№ 19981
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110129180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “***************” ЕАД срещу П. Н. Х., с която по
реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК са предявени установителни искове за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумите, за които срещу същия е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
03.04.2025 г. по гр.д. №17236/2025г. по описа на СРС, 113 състав, а именно 143,40 лв. за
главница за цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за период от
01.07.2021г. до 31.12.2021г. и 46,30 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
21.03.2025г. Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „************“, бл. 14, вх.
Б, ет. 8, ап. 48, аб. № ***********, като купувачът не му заплатил дължимата се цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което
претендира законна лихва.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове с
правопогасяващо възражение, като твърди, че платил задълженията си към ищеца в хода на
процеса.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17236/2025 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
1
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия. Ответникът не оспорва, че е собственик на имота.
Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл. 153 ЗЕ
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл.
150, ал. 2 от същия закон е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и
„**************“ ЕООД, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за
процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение
между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените
количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер.
С определение от 21.10.2025 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
че с направеното в хода на исковото производство плащане от страна на ответника са
погасени изцяло процесните задължения. Този факт на погасяване на претендираната сума
се признава от ищеца – виж молба с вх. № 306487 от 19.09.2025 г. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се
отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани
с тях.
По разноските:
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след образуване на делото и след получаване на препис от исковата молба през м.
08. 2025 г., поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на
разноски по делото. Разноските по заповедното производство и дължимата държавна такса е
заплатена на ищеца, поради което на ищеца се дължат единствено разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото исково производство. На ищеца следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
Така мотивиран, съдът Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***************" ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б против П. Н. Х. с ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „**************“, бл. 14, вх. Б, ет. 8, ап. 48 искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че П. Н. Х. дължи на
"***************" ЕАД следните суми: 143,40 лв. за главница за цена на доставена от
ищцовото дружество топлинна енергия до имот с аб. № *********** за период от
01.07.2021г. до 31.12.2021г. и 46,30 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
21.03.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 17236/2025 г. по описа на СРС, 113 състав, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Н. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „**************“, бл.
14, вх. Б, ет. 8, ап. 48 да заплати на ["***************" ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б сумата от 50 лв. -
разноски по настоящото исково производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „***************” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN ****************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3