Р Е Ш
Е Н И Е
№ …75…
08.07.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 09.06.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 5 по описа на 2020 г.,
За да се произнесе,
взе предвид следното:
С искова молба ищецът „ДАРИС БТ“ ЕООД –
гр. Пловдив иска от Районен съд – Средец да постанови решение, с което по
отношение на ответника Т.И.К. да признае за установено съществуване на вземанията,
за които е издадена Заповед № 1756/25.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 730/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, а
именно сумата 338,46 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ
за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното й изплащане, както и сумата 12,22 лева, представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 24.06.2019 г. до 30.10.2019 г. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото и в заповедното производство
разноски. В молбата се твърди, че ответникът работил в ищцовото дружество, като
безсрочното трудово правоотношение между тях било прекратено на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ, считано от 24.06.2019 г. Сочи се, че на 10.06.2019 г. ответникът е
депозирал пред работодателя молба за освобождаване, считано от 11.06.2019 г.
Поддържа се, че през периода 13.06.2019 г. – 22.06.2019 г. ответникът е бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност, а след това не се е явил на работа,
което е обусловило прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1
от КТ от страна на работодателя.
Ответникът не е подал писмен отговор. В
с. з. оспорва основателността на претенциите. Възразява трудовото
правоотношение между страните да е било прекратено по негова вина.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Ответникът Т.И.К. е работил по Трудов
договор № 11/22.10.2018 г. при ответното дружество „ДАРИС БТ“ ЕООД – гр.
Пловдив, като е изпълнявал длъжността “пласьор стоки”. Договорът е бил сключен
на основание чл. 67, ал. 1 т. 1 от КТ за неопределен срок, във връзка с чл. 70 КТ със срок за изпитване, а срокът на предизвестието при прекратяването му е
бил определен на 30 дни в полза на работодателя.
С молба от 10.06.2019 г. К. е поискал
от работодателя прекратяване на трудовия договор, считано от следващия ден
11.06.2019 г., по взаимно съгласие на страните, като тази формулировка сочи на
основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е. без работникът да дължи
предизвестие при прекратяване на договора. Молбата е резолирана „Не съм съгласен!“
от Г. Б. /едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество според справка в ТР/.
През периода 13.06.2019 г. – 22.
06.2019 г. ответникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност по
силата на Болничен лист № Е20182144836/17.06.2019 г. и Болничен лист №
Е20182144843/22.06.2019 г. Безспорно е между страните, че след 22.06.2019 г.
ответникът не се е явил на работа да престира труд. Последното обстоятелство е
дало повод на ищеца да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл.
326, ал. 1 от КТ, изразено писмено в Заповед № 11/24.06.2019 г., считайки, че
ответникът не е спазил част от срок на предизвестие, респективно не е отработил
дните от 24.06.2019 г. до 10.07.2019 г. от предизвестие, възлизащи на 338,46
лева.
По делото не са представени
доказателства ответникът да е правил предложение до работодателя с писмено
предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия
договор, а молбата от 10.06.2019 г. не може да бъде зачетена като депозирана на
такова основание, предвид изразената ясно и недвусмислено в нея воля на
ответника ТПО да бъде прекратено на друго основание – по взаимно съгласие на
страните, което предложение е било отхвърлено от работодателя. Волеизявлението
на ответника в молбата от 10.06.2019 г. по своето съдържание обективира друго
фактическо основание – това на прекратяване на ТПО между страните по взаимно
съгласие и то не след 30 дни, а считано от следващия заявлението ден.
За исковите суми е издадена Заповед №
1756/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 730/2019 г. по описа на Районен съд – Средец. В условията на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът предявява иск по чл. 422 от ГПК за установяване
на вземанията си, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в заповедното производство до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за закъсняло изпълнение, начислена за периода
24.06.2019 г. – 30.10.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правни
основания чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ
урежда правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работника или служителя с предизвестие. При прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят отправя писмено
предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие
работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се
прекратява по силата на закона – с изтичане на срока на предизвестието – чл.
335, ал. 2, т. 1 от КТ, освен ако работникът и работодателят пожелаят да го
прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 от КТ
законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна
обезщетение с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за
заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на
предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно плащане на
определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по
чл. 220 от КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и
срокът за предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в
рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ, за което
работодателят на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ го уволни дисциплинарно,
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното
дисциплинарно уволнение, а отговорността на работника за обезщетение би могла
да бъде ангажирана по чл. 221, ал. 2 от КТ.
В случая не са налице предпоставките за
дължимост на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ от страна на работника, тъй
като в разглеждания
казус трудовото правоотношение с работника е било прекратено със заповед на
работодателя, без е текъл срок на предизвестие, тъй като такова не е било отправяно
от работника. Независимо, че в заповедта на
ищеца-работодател е посочено основанието на чл. 326, ал. 1 от КТ за
прекратяване на ТПО, интересът за прекратяване дефакто е бил изведен от
неявяването на ответника на работа след 22.06.2019 г., поради което от
обективна страна не е налице визираното в чл. 220, ал. 1 от КТ основание за
обезщетение – неспазен срок на предизвестие. Това основание предполага
депозирано от ответника предизвестие за прекратяване на трудовия договор и
неспазване на срока на предизвестието. Правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор от работника или служителя с предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ става с едностранно волеизявление, което трябва да бъде изразено ясно,
недвусмислено, безусловно и в писмена форма. В конкретния случай ответникът не
е подавал молба-предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, за да се говори за неспазена част от срока на
определеното в трудовия договор предизвестие. Представената като доказателство
молба от 10.06.2019 г. е депозирана от ответника с искане за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, т. е. с правно
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като работодателят, към който е било
отправено предложението, изрично и в писмен вид с резолюция „Не съм съгласен!“
не е приел предложението. Правната норма на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
представлява материално субективно преобразуващо трудово право на страните да
прекратят по взаимно съгласие трудовия договор, като неговото упражняване не е
свързано с предварително уведомяване – предизвестие, а с отправяне на
предложение и приемане. Хипотезата на визираната правна норма е точна и
изчерпателна и ако страната, към която е отправено предложението, не го приеме,
т. е. липсва нейното съгласие, се счита, че предложението не е прието. Не се
установява по делото, а и не се твърди от работодателя обстоятелството, че
работникът е направил последващо писмено волеизявление, че няма да спази срока
на предизвестие или част от него, като неявяването на работа след 22.06.2019 г.
до датата на заповедта за прекратяване на ТПО – 24.06.2019 г. съставлява
неправомерна едностранна промяна в съдържанието на ТПО от страна на ответника и
неизпълнение на договорно задължение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е.
дисциплинарно нарушение по чл. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ, което би
могло да бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание уволнение по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, респективно да се търси обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ.
В крайна сметка, в хипотезата на
неявяване на работника в разрив със задължението му по чл. 126, т. 1 от КТ не възниква
право на работодателя на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, а с евентуалното
освобождаване на работника на основание чл. 190, ал., т. 2 от КТ ще възникне
правото на работодателя да претендира обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ,
която разпоредба регламентира, че при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение.
При отхвърляне на иска за главница
следва да бъде отхвърлен и акцесорно предявеният иск за закъсняло изплащане на
обезщетението.
Ответникът не е
поискал присъждане на разноски по делото, а и не е сторил такива, поради което
съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ДАРИС БТ” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Северен“, ул. „Георги
Бенев“ № 15, ЕИК *********, представлявано от В. А. Б., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220, ал. 1
от КТ и чл. 86 от ЗЗД искове – за признаване за установено по отношение на Т.И.К., с ЕГН **********,***,
че дължи сумата 338,46 лева,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение между страните по Трудов договор № 11/22.10.2018
г., ведно със законната лихва
от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 12,22 лева, представляваща лихва
за забава в
заплащане на обезщетението,
начислена за периода от 24.06.2019 г. до 30.10.2019 г., за които суми е издадена по
реда на чл. 410 от ГПК Заповед
№ 1756/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
730/2019 г. по описа на Районен съд – Средец
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: