№ 110
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по Частен протест, подаден от СРП срещу
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 09.12.2021 год., постановено от СРС, НО, 9-ти състав с
което съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 19670/2018 год.
по описа на СРС и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивната част
на определението на основание на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т.
3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
В протеста се сочи, че Определението на първата инстанция е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на досъдебното
производство били спазени всички изисквания на процесуалния закон и
обвиняемата била предадена на съд за деяние съставляващо престъпление,
което ясно и конкретно е описано в обвинителния акт. Прокурорът счита, че
Обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК и в него е изписано
точно изпълнителното деяние, като е посочен момента на извършване на
престъплението, мястото на извършване и правна квалификация, което,
според прокурора, напълно покрива изискванията на разпоредбата за
съдържание на обвинение. В заключение се иска отмяна на Определението на
СРС и връщане далото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, като подаден от процесуално легитимирано
лице и е депозиран в посочените в НПК срокове. Разгледан по същество,
същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
СРП е внесла в съда Обвинителен акт срещу АГЛ. П. Г. за извършено от
нея престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 15.09.2008г. в
гр. София противозаконно е присвоила чужди движими вещи – 2 милиона
евро, собственост на И. К. ООД, които владеела и пазела, като обсебването е в
големи размери.
В рамките на първоинстанционното производство, съдът следва да
събере всички относими към предмета на доказване доказателства, след което
да постанови крайният си съдебен акт в който да даде отговор на въпросите,
посочени в чл. 301 от НПК, включително и относно това, има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимата и извършено ли е виновно, както и
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В тази
връзка, ако съдът намери, че описаните в обвинителният акт факти сочат на
друга правна квалификация, различна от посочената в Обвинителния акт, то
същият разполага с възможност да преквалифицира деянието, като приложи
закона за по-леко наказуемото престъпление, стига да са налице основанията
за това. Всички тези правомощия обаче, съдът следва да разреши с акта си по
същество, а не в стадия на разпоредителното заседание.
Като е изложил съображения от правна страна, че
инкриминираното деяние представлява престъпление по чл. 217 от НК, а
не такова по чл. 206 от НК и реално е дал указания на прокурора, как да
упражни функцията по обвинението, което е изключително негов
прерогатив, съдът е демонстрирал предубеденост по съществото на
делото, което съставлява основание за отвод.
В същото време и настоящата инстанция констатира основания за
връщане на обвинителния акт на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, макар и различни от приетите от СРС.
Задължение на прокурора е в обстоятелствената част на обвинителния
акт да очертае рамките, пределите на доказване в хода на съдебната фаза на
наказателния процес, при разглеждане на делото по същество. Ето защо
2
прокурора, който съставя обвинителния акт, следва да посочи пълно, точно,
ясно и изчерпателно всички факти и обстоятелства относими към обективната
и субективна страна от състава на престъплението и относимостта им към
съответните доказателства, за да може обвиняемия да организира своята
защита в хода на съдебната фаза в пълнота.
В Обвинителният акт действително са посочени част от съставомерните
факти – време, място и начин на извършване на деянието, що се отнася до
присвояване на инкриминираната сума от страна на подсъдимата.
Не са изложени обаче факти и обстоятелства във връзка с обективни
признаци от състава на престъплението, а именно липсват факти във връзка с
твърденията, че същата „владее“ и „пази“ инкриминираната сума. Следва в
тази връзка да бъде посочено на какво правно основание същата владее и/или
пази сумата и в какво се изразяват тези нейни действия. В това отношение, в
Обвинителния акт съществуват противоречия, доколкото са посочени
различни пълномощни, заедно с твърдения, че същите не й давали право да се
разпорежда с инкриминираната сума.
Ето защо и настоящата инстанция намира, че макар да не са допуснати
приетите от СРС процесуални нарушения, то такива съществуват, поради
което, макар и с различни мотиви, Определението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното СГС, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 09.12.2021 год., постановено от
СРС, НО, 9-ти състав с което съдът е прекратил съдебното производство по
НОХД № 19670/2018 год. по описа на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3