000 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ВР***ВР, рама №
WAUZZZ8DZWA219689, дата на първа регистрация 18.06.1998 г., отчужден
на 13.12.2018 г.; 8. сумата 400 лв., получена при разкомплектоването на лек
автомобил „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № ВР***СВ, рама №
W0L0TGF7532109084, дата на първа регистрация 09.01.2003 г.,
разкомплектован през 2021 г.; 9. сума в общ размер *** лв., представляваща
изтеглени средства през 2011 г. и 2014 г. от сметка с IBAN *** в лв. в „Банка
ДСК“ АД с титуляр Т. Г., непреобразувана в друго имущество и
нетрансферирана в други банкови сметки; 10. сумата 6 200 лв.,
представляваща изтеглени средства за периода от 24.11.2011г. до 21.12.2011
г. от спестовен влог с IBAN *** в лв. в „Банка ДСК“ АД с титуляр Т. Г.,
непреобразувана в друго имущество и нетрансферирана в други банкови
4
сметки и 11. сумата 12 890 лв., представляваща изтеглени средства през 2012
г. от спестовен влог с IBAN *** в лв. в „Банка ДСК“ АД с титуляр Т. Г.,
непреобразувана в друго имущество и нетрансферирана в други банкови
сметки. Претендират се направените съдебни и деловодни разноски, както и
юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът Т. Б. Г. в писмения отговор по делото в срока по чл.131
ГПК и в съдебните заседания, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените срещу него искове като неоснователни. Твърди, че още преди
проверявания период /2005-2008г./ е пребивавал в чужбина или пътувал често
извън граница, дори и по време на престъплението, инициирало проверката
на КПКОНПИ, не бил в страната, през които години е работил в Испания в
различни сектори, понякога на две места едновременно. Поддържа, че след
събирането на повече спестявания /около 20 000 евро/ се прибрал за по-дълго
време в страната и започнал дейност като прекупвач на коли и монтьор, която
съвместявал с отглеждането на животни /гъски, пуйки, патици/ и култури
(плодове, зеленчуци - дини, зеле, пипер и домат), които продавал с
подкрепата на баща си, а с част от тях изхранвал семейството си и така
намалявал разходите за храна. Така години наред семейството се издържало,
като при всяка възможност за допълнителен доход заминавал зад граница, за
да внесе изгодно автомобил, който да ремонтира или за временна заетост през
летния туристически сезон. Посочва, че от 2005г. съвместява пътуванията си
за работа в чужбина, с отглеждането на лично стопанство и грижата за детето
си, а през 2013г. е осъден да заплаща месечна издръжка от 100 лв. на сина си
Т. по образуваното гр. дело № 50/2013г. по описа на Районен съд Козлодуй.
Възразява срещу общия доход за него от трудови правоотношения за периода
2013г.-2015г., посочен в раздел данъчно-осигурителна информация на
исковата молба в размер 3 234,89 лв., тъй като сбора на описаните суми в т.2 е
на стойност 8 621,85 лв. Изтъква също, че е оперирал често със сумите по
банковите си сметки, с не големи суми, превеждал е издръжката на детето си
и внасял средствата, които получавал от продажбата на ремонтираните
автомобили. Твърди, че посочените в исковата молба МПС, е внасял от
чужбина негодни за управление, ремонтирал ги и ги препродавал и така се
издържал и преживявал, че животът му в чужбина е бил с нисък стандарт, за
да живее по-добре в страната си след това. Оспорва посочената в исковата
молба пазарна стойност на автомобилите, тъй като същата не е изчислена за
негодни автомобили, които след влагане на труд и резервни части да добие
състояние за автопазара. В отговора ответникът детайлно описва за всеки
внесен и препродаден от него автомобил, техническия проблем, ремонта и
купувача. Поддържа, че през 2015г. над 170 дни е бил в Испания, където имал
различна трудова заетост - барман и работник в озеленяване и строителство,
която продължила и през следващите години - за 2016г. в Холандия и други
държави работил сезонна работа за 59 дни, а през 2017г. над 130 дни от
годината от различни държави внасял повредени или катастрофирали
автомобили, които сам ремонтирал и препродавал. Възразява също и срещу
5
начисляването на разходи по данни на ЕВРОСТАТ за пребиваването му в
чужбина, тъй като там е бил с цел работа, а не на екскурзия, водил е
изключително нисък стандарт на живот, за да има възможност да генерира
по-голям доход, с който да преживява и да заделя спестявания. Моли съда да
отхвърли претенцията на КПКОНПИ.
Ответницата М. К. И. в писмения отговор по делото в срока по чл.131
ГПК и в съдебните заседания, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения срещу нея иск като неоснователен. Твърди, че неправомерно е
окачествена, че е във фактическо съжителство на съпружески начала с
проверяваното лице Т. Г. за конкретизирания кратък период /01.11.2017г. -
22.11.2018г./. Не оспорва факта, че е имала връзка с Т. Г., което е видно от
родените им деца Т. и Б., но поддържа, че този факт не може да доведе до
заключението за продължително фактическо съжителство на семейни начала.
Посочва, че след мимолетно им запознанство се ражда първото им дете Т. Т.
Г. през 2011г., че през краткото им съжителство не се разбират и не могат да
осигурят на детето си спокойна семейна атмосфера, което е довело до
раздялата им, продължила дълго време, през която сама гледала и възпитавала
детето си с помощта на родителите й. Изтъква, че през този период /2011г. -
2018г./ ответникът преимуществено работил в чужбина и рядко виждал
детето си, когато имал възможност изпращал пари за покриване разходите на
сина си Т.. Твърди, че след изтичане на първата година майчинство се
върнала на работа като маникюрист и четири дни в седмицата допълнително
почиствала къщи и офиси на нейни познати и клиенти, за да може да издържа
себе си и детето, което през отсъствието й било отглеждано от домашна
помощница, чието възнаграждение било заплащано от държавата. Поддържа,
че издръжката от 100 лв. месечно, която бил осъден да й заплаща бащата Т. Г.
през 2013г. за детето Т. по гр. дело № 50/2013г. по описа на Районен съд
Козлодуй, била крайно недостатъчна, поради което продължила работата си
по занятие като маникюрист в салон за красота. Това е и нейният основен
доход като Едноличен търговец "***-М. И." с ЕИК: ***, видно от подаваните
данъчни декларации за проверявания период, както и изплащаните
обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и
отглеждане на дете. Отделно от това родителите й помагали с ежемесечно
получаваните пари от работните си заплати от АЕЦ Козлодуй. Посочва, че
през 2018г. при едно от връщанията си от чужбина отношенията им с Т. Г. се
затоплили, в резултат на което се родило второто им дете Б., но опитите им за
съжителство отново бързо се увенчали с неуспех. Изтъква също, че от дете
живее в апартамента на родителите си в гр. Козлодуй (децата й също), който е
нейния единствен постоянен адрес, а ответникът Т. Г. живее в с. ***, което е
ясно показателно за липсата на фактическо съжителство между тях. Твърди,
че през 2018г. е закупила къща в гр. Козлодуй на ***, в която да живее с
децата си, която в момента на покупката била в окаяно състояние, поради
което имала по-ниска продажна цена. Поддържа, че за да подпомогне
финансирането на ремонта на къщата, майка й усвоила банков кредит от 50
6
000, 00 лв., които средства превела по нейна банкова сметка с основание
„ремонт на къща", че в продължение на години семейството влагало всички
сили и средства, за да реновира имота, както и че родителите й помагали и с
месечно получаваните си работни заплати от АЕЦ Козлодуй. Изтъква, че през
годините Т. Г. работил и живеел повече в чужбина и не успял да създаде
трайна връзка с детето си, че същият спорадично изпращал финансови
средства за децата, колкото можел да отдели, и се виждали рядко, както и че
двамата с него имат по-скоро родителско-приятелски отношения, но в
никакъв случай близки такива. Досежно гореизложеното счита предявения
иск за недопустим, поради липса на процесуална легитимация, а в случай, че
съдът приеме исковата молба за допустима, счита същата за неоснователна.
Моли съда, да отхвърлите твърденията и претенцията на КПКОНПИ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключенията по изпълнените съдебно-оценителни и
съдебно-икономическа експертизи, намери за установено от фактическа
страна, следното:
От приложените по делото справки от НБД „Население” се установи, че
ответникът Т. Б. Г. е роден на ***, има постоянен адрес в с. ***, общ.
Козлодуй, обл. Враца, неженен, има двама синове: Т. Т. Г., ЕГН ********** и
Б. Т. Г., ЕГН **********, майка на които е ответницата М. К. И. с постоянен
и настоящ адрес: гр. ***, общ. Козлодуй, обл. Враца.
Установи се също, че на 05.11.2018 г. в СпНС е внесен Обвинителен акт
срещу лицето Т. Б. Г., ЕГН **********, по ДП № 33/2017 г. по описа на ГД
БОП - МВР, пр.пр. № 101/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за
извършено на 03.09.2015 г. на черен път между с. *** и с. ***, обл. Враца, в
съучастие с други лица престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 вр. ал. 2, т. 2 и т. 8
вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.
1, т. 3 от ЗПКОНПИ.
Установи се също, че въз основа на постъпило в ТД-София на КОНПИ
уведомление от Специализирана прокуратура с изх. № 101/2017 г. от
08.11.2018 г., с Протокол с № ТД10СФ/УВ-9490/22.11.2018 г. е образувана
проверка № УВ-1456-8/2018 г. за установяване на значително несъответствие
в имуществото на лицето Т. Б. Г., ЕГН **********, обхващаща периода от
22.11.2008 г. до 22.11.2018 г. и намиращото се във фактическо съжителство на
съпружески начала, по смисъла на § 1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ, с него лице
М. К. И. за периода от 01.11.2017 г. до 22.11.2018 г. С Решение №
2020/14.07.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество на посочените лица.
Относно притежаваното от ответниците имущество в началото на
проверявания период, видно от приложените писмени доказателства -
справки от имотен регистър, от КАТ и писма и извлечения от банки,
ответниците са притежавали следното имущество: към 22.11.2008г.
7
ответникът Т. Г. е притежавал дворно място с площ 1296 кв.м., УПИ II-78, кв.
41 с жилищна сграда в с. ***, общ. Козлодуй, обл. Враца - придобит чрез
дарение на 09.03.2007 г.; към 01.11.2017г. ответницата М. И. е притежавала
лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № ВР***СА; лек автомобил
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № ВР***АТ; парични средства в размер 20,27
лв. по разплащателна сметка в „Българо Американска Кредитна Банка“ АД.
От приложените справки от Търговски регистър, Регистър Булстат и
ПИС “Сиела“ се установи, че проверяваното лице и свързаните с него лица
участват в управлението и собствеността на търговски дружества, както
следва: 1. „*** - Г.и“ ЕООД, ЕИК ***, с.***, общ. Козлодуй, на което
едноличен собственик на капитала и управител е Т. Б. Г.; дружеството е
контролирано от проверяваното лице по смисъла на § 1, т.б от ДР на
ЗПКОНПИ за периода от 29.04.2014 г. до 22.11.2018 г.; 2. ЕТ „Т. Г. - Тити“,
ЕИК ***, с. ***, общ. Козлодуй - обект на проверка за периода от 22.11.2008
г. до 22.11.2018 г., и 3. ЕТ „***-М. И.“, ЕИК ***, гр. Козлодуй - обект на
проверка за периода от 01.11.2017 г. до 22.11.2018 г.
Установи се също, че с нотариален акт за покупко-продажба на
поземлен имот № 28, том III, рег. № 3412, дело № 225 от 2018 г. /Акт № 123,
том II, дело № 316 от 04.05.2018 г. на СВ гр. Козлодуй/ Л. Е. К., чрез
пълномощника си С. Р. С. е продала на М. К. И. следния свой собствен
поземлен имот, находящ се в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37798.506.152 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *** с площ от 1427 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, и с начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2103- част, квартал: 160А, парцел: 13, ведно с находящата се
в имота СГРАДА с идентификатор 37798.506.152.1, със застроена площ от
110 кв.м., брой етажи: 1 /един/, с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна; при съседи на имота: 37798.506.153, 37798.506.161,
37798.506.151 и 37798.506.22, за сумата 25 000 лева, изплатена напълно от
купувача на продавача по банков път преди подписване на нотариалния акт.
По делото на л.2365 е представена вносна бележка от 04.05.2018г. на
Юробанк България АД, удостоверяваща превода на сумата от 25 000 лева за
покупката на имота.
От справка в АИС - КАТ и писма с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-4546/11.03.2019
г. от ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, вх. № ТД 06-ВИ/УВ-
2187/08.02.2019 г. от ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, вх. № ТД
06-ВИ/УВ-3341/21.02.2019 г. от ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ и вх. № ТД 06-ВИ/УВ-6871/09.04.2019 г. от ОД на МВР- Монтана,
Сектор „Пътна полиция“ се установи, че на името на Т. Б. Г. има
регистрирани МПС, както следва: 1. Лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с
8
per. № ВР***ВС, рама № W0L0JBF19W1362147, дата на първа регистрация
25.02.1999 г., регистриран на 16.11.2009 г. От писмо с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-
4546/11.03.2019 г. от ОД на МВР- Враца, Сектор „Пътна полиция“ е видно, че
поради изтичане на 8-годишния срок за съхранение на архива не могат да
бъдат предоставени договорите за покупко-продажба на МПС, с които са
придобити и продадени МПС преди 01.01.2011 г. С договор за покупко -
продажба на МПС от 18.02.2010 г. автомобилът е продаден на И. Л. И. от с.
*** за сумата 500 лв. 2. Лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. №
ВР***ВС, рама № F0NXXGCANVJ43558, дата на първа регистрация
25.04.1997 г., регистриран на 30.04.2010 г. Автомобилът е с прекратена
регистрация от 03.12.2012 г. като негоден за употреба, поради повреди. 3. Лек
автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ВР***ВС, рама №
ZFA23000005232823, дата на първа регистрация 01.01.1996 г., регистриран на
24.09.2010 г. Автомобилът е с прекратена регистрация от 03.12.2012 г.,
поради кражба. 4. Лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с per. № ВР***ВХ,
рама № W0L0JBF35W1250974, дата на първа регистрация 10.07.1998 г.,
придобит на 25.11.2010 г. с Kaufvertrag от Германия, без вписана цена в
документа. С договор за покупко-продажба на МПС от 22.06.2011 г.
автомобилът е продаден на Р. Р. А. от с. *** за сумата от 600 лв. 5. Лек
автомобил „Киа“, модел „Карнивал“ с per. № ВР***ВХ, рама №
KNEUP751316143314, дата на първа регистрация 25.09.2000 г., регистриран
на 24.06.2011 г. 6. Лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ВР***ВХ,
рама № WF0FXXWPDFXE24892, дата на първа регистрация 12.05.1999 г.,
придобит на 18.09.2011 г. с Kaufvertrag от Германия за 250 евро или 489 лв.
От Удостоверение № 598/09.09.2021 г., издадено от „***“ ЕАД, е видно, че
автомобилът е предаден за разкомплектоване за сумата 300 лева. 7. Товарен
автомобил „Опел“, модел „Мовано“ с рег. № ***, рама №
VN1F9AMD527491903, дата на първа регистрация 08.10.2002 г., придобит на
20.06.2014 г. с Kaufvertrag от Германия за сумата 200 евро или 391 лв.
Автомобилът е продаден като нов внос на 31.03.2015 г. от Т. Г. на С. Т. Ч. за
сумата 800 евро с левова равностойност 1 564 лв. 8. Лек автомобил „БМВ“,
модел 320 Д с per. № ***, рама № WBAAX710X0JW88684, дата на първа
регистрация 10.08.2000 г., придобит на 20.06.2014 г. с Dichiarazione di vendita
от Италия за сумата от 300 евро или 587 лв. С договор за покупко - продажба
на МПС от 18.09.2014 г. автомобилът е продаден на С. М. Д. от с. ***, общ.
Враца за сумата 600 лв. 9. Лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с per.
№ ВР***ВН, рама № WVWZZZ1JZYW102954, дата на първа регистрация
30.07.1999 г., придобит на 19.09.2014 г. с договор за покупко-продажба на
МПС от Д. Т. за сумата от 600 лв. С договор за покупко-продажба на МПС от
05.11.2014 г. автомобилът е продаден на Г. И. Б. от гр. Карлово за сумата 400
лв. 10. Лек автомобил „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № ВР***ВР, рама №
WAUZZZ8DZWA219689, дата на първа регистрация 18.06.1998 г., придобит
на 10.09.2015 г. с Kaufvertrag от Германия за сумата 300 евро или 587 лв. С
договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2018 г. автомобилът е
9
продаден на Н. М. М. от с. *** за сумата 500 лв. 11. Лек автомобил „Опел“
модел „Зафира“ с рег. № ВР***СВ, рама № W0L0TGF7532109084, дата на
първа регистрация 09.01.2003 г., придобит на 01.02.2018 г. с Kaufvertrag от
Германия за сумата 300 евро или 587 лв. От Удостоверение № 299/09.09.2021
г., издадено от „***“ ЕАД, е видно, че автомобилът е предаден за
разкомплектоване за 400 лева. 12. Лек автомобил „БМВ“ модел 530 Д с рег.
№ ВР***СВ, рама №WBADL81000GX31120, дата на първа регистрация
28.10.1999 г., придобит на 11.04.2018 г. с договор за покупко-продажба на
МПС /без нотариална заверка/ от А. В. П. за сумата от 900 лв. По делото са
приложени копия от договорите за покупко-продажба на някои от изброените
МПС, от документи, свързани с придобиването на някои от тях и разпечатки с
наличните данни от регистрацията на МПС в МВР-KAT на всички МПС.
От писма с вх. ТД 06-ВИ/УВ-2111/07.02.2019 г. и ТД 06-ВИ/УВ-
17539/11.11.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца и
приложените към него документи се установява, че Т. Б. Г. не е подавал
данъчни декларации за доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ в проверявания период,
няма данни за извършени ревизии и няма регистрация по ЗДДС. В
проверявания период ответникът е получил общ доход от трудови
правоотношения в размер 3 234,89 лв. от осигурител „Марс МС“ ЕООД, ЕИК
***. За периода от юли до декември 2014 г. е бил осигурен по код 12 /за
самоосигуряващи се/, осигурител „***-Г.и“ ЕООД, ЕИК ***, осигурителен
доход в размер на 2 446,96 лв.; за периода от януари до юли 2015 г. - осигурен
по код 12 /за самоосигуряващи се/, осигурител „***- Г.и“ ЕООД, ЕИК ***,
осигурителен доход в размер на 2 940 лв. От предоставена информация от
централна база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми
от фирми” се установява, че в проверявания период ответникът е получил
общ доход от извънтрудови правоотношения в размер 283,14 лв., изплатен от
„***“ ООД. Ответницата М. К. И. е подала годишни данъчни декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирала доходи, подлежащи на облагане с
патентен данък по реда на ЗМДТ, получени от дейността на ЕТ „*** - М. И.“ -
за 2017 г. е декларирала загуба от 416,60 лв., а за 2018 г. е декларирала доход
от 196 лв. За проверявания период същата е била осигурена по код 12 /за
самоосигуряващо се лице/, осигурител ЕТ „*** - М. И.“, гр. Козлодуй ЕИК
***, осигурителен доход в размер на 920 лв. за 2017г. и 5 610,09 лв. за 2018 г.
С писмо вх. № ТД 06-ВИ/УВ- 1930/05.02.2019 г. ТП на НОИ-Враца е
уведомил КПКОНПИ, че за проверявания период Т. Г. не е получавал пенсия
и парични обезщетения за временна неработоспособност; за периода от м.
март до м. юни 2014 г. същият е получил парични обезщетения за
безработица в размер 792 лв.; за периода от 01.11.2017 г. до 22.11.2018 г. на
М. И. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и
за бременност и раждане на дете общо в размер на 3 629,43 лв.
С Решение № 28752 от 01.02.2019 г., постановено по гр. дело №
6094/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 45-ти състав и с Решение
№ 308 от 04.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1358/2019 г. на Районен съд -
10
Козлодуй е разрешено разкриването на банкова и търговска тайна по
отношение на Т. Г. и свързаните с него лица. От постъпилите отговори от
банките, и останалите писмени доказателства се установява какви разкрити
банкови сметки са имали и имат ответниците, както и движението по тях,
които факти и писмени доказателства, както се изложи не се оспорват от тях.
От писма с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-3463/22.02.2019 г. и вх. № ТД 06-
ВИ/УВ- 4317/06.03.2019 г. на „Юробанк България“ АД е видно, че Т. Г. е
титуляр на разплащателна сметка с IBAN ***, открита на 15.05.2013 г. и
закрита на 04.07.2016 г.; по сметката има входящи преводи с наредител:
„Марс МС“ ЕООД и основание: работна заплата, и НОИ и основание:
обезщетение за безработица, общо в размер 33489,91 лв., които суми са
изтеглени. На 05.04.2013 г. Т. Г. е получил превод чрез системата Western
Union в размер на 200 евро с левова равностойност 391,17 лв., наредител К. Г.,
Испания; средствата са изтеглени.
От писмо с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-4432/07.03.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД
е видно, че Т. Г. е титуляр на следните сметки: 1. Разплащателна сметка в лв.
с IBAN ***, открита на 02.09.2010 г., от която през 2011 г. и 2014 г. е
изтеглил сума в общ размер 3 630 лв.; крайно салдо по сметката към
22.11.2018г. – 0 лв.; 2. Спестовен влог в лв. с IBAN ***, открит на 24.11.2011
г. и закрит на 29.08.2012 г., от който за периода от 24.11.2011 г. до 21.12.2011
г. е изтеглил средства в размер 6 200 лв.; 3. Спестовен влог в лв. с IBAN ***,
открит на 13.09.2012 г. и закрит на 29.08.2013 г., от който през 2012г. е
изтеглил средства в размер 12 890 лв.; 4. Спестовен влог с № ***, открит на
12.11.2012 г.; сметката не е активирана и няма движение, наличности и
операции. 5. Срочен депозит в лв. с № ***, открит на 02.09.2010 г. и закрит
на 20.01.2011г.; посочено е движението на парите по сметката; 6. Срочен
депозит с № ***, открит на 19.11.2010 г. и закрит на 21.03.2011 г.; посочено е
движението на парите по сметката; 7. Срочен депозит с № ***, открит на
20.01.2011 г. и закрит на 15.04.2011 г.; посочено е движението на парите по
сметката; 8. Срочен депозит с № ***, открит на 14.02.2011 г. и закрит на
26.04.2011 г.; посочено е движението на парите по сметката; 9. Срочен
депозит с № ***, открит на 21.02.2011 г. и закрит на 26.04.2011 г.; посочено е
движението на парите по сметката; 10. Срочен депозит с № ***, открит на
22.02.2011 г. и закрит на 09.05.2011 г.; посочено е движението на парите по
сметката.
От писмо с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-2314/21.02.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД
е видно, че М. К. И. е титуляр на: 1. Разплащателна сметка № *** в лв.,
открита на 07.08.2018 г., по която на 10.08.2018 г. е получен превод от
майката на М. И. - В. Д. И. с основание: "за ремонт на къща” в размер на 50
000 лв.; от сметката в периода от 07.08.2018 г. до 22.11.2018 г. са изтеглени 23
600 лв. и към 22.11.2018 г. са налични средства в размер 26 138,86 лв.; 2.
Спестовен влог №*** в лв., открит на 07.08.2018 г. - влогът не е активиран и
няма наличност. От писмо с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-1664/03.02.2020 г. на
11
„Юробанк България“ ЕАД е видно, че М. К. И. е титуляр на разплащателна
сметка с № *** *** в лв., открита на 22.08.2011 г. и закрита на 22.04.2016 г. -
движението по сметката е преди проверявания период за лицето. От писмо с
вх. № ТД 06-ВИ/УВ-1346/27.01.2020 г. на „Българо Американска Кредитна
Банка“ АД е видно, че М. К. И. е титуляр на разплащателна сметка с № *** в
лв., открита на 20.04.2016 г.; началното салдо по сметката към 01.11.2017 г. е
в размер на 20,27 лв.; крайното салдо по сметката към 22.11.2018 г. е в размер
на 247,86 лв.
От писма с вх. № ТД 06-ВИ/УВ-1700/01.02.2019 г. на ОД на МВР гр.
Враца и вх. № ТД 06- ВИ/УВ-2159/08.02.2019 г. на ОД на МВР гр. Враца се
установи, че в проверявания период Т. Г. има общо 14 задгранични пътувания
за различни периоди от време.
В подкрепа на твърденията си с исковата молба ищецът е представил
многобройни писмени доказателства, които съдът не обсъжда поотделно, тъй
като съдържащите се в тях данни са взети предвид от вещите лица при
изготвяне на съответните експертизи.
С отговора на исковата молба на М. К. И. са представени три броя
удостоверения, издадени от СУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с.*** за
изплатени трудови възнаграждения на И. Т. А. – ***, за периода от 1988г. до
2020г. От ответницата са представени също така и удостоверение от
22.06.2022г., издадено от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за получените от В. Д. И. –
*** „Развитие на персонала”, трудови възнаграждения за периода от м.
ноември 2016г. до м.декември 2018г., както и удостоверение от 12.07.2022г.,
издадено от ДП „Радиоактивни отпадъци” за получените от К. П. И. – оп***р,
трудови възнаграждения за периода от м. ноември 2016г. до м.декември
2018г.
За доказване на доходите на ответниците и техните взаимоотношения
по делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите Х. Д. П., Д. П. Д., Б. Г. Б. (баща на Т. Г.), И. И. П., Г. И. Р. и В. Д.
И. (майка на М. И.).
Свидетелят Б. Б. (баща на Т.) и свидетелите Х. П. и Д. Д. (в приятелски
отношения с ответниците Т. и М.) твърдят, че всяка година (конкретно в
периода 2008г. - 2018г. - св. Б.) Т. е ходил на гурбет в Испания, работил там
по 4-5 месеца, когато е сезона (от началото на май месец до края на
септември) и се прибирал. В началото, когато заминал, ответникът все още не
знаел езика и около година и половина работил обща работа - беритба на
маслини, мандарини и портокали, като преспивал на полето, на каравани,
каквото му е осигурено от работодателя, а вече с годините започнал да владее
испански и да работи по ресторантите като барман и сервитьор и живеел по
квартири. Свидетелят Б. твърди също, че синът му е работил и „на оферта”
12
допълнително – петък, събота и неделя, по два-три пъти месечно в района на
Андалусия, който е туристическа атракция, както и че там не е работил на
трудови договори. Ответникът е споделял с тримата свидетели по телефона и
като се виждали, когато се е прибирал в България, информация за работата си
и за възнаграждението, което получавал. В началото ответникът споделял на
свидетелите, че е вземал от 50 до 80 евро надница, а после им е споделял, че
взема по 100-150 евро за барманството, а когато работил „на оферта” взимал
по 150-200 евро на ден и по 100-200 евро бакшиши, отделно от заплатата и
собственика му поемал разходите за път и спане (св.Б.). За да инвестира
парите си, ответникът купувал коли от Австрия и Германия, поне 4-5, най-
вече счупени с леки или със сериозни дефекти, ремонтирал ги заедно с баща
му и приятели, като частите за ремонта закупували от автоморги, и ги
препродавал. Така ответникът изкарвал прилични пари, от някои доста добри
суми – 1000-2000, лева. Казвал пред свидетеля Д., че ги купува евтино за
около 200-300 евро (500-700 евро – св.Б.), зависи от проблема, който е имала
колата – дали е ударена, или има проблем с двигателя. И тримата свидетели
твърдят, че са виждали колите, като посочват някои от тях и повредите, които
имали. Според свидетелите, когато бил в България Т. помагал на баща си Б. в
зеленчуковата градина, която имат в с. *** - около двадесет и три-четири
декара, като св.Б. конкретизира какви култури отглежда, както и че използва
продукцията за собствена консумация, а каквото остане от същата го продава
и от парите е давал на Т. и М.. Свидетелят твърди също, че от 2 години не се
регистрира като земеделски производител. Свидетелите установяват с
показанията си, че двамата ответници си закупили къща в края на
гр.Козлодуй. Свидетелят П. твърди, че са закупили жилището на старо в
много лошо състояние и реставрирали доста неща - оградни съоръжения,
покриви, ПВЦ дограми, райграси, всичко това те са направили. Цяло лято се
работило по къщата. Свидетелят лично знае, че на Т. баща му й майка му са
помагали в ремонтите на жилището, заедно с негови приятели, а свидетелят
Д. лично е помагал в ремонта на къщата. Най-вече бащата на Т. работил на
къщата. Свидетелят Б. установява, че ремонта на къщата 50 % го направил
той - зидария, всичко, а на майстори платил само да му направят колоните.
Същият твърди, че къщата са я закупили за 25 000 лева, като той дал
половината пари, другата половина -майката на М., а парите за ремонта на
къщата повечето дал той, което се подкрепя и от показанията на свидетеля П.,
13
пред когото ответниците споделяли. Свидетелите П. и Д. твърдят, че
отношенията между Т. и М. не били постоянни, постоянно имало кавги и
проблеми помежду им, отначало живеели заедно, после се разделяли и
ответникът си идвал да си живее в с.***. Свидетелят Б. установи, че след като
през 2018 година се родил Б., Т. му казал, че са решили да се съберат с М. и
да продължат и че след изграждане на къщата, отношенията между Т. и М. се
променили положително. Свидетелят П. твърди, че двамата ответници са
заедно и в момента, живеят в гр.Козлодуй в тяхно си жилище – на двамата
общо.
За отношенията между двамата ответници по-детайлни са показанията
на свидетелите И. И. П. и Г. И. Р. (приятелки на ответницата М. И.), както и
тези на свидетелката В. И. (майка на М. И.). И трите свидетелки установяват,
че след раждането на първото им дете Т. през 2011г. Т. и М. се разделили,
като М. е живеела при майка си, която основно й е помагала в отглеждането
на детето заедно със свидетелката И. П., която е била детегледачка на детето
до навършване на две-годишна възраст, за да може М. да се върне на работа.
Свидетелката И. конкретизира, че от края на м. януари 2012 г. до м.
септември 2017 г. М. и Т. са живеели с нея в семейното й жилище, че в този
период не е имало семейство между ответниците и семеен бюджет, същите не
поддържали никакви интимни отношения, както и че Т. го нямало по 6-7
месеца, защото бил в чужбина и е идвал само, за да вижда детето от време-
навреме. Свидетелките П. и Р. твърдят, че през това време са виждали Т. 1-2
пъти – идвал, за да се порадва за малко на детето и си тръгвал, както и че
2015-2016г. М. създала връзка и била сгодена с друг мъж. Свидетелката И. П.
установи също, че Т. не е давал на М. никакви пари за издръжка на първото
дете, поради което през 2013 г. тя завела дело за издръжка, както и че Т. й
превел само една издръжка от 400 лева. Свидетелката И. обаче установява, че
след като издръжката била установена със съдебно решение, Т. я плащал.
Същата свидетелства, че от средата на 2017 г. М. и Т. решили да се съберат
заради детето и се отделили да живеят заедно в жилище под наем, че в този
период няколко пъти в годината за по 2-3 месеца Т. излизал извън страната,
предимно в Испания, за да работи сезонна работа и изкара някакви пари за
семейството, както и че двамата се издържали сами след 2017 г. Според
свидетелките П. и Р. и след раждането на второто им дете през 2018г.
ответниците се „изпокарали”, имали раздели и събирания, отношенията им
14
били на приливи и отливи, не им се получили много добре нещата. М. пак
живеела на квартира сама с децата, а Т. пак пътувал в Испания или бил на
село; винаги е отсъствал, живеел наполовина в Испания. Свидетелката И. П.
установи също, че преди раждането на третото им дете М. била постоянно
сама с децата, че е виждала Т. в семейна среда един–два пъти, като не може
да каже, че двамата са имали фактическо съжителство. Същата свидетелка
твърди, че основно майката на М. й помагала както в отглеждането на децата,
така и финансово, както и че и двамата родители на М. работят в централата и
винаги са й помагали. От показанията на двете свидетелки се установи, че
след закупуването на къщата през месец май 2018г. М. продължила да живее
на квартира, тъй като къщата трябвало да се ремонтира и че ремонта
продължил две години и повече.
Относно закупуването на къщата, нейното състояние и извършения
ремонт детайлни показания дава свидетелката В. И.. Същата твърди, че
къщата е била в много лошо състояние и се е нуждаела от основен ремонт, че
през 2018 г. закупили къщата с половината от парите от кредита от 50 000 лв.,
който изтеглила и допълнителна помощ от бащата на М. и от бащата на Т. и
че започнали ремонта й, който продължил до края на юни 2020 г., когато
ответниците се нанесли да живеят в нея. От показанията й се установява
също, че за ремонта на къщата са давани пари от М., която била по
майчинство и получавала около 700 лв., от свидетелката, и от Т., който носел
пари от работата си навън и от гледането на зеленчуци и поемал разходите.
Свидетелката, бащата на М. и бащата на Т. помагали също на семейството и с
пари, и с физическа помощ по ремонта на къщата, както и с транспорта, тъй
като къщата била семейно дело - дом за децата. Свидетелката уточни, че е
изтеглила кредита няколко дни след изповядване на сделката, поради което
парите за покупката били събрани от бащата на Т., каквото имал налично, от
нея и от съпруга й, за да се изповяда сделката, а с парите от кредита М.
върнала парите на всеки, който бил дал пари за покупката.
Настоящият състав възприема показанията на разпитаните по делото
свидетели като добросъвестно дадени, последователни, обективни, логични и
подкрепени от останалите доказателства по делото, отчитайки възможната
заинтересованост на свидетелите Б. Б. и В. И., с оглед качеството им
съответно баща на Т. Г. и майка на М. И., поради което ги преценява
съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по
делото.
От заключението на вещото лице И. Д. по назначената и изслушана
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните,
което съда възприема като компетентно, пълно и обективно, се установят
15
пазарните стойности на всяко едно от придобитите от ответника Т. Г. МПС
към датите съответно на придобиването им от него и отчуждаването им в
полза на други лица, респ. бракуването, кражбата и пр. Тези стойности са
както следва: 1. Лек автомобил „Опел“, „Вектра“ с per. № ВР***ВС, към
датата на придобиване - 16.11.2009 г., е имал пазарна стойност 8 136 лв.; към
датата на отчуждаване - 18.02.2010г., е имал пазарна стойност - 7777 лв.; 2.
Лек автомобил „Форд“, „Ескорт“ с рег. № ВР***ВС, към датата на
придобиване - 30.04.2010 г., е имал пазарна стойност 4224 лв.; към датата на
прекратяване на регистрация - 03.12.2012 г., е имал пазарна стойност - 2475
лв.; 3. Лек автомобил „Фиат“, „Дукато“ с рег. № ВР***ВС, към датата на
придобиване - 24.09.2010 г., е имал пазарна стойност 7574 лв.; към датата на
прекратяване на регистрация поради кражба - 03.12.2012 г., е имал пазарна
стойност - 6343 лв.; 4. Лек автомобил „Опел“, „Вектра“ с per. № ВР***ВХ,
към датата на придобиване - 25.11.2010 г., е имал пазарна стойност 6572 лв.;
към датата на отчуждаване - 22.06.2011 г., е имал пазарна стойност - 5491 лв.;
5. Лек автомобил „Киа“, „Карнивал“ с per. № ВР***ВХ, към датата на
придобиване - 24.06.2011 г., е имал пазарна стойност 5888 лв.; 6. Лек
автомобил „Форд“, „Фокус“ с рег. № ВР***ВХ, към датата на придобиване -
18.09.2011 г., е имал пазарна стойност 4559 лв.; към датата на прекратяване на
регистрация поради разкомплектоване - 09.09.2021 г., е имал пазарна
стойност - 2004 лв.; 7. Товарен автомобил „Опел“, „Мовано“ с рег. № ***,
към датата на придобиване - 20.06.2014 г., е имал пазарна стойност 10523 лв.;
към датата на отчуждаване - 31.03.2015 г., е имал пазарна стойност - 9515 лв.;
8. Лек автомобил „БМВ“, 320 Д с per. № ***, към датата на придобиване -
20.06.2014 г., е имал пазарна стойност 6493 лв.; към датата на отчуждаване -
18.09.2014 г., е имал пазарна стойност - 6206 лв.; 9. Лек автомобил
„Фолксваген“, „Голф“ с per. № ВР***ВН, към датата на придобиване -
19.09.2014 г., е имал пазарна стойност 5225 лв.; към датата на отчуждаване -
05.11.2014 г. е имал пазарна стойност - 5225 лв.; 10. Лек автомобил „Ауди“
„А 4“ с рег. № ВР***ВР, към датата на придобиване - 10.09.2015 г., е имал
пазарна стойност 5862 лв.; към датата на отчуждаване - 13.12.2018 г., е имал
пазарна стойност - 3126 лв.; 11. Лек автомобил „Опел“ „Зафира“ с рег. №
ВР***СВ, към датата на придобиване - 01.02.2018 г., е имал пазарна стойност
3856 лв.; към датата на прекратяване на регистрация поради
разкомплектоване - 09.09.2021 г., е имал пазарна стойност - 1928 лв.; 12. Лек
16
автомобил „БМВ“ 530 Д с рег. № ВР***СВ, към датата на придобиване -
11.04.2018 г., е имал пазарна стойност 6120 лв.; не е отчужден, към датата на
изготвяне на заключението е имал пазарна стойност - 2570 лв.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че ако двата автомобила,
дадени за разкомплектоване, се оценяват като за части, то стойността им е
30% от посочената в заключението стойност, а именно: за лек автомобил
„Форд“, „Фокус“ с рег. № ВР***ВХ тази стойност е 601.20 лв., а за лек
автомобил „Опел“ „Зафира“ с рег. № ВР***СВ - 578.40 лв.
За определяне на пазарната стойност на придобития от ответницата М.
К. И. с нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 28, том III,
рег. № 3412, дело № 225 от 2018 г. /Акт № 123, том II, дело №316 от
04.05.2018 г. на СВ гр. Козлодуй/ недвижим имот по делото са назначени и
изпълнени основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи. От
заключението на вещото лице инж. А. В. по първоначалната експертиза от
19.05.2022г., неоспорено от страните, което съда възприема като
компетентно, пълно и обективно, се установява, че пазарната стойност на ПИ
37798.506.152., находящ се в гр. ***, с площ 1 427 кв.м., ведно с находящата
се в имота жилищна сграда със ЗП 110 кв.м. към м. май 2018г., е 46 400 лв., а
към момента на изготвяне на заключението е 80 200 лв. В съдебното
заседание вещото лице поясни, че при определяне на пазарната стойност на
имота към момента на закупуването му от ответницата е използвала пазарни
аналози към този период от собствена база данни, от такива на нейни колеги
и други.
Допълнителната съдебно-оценителна експертиза е допусната и
назначена по искане на ответната страна. Въз основа на направените справки
в Служба по вписванията в гр. Козлодуй за цената на подобни имоти
(парцели с къщи и само парцели), посочени в сключени и вписани сделки,
вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност към м. май 2018г.,
изготвена на база аналози от Служба по вписванията, на процесния имот
(дворно място и сграда) е 49 800 лв., а само на поземления имот (без сградата)
е 28 600 лв. Според заключението, стойността на труда, вложен за изпълнение
на ремонтните СМР на сградата е 8 000 лв., като в тази стойност не са
включени допълнителните разходи в размер на 80-90% от стойността на труда
- 6 800 лв., като цените са без печалба и без ДДС. В съдебното заседание
вещото лице поясни, че е извела пазарната стойност само на база на сделките,
при които продажната цена е по-голяма от данъчната оценка, на база
преценката й, че данъчните оценки не са пазарни оценки и не могат да служат
за база за пазарна оценка.
17
От заключението на вещото лице И. К.-С. по назначената и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, което съда възприема като компетентно,
пълно и обективно, се установява, че размерът на законоустановените доходи,
приходи или източници на финансиране /съобразно разпоредбата на §1, т.2 от
ДР на ЗПКОНПИ/ за периода от 22.11.2008г. до 22.11.2018г. на Т. Б. Г. е 4310,
03 лв. и за периода от 01.11.2017г. до 22.11.2018г. на М. К. И. е 54418, 46 лв.
или общо 58728, 49 лв., като в таблица № 1 вещото лице е посочило
отделните източници и общо, както и по отделни години и с натрупване за
целия период. За същите периоди извършените обичайни и извънредни
разходи на ответниците Т. Г. и М. И., вкл. и на децата, са в общ размер 109
827,04 лв., като в таблици № 2 и № 3 в експертизата вещото лице е посочило
по пера разходи за издръжка по данни на НСИ, разходи за издръжка по данни
на Евростат, разходи за пътувания и престой в чужбина, заплатени средства
за издръжка, местни данъци и такси и други извънредни разходи, като е
съобразило броя на членовете на семейството в различните години.
Установените нетни доходи на ответниците за процесния период, според
заключението, са в отрицателен размер - минус 51 098,55 лв., посочен по
години в таблица № 4. За периода стойността на придобитото от ответниците
имущество е в общ размер 188 847,08 лв. по видове, както следва: 46 400,00
лв. – недвижим имот; 54 230, 00 лв. - моторни превозни средства по пазарна
стойност към датата на покупката (съгласно оценителна автотехническа
експертиза); 10, 00 лв. придобити дялове и акции; 61 820, 36 лв. – изтеглени
средства с неустановен законен източник; 26 386, 72 лв. – крайно салдо по
сметки (таблица № 5). На база установените законни доходи и получени
приходи и реално извършените разходи по стойност и след съпоставянето им
по години и с натрупване, вещото лице е изчислило размера на
несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото
имущество, което е отрицателна величина – минус 239 945,63 лева, посочено
по години в таблица № 6. Всички посочени по-горе данни вещото лице е
изчислило и по отделни години като ги е извело и в табличен вид в таблица №
7.
По въпроси на страните в съдебното заседание вещото лице уточни, че е
приело за меродавна стойност на придобития от М. И. недвижим имот
дадената такава в първоначалното заключение по съдебно-оценителната
експертиза на недвижим имот от 46 400 лв., както и че при изчисляване на
„разходи за издръжка на семейството“ за целия период от 2008 година до
2018 година, се е съобразила единствено с членовете на домакинството и с
общия разход на семейството, съгласно броя на членовете му годишно, т.е. че
за отделните месеци и години членовете на семейството на двамата ответници
са били различни.
По искане на ответната страна съдът е допуснал и назначил
допълнителна съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съда
18
възприема като компетентно, пълно и обективно. От същото се установява, че
размерът на законоустановените доходи, приходи или източници на
финансиране /съобразно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ/ за
периода от 22.11.2008г. до 22.11.2018г. на Т. Б. Г. е 4310, 03 лв. и за периода
от 01.11.2017г. до 22.11.2018г. на М. К. И. е 54418, 46 лв., като в таблици № 1
и № 2 вещото лице е посочило отделните източници и общо, както и по
отделни години и с натрупване за целия период. За проверявания период
общо обичайните и извънредни разходи на М. И. са в размер 12 156.00 лв. За
периода от 22.11.2008г. до 22.11.2018г. стойността на придобитото от
ответника Т. Б. Г. имущество е в общ размер 92 460,36 лв. по видове, както
следва: 54 230, 00 лв. - моторни превозни средства по пазарна стойност към
датата на покупката (съгласно оценителна автотехническа експертиза); 10, 00
лв. придобити дялове и акции; 38 220, 36 лв. – изтеглени средства с
неустановен законен източник (таблица № 5). За периода от 01.11.2017г. до
22.11.2018г. стойността на придобитото от ответницата М. К. И. имущество е
в общ размер 96 386,72 лв. по видове, както следва: 46 400,00 лв. – недвижим
имот; 23 600, 00 лв. – изтеглени средства документално необосновани; 26 386,
72 лв. – крайно салдо по сметки (таблица № 6). За периода стойността на
придобитото от ответниците имущество е в общ размер 188 847,08 лв.,
посочено по видове и години на придобиване в таблица № 7. На база
установените законни доходи и получени приходи и реално извършените
разходи по стойност и след съпоставянето им по години и с натрупване,
вещото лице е изчислило размера на несъответствието между нетните доходи
и стойността на придобитото имущество за всеки от ответниците, което е
отрицателна величина: за М. И. – минус 54 124, 26 лева; за Т. Г. – минус 185
821,37 лева, посочено по години в таблици № 8 и № 9; за двамата общо –
минус 239 945,63 лева, посочено по години в таблица № 10.
По въпроси на страните в съдебното заседание вещото лице уточни, че
за "разходи за издръжка на семейство, съгласно данни от НСИ" за 2017г. и за
2018г. на М. е сложила издръжката на нея и на двете деца, тъй като те са
живеели при нея, а на Т. самостоятелно само на него като самостоятелно
лице. Разясни също, че изтеглените в проверявания период от М. средства в
размер 23600 лв., част от преведените й за ремонт на къщата от майка й
50 000 лева, включени в графа "изтеглени средства", е приела за
„документално необосновани", тъй като срещу тези изтеглени средства няма
документи, от които да се установи за какво наистина са изразходени.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,
съдът приема следното от правната страна на спора:
Проверката против ответника Т. Б. Г. е започнала по реда на ЗОПДНПИ
/отм./, но съгласно §5, ал.2 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на
действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019
г.) производството се довършва по реда на ЗПКОНПИ.
19
Искането на КПКОНПИ по реда на чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане
на незаконно придобито имущество в периода на проверката от 22.11.2008 г.
до 22.11.2018 г. от ответника Т. Б. Г. и от 01.11.2017 г. до 22.11.2018 г. от
ответницата М. К. И. е процесуално допустимо. Спазена е процедурата,
регламентирана с разпоредбите на ЗПКОНПИ относно фазите, в които се
развива производството и участието на проверяваните лица в тях посредством
подаването на декларацията по чл. 136 ЗПКОНПИ.
Предявеният иск за отнемане на лично имущество на ответницата М. К.
И., представляващо недвижим имот - поземлен имот с идентификатор
37798.506.152 по КККР на гр. Козлодуй, обл. Враца, е с правно основание
чл.154, ал.1 вр. чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.5 от ЗПКОНПИ.
Предявеният иск за отнемане на лично имущество на ответника Т. Б. Г.,
представляващо лек автомобил „БМВ“ 530 Д с рег. № ВР***СВ, е с правно
основание чл.154, ал.1 вр. чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ.
Предявеният иск за отнемане на парична равностойност на имущество
на ответника Т. Б. Г., което липсва и е отчуждено (МПС) и на суми,
представляващи изтеглени средства от банкови сметки от този ответник,
непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани в други банкови
сметки, е с правно основание чл.154, ал.1 вр. с чл.151 вр. чл.142, ал.2, т.1 вр.
чл.141 от ЗПКОНПИ.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо кумулативно да
са налице елементите на следния фактически състав: 1. наказателно
преследване против лице за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108
ЗПКОНПИ или установено с влязъл в сила акт административно нарушение,
попадащо в обхвата на чл. 109 ЗПКОНПИ; 2. наличието на незаконно
имущество в патримониума на същото лице и на лицето, с което
проверяваното лице е във фактическо съжителство (чл.142, ал.2, т.5
ЗПКОНПИ), т.е. имущество, за придобиването на което не е установен
законен източник – чл. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
посочените предпоставки за основателност на исковете, като се има предвид,
че с разпоредбите на чл. 107 ЗПКОНПИ в полза на държавата, в лицето на
ищеца КПКОНПИ, е създадена доказателствена презумпция, че имуществото
е незаконно придобито, когато след проверка се установи значително
несъответствие в същото по смисъла на легалното определение на понятието,
20
дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно - значително несъответствие е
онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. При наличието на тази
презумпция, в тежест на ищеца е да установи вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество на ответника, както и
нетния му доход, който според легалната дефиниция на това понятие,
съдържаща се в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, изисква от една страна
доказване на доходите, приходите или източниците на финансиране на
проверяваното лице и членовете на семейството му, а от друга страна –
доказване на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
същите лица.
При доказването на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи, че има законни доходи, приходи или източници на финансиране,
достатъчни за придобиване на имуществото, предмет на искането за
отнемане.
Страните по делото не спорят относно привличането на ответника Т. Б.
Г. като обвиняем за престъпление, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т.
3 от ЗПКОНПИ; че ответниците Т. Г. и М. И. имат две общи деца Т. Т. Г.,
ЕГН ********** и Б. Т. Г., ЕГН **********, отразеното в исковата молба
гражданско състояние на ответниците; придобиването на описаните в
исковата молба недвижим имот и МПС и отчуждаването на част от
придобитите МПС; данните по данъчната, осигурителната и банковата
информация за ответниците, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК, с определението по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
На изследване в настоящото производство подлежат въпросите относно
наличието на фактическо съжителство на двамата ответници, стойността на
придобитото имущество, наличието на значително несъответствие в
имуществото на ответниците и липсата на законни източници на доходи за
придобиване на имуществото, за което по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и са назначени и изслушани съдебно-автотехническа
оценителна експертиза /на МПС/, съдебно оценителна експертиза /на
недвижим имот/ и съдебно-икономическа експертиза.
В конкретния случай между страните не се спори и от събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът Т. Б. Г. е бил привлечен
21
като обвиняем за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 вр. ал. 2, т. 2 и т. 8 вр. ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 3
от ЗПКОНПИ. При това положение настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка за уважаване на исковете.
По отношение на иска за отнемане на лично имущество на ответницата
М. К. И., представляващо недвижим имот - поземлен имот с идентификатор
37798.506.152 по КККР на гр. Козлодуй, обл. Враца, с правно основание
чл.154, ал.1 вр. чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.5 от ЗПКОНПИ.
Тъй като ищецът иска да ангажира отговорността на ответницата М. И.
основание чл.142, ал.2, т.5 от ЗПКОНПИ в качеството й на лице, с което
проверяваното лице е във фактическо съжителство, и с оглед възраженията на
ответницата, че няма това качество, първият спорен въпрос е за наличието,
респ. липсата на фактическо съжителство на ответницата с ответника Т. Г.. За
да се ангажира посочената отговорност на лице, което не е привлечено под
наказателна отговорност /в случая ответницата М. И./, е необходимо на първо
място да се докаже връзка, основана на фактическо съжителство с лицето, на
което е повдигнато обвинение /в случая ответника Т. Г./, като тежестта на
доказване е на ищеца.
За целите на производствата по ЗПКОНПИ в § 1. от Допълнителните
разпоредби на закона, т. 18. е дадено определение на "Фактическо
съжителство на съпружески начала" – същото „е доброволно съвместно
съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на
които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак,
което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един
за друг и за общо домакинство".
За доказване факта на фактическо съжителство на двамата ответници в
проверявания период, респ. на липсата на такова, по делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства.
По делото не е спорно и се установява от приложените справки от НБД
„Население”, че двамата ответници имат две общи деца: Т. Т. Г., ЕГН
********** и Б. Т. Г., ЕГН **********. От същите справки се установява, че
в проверявания период двамата ответници не са били регистрирани на един и
същ постоянен или настоящ адрес - ответникът Т. Г. има постоянен адрес в с.
***, общ. Козлодуй, обл. Враца, *** и настоящ адрес: с. ***, ***, а
ответницата М. И. е с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, общ. Козлодуй, обл.
Враца, на който адрес са регистрирани и общите им деца.
В подкрепа на твърденията си за фактическо съжителство между
22
двамата ответници ищецът е приложил писмо рег. № 288р-11688 от
14.11.2019г. на РУ на МВР Козлодуй (л. 148 по делото), в което е посочено,
че Т. Г. живее на семейни начала с М. И. под наем на адрес: гр. ***. Също
така в приложената декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ от 02.09.2021г. (на л.
1198 по делото) Т. Г. е декларирал, че е във фактическо съжителство за
проверявания период с М. И. като не е попълнил графата за конкретния
период на съжителството. В същата декларация е декларирал, че с
ответницата имат и трето дете – С. Т. Г., ЕГН **********. Макар и в двата
документа да се посочва, че ответниците са във фактическо съжителство, от
същите не се установява периода, в който е осъществявано същото, нито
началната дата на това съжителство, а с оглед датите на съставяне на тези
документи - 14.11.2019г. и 02.09.2021г., логично е да се предположи, че в тях
е констатирано фактическо съжителство между ответниците към тези дати,
които обаче са след проверявания период.
Наред с това тези два документа следва да се преценяват с оглед всички
обстоятелства по делото, установени от другите доказателствени средства,
каквито са събраните по делото гласни доказателства. Свидетелите Х. П. и Д.
Д. твърдят, че отношенията между Т. и М. не били постоянни, постоянно
имало кавги и проблеми помежду им, отначало живеели заедно, после се
разделяли и ответникът си идвал да си живее в ***. Свидетелките И. П., Г. Р.
и В. И. установяват, че след раждането на първото им дете Т. през 2011г. Т. и
М. са се разделили, като М. е живеела при майка си, която основно й е
помагала в отглеждането на детето заедно със свидетелката И. П.;
свидетелката И. конкретизира, че от края на м. януари 2012 г. до м. септември
2017 г. М. и Т. са живеели с нея в семейното й жилище, че в този период не е
имало семейство между ответниците и семеен бюджет, същите не
поддържали никакви интимни отношения, както и че Т. идвал само, за да
вижда детето от време-навреме, като последното се потвърждава и от
показанията на другите две свидетелки. Свидетелките П. и Р. дори
установяват, че 2015-2016г. М. създала връзка и била сгодена с друг мъж.
С оглед на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че по делото не се доказаха по категоричен начин двете предпоставки
на § 1, т. 18. от ДР на ЗПКОНПИ в периода преди 2017г. - лицата да се
грижат един за друг и за общо домакинство. Не се доказа в посочения период
ответниците М. И. и Т. Г. да са имали един и същ постоянен или настоящ
адрес, да са живели в общ дом, да са се грижили съвместно за детето си и за
дома си и да са имали общ бюджет.
Съвместно фактическо съжителство между двамата ответници се
установява най-рано от средата на 2017 г., когато се отделили да живеят
23
заедно в жилище под наем и се издържали сами след 2017 г. (показания на св.
И.). Свидетелят Б. твърди, че след като през 2018 година се родил Б., Т. му
казал, че са решили да се съберат с М. и да продължат.
Макар по делото да има доказателства, че и след раждането на второто
дете на ответниците между тях имало раздели и събирания, че отношенията
им били на приливи и отливи, че М. пак живеела на квартира сама с децата, а
Т. пак пътувал в Испания или бил на село (показания на свидетелките П. и Р.),
съдът приема, че от средата на 2017 г. ответниците са били във фактическо
съжителство, тъй като са се грижили един за друг и за общо домакинство.
С оглед така установеното начало на фактическото съжителство на
ответниците (средата на 2017 г.) и определената в закона минимална
продължителност на съжителството (повече от две години), съдът намира, че
не са налице предпоставките на § 1, т. 18. от ДР на ЗПКОНПИ за приемане,
че в проверявания период М. И. е лице, с което проверяваното лице Т. Г. е във
фактическо съжителство по смисъла на чл.142, ал.2, т.5 от ЗПКОНПИ, тъй
като от средата на 2017 г. до 22.11.2018г. (края на проверявания период) не са
изтекли две години.
Следователно придобитият от М. И. на 04.05.2018г. поземлен имот с
идентификатор 37798.506.152 по КККР на гр. Козлодуй, обл. Враца не се
включва в имуществото по чл.141 от ЗПКОНПИ, тъй като същото не
принадлежи на лице, с което проверяваното лице Т. Г. е било във фактическо
съжителство в проверявания период.
С оглед изложеното, предявеният иск за отнемане на лично имущество
на ответницата М. К. И., представляващо посочения по-горе недвижим имот,
с правно основание чл.154, ал.1 вр. чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.5 от ЗПКОНПИ,
не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на предявените срещу ответника Т. Б. Г. искове за
отнемане на негово лично имущество, на паричната равностойност на негово
имущество, което липсва и е отчуждено и на суми, представляващи изтеглени
от него средства от банкови сметки, непреобразувани в друго имущество и
нетрансферирани в други банкови сметки, с правно основание чл.154, ал.1 вр.
чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ и чл.154, ал.1 вр. с чл.151 вр. чл.142,
ал.2, т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ.
Както бе посочено по-горе в мотивите, ответникът Т. Г. е бил привлечен
като обвиняем за престъпление, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 3
24
от ЗПКОНПИ, което обосновава наличието на първата предпоставка за
уважаване на иска.
За да се прецени налице ли е и втората предпоставка за основателност
на претенцията срещи този ответник, следва да бъде установено наличието на
несъответствие между имуществото му и нетния му доход, което
несъответствие по размер да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период от 22.11.2008 г. до 22.11.2018 г. При установяване на това
обстоятелство, по силата на въведената законова презумпция ще се приеме за
установено, че е налице незаконно придобито имущество. Според мотивите
на Конституционния съд, изложени в Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конст.
д. № 6/2012 г., на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е
разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през
същия период от законни източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и др.), направените през това време
разходи и възникналите задължения. Тази категория факти и обстоятелства се
доказват в състезателен граждански процес и ако на тази основа се установи
значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните
източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на
забогатяването е незаконен.
По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ "имущество" е всякакъв вид
собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото
на собственост или други права върху него. С оглед възприетата от закона
легална дефиниция, имущество представляват само активите и паричните
средства, които по време на проверявания период са придобити от ответника
– недвижими имоти, превозни средства, влогове и депозити в банки.
На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи обособено, т.е. налично
имущество, което съществува в патримониума на проверяваното лице или
свързаните с него лица – чл. 141 вр. чл. 142, ал. 2. Имущество, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от
него, но ако се намира у свързани лица, то се отнема от тях – чл. 144
ЗПКОНПИ, а ако имуществото е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи паричната равностойност на отчужденото имущество,
когато отчуждаването е противопоставимо на държавата /чл. 142, ал. 1 вр. чл.
151 ЗПКОНПИ/ или самото имущество от третите лица-приобретатели,
25
когато отчуждаването не е противопоставимо на държавата /чл. 143
ЗПКОНПИ/.
С оглед посочените законови разпоредби, съдът на първо място трябва
да определи какво имущество е било налично в патримониума на ответника в
началото на проверявания период; какво имущество е придобито в рамките на
проверявания период, т.е. всички имуществени блага, които ответника е
притежавал; каква част от придобитото имущество е притежавано, т.е.
продължава да се намира в патримониума на субектите в края на
проверявания период; каква част от придобитото имущество е преобразувано,
т.е. в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго
имуществено благо; каква част от придобитото имуществото е
непритежавано, т.е. не се намира в патримониума на ответника към края на
проверявания период, тъй като е отчуждено, липсващо, изоставено,
обезценено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна
стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за придобиването му,
а непритежаваното имущество има стойност при отчуждаване, която показва
какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му /в този смисъл -
Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. ІV г. о. на ВКС/.
Отнесени към конкретния случай, тези общи теоретични постановки
водят до следните изводи относно стойността на притежаваното от ответника
Т. Г. имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, при съобразяване
с разпоредбата на чл.148, ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ, според която преценката
относно наличието на незаконно придобито имущество се прави на база
действителната му стойност към момента на неговото придобиване или
отчуждаване, а имуществото се преценява по пазарната му стойност:
От анализа на ангажираните по делото доказателства се установява, че в
началото на изследвания период – 22.11.2008г., ответникът Т. Г. е притежавал
следното имущество: дворно място с площ 1296 кв.м., УПИ II-78, кв. 41 с
жилищна сграда в с. ***, общ. Козлодуй, обл. Враца - придобит чрез дарение
на 09.03.2007 г.; няма данни към този момент ответникът да е притежавал
движимо имущество, вкл. МПС и парични влогове.
Безспорно се установява и обстоятелството, че в рамките на
проверявания период ответникът е придобил имущество, включващо 12 бр.
леки автомобили, чиято придобивна пазарна стойност е в размер на общо 75
032 лв. От тази стойност ищецът признава трансформация в размер на 14 708
26
лв., получени при продажбата на лек автомобил „Опел“, „Вектра“ с per. №
ВР***ВС и лек автомобил „Опел“, „Вектра“ с per. № ВР***ВХ, и послужили
за придобиването съответно на лек автомобил „Форд“, „Ескорт“ с рег. №
ВР***ВС и лек автомобил „Киа“, „Карнивал“ с per. № ВР***ВХ, и не
претендира стойността на лек автомобил „Киа“, „Карнивал“ с per. №
ВР***ВХ от 5888 лв. поради погасяване на правата на държавата. При това
положение следва да бъде приета за установена стойност на придобитите
леки автомобили в размер на 54 436 лв.
От тези моторни превозни средства към края на проверявания период е
налично само едно, а именно: лек автомобил „БМВ“ 530 Д с рег. № ВР***СВ,
с пазарна стойност към този момент 2570 лв.
Част от останалите автомобили, придобити в рамките на проверявания
период, са отчуждени възмездно (вкл. с прекратена регистрация), а именно:
лек автомобил „Форд“, „Ескорт“ с рег. № ВР***ВС, към датата на
прекратяване на регистрация е имал пазарна стойност 2475 лв.; лек автомобил
„Форд“, „Фокус“ с рег. № ВР***ВХ, към датата на прекратяване на
регистрация поради разкомплектоване е имал пазарна стойност 2004 лв.;
товарен автомобил „Опел“, „Мовано“ с рег. № ***, към датата на
отчуждаване е имал пазарна стойност 9515 лв.; лек автомобил „БМВ“, 320 Д с
per. № ***, към датата на отчуждаване е имал пазарна стойност 6206 лв.; лек
автомобил „Фолксваген“, „Голф“ с per. № ВР***ВН, към датата на
отчуждаване е имал пазарна стойност 5225 лв.; лек автомобил „Ауди“ „А 4“ с
рег. № ВР***ВР, към датата на отчуждаване е имал пазарна стойност 3126
лв.; лек автомобил „Опел“ „Зафира“ с рег. № ВР***СВ, към датата на
прекратяване на регистрация поради разкомплектоване е имал пазарна
стойност 1928 лв.
Това възмездно отчуждено имущество също следва да бъде включено
при изчисляване общата стойност на имуществото на ответника, тъй като има
стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен от
ответника. В тази стойност не следва да се включва стойността на лек
автомобил „Фиат“, „Дукато“ с рег. № ВР***ВС, тъй като същият е бил
предмет на кражба и ответникът не е придобил средства от него.
Общата пазарна стойност отчуждените (вкл. с прекратена регистрация)
автомобили към релевантните дати на отчуждаването им, съгласно чл. 148
ЗПКОНПИ, възлиза на 30 479 лв. (при отчитане на признатата
27
трансформация).
Установява се също, че през банковите сметки на ответника са
преминали парични средства на значителна стойност, посочена по-горе в
мотивите. Ищецът поддържа, че при изчисляване стойността на придобитото
имущество следва да бъдат включени и сумите, които са преминали през
банковите сметки на ответника.
Между страните не се спори, че тези парични суми не са налични по
банковите сметки на ответника към края на проверката, респ. към датата на
сезиране на съда с мотивираното искане от КПКОНПИ. И двете страни не
твърдят тези парични суми или части от тях да са налични като натрупан
актив в притежаван от ответника сейф или каса или да са в трето лице, нито
същите да са преобразувани в друго налично имущество, което да подлежи на
отнемане. При това положение настоящият съдебен състав намира, че тези
парични суми не са част от подлежащо на отнемане налично имущество на
ответника. Съдът не споделя твърденията на ищеца, че поради липсата на
установен законен източник за придобиването им тези парични суми
подлежат на отнемане на основание чл. 151 ЗПКОНПИ. Посочената
разпоредба предвижда, че в случай, че имуществото липсва или е отчуждено,
се отнема паричната му равностойност. Безспорно имуществото, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице и се намира в свързани с
него лица подлежи на отнемане от тях – чл. 144 ЗПКОНПИ, а ако е отчуждено
в полза на трети лица – на отнемане подлежи равностойността на
отчужденото имущество – чл. 142, ал. 1 вр. чл. 151 ЗПКОНПИ или самото
имущество, когато отчуждаването е непротивопоставимо на държавата – чл.
143 ЗПКОНПИ. Не така стои въпросът обаче, когато се касае за пари,
преминали през държането на проверяваното лице, които са потребени и
следователно не са налични към края на проверявания период. Това е така
предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи
и основните им икономически функции – на платежно средство, на
универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички
стоки и услуги, а така и на запас от стойност /натрупани и неизразходвани
средства/. В качеството си на потребими вещи и като платежно средство
парите могат да бъдат похарчени както за потребности от ежедневието /за
закупуване на стоки и услуги/, така и да бъдат трансформирани в
придобиването на активи /да бъдат преобразувани в друго имущество/.
28
Следователно паричните средства могат да бъдат отнемани по ЗПКОНПИ
само в случай, че са налични като натрупани и неизразходвани средства или в
хипотезата на отнемане на имуществото, което е било придобито с тях, но в
случая не е налице нито една от двете хипотези. Отнемане на парични суми,
преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на
завеждане на иска не би могло да бъде претендирано, включително и
присъждане на равностойността им, тъй като ЗПКОНПИ не предвижда такава
възможност. Разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 151 ЗПКОНПИ, съгласно
които когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141 от
същия закон се отнема паричната му равностойност, в случая не намират
приложение, доколкото понятието "обособено имущество" се отнася до вещи,
а не до парични средства, тъй като парите нямат "парична равностойност по
пазарни цени" каквато е формулировката в цитираните разпоредби. В този
смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение №
129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение
№ 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.;
Определение № 425/31.05.2019 г. по гр. д. № 171/2019 г. на ВКС, III г. о.;
Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/17 г., ВКС, III гр. о., Решение
№ 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/18 г., ВКС, IV гр. о.; решение №
263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/20 г., ВКС, IV гр. о., Решение №
191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/19 г., ВКС, IV гр. о. и др.
Както изрично е посочено и в Решение № 263/18.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., постъпилите суми
по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка.
С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се
погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако
такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в
края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на
ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или
свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на
29
ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са
вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения,
както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.
ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Следва да се отбележи, че по въпросите: 1. Представляват ли
"имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при
определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. З от ДР
на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; 2. Подлежи ли на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не
е установено преобразуването им в друго имущество, е образувано т. д. №
4/21 г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.
Настоящият състав на ВОС споделя горепосочената преобладаваща
понастоящем съдебна практика, предвид което и при определяне на
имуществото на проверяваното лице и свързаните му лица и съответно
извършване на икономическия анализ по делото се съобразява с
разрешенията, дадени в нея.
С оглед изложеното съдът намира, че доколкото претендираните за
отнемане парични средства, които са преминали по банкови сметки на
ответника в рамките на процесния период и представляват направени от него
вноски на каса и получени суми от трети лица, не са налични към края на този
период и не се установява да са довели до увеличаване на актива на ответника
чрез трансформирането им в друго имущество, а са потребени, то същите не
следва да бъдат отчитани при изчисляване на общата стойност на
придобитото в изследвания период имущество с оглед формиране на
заключение за наличието или липсата на "значително несъответствие" по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Не могат да бъдат споделени от настоящия състав твърденията на
30
ответника Т. Г., че през проверявания период е получавал на законно
основание доходи от работа в чужбина, от дейност като прекупвач на коли и
монтьор и от отглеждането на животни и култури, които продавал с
подкрепата на баща си. Тези твърдения, съдът намира за недоказани,
доколкото в тази насока, макар да са събрани показания на множество
свидетели, същите не са конкретни и не установяват по безспорен и несъмнен
начин точния размер на сумите, които ответникът е получавал и основанието
за това – дали от трудови или приравнени на тях отношения, или плащания по
облигационни отношения с трети лица. Законността на дохода се определя от
основанието за плащането на сумите, съответно за получаването им.
Наличието на доказателства за основанието, съответно липсата на
доказателства за основанието, определя правния извод за това дали даден
доход е законен, или незаконен. Тежестта да установи основанието за
получаване на средствата и техния размер лежи върху ответника, което не бе
сторено в производството.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
придобитото през проверявания период и подлежащо на евентуално отнемане
имущество на ответника Т. Г. по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ
включва:
- наличния в края на проверявания период лек автомобил „БМВ“ 530 Д
с рег. № ВР***СВ с пазарна цена 2570 лв.;
- придобитите, но възмездно отчуждени (вкл. с прекратена регистрация)
в рамките на проверявания период лек автомобил „Форд“, „Ескорт“ с рег. №
ВР***ВС; лек автомобил „Форд“, „Фокус“ с рег. № ВР***ВХ; товарен
автомобил „Опел“, „Мовано“ с рег. № ***; лек автомобил „БМВ“, 320 Д с per.
№ ***; лек автомобил „Фолксваген“, „Голф“ с per. № ВР***ВН; лек
автомобил „Ауди“ „А 4“ с рег. № ВР***ВР; лек автомобил „Опел“ „Зафира“ с
рег. № ВР***СВ с обща пазарна цена 30 479 лв.
Общата стойност на притежаваното от ответника имущество към датата
на приключване на проверката, респ. предявяване на иска, включващо
налично възмездно придобито имущество и имуществото, по отношение на
което е приложима разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ, е в размер 33 049 лв.
Същата е изчислена съгласно разпоредбата на чл. 148 ЗПКОНПИ и съобразно
посочените в ОАТЕ и ОСТЕ пазарни цени.
По изложените по-горе мотиви в стойността на имуществото не са
31
включени изтеглените от ответника средства от банкови сметки през 2011г.,
2012г. и 2014г., които суми са предмет на искането за отнемане.
Този анализ води до извода, че притежаваното от ответника имущество
в края на проверявания период превишава притежаваното от него имущество
в началото на периода. Както бе посочено по-горе в мотивите, за да се
прецени дали това имущество е незаконно придобито и подлежи на отнемане,
трябва да се изследва дали е налице значително несъответствие по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ чрез съпоставяне стойността на придобитото
имущество и нетния доход, като несъответствието трябва да надвишава 150
000 лв. за целия проверяван период.
Нетният доход се определя като величина, дефинирана легално в § 1, т.
8 от ДР на ЗПКОНПИ, и представлява: доходите, приходите или източниците
на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Чрез това
понятие се цели да бъде установена свободната и разполагаема наличност от
законни средства, която ответницата е могла да използва за придобиване на
имущество. От доказаните приходи на ответника следва да се извадят
обичайните разходи и извънредните разходи и при установяване на
разполагаемата наличност на средства да се прецени дали те са достатъчни за
придобиването на имуществото или не.
Съгласно § 1, т. 2. от ДР на ЗПКОНПИ - "Доходи, приходи и източници
на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по
служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи
от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа
дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването на които е установен законен източник,
доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от
лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на
които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела,
отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.
В разглеждания случай установения по делото нетен доход, изчислен
като разлика между доказаните приходи и доказаните разходи на ответника Т.
Г., е отрицателна величина и възлиза на минус 93361, 01 лв., т. е. доказаните
обичайни и извънредни разходи на ответника Т. Г. през проверявания период
32
надхвърлят доказаният общ размер на доходите, приходите и източниците на
финансиране през същия период със сумата 93361, 01 лв.
При горните изводи, размерът на несъответствието между придобитото
от ответника и налично или възмездно отчуждено имущество в края на
процесния период на обща стойност 33 049, 00 лв. и нетния му доход за целия
проверяван период в размер на минус 93361, 01 лв. възлиза на 126 410, 01 лв.
Този размер не надвишава 150 000 лв., поради което не е налице значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. При липсата на
значително несъответствие не може да бъде направено обоснованото
предположение по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, че имуществото е незаконно
придобито по смисъла на чл. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ, с оглед на което
настоящият съдебен състав приема, че не е налице втората предпоставка за
уважаване на предявените срещу ответника Т. Г. искове и същите следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ и чл.78,
ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените от тях разноски в
процеса, но същите не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да им се присъждат.
На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Враца държавна такса в размер 4818, 40 лв.
Водим от горното, на основание чл.157, ал.1 от ЗПКОНПИ,
Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
против Т. Б. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.***, и М. К.
И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.***, ИСКОВЕ по чл.
153, ал.1 вр. с чл.141 вр. чл.142, ал.2, т.1, т. 5 и чл. 151 от ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Т. Б. Г.
на стойност 60 460 лв. и от М. К. И. на стойност 60 000 лв., или на обща
стойност 120 460 лв.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
33
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Враца държавна такса в размер 4818, 40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
34