Решение по дело №8680/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260119
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100508680
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 21.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                            МИЛЕН ЕВТИМОВ

                                                                  

като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов ч. гр. дело № 8680 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Е.с.“ ЕООД срещу постановление за определяне на разноски от 28.05.2020 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело № 20208480400341, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и за намаляване на дължимите такси по ТТРЗЧСИ. В жалбата са изложени съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и за неправилното начисляване на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят моли да се отмени постановлението на съдебния изпълнител, като адвокатското възнаграждение на взискателя и таксите и разноските по ТТРЗЧСИ се намалят до законоустановения размер.

        Взискателят „Я.“ АД не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

        ЧСИ Р.А.е представила подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

        Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, както и обясненията на частен съдебен изпълнител Р.А., прие следното:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        Видно от връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение, задълженията по изпълнителното дело включват 68 351.66 лева – главница, ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, 6902.36 лева – присъдени разноски, 1000 лева – адвокатско възнаграждение, както и такси по изпълнението и разноски 144 лева и 5422.21 – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника-жалбоподател за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и за намаляване на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, като неоснователно.

В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, защото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил дължимите от него суми. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 100 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на образуване на изпълнителното дело). При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1000 лева следва да се намали до 100 лева.

Съдът намира, че таксите по ТТРЗЧСИ – по т. 1 (24 лева с ДДС), по т. 3 (12 лева с ДДС) и по т. 5 (24 лева с ДДС), са правилно и законосъобразно начислени от частния съдебен изпълнител, поради което са дължими от длъжника. Съдът приема, че длъжникът не дължи такси за налагане на запори по т. 9 от ТТРЗЧСИ – за да са дължими тези такси от длъжника, следва да се установи, че те са послужили за осъществяване на способ, посредством който е събрана сумата. Авансовото внасяне на таксата само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тя може да се събере от длъжника. Следва да се установи, че таксата е за действие, което е част от изпълнителен способ, който е довел до събиране на сумите. В случая запорите не са довели до събиране на сумите, защото последните са заплатени доброволно от длъжника. Таксата по т. 26, б.“д“ от ТТРЗЧСИ е дължима от длъжника, независимо от доброволното плащане, защото същото е станало след образуване на изпълнителното дело. Тази такса обаче следва да бъде изчислена само върху вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство – тези вземания представляват „материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението. Посочената такса в настоящия случай е в размер на 5375.11 лева с ДДС. Ето защо, таксите и разноските по ТТРЗЧСИ в размер на 144 лева следва да бъдат намалени на 60 лева с ДДС, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – да бъде намалена от 5422.21 лева на 5375.11 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за определяне на разноски от 28.05.2020 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело № 20208480400341, и вместо него постанови:

НАМАЛЯВА сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя „Я.“ АД по изпълнително дело № 20208480400341 по описа на ЧСИ Р.А., на 100 лева.

НАМАЛЯВА таксите и разноските по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20208480400341 по описа на ЧСИ Р.А.от 144 лева на 60 лева с ДДС.

НАМАЛЯВА таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20208480400341 по описа на ЧСИ Р.А.от 5422.21 лева на 5375.11 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.