Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/12.05. |
Година 2016 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на четиринадесети
октомври |
Година 2015 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В. С. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 4095 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на „И.И.“ ЕООД. В молбата се твърди по договор
с ответника „С.К.“ ЕООД молителят да е положил асфалтови смеси на обект
„Гаражна и сервизна база гр. В.“ при договорено възнаграждение в размер на
83502 лева с ДДС. Въпреки, че възложената работа била приета ответникът не
заплатил възнаграждението включително и в рамките на договорения период за
разсрочване на задължението. След извършено прихващане задължението на
ответника останало в размер на 54702 лв., която сума не била заплатена. Твърди
се за ответника да е възникнало и задължение за неустойка в размер на
15 000 лв.. Излага довод, че причина за неизпълнение на тези задължения е
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на ответното дружество,
поради което иска да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде
определена началната й дата, която счита да е 16.02.2014 г. Претендира и
разноските в процеса.
Ответникът
не е изразил становище по така предявената претенция.
При
условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като молител в производството се присъединява и „А.Б.Б.“
АД, който твърди да има сключен с ответника договор за револвиращ банков кредит
№ ***/12.03.2010 г. Сочи, че към месец август 2012 г. ответникът спрял да плаща
главницата и дължимите лихви, довело до упражнена от присъединения кредитор
възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че предявил вземанията си в заповедно
производство като е издадена заповед и изпълнителен лист за неплатената
главница по договора в размер на 1929212,61 лв., 210 711,82 лв. - просрочената
лихва за периода 06.08.2012 г. – 07.05.2014 г., 32735,28 лв. - неустойка за
периода 06.08.2012 г. – 07.05.2014 г., 17 978,93 лв. – такса за периода
15.10.2012 г. – 07.05.2014 г. и 78 328,50 лв. – разноски по делото. Твърди
срещу заповедта да не е подадено възражение, поради което счита, че е влязла в
сила. Твърди също така в рамките на принудителното изпълнение да са предявени и
публични задължения в размер на 1683 661,05 лв., а и с оглед множеството
образувани срещу ответника изпълнителни производства твърди да е спрял
плащанията към кредиторите си като твърди и да е преустановил дейността си.
Счита неплатежоспособността му датира от 06.08.2012 г. Иска да бъде открито
производство по несъстоятелност при твърдянанеплатежоспособност на ответника,
както и да бъде обявен в несъстоятелност, съответно да бъде прекратена неговата
дейност. Предлага за временен синдик А.Г.К. като е представени декларация със
заявено съгласие да бъде назначен за синдик на „С.К.“ ЕООД.
Ответникът
не е изразил становище по предявата претенция.
При
условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като молител в производството се присъединява и „Б.П.Б.“
АД, който твърди, че по силата на анекс № А18-195/2012 , подписан на 27.02.2012
г. към договор за кредит № 195/2006 г. ответникът се задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по договора – „Н.Б.“ ЕООД. Твърди също така, че въпреки
настъпилия падеж на задължението то не е погасено, поради което по искане на
този кредитор била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата
1 199 284,19 лева, възнаградителна лихва за периода 31.12.2011 г. –
30.03.2013 г. в размер на 82389,87 лв., наказателна лихва за периода 01.10.2012
г. – 12.06.2013 г. в размер на 42553,97 лв., административни такси имуществена
застраховка – 1820,56 лв. за периода 01.10.2012 г. – 12.06.2013 г., такса по
чл. 2 от анекс А27-195/2013 г. – 500,00 лв., държавна такса за издаване на
изпълнителен лист срещу Н.Б. – 26530,97 лв., законна лихва за периода
13.06.2013 г. до 12.03.2015 г. в размер на 213008,53 лв. и адвокатско
възнаграждение 600,00 лв. Твърди също така да има вземания за суми, платени
след 30.03.2013 г. съответно за застрахователна премия общо в размер на 3342,70
лв., такси по изпълнителни дела, водени срещу „Н.Б.“ ЕООД общо в размер на
3342,70 лв. и разноски в съдебно производство по установителен иск срещу „Н.Б.“
ЕООД в размер на 43525,13 лв. Твърди ответното дружество да е
неплатежоспособно, при която хипотеза иска да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Ответникът
оспорва да е договорена солидарна отговорност с „Н.Б.“ ЕООД по сключения договор
за кредит от това дружество, тъй като няма изразено съгласие с длъжника,
каквото изискване счита да произтича от чл. 121 ЗЗД. Навежда довод, че
игнорирането му противоречи на нормативно утвърденото изключение от правилото
за разделност на дълга.
При
условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като кредитор на ответника е конституиран и „СП Б.-**“
ЕООД, който твърди за периода 2011 г. – 2013 г. длъжникът да му е възложил
пазарни проучвания, проектанстки и консултански услуги. Въпреки изпълнение на
възложената работа, което било прието от ответника, следващото му се
възнаграждение в размер на 31 974,00 лв. не бил заплатено. Излага довод,
че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, а при условията на
евентуалност да е свръхзадължено.
Присъединеният
при условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ кредитор в производството „Р.И.“ ЕООД твърди
по възлагане от ответника да е извършил строително-ремонтни дейности и въпреки
приетото изпълнение, ответникът не заплатил следващото му се възнаграждение,
което твърди да възлиза на 3082,78 лв. Излага довод, че ответникът е
неплатежоспособен.
Присъединен
при условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ е и „Н.“ ЕООД, който кредитор твърди по
договор за наем, сключен с ответника да му се дължи наем в размер на 3600,00
лв. за периода януари-юни
При
условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като кредитор в производството се присъединява и молителят
„В.Й.“ ЕООД. Твърди се по възлагане от ответника присъединеният кредитор да е
извършил строително-монтажни работи на обща стойност 2 118 лв.
Изпълнението било прието на 10.06.2015 г., но изпълнение на последвало. Иска се
да бъде обявена неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на
ответника.
Присъединен
при условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ е и молителят „Т.С.“ АД. Твърди по възлагане
от ответника да е извършил изкопни работи. Въпреки, че изпълнението било
прието, ответникът не заплатил възнаграждение в размер на 213600 лв. Иска се да
бъде обявена неплатежоспособността на ответника.
Присъединен
при условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ е и молителят „Л.*.“ ЕООД, който твърди
ответникът да не му е заплатил сума в размер на 1 117 889,90 лв.
въпреки поетото задължение да стори това. Иска да бъде обявена неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността на ответника.
В
хода на производството от името на „И.И.“ ЕООД е посочена за временен синдик А.Г.М..
Застъпена е теза, че са налице предпоставките за оздравяване на предприятието.
Възразява срещу предложен от „А.Б.Б.“ АД временен синдик – А.К.. В съдебно
заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя – адв. В.
от Адвокатска колегия – гр. Б., поддържа
молбата като счита да са налице както данни за неплатежоспособност, така и за
свръхзадълженост на търговското предприятие поради липса на ликвидност по
отношение на всеки един от коефициентите и с оглед декапитализацията на
дружеството.
Законния
тпредставител на ответника А.Л. писмено заявява, че дружеството има ликвидни
затруднения, породени от икономическата обстановка в страната, но притежава
достатъчно имущество, обезпечаващо интересите на кредиторите. Сочи, че
затрудненията произтичат от отказа на кредитните институции да предоговорят
условията по кредитите. Изразява готовност да представи оздравителен план и с
оглед преобразуващото му действие да се разплати с кредиторите. Процесуалният му
представител– адв. С. от САК, по съществото на спора оспорва предявеното
вземане от „А.Б.Б.“ АД да съществува в твърдяния размер, както и да е
обезпечено. Излага довод, че ипотеката е нищожна. По същество оспорва иска.
Присъединените
кредитори „С.Б.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „В.Й.“ ЕООД, „Т.С.“ АД и „Л.-Т *“
не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват становище в рамките
на устните състезания.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
С
постановление от 24.02.2010 г. на главен публичен изпълнител е наложена
възбрана върху банкови сметки за обезпечение на задължение по
справка-декларация обр. 6 за периода 01.01.2005 г. – 30.11.2010 г.,
включително, задължение по Ревизионен акт № 22501000110/28.06.2010 г.,
справки-декларации по ЗДДС за периода м. май 2010 г. – м. януари 2011 г. в
размер на 477 299,88 лв. и лихви в размер на 78855,57 лв. в това число и
лихви по годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2010 г.
С
постановление от 07.02.2011 г. на главен публичен изпълнител е наложена
възбрана върху недвижими имоти за обезпечение на задължение за ДДС, ДДФЛ и ЗОВ
в общ размер на 343 978,38 лв. и лихва до 24.02.2010 г. в размер на
11283,82 лв.
На
12.12.2011 г. от името на „Т.С.“ АД е издадена фактура номер 293 на стойност
213 600 лв., подписана от името на ответното дружество с указание да касае
СМР по акт 1/12.12.2011 г.
С
постановление от 06.04.2012 е обезпечено допълнително и задължение по годишна
данъчна декларация по ЗКПО за 2011 г. и допълнително формирано задължение по
справки декларации – обр. 6 за периода 01.12.2010 г. – 29.02.2012 г.,
включително.
На
02.05.2012 г. писмено е изразено съгласие, че „С.К.“ ЕООД възлага на „И.И.“
ЕООД срещу възнаграждение да извърши подготовка, транспорт и полагане на
асфалтови смени за изпълнение на обект „Гаражна и сервизна база гр. В.“,
находящ се в гр. В., ул. „***** при договорени обем на работата и единична цена
общо в размер на 69585,00 лв. без ДДС. Изразено е съгласие, че сумата ще бъде
заплатена в сР.до 30 дни след подписване на акт обр. 19 и издадена фактура от
страна на ищеца. На 27.07.2012 г. писмено е изразено съгласие, че молителят е
изпълнил възложената работа и са издадени две фактури. Договорено е разсрочено
плащане на сума в общ размер от 83502 лв. на четири вноски, втората от които до
15.02.2014 г., а третата и четвъртата съответно на 15.03.2014 г. и 15.04.2014
г. Изразено е съгласие, че при неизпълнение на каквато и да било част от
договорените вноски в посочените размери и срокове ответникът дължи неустойка в
размер на 15 000 лв. На 16.12.2013 г. писмено е изразено съгласие за
прихващане от общо задължение по фактура *********/29.05.2012 г. в размер на
60672,00 лв. сумата 28800 лв., дължима от молителя на ответника като страните
са приели прихващането като погасяващо задължението по първата вноска и
частично задължението по втората вноска от споразумението, сключено на
27.07.2012 г.
С
постановление от 16.07.2012 г. е наложено обезпечение и на допълнително
формирани задължения за лихви и задължения по справки декларации за периода
04-05.2012 г., годишна данъчна декларация за 2011 г.
На
02.01.2012 г. между представители на „Л.-Т *“ ООД и ответното дружество писмено
е изразено съгласие, че формираното задължение по фактури №№ 0-734/31.10.2010
г., 0-735/31.10.2010 г., 0-736/31.10.2010 г. и 0-737/31.10.2010 г. в общ размер
1117889,92 лв. се погасява, а ответникът се задължава да заплати общо сума в
размер на 1117889,90 лв. – 30 % в тридесетдневен сР.от подписване на договора,
а останалата сума – на равни месечни вноски до окончателното изплащане.
По
делото не се спори, а и от представения анекс А18-195/2012 се налага извод, че
на 27.02.2012 г. писмено е изразено съгласие от представител на Б.П.Б.“ АД, „С.К.“
ЕООД и „Н.С.Б.“ ЕООД, че ответникът се задължава спрямо присъединения кредитор
да отговаря за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договор за
кредит № 195/2006 и всички анекси към него, включително и за заплащане на
всички дължими суми до окончателното му погасяване. Посочено е, че към датата
на подписване на анекса размерът на дължимата главница възлиза на 1199997,75
лв., а крайният срок за погасяването й се удължава до 28.02.2013 г.
С
постановление от 24.08.2012 г. е наложено обезпечение за допълнително формирано
задължение съгласно декларации – образец 6 НОИ за периода м. 3-6.2012 г.
По
делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че на 31.01.2013 г.
е издадена фактура от името на „СП Б.**“ ЕООД за предоставена консултантска
услуга при цена от 31.014,00 лв.
На
13.09.2013 г. по ч.гр.д. № 25398/2013 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Н.Б. ЕООД и
ответника при разпоредено задължени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД по
договор за кредит № 195/2006 от 12.06.2006 г. и анекси към него сумата
1 199 284,19 лева, възнаградителна лихва за периода 31.12.2011 г. –
30.03.2013 г. в размер на 82389,87 лв., 42553,97 лв. наказателна лихва за
периода 01.10.2012 г. – 12.06.2013 г., 1820,56 лв. – административни такси
имуществена застраховка по т. 15 от договора за кредит, административна такса по т. 2 от анекс
А27-195/2013 в размер на 500 лв. и разноски по делото.
От
представения изпълнителен лист по л. 51 от делото се налага извод за издадена в
полза на „А.Б.Б.“ АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
от 15.05.2014 г. за сумите 1929212,61 лв. – неплатена главница по договор за
револвиращ банков кредит № ***/12.03.2010 г., ведно със законна лихва от
08.05.2014 г. до изплащане на вземането, 210 711,82 лв. - просрочената
лихва за периода 06.08.2012 г. – 07.05.2014 г., 32735,28 лв. - неустойка за
периода 06.08.2012 г. – 07.05.2014 г., 17 978,93 лв. – такса за периода
15.10.2012 г. – 07.05.2014 г. и 78 328,50 лв. – разноски по делото.
Представеното удостоверение сочи формираната законна лихва върху главницата към
16.04.2015 г. да възлиза на 184 221,05 лв. Удостоверението изх. №
10876/16.04.2015 г. сочи изпълнителното производство да е образувано през 2014
г. и към датата на издаването му да не е събрана никаква сума.
Данни
за непогасено в срок публични парични задължения произтичат и от постановление
от 08.02.2013 г. съгласно декларации – образец 6 НОИ за периода м. 6-12.2012
г., и справки декларации, подадени през месец ноември и декември 2012 г. и
януари 2013 г.
На
12.05.2014 г. от името на „Н.“ ЕООД е издадена фактура на стойност 600,00 лв. с
указание да касае наем площ съгласно договор 01.06.2012 г. Фактурата е
подписана за ответника.
На
12.05.2014 г. от името на „Н.“ ЕООД е издадена фактура на стойност 600,00 лв. с
указание да касае наем площ съгласно договор 01.06.2012 г. Фактурата е
подписана за ответника.
На
10.04.2015 г. от името на „Р. И.“ ЕООД е
издадена фактура за сумата 3082,79 лв., подписана от името на ответното
дружество, като на същата дата е подписан и акт обр. 19.
На
10.06.2015 г. от името на „В.И.“ ЕООД е издадена фактура 128 на стойност 2118
лв., подписана от името на ответното дружество с указание да касае СМР по акт
1/10.06.2015 г.
От
заключението на вещото лице Д. се установява, че отразената в счетоводството на ответника отчетна и
балансова стойност на активите му, съотнесена към осчетоводените негови
задължения се формират коефициенти както следва:
|
Показатели ликвидност |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2013 |
Към 31.12.2012 |
Към 31.12.2011 |
|
Коефициент обща ликвидност |
0,4962 |
0,5134 |
1,8185 |
1,7219 |
1,7651 |
|
Коефициент бърза ликвидност |
0,0569 |
0,3456 |
1,2317 |
1,1462 |
1,2408 |
|
Коефициент незабавна ликвидност |
0,0108 |
0,0056 |
0,0206 |
0,0213 |
0,0211 |
|
Коефициент абсолютна ликвидност |
0,0108 |
0,0056 |
0,0206 |
0,0213 |
0,0211 |
Вещото лице определя като приложим с оглед дейността на
дружеството препоръчителен коефициент за обща лихвидност 1,00. Вещото лице
отразява, че според утвърдената добра практика възможността за разплащане за
дълъг период от време предполага съотношение на собствения капитал към всички
задължения не по-малък от 0,33. За изследвания период се установява, както
следва:
|
Показатели автономност |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2013 |
Към 31.12.2012 |
Към 31.12.2011 |
|
Коефициент на финансова автономност |
0,1913 |
0,0709 |
0,1762 |
0,1734 |
0,1668 |
Тези данни определят ответното дружество като изключително
зависимо от кредиторите си. Прави впечателние, че през 2014 г. положителният
нетен оборотен капитал е осигурен чрез допълнително привличане на капитал като
е констатирано и увеличение на краткосрочните задължения с 18707 лв.
Установеното намаление на приходите от обичайната дейност с 911 хил.лв. и същевременното
намаление в обема на разходите сочи на стеснена стопанска дейност. Вещото лице
констатира, че данни за влошена рентабилност са налице още към 31.12.2013 г.,
за която стопанска година е отчетена счетоводно загуба от 99 хил.лв.
Увеличението на разходите за бъдещи периоди не може да бъде свързано с
незавършеното строителство, а вещото лице сочи, че не са й предоставени
документи, обосноваващи увеличения размер на това перо, влияещо непосредствено
на положителния нетен оборотен капитал. Издаденият акт обр; 16 за строителен
обект, изпълняван, за да бъде кумулирана печалба дава основание за третиране на
актива като стока без това обстоятелство да оказва влияние върху коефициентите
за ликвидност.
През
отчетната 2015 г. е осчетоводена печалба в размер на 117 хил.лв., а при анализа
се установява увеличение на приходите от обичайна дейност с 390 х.лв. при
увеличение на разходите за тази дейност с 181 х.лв. Вещото лице констатира, че дружеството
е отписало част от дълготрайните активи – сгради като активът е прехвърлен
счетоводно в група стоки. В счетоводството на ответника са отразени задължения
към „В.И.“ ЕООД в размер на 2118,00 лв., „Т.С.“ АД в размер на 213600,00 лв., „И.И.“
ЕООД в размер на 54702,00 лв. и „Н.“ ЕООД – 3600 лв. Вещото лице констатира, че
в баланса на дружеството към 31.12.2015 г. като дългосрочни са отразени
задължения, отразени в към 31.12.2014 г. като дължими без да е обоснована
документално тази промяна. Вещото лице констатира несъответствие и в размера на
краткосрочните вземания, отразени в баланса при наличните данни по
представената му оборотна ведомост, която се явява меродавна за класификация на
вземанията като краткосрочни. При защита на допълнителното си заключение вещото
лице Д. сочи, че ответникът не е представил инвентаризационен опис, онагледяващ
наличното имущество към края на отчетната година, а балансът следва да се
изготви въз основа на годишна оборотна ведомост.
Осчетоводените
активи към 31.12.2014 г. са били достатъчни, за да покрият всички задължения на
дружеството. Събраните по делото доказателства не компрометират отразените данни
за балансовата стойност на осчетоводеното от ответника имущество.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с
регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива всички свои
краткосрочни задължения в относително продължителен период от време, правният
ред определя ред за оползотворяване потенциала на търговското предприятие,
съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните
в процеса на участие в търговския оборот задължения. В тази насока търсената в
процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец
по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за установени в процеса парични
задължения към присъединените в процеса кредитори с изключение на „Н.“ ЕООД. Договорите
за кредит са абсолютни търговски сделки, което определя кредитните институции
като кредитори по смисъла на чл. 625 ТЗ. Видно от Анекс А18-195/2012
представител на ответника се е ангажирал непосредствено да отговаря за
задължението на „Н.Б.“ ЕООД. Нормата на чл. 121 ЗЗД определя като необходимо,
но и достатъчно, за да възникне солидарна отговорност. Ефектът на
обективираното в анекса изявление се изразява в задължение за ответника да
изпълни поетите с договора за кредит задължения. Без значение в отношението му
с кредитора остават вътрешните отношения между него и лицето, за чиито
задължения се ангажира, поради което и наведените в процеса възражения са
неоснователни, а и опровергани от писмено удостовереното изявление.
Предвид
презумпцията на чл. 286 ал. 3 ТЗ, необорена в процеса, такъв характер
придобиват и сключените и доказани в процеса договори между ответника и
молителя, съответно присъединените кредитори „СП Б.-**“ ЕООД, „Р. И.“ ЕООД, „В.Й.“
ЕООД, „Т.С.“ АД и „Л.*.“ ЕООД. Това ги легитимира като кредитори по смисъла на
чл. 625 ТЗ.
Не
са доказани твърдяните от „Н.“ ЕООД вземания. Представените в подкрепа на
твърдението за възникнало парично задължение фактури не отразяват периода, за
който са издадени. Липсата на договор за наем по делото препятства възможността
за извод досежно договорения начин на плащане на наемната цена, съответно за
съотнасяне на този механизъм с наличните по делото две фактури. Бездействието
на ответника да повдигне спор в тази насока е без значение предвид нормата на
чл. 175 ГПК, която ангажира съда включително и при изрично признание на
подлежащ на изследване в процеса факт, да формира извода си за съществуването
му с оглед и на останалите обстоятелства по делото.
Установените
в процеса обстоятелства сочат на настъпила изискуемост на вземанията,
произтичащи от търговски сделки. Предвид очертания вече предмет на
производството в тази му фаза безпредметно остава изследването на конкретния
размер на вземанията за отделните кредитори включително по отношение на
кредитора „А.Б.Б.“ АД, чието вземане единствено е оспорено по размер.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата, за да
бъде преценено дали и доколко търговецът осъществява дейността си в съответствие
с разумната търговска практика, изискваща поддържане на адекватно съотношение
между активи и пасиви. От тази гледна точка именно законът лимитира овластените
лица да предизвикат промяна в правната сфера на търговеца единствено тези,
основаващи вземанията си на търговска сделка или държавата, доколкото е титуляр
на вземане, произтичащо от търговската дейност на предприятието. Ето защо и
меродавно е съотношението между отразената в счетоводството част от активите,
позволяваща непосредствено погасяване на изискуемите задължения или притежаваща
способност за осребряването й без да засяга ресурса, необходим за осъществяване
на дейността и формиране при тези условия на приход.
Макар
и „Б.П.Б.“ АД да се явява кредитор по смисъла на чл. 625 ТЗ, вземането му не
влияе върху показателите за ликвидност, предмет на изследване във фазата по
откриване на производство по несъстоятелност. Съдът споделя извода на вещото
лице, че поетото задължение без да е налице реално придобита облага обуславя
основание за отразяване на увеличение в пасива едва при реално извършено плащане
в погашение на задължението. Същевременно обаче извършения разход обуславя
увеличение в актива на имуществото, доколкото в същия момент за ответника би
възникнало вземане срещу „Н.Б.“ ЕООД и следователно не е в състояние да повлияе
върху съотношението на значимите в случая показатели. Съществуващата възможност
за реализиране на поетата отговорност повдига въпрос за способността ответника
да се отзове на даденото обещание. С други думи, бездействието на ответника да
предприеме потърсено от него изпълнение на чуждо задължение, поето при
условията на чл. 121 ЗЗД на общо основание легитимира кредиторът да повдигне
въпрос за потенциала на търговското дружество да обслужва паричните си
задължения, но меродавни в тази насока се явява се явява неизпълнението на
задължения, произтекли от придобити срещу тях активи, съответно установените
публични задължения, произтичащи от осъществяваната от ответника дейност.
Както
бе посочено вече съществена за участието в търговския оборот се явява възможността
търговецът да обслужва текущите си парични задължения. Ето защо и установеното
в процеса, а и изрично заявено от името на ответника затруднение да ги погасява
налага да бъде изследван потенциала на ответното дружество да посреща
краткосрочните си парични задължения. Средство за това са налични парични
средства или актив, позволяващ трансформирането им в пари без да предпоставя
значителна загуба на стойност, неопределеност във времето или засягане на
средството за производство. От тази гледна точка наличието на имущество само по
себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за жизнеспособност на търговското
предприятие. От съществено значение е реалната възможност краткотрайният актив
да бъде трансформиран в парична сума в утвърдения от практиката като разумен
едногодишен срок на стопанския цикъл, за да покрие изискуемите през същия този
период задължения. Ответникът противопоставя възражение за наличие на
достатъчно имущество, обезпечаващо интересите на кредиторите му. Видно от
заключението на вещото лице Д. счетоводно отразените данни сочат на превишение
на краткосрочните задължения над краткотрайните активи при обобщаване на
счетоводната информация към 31.12.2014 г., което позволява извод, че към този
момент е доказана и обективна невъзможност за изпълнение на изискуемите
задължения. Данните сочат, че ответникът не е погасил и задължения, възникнали
през 2014 г., през която година са станали изискуеми и твърдяните от молителя
вземания при договореното разсрочено плащане.
Ако
спрените плащания по търговска сделка овластяват всеки кредитор да постави под
въпрос жизнеспособността на търговското предприятие, ответникът разполага с
гарантирана му от закона възможност да опровергае съмнението, което в случая не
бе направено. Бездействието на ответника да погаси задълженията си към
кредиторите в рамките на цялата 2015 г. – не се твърди, а и не се установява да
е предприето и частично плащане към който и да било от кредиторите в процеса,
определя състоянието на неплатежоспособност като трайно. Законът признава на едностранно
водените книги от търговеца доказателствена сила, доколкото позволяват
идентификация на лицето, създало конкретен документ, отразяващ движение на
материални ценности и техния техния анализ. Доказателствената сила в този
смисъл се опира на принципно вменената наказателна отговорност на съставителя
на частен документ за отразени в него обстоятелства в случай, че са неверни.
Нормата на чл. 34 от Закона за счетоводството, отменен, но приложим към
годишния счетоводен отчет за 2015 г. утвърждава изисквания към квалификацията
на лицето, обобщаващо счетоводна информация и изрично предписва идентификацията
му посредством име и фамилия. Следователно, представеният от ответника годишен
счетоводен отчет за 2015 г. не сочи да е спазен предписания от закона ред за
удостоверяване на обобщената информация.
Освен
това, доказателствената стойност на счетоводния документ произтича от
възможността да бъде проследена и документално удостоверена обобщената в него
информация. Видно от заключението на вещото лице Д., това в случая не е
възможно. В отчета за 2015 г. размера на отразените в предходния отчет
краткосрочни задължения е редуциран значително без да е става ясна причината за
тази промяна и при невъзможност намалението да бъде еднозначно обяснено с
изразходено за целта налично имущество. Същевременно счетоводно не е отчетено
задължението към финансови институции въпреки наличното основание за това от
счетоводна гледна точка. Отразени в баланса са и вземания, които обаче не
произтичат от документално удостоверените с оборотната ведомост. При тези
обстоятелства настоящият състав не намира основание да кредитира представения
от ответника годишен финансов отчет, а възприема изготвения с оглед възложената
задача на вещото лице вариант на резултата за 2015 г., която сочи на обективна
пречка за изпълнение и в рамките на 2015 г. Единствено с това състояние може да
бъде обяснено и бездействието на ответника да предприеме изпълнение на
предявените в процеса включително и неоспорени от него вземания, а и изрично
декларираната в настоящото производство нужда за преструктуриране на дълга с
молба, депозирана по делото на 14.05.2015 г.
Неудовлетвореният
кредиторов интерес за период, значително превишаващ едногодишния период на
стопански цикъл при установената обективна невъзможност за това поради липса на
краткотрайни активи, позволяващи трансформацията им в необходимите парични
средства за посрещане на паричните задължения, съществуваща и към датата на
приключване на устните състезания, дава основание да бъде открито производство
по несъстоятелност. Вещото лице установява, че за целия изследван в процеса
период 2012 г. – 2015 г., съотношението между собствен и привлечен капитал
определя ответника като зависим от своите кредитори. Загубеното доверие у част
от тях, довело до иницииране на настоящото производство и доказаната в случая
обективна невъзможност за ответника да посреща текущите си парични задължения
овластява кредиторите непосредствено да преценят потенциала на предприятието да
превъзмогне финансовото затруднение. Законът признава еднозначно и възможност
за длъжника да убеди своите кредитори в способността на предприятието си да гарантира
погасяване на задълженията си към всички свои кредитори с наличното си
имущество, съответно с произтичащ от дейността му реален потенциал да формира
доход. С други думи, управлението на търговското предприятие, довело до
невъзможност за посрещане на изискуеми задължения оправдава намеса в дейността
на предприятието, а именно във фазата на открито производство по
несъстоятелност ответникът е овластен да представи и защити очаквания в случая
оздравителен план.
Тъй
като едва към 31.12.2014 г. е възможен еднозначен извод, че неизпълнението на
изискуемите към тази дата задължения не са изпълнени поради липса на
краткотрайни активи, съдът приема тази дата и за начална дата на
неплатежоспособността.
Данните,
че към 31.12.2013 г. ответникът е разполагал с активи, притежаващи указаните
вече качества, превишаващи по стойност съществувалите към този момент изискуеми
негови парични задължения, изключва възможността за извод, че преустановеното
плащане към кредитора „А.Б.Б.“ АД се дължи на обективна пречка за това. Тъй
като законът изисква в рамките на съдебния процес да бъде установена обективна
пречка за изпълнение на паричните задължения, възможност за това позволява едва
обобщената и обективирана в годишния финансов отчет информация или доказана е
обективна невъзможност за изпълнение на паричните задължения към 31.12.2014 г.
По идентични съображения неоснователен е и довода за датата на неплатежоспособност,
наведен от името на присъединения кредитор „СП Б.-**“ ЕООД.
Както
законът, така и трайната съдебна практика разграничават неплатежоспособността
като основание за откриване на производство по несъстоятелност от
свръхзадължеността на длъжника. Това състояние предполага доказана в процеса
невъзможност с наличното имущество ответникът да погаси всички свои задължения,
което в случая не бе доказано. Макар и самостоятелно основание за откриване на
производство по несъстоятелност, законът му придава значение, доколкото влияе
върху начална дата на неплатежоспособност. След като не се доказа ответникът да
е изпаднал в състояние на свръхзадълженост и то преди 31.12.2014 г., производството
следва да бъде открито при условията на чл. 607а ал. 1 ТЗ.
По
делото са налице данни, че ответното дружество и за 2015 г. е формирало приход
от осъществявана дейност. Нормата на чл. 630 ал. 2 ТЗ свързва отричане на
принципно установената възможност за оздравяване на търговското предприятие с
възможност за еднозначен извод, че продължаването на дейността би увредило
интересите на кредиторите. Следователно меродавно в тази насока се явява не
наличието на неудовлетворено вземане, а реално съществуваща опасност развитието
на тази процедура пряко да увреди масата на несъстоятелността. Ето защо обстоятелството,
че кредиторът „А.Б.Б.“ АД не е могъл да реализира вземането си в рамките на
индивидуалното изпълнение само по себе си не е достатъчно, за да бъде
пренебрегната принципно предвидената възможност. По делото не се доказва друго
обстоятелство, което сочи на реална опасност за засягане на имуществено право
на длъжника, включено в масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614 ТЗ.
Формираният извод за неоснователност на така заявеното искане следва да бъде
обективиран изрично и в решението.
За
разлика от чл. 711 т. 2 ТЗ, повеляваща общ запор и възбрана, нормата на чл. 630
ал. 1 т. 4 ТЗ овластява съда да наложи обезпечителна мярка. Настоящият състав
приема правилото за проявление на засиленото служебно начало в рамките на
производството по несъстоятелност, ангажиращо непосредствено съда да предприеме
мерки за гарантиране на подлежащите на реализация в производството кредиторови
интереси. Систематичното място на нормата на чл. 642 ТЗ предпоставя съществуваща
възможност за разпореждане с имущество и след датата на постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Аналогично се явява
и правилото на чл. 635 ал. 2 ТЗ, повеляващо ограничение на разпоредителната
власт доколкото това е необходимо за обезпечаване интересите на кредиторите. При
положение, че по правило и при открито производство по несъстоятелност
законният представител на длъжника е в правото си да се разпорежда с имущество
на дружеството – арг. от противното на чл. 711 ал. 1 т. 4 ТЗ, а правилото на
чл. 642 ТЗ предполага принципно съществувала възможност за разпореждане с
имущество, настоящият състав приема, че нормата на чл. 630 ал. 1 т. 4 ТЗ не
задължава, а оправомощава съда да наложи ограничение на разпоредителната власт
и то при предпоставките на чл. 642 ТЗ. От данните по делото не е възможен извод
за реално съществуваща понастоящем опасност за кредиторовите интереси, нито за
конкретно имущество, налагащо изрично ограничаване на правото на разпореждане с
него. Предвидената от чл. 635 ал. 1 ТЗ съгласувателна процедура при
разпореждане с имуществото обезпечава достойния за защита интерес на кредиторите.
Порокът на евентуална сделка при пренебрегване на тази процедура обуславя
ефект, идентичен на пренебрегнатите наложени обезпечителни мерки обезсмисля
наложеното в практика безусловно произнасяне без конкретизация на защитеното
имущество. Същевременно своевременната реализация на активи при тези условия
обуславя и реална възможност за проверка потенциала на предприятието да
генерира доход включително с оглед принципно признатата възможност за
оздравяване на предприятието. Ето защо настоящият състав не намира причина да
наложи допустимите, но ненужни в случая ограничения досежно имуществените права
на ответника.
Отразените
по книгите данни за наличие на парични средства, достатъчни ответното дружество
да посрещне първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
Нормата
на чл. 628 ал. 4 ТЗ овластява кредитор с призната легитимация да инициира
производството да посочи лице, отговарящо на условията на чл. 655 ал. 2 ТЗ за
назначаване за временен синдик при откриване на производството. Двама от
кредиторите в производството предлагат лица, включени в одобрения по съответния
ред регистър. С оглед очакваната от кредиторите бързина за развитие на
производството съдът приема, че декларирания в случая готовност от страна на А.К.
да поеме длъжността временен синдик дава основание да бъде предпочетен пред
неизвестната ангажираност на Ана Миленкова с произтичащата от това опасност от
забавяне при развитие на процедурата. Освен, че притесненията на молителя
досежно личността на предпочетения в случая синдик почиват на факти,
неподкрепени с доказателства, самите те не са в състояние да породят съмнение в
способността на синдика да изпълни възложената му функция с дължимата грижа.
Законът гарантира възможност на всеки кредитор, а и на длъжника да предложи
оздравителен план като овластява единствено кредиторите, притежаващи
преимуществената част от доказаните в производството по несъстоятелност като
подлежащи на удовлетворяване вземания, да утвърдят възможността за оздравяване
на предприятието. Синдикът по длъжност е подчинен на формираната при тези
условия и обективирана воля, поради което и обективно не е в състояние да
осуети развитието на производството в счетената от молителя като обективно
възможна насока.
По
разноските
По
аргумент от чл. 81 ГПК съдът е обвързан от заявеното в процеса искане досежно
вземане за разноски, направени в рамките на съдебното производство. Такова е
заявено от името на молителя. Настоящият състав приема, че и досежно
отговорността за разноски приложима е общоутвърдената граница на отговорността
за обезвреда – пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
конкретна вреда и вредоносното поведение. Израз на състезателното начало в
процеса е възможността страната да определи дали и каква защита ще търсят,
съответно доказателствата, които ангажира в подкрепа на искането. Ето защо и
предпоставка за ангажиране отговорността на насрещната в процеса страна се
явява връзката между предприетия по нейна инициатива разход и утвърдения с
крайния акт изход от съдебното производство. От тази гледна точка настоящият
състав не намира основание да държи отговорен ответника за направените от молителя
разноски в подкрепа на недоказаното самостоятелно от правна гледна точка
основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост.
На възстановяване подлежат доказаните разноски за внесена държавна такса – 250
лв. и платена част от възнаграждението на вещото лице по основната експертиза.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "СП
К." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***-142А.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "СП К." ООД,
ЕИК *** на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на "СП К." ООД, ЕИК *** А.Г.К.,
утвърден със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г., „Държавен вестник“ бр.16 от 2006
г. със служебен адрес: гр. *********.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 1500 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението.
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото актуална към датата на
встъпване в длъжност декларация-съгласие по чл. 656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 08.06.2016 г. от 09:30 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор та
постоянен синдик и предложение за назначаването му;
3. избор комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ
молбата с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ, предявена от „Н.“
ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция по чл. 630 ал. 2 ТЗ от „А.Б.Б.“ АД.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "СП К." ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***-*** да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 750,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за обявяване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: