Решение по дело №1179/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Н. С. С., против Решение № 562/27.04.2024 г. по НАХД № 5497/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на РД „АА“-Варна НП № 23-0002360/22.11.2023 г. и С. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С посочени в жалбата касационни основания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение като резултат от допуснато съществено процесуално нарушение при установяване на релевантните факти и за явна несправедливост на наложеното наказание , се иска постановяване на решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с цел попълване с доказателствата от значение за правилното му решаване и отстраняване на нарушенията свързани с правото на защита на наказаното лице. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява.

Ответникът – директорът на РД „АА“ - Варна , чрез представената от упълномощения юрисконсулт В. К. молба с.д. 8905/20.06.2024 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на С. на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП и Приложение 5, част І, т.1.1.14, б. „а“ , изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС , а именно : затова, че на 9.10.2023 г. по РП ІІ-29 /Добрич-Варна/, около 1 км. след разклона за [населено място] , в посока [населено място] управлява МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] с прикачено полуремарке с рег. № [рег. номер], извършващ обществен превоз на товари, като полуремаркето е с техническа неизправност на трета ос от дясно спирачния диск е прекомерно надраскан / по цялата окръжност от външната страна на диска има надрасквания/ и след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, неизправността е оценена като „опасна“, причина за неизправност буква „а“, изречение 2, оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.

За да потвърди обжалваното НП , въззивният съд е приел, че липсват нарушения на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, спазени са изискванията на чл. 57 от ЗАНН, фактите са установени от събраните по делото доказателства, правилна е [жк], съответно правилно е приложена адм. разпоредба при налагане на съответното адм. наказание, отхвърлени са възраженията за липсата на субективна съставомерност, предвид ангажираните гласни доказателства за наличието у въззивника на яснота относно неизправността на спирачния диск, т.е. неизправността не е възникнала инцидентно.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствието на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 , т.2 и т.3 от НПК – нарушение на материалния закон , допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

При установяване на релевантните за обективната и субективна съставомерност на деянието факти , не се установяват допуснати от ВРС съществени нарушения на процесуалните правила. Регламентираният в Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС , колона 2 към т.1.1.14, б. “а“, изр.2 метод на проверка, а именно визуална такава, позволява установяване на фактите единствено въз основа на събраните гласни доказателства – в случая чрез показанията на свидетеля Ю.. В тази връзка, повдигнатите с касационната жалба възражения по фактите в смисъл , че без сваляне на джантата било невъзможно да се установят технически неизправности по спирачния диск ; че такива не съществували защото МПС било преминало технически преглед ; че за установяването им било необходимо използването на технически средства, както и че същите са възникнали инцидентно, т.е. без предварителното знание на водача, не сочат на наличието на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при установяването им, а единствено представляват голословно отричане на описаните в НП факти. Показанията на св. Ю. за наличието на прекомерни надрасквания по спирачния диск са подкрепени от приобщения в преписката снимков материал, а изнесените от него данни за това, че при проверката водачът е споделил с него ,че шефът му е казал така да кара въпреки наличните надрасквания по спирачния диск , остават неопровергани в хода на въззивния процес – доказателствени искания от страна на Н. С. не са били правени в тази насока, поради което въззивния съд не е допуснал непълнота на доказателствата.

Към правилно установените факти, ВРС е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са наведените с жалбата възражения относно правната квалификация на установените при метода на визуалната проверка технически неизправности по спирачния диск като опасни такива – неприложима е цитираната от касатора уредба по Приложение 5 част І, т.1.2 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС – същата регламентира полезното действие и ефективността на работната спирачна уредба и няма отношение към възможните технически неизправности по регламентираното в т.1.1 механично състояние и функциониране на спирачната уредба. Правната квалификация на фактически констатираните прекомерни надрасквания по спирачния диск като опасна техническа неизправност, не е резултат от субективната преценка на контролния орган, каквито неоснователни доводи се внушават с касационната жалба , а е нормативно регламентирана в последната колона 6 към б. “а“ от т.1.1.14 на Приложение № 5, част І от Наредбата. Управлението на ППС при наличието в случая у водача С. на знание за съществуването на прекомерни надрасквания по спирачния диск, за чиято квалификация като опасна техническа неизправност той е длъжен да знае / незнанието на закона не е причина за оневиняване на никого/, сочи на осъществен от обективна и субективна страна при пряк умисъл състав на адм. нарушение по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Така, като е потвърдил материално и процесуално законосъобразното по изложените съображения НП, въззивният съд при постановяването на своето решение е приложил правилно материалния закон.

С обжалваното НП е наложена глоба в предвидения в санкционната разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП размер от 500 лв., поради което противно на наведените с жалбата доводи, касационното основание за явна несправедливост на наложеното адм. наказание е обективно невъзможно.

Освен процесуално и материално законосъобразно и постановено при липсата на явна несправедливост на наложеното адм. наказание, при служебно извършената проверка не са констатирани пороци относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат , а на ЮЛ към което принадлежи наказващия орган , следва за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт В. К. да се присъдят на основание чл. 63д , ал.4 от ЗАНН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 562/27.04.2024 г. по НАХД № 20233110205497/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Н. С. С. с [ЕГН] и с адрес : [населено място], [улица]да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението е окончателно.