Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.10.2020 г. гр. А.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На трети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Яна Петкова
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1102 по описа за 2017
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Т.К.Р. с ЕГН ********** *** против К.Е.Т. с ЕГН ********** ***.
Поддържа се в исковата молба, че ищецът е собственик
на имот 1/2 идеална част от дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в гр. А., ***, съставляващо неурегулиран
поземлен имот № 319 в кв.144 по плана на гр. А., за който имот по неприложена в
срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв.144 по плана на гр. А.
и самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 118 кв.м., ведно с две помещения – килер и кухня с южно
изложение от приземния етаж – маза, 1/2 идеална част от таван и гараж от 18
кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.част). Твърденията са, че спорният имот е собственост на ищеца по силата на постановление
за възлагане на имота, издадено на 31.01.2017 г., влязло в сила на 20.03.2017
г., вписано в АВ СВ А. под акт № 167, том 4, дв. вх. рег. № 1146 от 03.04.2017
г., издадено от ЧСИ Д.Н., като до настоящия момент ответницата не е предала
чрез двустранно подписан протокол имота и ключове от входната врата на къщата,
а приземния етаж оставила за ползване на наематели, от които получава общо
сумата от 370 лева месечно – 150 лева от С.К.С., 110 лева от Ю.Х.Ю. и 110 лева
от Е.Х.И.. Поради това счита, че ответницата му дължи сумата от 1600 лева за
периода от 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г., представляваща средния пазарен наем
за ползването без основание на гореописания първи жилищен етаж, ведно с
дворното място, както и 2500 лева за периода от 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г.,
представлявляващи получените добиви от ответницата от наема на двете помещения
– силер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза. Според ищеца е
налице неоснователно имуществено разместване на блага – ответницата е спестила
разходи за заплащане на наемно възнаграждение за използването на имота, а той
като собственик не е получил граждански плодове от ползването нито от нея, нито
от третите ица наематели, съизмерими с наемното възнаграждение. Освен това,
полученият добив принадлежи на собственика съгласно чл.93 от ЗС. С оглед
изложеното е предявил осъдителна претенция за посочените суми - 1600 лева за периода от 20.03.2017 г. до
28.11.2017 г., представляваща средния пазарен наем за ползването без основание
на гореописания първи жилищен етаж, ведно с дворното място, както и 2500 лева
за периода от 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г., представлявляващи получения от
ответницата наем на двете помещения – килер и кухня с южно изложение от
приземния етаж – маза.
В срока за отговор е постъпил такъв
от ответницата К.Е.Т. със съдебен адрес *** чрез пълномощника адв. П.В. от БАК.
Счита се, чи исковата претенция е неоснователна, тъй като се оспорва факта, че
ответницата продължава да ползва описания имот. На следващото място,
ответницата не била сключвала договори за наем с трети лица. Още повече, С.К.С.
била починала през м. 10.2017 г. и няма как да е ползвала имота до 28.11.2017
г. Поддържа че, съгласно договор за наем от 21.04.2017 г. с другия съсобственик
Е.Щ.Ж. има правно основание да ползва имота и съобразно правата по договора
ответниата ползва реално в адна малка стая на първия жилищен етаж, ведно със
съответните права от двора, тавана и призмения етаж и гаража. Ищецът не бил
лишен да ползва останалата част от помещенията на първия етаж, които били
необитаеми, както и останалите части, за които претендира обезщетение.
По направено искане от ответната страна за спиране
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка със спор за собственост
относно 1/6 идеална част по гр.д. № 1035/2017 г. на РС-А., производството по
делото е било спряно. С влязло в сила на 07.07.2020 г. решение № 238 от 21.12.2018
г., потвърдено по въззивно решение от 21.05.2019 г. по гр.д. № 302/2019 г. на
Бургаския окръжен съд, недопуснато до касация с определение № 367 от 07.07.2020
г. по гр.д. № 3991/2019 г. на ВКС, 2 г.о., спорът за собственост е разрешен,
като са отхвърлени претенциите спрямо ищеца в качеството му на собственик на процесния
имот.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА
СТРАНА следното:
Предявените искови претенции са с правно основание по
чл.59 от ЗЗД, като в съдебно заседание
от 16.03.2018 г. е прието изменение относно техния размер по реда на чл.214
от ГПК, както следва: за периода от 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г. се
претендира сумата от 2 960 лева, представляваща обезщетение за лишаването
на ищеца по ползването на първи жилищен етаж с дворното място и сумата от 1 600
лева, представляваща получения от ответницата наем на килер и кухня с южно
изложение от приземния етаж.
Имотите, предмет на делото, съставляват следното: 1/2
идеална част от дворно място с площ от 410 кв.м., находящо
се в гр. А., ***, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319 в кв.144 по
плана на гр. А., за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил
отреден УПИ VIII-319 в кв.144 по плана на гр. А. и самостоятелен обект – първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118
кв.м., ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж
– маза, 1/2 идеална част от таван и гараж от 18 кв.м.
С изключение на 3, 80 ид.ч.
от 1/6 ид.част, собственост на трето лице,
гореописаният имот е собственост на ищеца Т.К.Р. по силата на постановление за
възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 20.03.2017 г.
Посоченото по-горе изключение от 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.част са преминали
в притежание от В.М.К. в полза на Е.Щ.Ж. по силата на нотариален акт за дарение
на недвижими имоти № 35, том първи, рег. № 367, дело № 21, издаден на 07.04.2017
г. на нотариус № 689.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е.И., Д.Д., П. П. и Ю.Ю..
Безпротиворечиво се установява, че за процесния период ответницата е живяла и стопанисвала процесния имот. Обитавала е първия етаж на къщата, а
помещенията в приземния етаж е отдавала под наем на различни лица. Няма
основание да не се даде вяра на свидетелите - още повече, че показанията
кореспондират на данните по делото, че имотът е бил семейното жилище на
ответницата и нейния съпруг, изнесено на публична продан след неговата смърт по
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 173, том пети, рег. №
45004, дело 713/2006 г. за обезпечаване на кредита на един от синовете им, в
която връзка са данните по влязло в сила решение
№ 238 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 1035/2017 г. на РС-А. и представените
писмени документи във връзка с издаденото постановление за възлагане в полза на
ищеца.
От ответната страна е противопоставен договор за наем
с нотариална заверка на подписите от 21.04.2017 г., вписан в Службата по
вписвания при РС-А. с вх. рег. № 1426 от 24.04.2017 г., акт № 235, том 1, със
срок на договора - осем години, сключен между Е.Щ.Ж. и ответницата К.Е.Т., като
се поддържа, че последната е ползвала имота на годно правно основание.
От една страна, гореописаната наемна сделка е непротивопоставима на ищеца - съсобственика Т.К.Р.,
притежаващ повече от половината от собствеността върху недвижимите имоти, тъй
като е сключена без негово съгласие и същият не я приема. От друга страна, от
събраните гласни доказателства се установява категорично, че ищцата си е
служела и е ползвала целия имот, а не само отдадената под наем идеална част,
равняваща се на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.част, като не само е живяла в имота, но същевременно е
отдавала отделни части под наем на трети лица. Поради това отношенията следва
да се уредят по чл.59 от ЗЗД, като задължено се явява лицето, което фактически
ползва вещта – в случая ответницата К.Е.Т.. В тази връзка са задължителните разяснения, дадени в Решение
№ 179 от 23.07.2015 г. по дело № 3104/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК.
От заключението на вещото лице относно първия жилищен етаж и дворното място
се установява, че размерът на обезщетението, изчислено на база средния пазарен
наем за периода от 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г., възлиза общо в размер на 2
912 лева. При определяне на обезщетението вещото лице е дало средна пазарна
цена от 2, 50 лв/кв.м. застроена площ от 118 кв.м. на
първи жилищен етаж, която е коригирало с възходящ коефициент 0, 5 поради
наличие на дворно място към него – общо 3 лв/кв.м.
застроена площ от 118 кв.м. на първи жилищен етаж, съответно 350 лева среден
пазарен наем на първи жилищен етаж при съобразяване на наличието на дворно
място към него. Припадащата се част на ищеца от обезщетението съобразно квотата
му на съсобственост възлиза на 2 893, 56 лева, доколкото 3, 80 идеални
части от 1/6 идеални части принадлежат на трето по делото лице. Частта на
третото по делото лице се определя от съда, доколкото се касае до елементарно
математическо изчисление неизискващо специални знания, както следва: 1/6 от 2
912 лева е 485, 33 лева, като от тази 1/6, равняваща се на 485, 33 лева, на третото
лице се припадат 3, 80 %, т.е. 18, 44 лева, а остатъкът от 2 893, 56 лева
се дължи на ищеца, който е собственик на останалата част от имота. Следователно
до този размер следва да се уважи предявената искова претенция, а в останалата
част до претендираните 2 960 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
От заключението на вещото лице относно килер и кухня с южно изложение от
приземния етаж – маза се установява, че размерът на обезщетението, изчислено на
база средния пазарен наем за периода от 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г., възлиза
общо в размер на 666 лева. Припадащата се част на ищеца от обезщетението
възлиза на 661, 78 лева, доколкото 3, 80 идеални части от 1/6 идеални части
принадлежат на трето по делото лице. Частта на третото по делото лице се
определя от съда по посочения по-горе начин, както следва: 1/6 от 666 лева е
111 лева, като от нея на третото лице се припадат 3, 80 %, т.е. 4, 21 лева, а
остатъкът от 661, 78 лева се дължи на ищеца, който е собственик на останалата
част от имота. Съгласно
чл.59 от ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В
случая размера на обедняването е среднопазарния наем
за имота, който ищецът би могъл да получава в случай, че имота е бил в негово държане,
а не в това на ответника. Същевременно обогатяването на ответника в тази
хипотеза също се съизмерява със средния пазарен наем,
който би следвало да плаща на собственика на имота за това, че го ползва.
Обстоятелството, че ответницата като държател на имота го е отдавала под наем
на по-ниска или по-висока наемна цена на трети лица няма отношение към уреждане
на отношенията на плоскостта на неоснователното обогатяване. В тази връзка са задължителните разяснения, дадени в Решение
№ 262 от 22.02.2013 г. по дело № 1480/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо на ищеца се дължи като
обезщетение сума в размер на 661, 78 лева, до която сума предявеният иск е
основателен. В останалата част до претендираните 1
600 лева подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: В съответствие
се уважената част на исковата претенция на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски в размер на 991, 52 лева съобразно уважената част от
исковите претенции, а на ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК – 64, 88
лева съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение на ищцовата
страна, направено от процесуалния представител на ответницата по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК, е неоснователно, тъй като договореното и платено адв.
възнаграждение в размер на общо 600 лева за двете искови претенции, за което е
представено пълномощно на л.40 от делото с вписано плащане на договореното адв.
възнаграждение, съответства на минималното такова от 550 лева, определено
според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при отчитане на правилото на чл.7, ал.9 от Наредбата за
допълнително възнаграждение при повече от две съдебни заседание, както е в настоящия случай - при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева.
Общият размер на адв. възнаграждение от 600 лева е определен в съответствие
действителната фактическа и правна сложност на делото, отчитайки материалния
интерес, броя на заседанията и извършените процесуални действия, включващи
разпит на свидетели и изслушване на вещо лице.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
К.Е.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Р. с ЕГН ********** *** следните
суми: сумата от 2 893, 56 лева - обезщетение за ползване без основание в
периода 20.03.2017 г. до 28.11.2017 г. на първи жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда и дворно място, находящо се в гр. А., ***
и сумата от 661, 78 лева - обезщетение за ползване без основание в периода
20.03.2017 г. до 28.11.2017 г. на килер и кухня с южно изложение от приземния
етаж – маза в гореописаната жилищна сграда.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата част – над уважените 2 893,
56 лева до претендираните 2 960 лева за първи жилищен
етаж и дворно място и над уважените 661, 78 лева до претендираните
1 600 лева за килер и кухня с южно изложение от приземния етаж.
ОСЪЖДА К.Е.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Р. с
ЕГН ********** ***, сумата от 991, 52 лева съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.К.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.Е.Т. с
ЕГН ********** ***, сумата от 64, 88 лева съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: