Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 467/15.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
канд №225 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР Хасково
срещу Решение №4/09.01.2023г., постановено по АНД №1035 по описа на Районен съд
Хасково за 2022г. Счита се, че преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки
се с разпоредбите на закона, съдът е направил необосновани изводи, които не
кореспондирали с материалния закон. Решението било неправилно поради допуснато нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че административнонаказващият орган изпълнил
изискванията на материалния закон, като били спазени всички процесуални
разпоредби при издаването на електронния фиш. От събраните по делото писмени
доказателства не се доказвали изложените от жалбоподателя оплаквания относно
допуснати нарушения на закона, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон при съставянето на електронния фиш. Издаденият електронен фиш съдържал
всички необходими реквизити, изискуеми по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и
ЗАНН. Процедурата по установяване на този вид нарушения била изпълнена при
приложение на актуалните правни норми. С оглед приложените по делото писмени
доказателства извършеното от жалбоподателя нарушение било надлежно
документирано. Съдът превратно тълкувал
законовите разпоредби по отношение на това, че електронният фиш не
удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение. Видно от предоставените
доказателства по делото, категорично било установено мястото на извършване на
нарушението, а също така и мястото, на което било разположено техническото
средство. Налице била необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът неправилно
преценил, че предоставените доказателства по делото били недостатъчни и непълни,
а и именно по тази причина стигал до извод за наличие на основание за отмяна на
електронния фиш. По делото била представена цялата административна преписка по
издаване на оспорения електронен фиш, съдържаща всички необходими и относими
писмени доказателства, като въпреки това първоинстанционният съд стигал до
горния извод. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени
обжалваното решение на РС Хасково, като се претендират на основание чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ направените разноски за юрк.възнаграждение.
Ответникът – С.Г.С., в писмен отговор на касационна
жалба и в допълнително подадено становище счита, че решението на районния съд следва
да бъде оставено в сила и претендира направените в касационната инстанция разноски.
Окръжна Прокуратура
Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №4/09.01.2023г., постановено по
АНД №1035/2022г., Районен съд Хасково отменя Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №5871352, издаден от ОД МВР Хасково, с който на С.Г.С. за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
от 600,00 лева. Съдът изложил съображения, че електронен фиш за санкциониране
на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде
издаден, когато нарушението e установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В
конкретния случай е прието, че съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално
отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №Iз-305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните
работи образец. Съдът изследвал и дали в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната наредба, съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес. В тази връзка посочил,
че в случая приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото
като писмено доказателство бил и задължителният в случаите на ползване на
мобилна АТСС Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР. Последният бил доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение,
ограниченията на скоростта, автомобилът, на който било поставено мобилното АТСС
и други изисквания по наредбата. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.10, ал.3 от
наредбата и е приел, че съгласно същата съставеният на основание ал.1 протокол
се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС,
каквато в случая била приложена, а така било изпълнено и това специално
изискване, обезпечаващо правото на защита, също и възможността за съдебен
контрол. Приел също, че представеният протокол по чл.10 ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР е попълнен коректно, като било налице
обоснованост на вписаните данни. За пълнота е посочил, че в протокола липсвало
посочване на първия и последния номер на статичните изображения за времето на
работа на АТСС, описано в протокола, но това не представлявало съществено
нарушение, тъй като в протокола били посочени часовете за начало и край на
работа на АТСС и от същия можело да се установи надлежно дали АТСС, с което е
заснето процесното МПС, е използвано именно в този интервал. Наред с това,
съдът посочил, че в случая са отправени и съответни твърдения при словесното
описание на деянието относно квалифициращия признак „повторност“ на
установеното с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл.182,
ал.4 от ЗДвП, но предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, липсвало
препращането в нея към предвиденото по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5,
съответно по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 на чл.182 ЗДвП относно конкретните
нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. Съдът е
приел, че извеждането или запълването на правната квалификация с логически разсъждения от съда или страните
не могат да санират допуснатото процесуално нарушение, което, както и другото
визирано, изразяващо се в пропуск да бъде надлежно и пълно описано деянието,
следва да се квалифицира като съществено, всяко от което явяващо се
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Отделно и за пълнота на
изложението съдът е отбелязал, че електронният фиш не се ползва с
доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а същите сами по себе си подлежали на
установяване с предвидените в закона доказателствени средства. В случая
твърденията за проявлението на
квалифициращият признак „повторност“ на установеното с АТСС нарушение за
скорост било доказано по необходимия начин, чрез съответни писмени
доказателства за наличие на влязъл в сила акт, с който жалбоподателят бил
санкциониран за нарушение от същия вид. Последното се установявало от
представената справка за нарушител. Съдът е направил извод, че с оглед
изложените съображения, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразно
издаден, с оглед на което следва да бъде отменен, след като кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по
установяване на този вид нарушения, не са удовлетворени в процесния случай.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция споделя изводите за отмяна на
Електронния фиш. В случая
административнонаказващият орган е приел, че извършеното от ответника по касация
нарушение е повторно и лицето е санкционирано на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП,
т.е. налице са предпоставките на пар.5, т.33 от ДР на ЗДвП - повторно е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189,
ал. 1 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. В атакувания електронен фиш е посочено, че
нарушението по чл.21, ал.1 е извършено в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/499612, който е посочен в приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач, както и е
представен в преписката. Но от представените доказателства не е възможно да се
установи на коя дата е влязъл в сила електронния фиш, както и дали е извършено
нарушението по процесния ел.фиш в едногодишния срок, считано от влизане в сила.
Наред с това нарушението в процесния ел.фиш е квалифицирано като такова по чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установява
условията и предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а
именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и
данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които
електронният фиш следва да отговаря. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП
предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане на ПАМ в зависимост
от това дали констатираното нарушение е повторно, като от съществено значение е
правната му квалификация и именно тя е определящ критерий. Според последната
посочена разпоредба, когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5
е повторно, то наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Така следва да се
определи правната квалификация на нарушението, да се прецени какъв е размерът
на наказанието за него и едва след това, ако същото попада в приложното поле на
чл.182, ал.4 от ЗДвП, то да се изчисли двойния размер за предвиденото при
повторност наказание. Но в случая остава неясно дали нарушението е на чл.182,
ал.1, т.1 - 5, ал.2 или ал.3, т.1 – 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от
посочените – кое точно, както и какъв е съответният за него размер на
наказанието. В този смисъл при установената от РС Хасково неправилна
квалификация в ел.фиш – неясна и непълна, РС Хасково е достигнал до правилен
извод относно отмяна на електронния фиш като незаконосъобразно издаден.
Поради изложеното, настоящият
касационен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно
и следва да бъде оставено в сила.
При този извод за неоснователност на касационната
жалба следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба да
бъдат заплатени направените по делото разноски – за адв.възнаграждение от
400,00 лева. Към момента на осъществяване процесуалното
представителство пред касационната инстанция чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, в
ред. ДВ бр.88/2022г. предвижда минимално възнаграждение в размер на 400,00
лева.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4/09.01.2023г., постановено по АНД №1035 по
описа на Районен съд Хасково за 2022г., с което се отменя като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К №5871352, издаден от ОД МВР Хасково, с който на С.Г.С.
за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
от 600,00 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР
Хасково да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,
направените разноски от 400,00 лева пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.