Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 04.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1718 по описа за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Теленор България“ ЕАД гр.София, чрез адвокат пълномощник, предявява иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на парично
вземане по издадена Заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.
N
1072/2019г. на РС-Кърджали,
произтичащо от
неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената
на потребени услуги по следните договори: договор за мобилни услуги N *********/29.06.2018г. и договор
за лизинг от 29.06.2018г., по които съответно на ответника е предоставен
мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 24.99 лв. с вкл.ДДС и мобилно устройство Alcatel U5 Blue с обща лизингова цена 78.47 лв.
с вкл.ДДС, при първоначална лизингова вноска от 35 лв. и 23 вноски по 1.89 лв.
с вкл.ДДС, които се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.За периода от м.юли 2018г. до
м.октомври 2018г. ответникът не изпълнил свои парични задължения,
материализирани във фактури както следва:
- фактура N **********/05.07.2018г. с падеж
на 20.07.2018г., издадена за отчетен период
29.06.2018г. до 04.07.2018г. за месечна абонаментна такса 24.98 лв. и 29.98 лв.
с ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство 1.89 лв., обща сума 31.87 лв.,
като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен период,
претендираната сума по фактурата е 26.56 лв.;
- фактура N **********/05.08.2018г. с падеж
на 20.08.2018г., издадена за отчетен период
05.07.2018г. до 04.08.2018г. за месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за
спиране на номер 0.75 лв. и такса за ползвани услуги 0.25 лв., обща сума 26.18
лв. с ДДС, лизингова вноска от 1.89 лв. с ДДС, общо претендирана сума по
фактурата е 28.07 лв..
Ищецът твърди
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
изпаднал в забава да плати задължението си, поради което издал и фактура N **********/05.10.2018г./ с падеж на 20.10.2018г./, включваща задължение
за плащане на предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ размер от
39.69 лв. с ДДС и неустойка за предсрочно прекратяване на договори в общ размер
от 207.86 лв. на основание т.11 от договора за мобилни услуги, в размер на
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на
договора до края на първоначално предвидения срок на действие, но не повече от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, както и част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси до оставащия
срок на договора, когато такива са уговорени, както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги, когато такива са предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой.Така
сумата 207.86 лв. представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС/20.82 лв. всяка/ и с добавена разлика в размер на 145.40
лв. между стандартната цена на предоставеното на лизинг мобилно устройство без
отстъпка по актуална към 29.06.2018г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен договора за лизинг за първоначално
уговорения срок от 27.08.2018г. до 29.06.2020г..Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от общите
условия на оператора, при неизпълнение на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги, като за
предоставеното мобилно устройство дължимите оставащи лизингови вноски са в
размер на 39.69 лв. с ДДС, или 21 неначислени вноски и обща сума, ведно с
разликата по-горе, претендирана за дължима е 247.55 лв.Изискуемостта на
вземанията по всяка една от фактурите настъпва петнадесет дни след издаването
й.Искането е да се установи за съществуващо вземането по издадената заповед за
изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, като се претендират направените както
в заповедното, така и в настоящото производство
разноски.В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с
молба-становище чрез упълномощения адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Х.А.М. чрез назначения му от съда особен представител оспорва иска при
възражение, че не са налице доказателства, подкрепящи обстоятелствата изложени
в исковата молба, от които ищецът черпи търсената защита и не се установява, че
сключеният договор за мобилни услуги и договора за лизинг пораждат вземането на
ищеца, както и че са предсрочно прекратени и съответно вземанията, които ищецът
претендира от ответника, при това условие, са дължими. В съдебно заседание
ответникът чрез особения представител поддържа възраженията си, че исковете не
са доказани.
Районният съд като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
С договор за мобилни услуги по
заявка N *********, сключен на
29.06.2018г., ищецът като оператор предоставя на ответника като потребител
мобилен номер +359********* при стандартен абонаментен план Тотал 24.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона на ЕС за първоначален срок от
24 месеца, считано от 29.06.2018г., както и мобилен апарат марка Alcatel, модел U5 Blue Nokia, с цена в брой или обща лизингова
цена с абонаментния план 80.36 лв., с отстъпка от 189.54 лв., при стандартна
цена от 269.90 лв..На същата
дата 29.06.2018г. с договор за лизинг е постигнато съгласие потребителят като
лизингополучател да заплати на оператора като лизингодател обща лизингова цена
от 78.47 лв. с ДДС, на която първият да придобие предоставения мобилен апарат /т.нар.
устройство/, ако е заплатил първоначалната лизингова вноска от 35 лв. с ДДС към
подписване на договора, лизинговите вноски от по 1.89 лв.-23 на брой и най-малко
десет дни преди изтичане на договора за лизинг заплати допълнителна сума от
1.89 лв., която ще се начисли във фактурата за ползвани мобилни услуги, както и
другите вноски се начислят по същия начин, като за целта се подпише договор за
изкупуване на устройството.Срокът на договора за лизинг е уговорен на 23
месеца, считано от подписването му, когато влиза в сила, като при подписването
му, съдът приема, че потребителят плаща 35 лв. с ДДС, с оглед твърдяното от
ищеца по размер неизпълнение и предсрочно поради това прекратяване на договора,
при липса на спор, че устройството е предадено, което обстоятелство е
удостоверено с договора за лизинг.С договора за мобилни услуги е постигнато
съгласие, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по искане или по
вина на потребителя, същият дължи на оператора неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече
от трикратния им размер, както и част от ползваната отстъпка от абонаментния
план за оставащия срок на договора, а при предоставено устройство, чиито срок на
ползване не е изтекъл, и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството/в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя при
предоставянето му, от която съгласно общите условия към договора за лизинг се
приспадат платените от потребителя лизингови вноски, освен когато той върне
устройството.
Представени са фактура N **********/05.07.2018г. с падеж на 20.07.2018г., издадена за
отчетен период 29.06.2018г. до 04.07.2018г. за месечна абонаментна такса 24.98
лв. и 29.98 лв. с ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство 1.89 лв., обща
сума 31.87 лв. с ДДС, по която ищецът претендира сумата 26.56 лв. /без ДДС/, и
фактура N **********/05.08.2018г. с падеж на 20.08.2018г., издадена за отчетен
период 05.07.2018г. до 04.08.2018г. за месечна абонаментна такса 21.57 лв. и такса
за ползвани услуги 0.25 лв., обща сума 26.18 лв. с ДДС, както и лизингова
вноска от 1.89 лв. с ДДС, по която ищецът претендира общо сумата 28.07 лв.. Представена
е и фактура N **********/05.10.2018г. с падеж на 20.10.2018г., включваща задължение
за плащане на вноска за лизинг от 39.69 лв., 207.86 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуги и задължения от предходен период от 54.63
лв., общо 302.18 лв., т.е. в размер на цената на иска, или в съответствие със
заявената индивидуализация на паричните вземания, които ищецът претендира-50.85
лв. главница за потребени мобилни услуги за периода от 29.06.2018г. до
04.08.2018г., 207.86 неустойка за период
от 27.08.2018г. до 29.06.2020г. и 43.47
лв. главница по договор за лизинг, от които две падежирали вноски лизинг по
1.89 лв./общо 3.78 лв./ за м.юли и м.август 2018г. и 21 предсрочно изискуеми
вноски за период от м.септември до м.май 2018г.
На 07.09.2018г. ищецът изпраща на
ответника покана за доброволно изпълнение на парично задължение от 54.63 лв., с
предупреждение, че при неплащането му в срок от 10 дни, договорът за услуги ще
бъде прекратен и освен тази сума, дължима ще е и сумата 207.86 лв. неустойки по
договорите и 39.69 лв. оставащи лизингови вноски. Писмото е доставено на адреса
на потребителя.
Съдът приема, че ищецът на основание
подписаните договори начислява като дължими от ответника суми за ползвани
услуги, както и начислява неустойки, в резултат на твърдяното и доказано от
ищеца упражнено право да прекрати всички съглашения с ответника поради
неплащане на дължими парични суми по същите както за мобилни услуги, така и за
лизингови вноски по фактурите с падеж 20.07.2018г. и 20.08.2018г..Размерът на
претендираните задължения съдът приема да е установен от самите фактури, които
удостоверяват задължения на абоната съгласно договорите за мобилни услуги и
лизинг, при липса на спор, че договорите са сключени с посочените по тях параметри-
срок, дължима абонамента такса, такса за лизинг и др., начислени с фактурите,
за които ищецът като оператор на далекосъобщителни услуги определя цена
съгласно договорите и общите условия, при което предявените искове за неизпълнение
на паричните вземания за предоставени мобилни услуги и вноски за лизинг следва
да се признаят за съществуващи в отношенията между страните, в т.ч. както за
неплатени лизингови вноски на предоставеното устройство, така и за оставащите
лизингови вноски до края на срока на договора за лизинг, защото устройството не
е върнато от потребителя и право на оператора по чл.12 от общите условия към договора
за лизинг е да иска връщане на устройството или да иска заплащане на оставащите
лизингови вноски.
В тази връзка неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му да плати ползваните
услуги, в т.ч. и дължимите лизингови вноски, и в доказателствена тежест на
ответника е да установи плащането на цената за тях, която е дължима с
обезщетение за забава, считано от изтичане на срока за плащането им, като съобразявайки
диспозитивното начало, обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи от датата на поискването му, в случая от датата на подаване на заявление
по чл.410 от ГПК на 20.08.2019г. И по двата сключени договора от страна на
ответника е заявен отказ от хартиена фактура, при което изтичането на срока за
плащане на услугите, указан във фактурите, поставя ответника в забава.
Дължими от ответника са и претендираните
от ищеца парични неустойки: първо, такива са уговорени между страните в
хипотеза на прекратяване на договорите, и второ, ищецът като кредитор на
ответника е отправил писмено изявление за прекратяване на договорите, в
частност едностранно е развалил същите като е дал срок за
изпълнението им, с предупреждение, че при неизпълнение, ги прекратява.Така на
основание чл.87, ал.3, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД в правната сфера на ищеца е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
в размер на три стандартни месечни абонаментни такси/по 20.82 лв. без ДДС/ и
вземане за неустойка в размер на разликата от 145.40 лв. между стандартната
цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по погасителен план с абонамент за ползване
на техническо устройство, защото с уговорените неустойки е обезпечено неизпълнението на поетите от потребителя задължения чрез обезщетяване на оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите да се доказват, при което следва да се признае за съществуващо в отношенията между страните и вземането за неустойка в общ размер от 207.86 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на поискването му, в случая от датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК на 20.08.2019г., защото уговорената по всеки
договор неустойка е компенсаторна, а не за забава.
С
оглед на горното, предявените искове са основателни и доказани, и следва да се
уважат изцяло.
При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото,
така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски както следва: в
настоящото производство ищецът прави разноски от 125 лв. за държавна такса, 360
лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на особен
представител, или общо 785 лв., а в заповедното производство ищецът прави
разноски от 25 лв. за държавна такса и 360
лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 385 лв.
Мотивиран от изложеното,
Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за
установено, че „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, има вземане от Х.А.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в
размер на сумата 302.18 лв., от която 50.85
лв. за предоставени услуги по договор за мобилни услуги N *********/
29.06.2018г., 43.47 лв. за лизингови вноски за периода от м.юли 2018г. до
м.август 2020г. по договор за лизинг от 29.06.2018г. на мобилно устройство
Alcatel U5 Blue и 207.86 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги N *********/ 29.06.2018г. и договор за лизинг от 29.06.2018г.,
по издадени фактури N N
**********/05.07.2018г., N **********/05.08.2018г. и фактура N **********/05.10.2018г., ведно със
законната лихва от 20.08.2020г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед N 541/24.09.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N
1072/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Х.А.М.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 1 170 лв., представляваща
разноски, от които 785 лв. в настоящото производство и 385 лв. в заповедното
производство по ч.гр.д. N 1072/2019г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: