№ 167
гр. П., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и Ч. година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500169 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1291/30.11.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220101420 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на Р. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Х., ул.
„Ч.“ № 37, чрез процесуалния си представител адвокат Б. Д. К. от САК, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г С. Р.“, № 42, ет. 2, против „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК
*********, представляван от управителите: К.Х.Ч. главен изпълнителен
директор, Б.А.В., Е.Й.Б., И.Д.Г., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.
к. 1463, р-н „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6965 лева, частичен
иск от 12000 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение
във връзка с щета № ***************, образувана на основание валидна
застрахователна полица „Каско“ № ****************, за настъпило на
11.08.2022 г. в с. И. застрахователно събитие с лек автомобил марка и модел
„***“, модел „730 D“ с рег. № РА **** КТ, ведно със законна лихва от
момента на подаване на исковата молба - 14.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането като неоснователен и недоказан.
Осъдил е Р. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Х., ул. „Ч.“ № 37 да заплати
1
на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 400 лева разноски в производство.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Р. С. Д. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че по
делото безспорно било установено, че между страните по делото е
възникнало валидно застрахователно прваоотношение по договор за
застраховка „Каско на МПС“ в периода на покрит риск; безспорно са налице
причинени на автомобила на ищеца щети, възникнали в резултат на
настъпилото застрахователно събитие. Неправилно обаче районният съд
приел, че застрахователят не дължи обезщетение, защото ищецът е действал
при условията на груба небрежност. По делото било установено, че
процесното ПТП е възникнало привечер на 11.08.2022 г. при условията на
обилен дъжд, което съществено е затруднило видимостта и движението по
пътя, отразило се е на правилността на преценката на разстоянието и
възможността за реакция от страна на ищеца и другия участник в инцидента.
Тези обстоятелства изключвали възможността ищецът да е действал при
условията на груба небрежност. В подкрепа на този извод бил и фактът, че Д.
се е движел със скорост около 10 км/ч., а по същество това означавало, че
автомобилът е почти спрял. При конкретните пътни условия и най-
невнимателният водач би намалил скоростта, за да може да завие и именно
това бил направил и жалбоподателят. Не било установено виновно поведение
на водача, тъй като управлявал автомобила със скорост далеч под
допустимата, не е извършвал „състезателни“ действия или резки маневри,
поради което не можел да се направи извод, че е проявил груба небрежност.
Липсата на преценка или неправилната преценка за разстояние и
необходимото време за спиране не можели да бъдат определени като
поведение, сочещо на груба небрежност. Твърди, че жалбоподателят е
управлявал автомобила с грижата на добър стопанин, с допустима скорост,
без непозволени маневри, а автомобилът е бил в изправност. Процесното
ПТП било възникнало в резултат на външни фактори, които не можели да се
вменят във вина на водача на пострадалото МПС, а неправилната преценка за
разстояние и време за реакция поради лошите метеорологични условия
можела да бъде определена единствено като проявена небрежност.
2
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен
размер с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД с искане решението на РС-П. да бъде потвърдено.
Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се
разноски за тази инстанция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ищецът Р.
С. Д. е твърдял, че на 11.08.2022 г., в с. И., общ. П., управлявал лек автомобил
марка „***“, модел „730 D“ с рег. № РА **** КТ, като се движел по улица
„38-ма“ и при извършване на маневра „ляв завой“ на Т-образно кръстовище,
образувано между улица „30-та“ и улица „38-ма“, бил ударен от автомобил
марка „***“ с рег. № РА **** КА, управляван от К.Т. по улица „30-та“.
Уточнил е, че ул. „38-ма“ е успоредна на улица „29-а“ и улица „39-та“.
Уврежданията върху МПС-то, собственост на ищеца, били в дясната част на
автомобила и били увредени следните детайли: задно стъкло, заден десен
кални, рамка на десни врати, задна дясна врата, лайсни и декоративни
елементи в дясна част на автомобила, лайсна водобран /задна дясна/, стъкла,
монтирани на задна дясна врата, включително триъгълно задно стъкло,
предна дясна врата, стъкло предна дясна врата. праг. облицовка на PVC праг,
преден десен калник, челно стъкло, включително вградена електроника -
сензори за дъжд, тон и др; предпазен колан- преден десен, вкючително
електроника, дясна колона на купе. предна дясна седалка, включително кожен
салон, облегалка предна дясна, странична въздушна възглавница на пр. Дясна
седалка, пиропатрон. въздушна възглавница на странична дясна врата,
тапицерията от дясната страна на автомобила, включително и облицовка на
вратите, тапицерия на таван, лайсна дясна арматурно табло, таван, елементи
под купето от дясно.
3
Твърдял е, че на 23.05.2022 г. между него, като застрахован и ответното
дружество, била сключена комбинирана застрахователна полица №
****************. Полицата била валидна от 24.05.2022 г. до 23.05.2023 г.
След настъпилото ПТП в ответното дружество била образувана щета №
***************, изготвено било опис-заключение, а в писмо с изх. № 092-
11864/05.09.2022 г. било посочено, че обстоятелствата, декларирани при
завеждането на претенцията, не съответстват с установените факти и
събираните данни относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията
и механизма на получаването им, поради което не били налице основания за
изплащане на застрахователното обезщетение по щета № ***************.
Ищецът изпратил и молба с вх. № 92-1084/26.09.2022 г. до ответното
дружество за възстановяване на причинените на автомобила му имуществени
вреди, в която било посочено, че процесното МПС е негодно за употреба по
предназначение. Към молбата приложил всички необходими доказателства за
установяване на щетата, но ответникът бездействал и не заплатил дължимата
сума.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сума от 6965 лева, която е част от вземане в размер на
12000 лева /исковата претенция е увеличена в проведеното съдебно
заседание/, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение във
връзка с щета № ***************, образувана на основание валидна
застрахователна полица „Каско“ № ****************, ведно със законна
лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Не е оспорено наличието на
валидно застрахователно правоотношение към момента на реализиране на
процесното ПТП по застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка „***“,
модел „730D“, с рег. № РA **** КТ.
Ответникът е изразил становище, че действителният механизъм на
процесното ПТП ясно говорел за виновно поведение на ищеца Р. С. Д., което
представлявало проява на „груба небрежност“ от негова страна, нарушавайки
изключението по т.9.1.8 от ОУ на застраховка „Каско+“ и разпоредбата на
чл.408, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането. Поведението му сочело на
4
проява на груба небрежност, която представлявала неполагане на грижата,
която и най-невнимателният, най-небрежният водач би положил за
безопасността и сигурността (своята и на останалите участници в
движението) и именно поради това било настъпило процесното ПТП и били
причинени уврежданията на лекия автомобил. Проявената от ищеца груба
небрежност била в разрез със задължението му по чл.395, ал.1 КЗ да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество, което представлявало
неизпълнение на задълженията по сключения застрахователен договор и било
значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено било в закона и
ОУ към застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Ответникът е поддържал, че са налице множество тежки нарушения на
правилата за движение в ЗДвП, които могат да бъдат квалифицирани като
проява на груба небрежност. Кръстовището, на което е настъпило
произшествието, не било регулирано от знаци. Въпреки това в грубо
нарушение на чл.48 от ЗДвП ищецът не бил пропуска движещия се с
предимство от дясната му страна автомобил „***“ с рег.№ РА **** КА, което
представлявало тежко нарушение и на чл.47 от същия закон, а също така и на
чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. На кръстовището на ПТП-то ищецът не е имал
ограничение за видимостта си, можел е своевременно да възприеме
приближаващият автомобил на път с предимство, но въпреки това е извършил
нарушение и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в изречение второ на който било
предвидено, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявената искова претенция в цялост.
При условията на евентуалност - ако претенцията бъде счетена за
основателна - моли същата да бъде редуцирана, тъй като е прекомерно
завишена.
Установява се от доказателствата по делото, а и страните не спорят, че
между тях е съществувало валидно застрахователно правоотношение към
момента на реализиране на процесното ПТП по договор за застраховка
„Каско+“ с обект лек автомобил марка „***“, модел „730 D“ с рег. № РА ****
КТ, с период на валидност от 24.05.2022 г. до 23.05.2023 г.. Този факт се
5
потвърждава и от приложената комбинирана застрахователна полица „Каско“
№ ****************.
Като доказателство по делото са приложени и ОУ към застрахователния
договор, в т.9.1 и т.9.1.8 от раздел „Общи изключения“ от които е
предвидено, че „по тези общи условия застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени
действия или груба небрежност на застрахования....“.
Безспорно е между страните, че процесното МПС към момента на
възникване на застрахователното събитие е собственост на ищеца.
Като доказателство по делото е приложен и двустранен протокол за
ПТП от 11.08.2022 г., от който е видно, че в 19:26 часа в с. И., общ. П. е
настъпило ПТП между с участници Р. С. Д., управлявал лек автомобил марка
„***“, модел „730 D“ с рег. № РА **** КТ и К.Т., управлявала лек автомобил
***“ с рег. № РА **** КА. Посочени са и щетите по моторните превозни
средства. Протоколът за ПТП е подписан от двамата водачи, като в точка „А“
в края на протокола е положен подпис от ищеца, а в поле „Б“ - от К.Т..
От приложеното по делото уведомление за щета № ************* от
12.08.2022 г. се установява, че ищецът е уведомил ответното дружество за
процесното ПТП и щетите по собствения му лек автомобил. Посочил е, че се
е движил и на Т-образно кръстовище, завил наляво и бил ударен от другият
водач в дясната страна. Инцидентът бил посетен от КАТ.
Видът на получените щети се установява от приложения опис заключение по
щета № *************.
От приложение № 1 (лист 27 от гр.д. № 1420/2023 г. по описа на ПРС)
се установява, че ищецът е посочил датата, час, място на ПТП и състоянието
на пътя преди настъпването на инцидента. Като причина за настъпването на
ПТП е посочил „Не пропуснах дясно стоящия“. Скоростта на движението на
неговия автомобил преди ПТП е била 10 км/ч.
По делото пред районния съд като свидетел е разпитан другият
участник в пътния инцидент - К.А.Т.. От показанията й се установява, че тя е
управлявала лек автомобил марка и модел „*** Х5“ по прав участък, път с
предимство и не могла да види завиващия участник, като е уточнила пред
съда, че го е видяла в последния момент. Скоростта й била не повече от 50
6
км/ч.. В момента, в който видяла другия автомобил, натиснала спирачката, но
двете коли се ударили една в друга и при пристигане на полицаите водачите
били помолени да ги преместят. Не си спомня ищецът да е форсирал
автомобила си. Посочила, че инцидентът станал привечер и валял обилен
дъжд. Заявила е, че тя е положила подписа си в двустранния протокол за
ПТП.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
назначена и приета автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че инцидентът е настъпил на 11.08.2022 г., в светлата част на
денонощието, в условия на валежи от дъжд. Лек автомобил марка „***“,
модел „730Д“ с рег. № РА****Т, бил управляван от Р. С. Д. и се движел в с.
И. по ул. „38- та“ от юг на север. В същото време автомобил марка „***“,
модел „Х5“ с рег. № РА **** КА, управляван от ЕК.Т., се движел в с. И. по
ул. „30-та“ в посока от изток на запад със скорост от около 50 км/ч. Водачът
Д. е наближил Т-образно кръстовище, образувано от еднозначни улици,
навлязъл е в кръстовището и е извършил маневра „завой на ляво“ по ул. „30-
та“. Траекториите на автомобилите според вещото лице са се пресекли и е
последвал удар в северната лента за движение на ул. „30-та“. В следствие от
удара са нанесени материални щети по автомобилите. Посочва, че щетите по
автомобил „*** 730Д“, кореспондират с описания механизъм, технически е
възможно да бъдат получени по този начин и отговарят на произшествие от
подобен тип. Вещото лице допуска, че се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Справедливата пазарна стойност на автомобила на
ищеца към 11.08.2022 г. според експертизата възлизала на 9950 лева. Вещото
лице е посочило, че в зоната на кръстовището, образувано от ул. „30-та и ул.
„38-а“, няма допълнителна пътна регулация. Няма вертикална сигнализация и
хоризонтална маркировка. По време на произшествието автомобилите са се
движели по равнозначни пътища. В заключението се посочват различни
вероятни причина за настъпването на ПТП, като съобразява поведението на
всеки един от водачите участващи в него. Вещото лице посочва, че не е имало
зрителни прегради, които да са попречили на водачите да възприемат пътната
обстановка и водачът Р. Д. е имал техническата възможност да възприеме
приближаващия автомобил преди да се включи в платното за движение на ул.
„30 - та“. Към заключението е приложена и мащабна скица на процесното
ПТП.
7
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните,
поради което съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за
застраховането. За да бъде уважен, ищецът следва да докаже възникване на
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие (ПТП), за което застрахователят носи риска, размера
на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение
на задълженията си за уведомяване на застрахователя и компетентните
органи за настъпилото ПТП в предвидения срок.
В тежест на ответника е да докаже, че застрахователното събитие е
причинено умишлено с цел получаване на застрахователно обезщетение, при
груба небрежност от страна на водача на автомобила, както и че е погасил
претендираното вземане. В тежест на ответника е също да установи и да
докаже наличието на други правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи възражения, като съответно докаже,
че са се реализирали изключенията по закон или според условията на
договора за застраховка „КАСКО+“ за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Чл.408, ал.1 от КЗ намира приложение, ако клаузите на Общите условия
на договора за застраховка не съдържат уговорка за изключен риск при
умишлени или с груба небрежност действия на водача на застрахования
автомобил. В конкретния случай обаче в чл.9.1.8., Раздел І, т.9 „Общи
изключение“ от ОУ за автомобилна застраховка „Каско+“ е предвидено, че по
тези ОУ застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети,
настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на
застрахования, поради което следва да се приеме, че приложение намират
общите условия на договора.
8
От установените по делото факти следва изводът, че водачът на
автомобила е нарушил правилата за движение, установени в чл.47 и чл.48 от
ЗДвП, според които при липса на сигнализация на някой от пресичащите се
на кръстовището асфалтирани пътища със знак за предимство на движението
по него, кръстовището е неурегулирано и се прилага правилото на чл.48 от
ЗДвП, съгласно което с предимство се движат пътните превозни средства,
намиращи се или приближаващи от дясната страна. Водачът на автомобила,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, е
нарушил установените в чл.47 и чл.48 от ЗДвП правила, тъй като при
приближаване на кръстовището не е спрял, за да пропусне движещият се от
дясната страна с предимство, автомобил. Нарушил е и разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай е установено, че ищецът е управлявал автомобила
със скорост около 10 км/ч., която е много по-ниска от разрешената и в
действителност му е позволявала да спре, за да пропусне приближаващия от
дясно автомобил, но не го е направил. Самонадеяността и грешната преценка
на разстоянието и времето за реакция от страна на Д. следва да се преценяват
като проява на груба небрежност, защото водачът очевидно е надценил
своите възможности и тези на автомобила за безпрепятствено извършване на
маневрата, като в същото време е подценил ситуацията на пътя и напълно е
пренебрегнал правилата за движение. Неоснователно е твърдението, че
произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието или „надвечер“,
паради което видимостта била намалена. В цитираното по-горе Приложение
№ 1, попълнено от ищеца, е отбелязано, че събитието е настъпило в 19:26 ч.
на 11.08.2022 г., т.е. при действието на лятно часово време, което означава, че
астрономическото време на настъпването на ПТП-то е 18:26 ч. - в разгара на
лятото при ярка дневна светлина. Автотехническата експертиза е заключила,
че за ищеца не е имало проблем да види и възприеме приближаващия от
дясно автомобил и да спре, за да го пропусне, защото се е движел в светлата
9
част на денонощието и не е имало зрителни прегради и технически причини,
които биха му попречили да възприеме пътната обстановка.
По изложените съображения следва да се приеме, че поведението на
водача на автомобила е било противоправно - същият е управлявал МПС в
нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, причинил е пътнотранспортно
произшествие и имуществени вреди на превозно средство в резултат на това,
че не е положил грижата, която и най-небрежният водач на МПС би положил
при тези условия. Това поведение без съмнение може да се квалифицира като
„груба небрежност“, която на основание чл.9.1.8., Раздел І, т.9 „Общи
изключение“ от ОУ за автомобилна застраховка „Каско+“ освобождава
застрахователя от задължението да предостави застрахователно покритие за
щети, настъпили в резултат на такива действия на застрахования.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивна
инстанция в размер на 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Неоснователно е искането такова възнаграждение да бъде присъдено за две
инстанции, тъй като с обжалваното решение в полза на ответника вече е
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1291/30.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 20235220101420 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Х., ул. „Ч.“ № 37, чрез
процесуалния си представител адвокат Б. Д. К. от САК, със съдебен адрес: гр.
С., ул. „Г С. Р.“, № 42, ет. 2, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от управителите: К.Х.Ч. главен изпълнителен директор,
Б.А.В., Е.Й.Б., И.Д.Г., със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1463,
р-н „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, разноски за въззивна инстанция в размер на 400
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11