гр. Пловдив,
16.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IX граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр,
дело № 1253 по описа за 2018 г,5 за да се произнесе, взе предвид
следното:
предявени субективно
съединени искове с правно основание чл. 499, ал. 1 ГПК /по отношение на първите
четирима ответници/ и чл. 74, ал, 1 3***/по отношение на последния ответник/
В
исковата молба се твърди, че по публична продан, извършена по изпълнително дело
№ ***. по описа на ***А,А., ***шцецът закупил следните недвижими имоти: 1.
самостоятелен обект в страда - жилище, апартамент с идентификатор № ***(за
краткост - апартамент **), находящ се в град П., улица Г.И., етаж **, намиращ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,0 едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м., ведно с прилежащите 2,06%
от общите части на сградата, изба № **с площ от 5,6 кв.м., както и 0,04 % идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същият етаж - ***; под обекта -
***.***,' над обекта - ***, за покупката на които било издадено постановление
за възлагане на недвижим имот от ***година на ******АА., и 2. самостоятелен обект в сграда -
ателие за творческа дейност с идентификатор № ***,***(за краткост -
"ателие **"), със застроена площ от 57,50 кв.м., находящо се в град IL, улица Г.И., етаж 6, намиращо се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, УПИ ***по действащия регулационен план на град
Пловдив, квартал Христо Ботев - юг, с идентификатор на сградата № ***.1, за
покупката на което било издадено постановление за възлагане на недвижим имот от
11.11.2011 година на ******А.А,, вписаносвх. per. ***година в Службата
по вписванията - град Пловдив.
С влязло
в сила на 16.07.2015г. решение по т.д. № 597/2011г. на Окръжен съд - Пловдив ищецът
бил осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на закупения на
публичната продан имот - апартамент Хе **- на ищеца по цитираното дело С. К. Д„
Поради спор относно собствеността на ателие № **шцецът бил принуден да предяви
срещу В. Л. Т. петиторен иск, По образуваното гражданско дело Хе 3177/2013г. по
описа на Районен съд - град Пловдив претенцията му била уважена, но с решение
Яз 1094 от 15.06.2015 година по въззивно гражданско дело Хе 2127/2014 г. по
описа на Окръжен съд - град Пловдив решението на първоинстанционния съд било
отменено и претенцията му - отхвърлена, като впоследствие не било допуснато
касационно обжалване на въззивното решение. Във влезлите в сила и цитирани
по-горе съдебни актове е прието, че собственици на спорните обекти са С. К. Д.
(за апартамент № **) и В. Л. Т. (за ателие Хе **), а не длъжникът по
изпълнителното дело „А.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди,
че по изпълнително дело Хе ***година на ****** А. А.,
|
|
Държавата, длъжник бил „А.“ ЕООД, ЕИК 11580784. С
протокол от 24.04.2013 година по ИД ***г. събраните от проданта на обектите
(процесиите и няколко други) суми в общ размер на 188 949, 03 лева били
разпределени на взискателите. Ищецът твърди, че във връзка с придобиването на
апартамент **бил заплатил следните суми: 16 909 лева - продажна цена, 304,35
лева - такса за постановление за възлагане, 422, 70 лева - местен данък за
придобиване на имота, като след претърпяната евикция тази сума му била
възстановена с акт за прихващане и възстановяване № ***година на Община
Пловдив; 17 лева -държавна такса за вписване на постановлението за възлагане
към Агенция по вписванията или суми в общ размер от 17 653,0 5 лева. Във връзка
с придобиването на ателие **бил заплатил следните суми: 11 303 лева - продажна
цена, 203, 44 лева - такса за постановление за възлагане, 282, 58 лева - местен
данък за придобиване на имота, която сума след претърпяната евикция му била
възстановена с акт за прихващане и възстановяване № ***година на Община Пловдив;
16 лева -държавна такса за вписване на постановлението за възлагане към Агенция
по вписванията, 240 лева -такса за въвод във владение или общ размер на сумата
за придобиването на посочения имот- 12 045, 02 лева
Ищецът твърди, че за защита
на правата му върху процесиите имоти бил направил разноски, както следва:
- във връзка с т.д. № ***г, на ПОС бил заплатил разноски в общ размер от
10 574, 09 лева, от които 1000 лева - адвокатски хонорар за първа съдебна
инстанция, 729 лева - държавна такса за обжалване на първоинстанционното
решение; 1000 лева - адвокатски хонорар за втората съдебна инстанция, 30 лева -
държавна такса за допускане на касационно обжалване на второинстанционното
решение; 729 лева - държавна такса за обжалване на второинстанционното решение;
1200 лева - адвокатски хонорар за касационната съдебна инстанция, 5 886, 09
лева - заплатените разноски и такси по изпълнително дело 6418 по описа на
***Д.М.за 2014 година, образувано от взискателя С. К. Д. въз основа на
изпълнителен лист по дело ***г. на ПОС.
- във връзка с гр.д. № 3177/2013 г. по описа на ПРС бил заплатил разноски
в общ размер от 6 994, 19 лева, от които 485, 10 лева - държавна такса за
образуване на делото, 24 лева - държавна такса за преписи, 700 лева -
адвокатски хонорар по делото пред Районния съд, 5 лева - държавна такса за
съдебно удостоверение, 5 лева - държавна такса за съдебно удостоверение 10 лева
- държавна такса за съдебно удостоверение, 150 лева - депозит за вещо лице, 30
лева - държавна такса за допускане на касационно обжалване на
второинстанционното решение, 5 585, 10 лева - заплатени разноски и такси,
включително и заплатен адвокатски хонорар и такси за образуване на изпълнително
дело, на ответника по дело 3177/2013 Г.В.Л.Г..
Ищецът твърди, че
изплатената за апартамент № **цена без ДДС била в размер на 14 090, 83 лева,
която представлявала 7,46% от общо събраната по изпълнително дело № ***г. сума
в размер на 188 949, 03 лева без ДДС., а изплатената за ателие № **цена без ДДС
в размер на 9419,17 лева представлявала 4,958 % от общо събраната по
изпълнителното дело сума. Общо събраната сума била разпределена на
взискателите, като с част от сумата били заплатени на ***А.и дължимите разноски
по изпълнителното производство. Ищецът посочва, че на основание чл. 499 ГПК
взискателите, получили суми въз основа влязлото в сила разпределение от 24.04.2013
година по същото изпълнително дело са длъжни да му върнат изплатените им суми,
ведно с лихвите и разноските за участието му в проданта. Освен това ищецът
твърди, че е претърпял вреди, виновно причинени от ***А.при изпълнение на
дейността му - провеждане на принудително изпълнение и публична продан върху
имоти, които не са принадлежали на длъжника по изпълнението, като не било
спазено изискването на чл. 483 от ГПК. Вредите се изразявали в заплатените от
ищеца разноски. По изложените съображения ищецът моли да бъдат осъдени
ответниците да му заплатят следните суми:
-
„СТ-Строй“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 8 898, 93 лева,
представляваща: 4 294, 72 лева - главница във връзка с апартамент **, ведно с 1
103, 32 - №
обезщетение за забавено плащане
на тази главница, и 2 869, 86 лева - главница във връзка с ателие **, ведно с
631, 03 - обезщетение за забавено плащане на тази главница.
- „Хидробетон“ ООД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 6 183,04 лева,
представляваща: 2 984 лева - главница във връзка с апартамент **, ведно с 766,
59 лева - обезщетение за забавено плащане на тази главница, и 1 994 лева -
главница във връзка с ателие **, ведно с 438, 45 лева - обезщетение за забавено
плащане на тази главница,
- Л.Р.И., ЕГН ********** да Му заплати сумата от 4 6**,68
лева, представляваща: 2 238,00 лева - главница във връзка с апартамент **,
ведно с 574, 95 лева - обезщетение за забавено плащане на тази главница, и 1
495 лева - главница във връзка с ателие **, ведно с 328, 73 лева - обезщетение
за забавено плащане на тази главница.
- С.Р.И., ЕГН ********** да му заплати сумата от 4 6**, 68 лева,
представляваща: 2 238 лева - главница във връзка с апартамент **, ведно с 574,
95 лева - обезщетение за забавено плащане на тази главница, и 1 495 лева -
главница във връзка е ателие **, ведно с 328, 73 лева
- обезщетение за забавено плащане на тази главница.
- ***А.С.А.да му заплати сумата от 27 596, 60 лева, представляваща: 2
340, 87 лева
- главница във връзка с апартамент **, ведно с 601, **лева - обезщетение за
забавено плащане на тази главница, 1 564, 24 лева - главница във връзка с
ателие **, ведно с 343, 95 лева - обезщетение за забавено плащане на тази
главница, 304, 35 лева - такса по изп.д. № ***г. във връзка с апартамент **,
ведно с 78, 19 лева - обезщетение за забавено плащане на тази главница, 203, 44
лева - такса по изп.д. № ***г. във връзка е ателие **, ведно с 44, 73 лева -
обезщетение за забавено плащане на тази главница, 240 лева - такса по изп.д. №
***г. за въвод във владение, ведно е 52, 77 дева - обезщетение за забавено
плащане на тази главница, 10 574, 09 лева - извършени разноски във връзка с
дело 597, ведно е 2 716, 50 лева - обезщетение за забавено плащане на тази
главница, 6 994,19 лева - извършени разноски във връзка с дело 3177, ведно е 1
5**, 91 лева - обезщетение за забавено плащане на тази главница.
В
законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът „СТ- Строй“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че ищецът е бил недобросъвестен, тъй като му е било
известно наличието на претенция относно правото на собственост върху купувания
от него недвижим имот. Възразява против твърденията на ищеца, че извършената
публична продан е недействителна. Въвежда възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията за лихва, доколкото вземането се погасявало е 3 годишна
давност, която била изтекла преди предявяване на иска. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Постъпил
е отговор на исковата молба от „Хидробетон“ ООД, с който ответника признава
предявения иск за главница в размер на 1 994 лева, представляваща главница във
връзка с разпределени суми от продажбата на ателие № **, Оспорва останалите
искове като неоснователни. Твърди, че постановеното решение за евикция на
апартамент **не му било противопоставимо. Въвежда възражение за нищожност на
Нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж върху недвижим имот от
***г., от който С. К. Д. черпи своите права на собственост върху апартамент №
**. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва като неоснователен. Твърди, че
ищецът не бил отправял покани за плащане на претендираните главници преди
завеждането на исковете.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Л.И., чрез назначения му
особен представител адв. И.С., с който взема становище за неоснователност на
предявените искове. Посочва се, че ответникът не е бил привлечен по двете дела,
по които ищецът твърди да е претърпял евикция, поради което тези решения не
обвързвали ответника със СПН. Освен това въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на процесиите вземания.
Постъпил е отговор от ответника
С.И., чрез назначения му особен представител адв. С.И., с който се взема
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът
з
възразява, че не е бил
привлечен като страна в двете съдебни производства, въз основа на които ищецът
е бил евициран, поради което постановените решения не са му противопоставими.
Твърди се, че ответникът не бил получавал никакви суми от ***А.А.. Възразява по
отношение на претендираната мораторна лихва, като счита, че искът е погасен с
изтичането на тригодишен давностен срок. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът ***А,С.А,не е депозирал отговор на исковата
молба.
Третото
лице - помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на страната на ответника
„Хндробетон“ ООД, е депозирало становище след конституирането му по делото с определение,
постановено в открито съдебно заседание на 17.09.2019 г. Счита предявените
искове за неоснователни. Твърди, че от събраните в производството по делото
доказателства не се установяват кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал, 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд - Пловдив е сезиран с
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл, 499, ал. 1 ГПК и
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, предявен по отношение на ответника
От
постановление за възлагане на недвижим имот от ***г. по изпълнително дело №
**по описа за 2009 г. на ***А.А., per. № **, район на действие
Окръжен съд - Пловдив, се установява, че на П.Д.Г. е възложен следният недвижим
имот, а именно: самостоятелен обект в страда - жилище, апартамент с
идентификатор № ***.1.**, находящ се в град П., ул. „Г.И.“ № ***, етаж **,
намиращ се в сграда № 13 разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м., ведно с прилежащите 2,06%
от общите части на сградата, изба № **с площ от 5,6 кв.м., както и 0,04 %
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на
същият етаж - ***; под обекта -***.***; Над обекта - ***. Имотът е
възложен за сумата от 16 909 лв. Постановлението е влязло в сила на
18.11.2011 г., видно от отбелязването върху последното, като е вписано в Служба по
вписвания - гр. Пловдив с вх. № ***г.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 11.11.2011 г. по изпълнително
дело № **по описа за 2009 г. на ***А.А., per. № **, район на
действие Окръжен съд - Пловдив, в полза на П.Д.Г. е възложен следният недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда - ателие за творческа дейност с идентификатор № ***.!.**, със застроена
площ от 57,50 кв.м., находящо се в град П., ул. „Г.И.“ № **, етаж **, намиращо
се в сграда № \9 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ***по действащия
регулационен план на град Пловдив, квартал Христа Ботев - юг, с идентификатор
на сградата № ***.1. Имотът е възложен за сумата от 11 303 лв. Постановлението
е влязло в сила на 23.11.2011 г., видно от отбелязването върху последното, като
е вписано в Служба по вписвания - гр. Пловдив с вх. № ***По делото са
представени платежни документи, установяващи заплащане на процесиите суми по
сметка на частния съдебен изпълнител, което обстоятелство не е спорно между
страните.
Приложен
е Акт за прихващане или възстановяване № ***г., издаден от Община Пловдив, от
който се установява, че след извършена проверка е установено, че внесеният от
страна на ищеца данък за придобиване на имущества по възмезден начин за сумата
от 422, 70 лв. и сумата от 282, 58 лв. е надвнесен данък, поради което е
възстановена сумата от 705, 28 лв,
С
разпределение по реда на чл. 460 ГПК е разпределена постъпилата по
изпълнителното дело сума, внесена от купувача по проведени публични продани на
недвижими имоти, в това число и на процесиите.
ш
Приложено
е удостоверение, издадено от частния съдебен изпълнител, в което е посочено, че
след проведени публични продани на недвижимите имоти, собственост на длъжника „А.“
ЕООД и след приспадане на дължимия данък добавена стойност, общата сума,
получена от продажбата от 188 979, 03 лв., е разпределена както следва: сумата
от 31 **9, 03 лв. с ДДС - такси към съдебния изпълнител, 57 570 лв, - разноски
за геодезист и адвокатски хонорар, сумата от 40 000 лв. - адвокатски хонорар по
изп.д. № 721/2010 г., присъединено към изп.д. № ***г., сумата от 30 000 лв. -
адвокатски хонорар по изп.д, № 338/2012 г,, присъединено към изп.д. № ***г. и
сумата от 30 000 лв. - адвокатски хонорар по изп.д. № ***г., присъединено към
изп.д. № ***г.
Във
връзка с изготвеното разпределение са представени платежни документи, а именно
платежно нареждане от 28.05.2013 г,, по силата на което в полза на С.И, е
преведена сумата от 30 000 лв. с основание изплащане по изп.д. № ***г.;
платежно нареждане от 20.06.2013 г., по силата на което в полза на адв, А. е
преведена сумата от 40 000 лв. с основание изплащане по изп.д. № ***г,;
платежно нареждане от 28.05.2013 г,, по силата на което в полза на Л.И. е преведена
сумата от 30 000 лв. с основание изплащане по изп.д. № 338/2012 г,; платежно
нареждане от 28.05.2013 г., по силата на което в полза на АК „Д и ***“ е
преведена сумата от 39 570 лв. с основание изплащане по изп.д. № ***г. и
платежно нареждане от 27.06.2013 г., по силата на което в полза на Й.Ч.в е
преведена сумата от 18 000 лв. с основание изплащане по изп.д. № ***г.
Установява
се, че с платежно нареждане от 11.02.2016 г. ищецът е заплатил в полза на
***Д.М.по изп.д. № ***г. сумата от 5 886, 09 лв. - разноски по гр.д, № ***г., а
с платежно нареждане от 10.03.2016 г. е изплатил сумата от 5 585, 10 лв. -
разноски по гр.д. № 3177/2013 г.
От
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот №
*****, дело № ***от ***г. при нотариус Т.Д.се установява, че „А.” ЕООД е продал
на С. К. Д. правото на строеж върху следния недвижим имот, находящ се в
предвидената за изграждане сграда с жилищно и обществено застрояване, на адрес:
гр. П., ул. „Г.И.” № ***, а именно: апартамент № **, находящ се на шести етаж с
площ от 77 кв.м., при отлагателно условие - изплащане на паричните задължения
по договор за строителство, сключен между страните от 26.01.2007 г., което се
удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписите, издадена от
дружеството - продавач.
От декларация с нотариална
заверка на подписа на управителя на „А.” ЕООД от
19.04.2011 г. се установява, че отлагателното условие, при което е сключен
договорът за покупко-продажба на право на строеж на процесното ателие е
настъпило. Декларацията е вписана в Служба по вписванията - Пловдив под акт
***г. В декларацията е посочено, че купувачът С. К. Д. е станал собственик на
имота.
По
делото е приложено гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. По делото е
постановено Решение № 429/13.09.2013 г., с което по иск с правно основание чл.
108 ЗС, предявен от С. К. Д., ищецът П.Д.Г. е осъден да отстъпи собствеността и
предаде владението на С. К. Д. по отношение на самостоятелен обект в страда -
жилище, апартамент с идентификатор № ***..**, находящ се в град П., ул.
„Г.И.“ № ***, етаж **, намиращ се в сграда № **, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м., ведно с
прилежащите 2,06% от общите части на сградата, изба № **с площ от 5,6 кв.м.,
както и 0,04 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същият етаж - ***; под обекта -***.***; над обекта -
***. Решението, в посочената му част е потвърдено с Решение № **0/18.06.2014 г.
по търг.д, Хе 1445/2013 г, по описа на Окръжен съд — Пловдив, което е оставено
в сила с постановяване на Решение № **/16.07.2015 г. по гр.д. № ***г. на
Върховния касационен съд, ГК, II г.о. Решението е влязло в законна сила на 16.07.2015 г. с постановяване на
окончателното решение по касационното дело.
По
делото е приложено и гр.д. № 3177/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С
Решение от 22.05.2014 г. е уважен предявеният от П.Д.Г. против В. Л. Т.
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
ищецът е признат за собственик на следния недвижим имот: ателие за творческа
дейност с идентификатор № ***.,**, със застроена площ от 57,50 кв.м., находящо
се в град П., ул. „Г.И.“ Х° ***, етаж **, намиращо се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ***по действащия регулационен план на
град Пловдив, квартал Христа Ботев - юг, с идентификатор на сградата № ***..
Първоинстанционното решение е отменено, като предявеният от ищеца иск е
отхвърлен, с Решение Хе 1094/15.06.2015 г. по гр.д. № 2127/2014 г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване по реда на
чл. 288 ГПК с Определение Хй 431/26.11.2015 г. по гр.д. № 5153/2015 г. на Върховния касационен съд,
ГК, II г.о. Първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 26.11,2015 г. с постановяване на
окончателното определение по касационното дело.
По така
изисканото за послужване гражданско дело е приложен нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот ***, дело № *** от
***г. при нотариус Т.Д.се установява, че „А.” ЕООД е продал на В. Л. Т. правото
на строеж върху следния недвижим имот, находящ се в предвидената за изграждане
сграда с жилищно и обществено застрояване, на адрес: гр. П., ул. „Г.И.” № ***,
а именно: ателие Х° **, находящ се на шести етаж е площ от 57, 50 кв.м., при
отлагателно условие - изплащане на паричните задължения по договор за
строителство, сключен между страните от 29.06.2006 г., което се удостоверява е
декларация е нотариална заверка на подписите, издадена от дружеството -
продавач.
Приложена
е декларация е нотариална заверка на подписа на управителя на „А.” ЕООД от
***г. се установява, че отлагателното условие, при което е сключен договорът за
покупко- продажба на право на строеж на процесното ателие е настъпило. Декларацията
е вписана в Служба по вписванията - Пловдив под акт № ***от ***г. В
декларацията е посочено, че купувачът В. Л. Т. е станала собственик на имота.
Приложен
е Акт - Образец Хе 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. на сграда с
жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи в УПИ ***в което е
удостоверено, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в
съответствие е одобрените проекти. Следователно строежът на сградата, в която
са процесиите обекти, е завършен в своята конструктивна част на 27.05.2009 г.
От
изслушаната по делото и яеоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият нетен размер, след приспадане на дължимото ДДС, на всички
разпредели по изп.д. Хй ***г. суми при продажба на недвижимите имоти на длъжника „А.“ ЕООД, е
за сумата от 188 949, 03 лв. Установено е, че за покупката на апартамент Хй
**купувачът е заплатил сумата от 14 090, 83 лв. без ДДС, като е заплатена такса
за постановление за възлагане от 304, 35 лв., местен данък за придобиване на
имота от 422, 70 лв. и държавна такса за вписване на постановлението за
възлагане от 17 лв. Сумата заплатена за местен данък от 422, 70 лв., след
претърпяна евикция е възстановена с Акт за прихващане и възстановяване Хй ***от
***г. на Община Пловдив. Нетният размер на сумата, заплатена за придобиване на
ателие Хй
**е 9419, 17 лв., като е заплатена такса за постановление за възлагане от 203,
44 лв., местен данък за придобиване на имота от 282, 58 лв., държавна такса за
вписване на постановлението за възлагане от 16 лв. и такса за въвод във
владение от 240 лв. Сумата заплатена за местен данък от 282, 58 лв., след
претърпяна евикция е възстановена с Акт за прихващане и възстановяване № ***от
***г. на Община Пловдив. Установен е общият размер на заплатените от страна на
ищеца суми за разноски по гр.д. Ха 3177/2013 г. и образуваното във връзка с
него изпълнително производство - от 6 994, 19 лв. и общият размер на
заплатените от страна на ищеца суми за разноски по гр.д. Ха ***г. и
образуваното във връзка с него изпълнително производство - от 10 574, 09 лв. В
таблица № 3 от заключението са посочени сумите, които са получени от всеки един
от ответните страни по разпределението
|
|
от общо постъпилата по изпълнителното
дело. Установено е, че внесената от ищеца сума в размер на 14 090, 83 лв. за
апартамент № **се равнява на 7, 45748 % от общия размер на разпределената сума, а внесената сума в размер от 9
419, 17 лв. за ателие № **се равнява на 4, 98503 % от общия размер на
разпределената сума. Вещото лице е установило каква част от внесените от ищеца
суми по изпълнителното дело се разпределя за ответните страни, както следва: в
полза на ***А.С.А- сумата от 2 340, 08 лв. от продажба на апартамента № **и
сумата от 1 564, 25 лв, от продажбата на ателие № **лв„ за „СТ - Строй” ЕООД -
сумата от 4 293, 26 лв. от продажба на апартамента № **и сумата от 2 869, 89
лв. от продажбата на ателие № **лв., за „Хидробетон” ООД - сумата от 2 982, 99
лв. от продажба на апартамента № **и сумата от 1 994, 01 лв. от продажбата на
ателие № **лв., за Л.Р.И. - сумата от 2 2**, 24 лв. от продажба на апартамента
№ **и сумата от 1 495, 51 лв. от продажбата на ателие № **лв. и за С.Р.И. -
сумата от 2 2**, 24 лв. от продажба на апартамента № **и сумата от 1 495, 51
лв. от продажбата на ателие № **лв.
От
извършеното разпределение по изпълнителното дело е установен размерът на
паричната сума, отразена като изплатена на „СТ - Строй” ЕООД е 57 570 лв., като
тя е изплатена за разноски и адвокатски хонорар на дати, начин на плащане,
получатели на сумите и в размери, описани в Таблица № 3 от заключението.
Паричната сума е преведена директно за разноски адвокатски хонорар, сумата не е
изплатена по сметка на „СТ - Строй” ЕООД и съответно не е осчетоводена в
счетоводството на „СТ - Строй” ЕООД съгласно ЗДДС и Закона за счетоводството.
Експертизата
е установила, че дружеството „АТ ЕООД няма актуално действащо счетоводство,
като след справка в ТД на НАП - Пловдив се установява, че за периода от
01.03.2011 г. до 01.06.2011 г. в дневниците по ЗДДС и Справките - декларации за
продажба на двата имота, липсва отразяване в регистрите и фактуриране. При
осъществената справка е установено, че за данъчен период 01.12.2008 г. до
31.12.2008 г. има включени фактури, издадени към С. К. Д. и В.Л.Г., но за суми
под 1 000 лв., без ясно основание. Поради липса на актуално счетоводство вещото
лице е посочило, че не може да даде отговор на всички поставени въпроси.
По предявените искове с правно основание чл. 499, ал, 1ГПК, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 499, ал. 1 ГПК ако с влязло в сила решение бъде установено,
че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска
внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била
изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е
получил, И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето
участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане
на платените такси по прехвърлянето.
Съдът
намира, че предявените искове по реда на чл, 499, ал. 1 ГПК са допустими за
разглеждане в настоящото съдебно производство. Това е така, тъй като в случая
не следва да намери приложение редът установен в разпоредбата на чл. 499, ал. 2 ГПК за снабдяване с изпълнително основание за вземанията на купувача. За да
достигне до този правен извод съдът съобрази, че ответните страни по предявения
иск не са участвали в съдебните производства, в които е установено, че ищецът
не е собственик на процесиите недвижими имоти. Разпоредбата на чл. 499 ГПК
установява две хипотези, при които е установен ред за защита правата на съдебно
отстранения купувач по публичната продан на недвижим имот, който е бил предмет
на принудителното изпълнение, които хипотези представляват проявление на
принципа за забрана за неоснователно обогатяване. В първия случай по реда на
чл. 499, ал. 2 ГПК, когато в производството по иска за собственост, по който е
установено, че длъжникът не е бил собственик на имота, респективно и купувачът
от публичната продан не е придобил права, са били привлечени взискателите, в
полза на които са изплатени суми, е недопустимо воденето на ново исково спорно
производство между купувача и взискателите. В тази хипотеза по молба на
купувача, районният съдия издава изпълнителен лист за сумите, които са получени
в полза на лицата, взели участие в делото.
Този ред е облекчен,
дотолкова доколкото взискателите са могли да релевират всички свои възражения в
процеса, по който купувачът е бил евинциран. В другата хипотеза, каквато е и
настоящата - чл. 499, ал. 1 ГПК, взискателите не са били привлечени в делото,
поради което и срещу тях се предявява иск с посоченото правно основание. Пътят
на защита на ищците, купувачи от публичната продан е исков, не е приложим редът
на чл. 499, ал. 2 ГПК, именно защото ответниците не са взели участие в делото
по спора за собственост.
Последиците
на евикцията се изразяват в това, че отстраненият купувач има право да получи
внесената от него цена и ако тя е изплатена - има право да получи от лицата,
които са получили сумата, и съразмерната част на законната лихва от деня на
внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за
участие в публичната продан.
Разпоредбата
на чл. 499, ал. 1 ГПК има за цел да уреди материално правните отношения, които
възникват между купувача на имота по публичната продан от една страна и
длъжника и взискателите от друга страна в случаите, когато имотът не принадлежи
на длъжника, а на трето лице, С нея с оглед на конкретния случай се определя
кои са лицата, които са задължени да възстановят на купувача заплатената от
него при публичната продан сума лица, а също така и до какъв обем отговаря
всяко едно от тях. Възстановяването на заплатената от купувача по публичната
продан цена се налага поради това, че той не е придобил правото на собственост
върху имота, за който е заплатил сумата. Затова плащането на тази цена е лишено
от правно основание и не съществува възможност за задържането й било от
взискателите, които са получили част от нея, било от длъжника. Поради същата
причина в разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 3 от ГПК е предвидено, че
купувачът има и правото да иска от общината и държавата връщане на платените
такси по прехвърлянето. По своето естество тези такси, представляват цената на
извършените от държавата и общината административни услуги свързани с
прехвърлянето на правото на собственост. Затова те се дължат в случаите, когато
това право се прехвърля в действителност. В случаите, когато това не се
осъществи услугите не са породили действие и цената им се явява недължимо
платена. Настъпването на предвидените в хипотезата на чл. 499, ал. 1 от ГПК
предпоставки създават материално правно отношение между купувача по публичната
продан от една страна и общината и държавата от друга страна по повод на
връщането на платените от първия такси свързани е прехвърлянето на имота, което
следва да бъде реализирано по реда на чл. 46 от ЗДТ.
За да
може купувачът от публичната продан да иска връщане на даденото при съдебно
отстранение, следва с влязло в сила съдебно решение да бъде установено, че
длъжникът не е бил собственик на продадения имот. В случая, не е спорно между
страните, че с влязло в сила на 16.07.2015 г. решение по гр.д. № ***г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив е уважен предявеният от С. К. Д. против ищеца П.Д.Г.
иск с правно основание чл. 108 ЗС, като ищецът е осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението на С. К. Д. по отношение на самостоятелен
обект в страда - жилище, апартамент е идентификатор № ***.1.**., а с влязло в
сила на 26.11.2015 г. по гр.д. № 3177/2013 г, по описа на Районен съд - Пловдив
е отхвърлен предявеният от ищеца против В. Л. Т. положителен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик
на ателие за творческа дейност с идентификатор № ***.1.*».
Безспорно
между страните е и обстоятелството, че в тези производства ответните страни не
са взели участие като подпомагащи страни. Привлечен е единствено последният
ответник - ***А.С.А.по гр.д. № ***г., който не е депозирал отговор на исковата
молба и не релевирал възражения, подлежащи на разглеждане в производството.
Следователно,
след като първите четирима ответници не са взели участие в съдебните
производства, в настоящото производство съдът следва да разгледа възраженията,
които ответниците биха могли да направят, ако да бяха привлечени в процеса по
иска за собственост, което следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 499 ГПК.
|
|
Материалноправна
предпоставка за уважаването на иска по чл.499, алЛ ГПК е съдебното отстранение
на купувача от публичната продан и релевираните от ответниците възражения,
касаещи лошо воден процес, както и че длъжникът е бил собственик, следва да се
разгледат в настоящото производство. Т.е. на разглеждане подлежат тези
възражения, които взискателите биха могли да направят, ако да бяха привлечени в
делото по иска за собственост. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл, 191,
ал. 2 ЗЗД, съгласно която продавачът не отговаря за съдебно отстранение, ако не
е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Възможността на взискателите да докажат, че е имало достатъчно основание за
отхвърляне на иска, по който не са били привлечени, е именно в настоящото
производство. Следва да се отбележи, че по тези възражения съдът се произнася в
мотивите, за тях не се формира сила на пресъдено нещо, и те се разглеждат само
във връзка е предвидената в закона възможност взискателят да се екскулпира от
отговорността при съдебно отстранение.
Ищецът е
закупил по проведена по изп.д, № ***г, по описа на *** А. С. А. следните
недвижими имоти: апартамент с идентификатор № ***,1.**^ възложен с
постановление за възлагане влязло в сила на 18.11.2011 г. и вписано в Служба по
вписвания - гр. Пловдив с вх. № ***г., и ателие за творческа дейност с
идентификатор № ***.1.**, възложено с постановление за възлагане, влязло в сила
на 23.11.2011 г. и вписано в Служба по вписвания - гр, Пловдив с вх. №
***Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, купувачът придобива всички
права върху имота, които е имал длъжникът, поради което това придобивно
основание има деривативен характер.
Постановлението
за възлагане на имот при публичната продан е пряко изпълнително основание и се
ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на
всички. Това прави възможно осъществяване на въвода, освен срещу длъжника и
срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския
собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продажба чрез жалба
при условията на чл. 435, ал. 4 ГПК или чрез иск по чл. 440 ГПК. Третото лице
не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито
може да обжалва действията на съдебния изпълнител, пито да предяви владелчески
иск. Единствената защита, която законът предоставя на третото лице, е иск за
собственост, тъй като деривативен способ за придобиване на правото на собственост
върху недвижим имот , публичната продан може да прехвърли правото на
собственост върху недвижимия имот, само ако длъжникът е собственик. Ако е
влязло в сила решение ползващо се със сила на присъдено нещо спрямо купувача,
бъде установено, че друго лице е собственик на имота - предмет на публичната
продан, то тя е недействителна и настъпват последиците на евикцията. В този
смисъл е Решение № 41/05.03.2015 г. по гр. д. Ns 5464/2014 г., ГК} 1г. о. наВКС.
В случая
предпоставките, при които е възникнало оспореното право на собственост в полза
на длъжника по изпълнителното производство са едни и същи по отношение на двата
недвижими обекта, поради което съдът следва да даде общ отговор на възраженията
на ответните страни.
Ответниците
по иска възразяват, че длъжникът по изпълнението е бил собственик на имота към
момента на публичната продан, поради което намират, че не били налице
предпоставките за отхвърляне на иска за собственост, с изключение на ответника
„Хидробетон“ ООД, който признава иска за главница от 1 994 лв., получена след
продажба на ателие № **.
От
събраните в производството по делото доказателства се установява, че по силата
на нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот №
*****, дело № ***от ***г. при нотариус Т,Д.„А,” ЕООД - длъжникът по
изпълнителното дело, е продал на С. К. Д. правото на строеж върху следния
недвижим имот, находящ се в предвидената за изграждане сграда с жилищно и
обществено застрояване, на адрес: гр. П., ул, „Г,И.” № **, а именно: апартамент
№ **, находящ се на шести етаж с площ от 77 кв.м., при
отлагателно условие -
изплащане на паричните задължения по договор за строителство, сключен между
страните от 26.01.2007 г., сбъдването на което се установява с декларация с нотариална
заверка на подписа на управителя на „А.” ЕООД от 19.04.2011 г., вписана в
Служба по вписванията - Пловдив под акт ***г,
От
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот ***,
дело № *** от ***г. при нотариус Т.Д.се установява, че „А.” ЕООД е продал на В.
Л. Т. правото на строеж върху следния недвижим имот, находящ се в предвидената
за изграждане сграда с жилищно и обществено застрояване, на адрес: гр. П., ул.
„Г.ИЛ № ***, а именно: ателие № **, находящ се на шести етаж с площ от 57, 50
кв.м., при отлагателно условие - изплащане на паричните задължения по договор
за строителство, сключен между страните от 29.06.2006 г., сбъдването на което е
установено с декларация с нотариална заверка на подписа на управителя на „А.” ЕООД
от ***г., вписана в Служба по вписванията - Пловдив под акт № ****от…. г.
Съдът намира, че
договореността между страните - собственик и суперфициар на възможността
пораждането на вещно - транслативния ефект на придобивното основание чл. 63
ал.1 ЗС да премине в патримониума на лицето - приобретател /сулрефициара/ при
сбъдването на определено условие, имащо характера на отлагателно условие и
касаещо изпълнение на лрестация по друг договор - договора за изработка, не
променя момента, в който настъпват вещно-правните последици в патримониума на
сулрефициара, а именно с изграждането на
сградата в груб строеж. Съгласно константната
практика на Върховния касационен съд правото на собственост върху обекта,
предмет на правото на строеж възниква от момента на изграждане на сградата в
груб строеж. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълкЛ № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че смисълът на понятието "упражняване на
правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен
договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни
обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други
лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който
е издадено разрешението за строеж. В Решение
№ 46/12.03.2010 г. по гр.д. № 725/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. е възприето становището,
че единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на
степента на завършеност на сградата е меродавния момент, даващ и отговор на
въпроса доколко правото на строеж е реализирано в обекти, годен предмет на
прехвърлителна сделка, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. Този момент се свързва с
приемане на Акт - Образец № 14 по реда на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството.
От приложения по гр. д. №
***г. по описа на Окръжен съд - Пловдив Акт - Образец № 14 за приемане на
конструкцията от 27.05.2009 г. на сграда с жилищно и обществено застрояване и
подземни гаражи в УПИ ***, се установява, че строежът на сградата, в която са
процесиите обекти, е завършен в своята конструктивна част на 27.05.2009 г. От този момент правото
на строеж по процесиите договори за прехвърляне на правото на строеж се е
превърнало в право на собственост по отношение на самостоятелните обекти, като
С. К. Д. е станал собственик на апартамент № **, В. Л. Т. на ателие № **. По
така изложените съображения правото на собственост върху имота е напуснало
патримониума на длъжника „А.” ЕООД и не е следвало да бъде предмет на
принудително изпълнение по изпълнителното дело. Ирелевантно за случая е
вписването на декларацията, с която продавачът удостоверява настъпване на
отлагателното условие по договора за покупко-продажба, доколкото тя касае
облигационните отношения между страните по заплащането на цената и не е
предпоставка за придобиване на правото на собственост върху имота. В случая
след израждане на сградата в груб строеж, удостоверено с акт на органите на
общинската администрация - 27.05.2009 г. са вписани постановленията за
възлагане в полза на евинцираяия купувач - по отношение на апартамент № **на
23.11.2011 г. и по отношение на апартамент № **на 07.12.2011 г.
Следователно
купувачът по постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот
не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на
влизане в сила на възлагателното постановление. Ето защо и правата на трети
лица, придобити до този момент могат да се противопоставят на купувача само при
условие , че са могли да бъдат противопоставени на длъжника- собственик преди
вписването на възбраната в процеса на предприетото принудително изпълнението.
Ако длъжникът не е бил собственик на имота , то вещно-правният ефект на
постановлението за възлагане в рамките на принудителното изпълнение , не може
да бъде зачетен по принцип защото няма транслиране на вещно право. Ако
длъжникът не е собственик на недвижимия имот, респ. правото на собственост не е
част от неговия патримониум , то постановлението за възлагане, макар и годно
правно основание по см. на чл. 77 ЗС , няма вещно-транслативен ефект, поради
което и въпросът за момента на вписване на възбраната в процеса на
принудителното изпълнение и противопоставимостта на извършените разпореждания с
този имот в полза на трети лице се явява неотносим при спор за собственост
между купувача по публичната продан и действителния собственик.
Неоснователни
са възраженията на ответника „Хидробетон” ООД за нищожност на договора за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № *****, дело № ***от ***г. при нотариус Т.Д.от ***г. Не са
налице и наведените от ответника пороци - липса на съгласие, липса на
основание, невъзможен предмет, противоречие със закона, неговото заобикаляне
или накърняване на добрите нрави. Неотносимо е възражението досежно договора за
строителство от 26.01.2007 г., поради което последното не следва да се
разглежда.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника „СТ - Строй” ЕООД, че
ищецът е бил недобросъвестен, тъй като знаел за противопоставените им права на
собственост от трети лица, предвид оповестителното значение на вписването. Дали
купувачът е бил добросъвестен, т.е. дали е знаел за правата на трети лица върху
имота, е от значение за обема на отговорността на продавача, в случая
взискателя по делото, по аргумент от чл. 192 ГШС. Т.е. ако купувачът е знаел за
правата на третите лица, той може да иска от продавача само връщането на
цената, не и плодовете от вещта. От това следва, че взискателят не може пълно
да се освободи от отговорността си при евикция, а само от заплащане на
плодовете от вещта. По въпроса за това какво означава купувачът да е „знаел” за
правата на трети лица и длъжен ли е да извърши всяка възможна проверка, за да
се убеди, че продавачът е собственик, е постановено Решение № 101/16.07.2018 г.
по гр.д, № 4672/2017 г. на ВКС, ПЕС, III г.о„ в което се приема, че когато
продаденият имот е собственост на трето лице, законът не ограничава
отговорността на продавача само до иска за връщане на платената цена, само
поради това, че преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка
възможна проверка, за да се убеди в правата на продавача. Предвиденото в чл.
192, ал. 1, изр. пъров ЗЗД изисква при сключването на договора купувачът да е
знаел, че имотът е собственост на трето лице, което знание не се презюмира. То
не произтича, нито бива отречено само поради вписаните в нотариалните регистри
обстоятелства за имота към момента на сключения договор. В решението се приема
още, че законът допуска това знание продавачът да докаже чрез косвени
доказателства, но те следва да са в такава връзка, та да направят сигурен
извода, че при сключването на договора, купувачът е знаел за правото на
собственост на третото лице.
На още
по-силно основание не би могло да се презюмира знанието на купувача от
публичната продан, като се има предвид и характера на осъществяване на
придобивното основание - крайният етап на един от способите за принудително
удовлетворяване на притезанията - продажба на възбранен недвижим имот по
изпълнителното дело. Задължение на съдебния изпълнител по чл. 483 ГПК и то на
един предхождащ продажбата етап - описа на недвижимия имот, е да се увери, че
имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната.
Частният съдебен изпълнител не е изпълнил вмененото му по закон
задължение, което от своя страна не следва да рефлектира
по негативен начин върху правата на купувачите по проданта. Не се устави по делото,
ищецът да е знаел за наличието на права на трети лица по отношение на
закупените на публична продан недвижими имоти, към момента на придобиването им
с постановление за възлагане.
По така изложените
съображения, съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 499, ал. 1 ГПК,
обуславящи възникване на правото на купувача от публичната продан да иска
внесената от него цена от всеки от взискателите в размера на получената от тях
сума.
Правото
на купувача не се е погасило по давност с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност, която започва да тече от датата на влизане в сила на
съдебните решения, с които е установено, че процесиите имоти не са собственост
на купувача по публичната продан, както следва - от 16.07.2015 г. по отношение
на претенцията във връзка с апартамент № **и от 26.11.2015 г, по отношение на
претенцията във връзка с ателие № **.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява каква част от внесените от ищеца суми по изпълнителното дело се
разпределя за ответните страни, а именно - в полза на ***А.С.А.~ сумата от 2
340, 08 лв. от продажба на апартамента № **и сумата от 1 564, 25 лв. от
продажбата на ателие № **лв., за „СТ - Строй” ЕООД - сумата от 4 293, 26 лв. от
продажба на апартамента № **и сумата от 2 869, 89 лв. от продажбата на ателие №
**лв., за „Хидробетон” ООД —сумата от 2 982, 99 лв. от продажба на апартамента
№ **и сумата от 1 994, 01 лв. от продажбата на ателие № **лв., за Л.Р.И. -
сумата от 2 2**, 24 лв. от продажба на апартамента № **и сумата от 1 495, 51
лв. от продажбата на ателие N° **лв. и за С.Р.И. - сумата от
2 2**, 24 лв. от продажба на апартамента № **и сумата от 1 495, 51 лв. от
продажбата на ателие № **лв.
Съдът
цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно
изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради
което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
Вещото
лице е установило, че припадащата се сума в полза на „СТ - Строй” ЕООД е
преведена директно за разноски и адвокатски хонорар и респективно не е заведена
в счетоводството на дружество. Посоченото обстоятелства не води до
освобождаване на ответника от отговорност за връщане на полученото при съдебно
отстранение. Макар сумата да не е постъпила в патримониума на дружеството -
ответник, същата е послужила за погасяване на неговите задължения за разноски и
за адвокатски хонорар, които не са били предплатени, а са били погасени с
разпределената по делото сума, Затова, ответникът „СТ - Строй” ЕООД е задължен
да върне на купувача сумата, която е разпределена в негова полза съгласно
разпределението на частния съдебен изпълнител.
Следователно
предявените искове по чл. 499, ал, 1 ГПК следва да бъдат уважение в размерите,
определени от съдебно-счетоводната експертиза, а именно до установените от
вещото лице размери по отношение на претенцията, свързана с апартамент № **и в
пълния им предявен размер, с оглед принципа на диспозитивното начало и
установения от вещото лице по висок дължим размер по отношение на претенцията
във връзка с ателие № **.
По така
изложените съображения и досежно имот, представляващ апартамент № **, по
отношение на ответника „СТ-Строй” ЕООД искът следва да се уважи за сумата от 4
293, 26 лв., като до пълния предявен размер от 4 294, 26 лв. искът следва да
бъде отхвърлен; по отношение на отвешика „Хидробетон” ООД искът следва да се
уважи за сумата от 2 982, 99 лв., като до пълния предявен размер от 2 984 лв,
искът следва да бъде отхвърлен; по отношение на ответника Л.Р.И, искът следва
да се уважи за сумата от 2 2**, 24 лв., като до пълния предявен размер от 2 238
лв. искът следва да бъде отхвърлен; по отношение на ответника С.Р.И. - искът
следва да се уважи за сумата от 2 2**, 24 лв., като до пълния предявен размер
от 2 238 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид установеното и досежно имот,
представляващ ателие № **, по отношение на ответника „СТ-Строй” ЕООД искът
следва да се уважи в пълния му предявен размер от 2 869, 86 лв.; по отношение
на ответника „Хидробетон” ООД искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер от 1 994
лв.; по отношение на ответника Л.Р.И. искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер от 1 495 лв.; по отношение на ответника С.Р.И. - искът следва
да се уважи в пълния му предявен размер от 1 495 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. второ ГПК купувачът има право на лихвите и
разноските за своето участие в проданта. Моментът, от който може да се
претендира заплащането на законната лихва е моментът на внасяне на сумата по
сметка на частния съдебен изпълнител, в който смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение Ns 207/19.10.2015 г. по гр.д. Ns 1543/2017
г. на ВКС, ГК} Ш г,о. В случая вещото
лице е установило, че сумата за закупуване на апартамент № **е преведена по сметка на съдебния
изпълнител на ***г., а за ателие № **— на 10.11.2011 г. Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за забава от датата на влизане в сила на съдебните
решения, като считано от датата на депозиране на исковата молба до началната
дата на всеки един от началните моменти на обезщетенията за забава, не е
изтекъл период от три години, в който смисъл съдът намира за неоснователно
поддържаното от ответните страни възражение за погасяване на задължението за
заплащане на обезщетение за забава по давност. По така изложените съображения
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по своето основание.
По
отношение на размера на претендиралото обезщетение за забава, съдът определи
служебно последното по отношение на всяка една от присъдените главници във
връзка с продажбата на апартамент № **, чрез посредством интернет калкулатор - \vww.
calculator.h g. Обезщетението за забава във връзка със
закупуването на ателие № **следва да се уважи до установените от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза размери.
Следователно
във връзка е апартамент № **, по отношение на ответника „СТ-Строй” ЕООД искът
следва да се уважи за сумата от 1 102, 56 лв. - обезщетение за забава върху главницата
от 4 293, 26 лв. за периода от 16.07.2015 г, до 24.01.2018 г,, като до пълния
предявен размер от 1 103, 32 лв. искът следва да бъде отхвърлен; по отношение
на ответника „Хидробетон” ООД искът следва да се уважи за сумата от 766, 06 лв.
- обезщетение за забава върху главницата от 2 982, 99 лв. за периода от
16.07.2015 г. до 24.01.2018 г., като до пълния предявен размер от 766, 59 лв.
искът следва да бъде отхвърлен; по отношение на ответника Л.Р.И. искът следва
да се уважи за сумата от 574, 55 лв. - обезщетение за забава върху главницата
от 2 2**, 24 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 24.01.2018 г., като до пълния
предявен размер от 574, 95 лв. искът следва да бъде отхвърлен; по отношение на
ответника С.Р.И. искът следва да се уважи за сумата от 574, 55 лв, -
обезщетение за забава върху главницата от 2 2**, 24 лв, за периода от
16,07.2015 г. до 24.01.2018 г., като до пълния предявен размер от 574, 95 лв,
искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на сумите, дължими във връзка с проданта на ателие № **, по отношение
на ответника „СТ-Строй” ЕООД, искът следва да се уважи за сумата от 629, 98 лв.
- обезщетение за забава върху главницата от 2 869, 86 лв. за периода от
26.11.2015 г. до 24.01.2018 г„ като до пълния предявен размер от 631, 03 лв.
искът следва да бъде отхвърлен; по отношение на ответника „Хидробетон” ООД
искът следва да се уважи за сумата от 4**, 71 лв. — обезщетение за забава върху
главницата от 1 994 лв. за периода от 26.11.2015 г, до 24.01.2018 г., като до
пълния предявен размер от 438, 45 лв. искът следва да бъде отхвърлен; по
отношение на ответника Л.Р.И. искът следва да се уважи за сумата от 328, 17 лв.
- обезщетение за забава върху главницата от 1 495 лв. за периода от 26.11.2015
г, до 24.01.2018 г„ като до пълния предявен размер от 328, 73 лв. искът следва
да бъде отхвърлен; по отношение на ответника С.Р.И. искът следва да се уважи за
сумата от 328, 17 лв. — обезщетение за забава върху главницата от 1 495 лв. за
периода от 26.11.2015 г. до 24,01,2018 г., като до пълния предявен размер от
328, 73 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По предявения против ***А.С.Амск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ,
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, an. 1 3***частните съдебни изпълнители дължат
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По предявения иск съдът преценява вредата, противоправността на
действията или бездействията на ответника и причинната връзка между тях. При
иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 3 * * * отговорността ще е налице
когато има неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, настъпила
вреда, причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и
причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.
Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото
вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
При упражняване на правомощията си по осъществяване на действия по принудително
изпълнение частният съдебен изпълнител прилага процесуалните норми, като
отклонението от тях се квалифицира като процесуална незаконосъобразност.
Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител. Съгласно установената съдебна практика -
така Решение Ns 264/08.04.2010 г. по гр. д. Ns 474/2009 г., IVг.о.; Решение Ns 139/31.05.2011 г. по гр, д. Ns 1445/2009 г., ТУ г.о. и Решение Ns 184/21.09.2011 г. по гр. д. Ns 1124/2010 г. на IIIг.о.} частните
съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряката вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
По
делото е безспорно установено, че ищецът П.Д.Г. е участвал в качеството си на
купувач по проведените публични продани по изп.д. № ***г. на ***А.А., per. № **, район на действие Окръжен съд - Пловдив, като с постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.11.2011 г. му възложен следният недвижим имот,
а именно: самостоятелен обект в страда - жилище, апартамент с идентификатор №
***.1.**, находящ се в град П., ул. „Г.И.“ № ***, етаж **, намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с едно ниво на обекта и с
площ от 77,00 кв.м,, ведно е прилежащите 2,06% от общите части на сградата,
изба № **с площ от 5,6 кв.м., както и 0,04 % идеални части от общите части на сградата, и постановление за
възлагане на недвижим имот от 11.11.2011 г. му е самостоятелен обект в сграда -
ателие за творческа дейност с идентификатор № ***.1.**, със застроена площ от
57,50 кв.м., находящо се в град П., ул. „Г.И .“ № ***, етаж **, намиращо се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ***по
действащия регулационен план на град Пловдив, квартал Христа Ботев - юг, с
идентификатор на сградата № ***.1.
Установява
се също, че ищецът е бил съдебно отстранен от двата недвижими имота, тъй като е
установено, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на
недвижимите имоти към момента на осъществяване на публичната продан, поради
купувачът не е придобил правото на собственост по силата на деривативното
правно основание - постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на
недвижимите имоти.
С влязло
в сила на 16.07.2015 г, Решение № 429/13.09.2013 г. по гр.д. № ***г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив, на основание чл. 108 ЗС ищецът П.Д.Г. е осъден да
отстъпи собствеността и предаде владението на С. К. Д. по отношение на
самостоятелен обект в страда - жилище, апартамент с идентификатор № ***..**,
находящ се в град П., ул. „Г.И.“ № **, етаж **, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
С влязло
в сила на 26.11.2015 г. Решение от 22.05.2014 г. по гр.д. № 3177/2013 г. по
описа на Районен съд - Пловдив е отхвърлен предявеният от П.Д.Г. против В. Л,
Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
установяване, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ателие за
творческа дейност с
идентификатор № ***,.**, със застроена площ от 57,50 кв.м., находягцо
се в град П., ул, „Г.И.“ № ***, етаж **, намиращо се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор
iftifi tjt
В така
постановените решения е прието, че собствеността по отношение на процесиите
имоти е прехвърлена по силата на учредено право на строеж от „А “ ЕООД в полза
на суперфициарите на 26.05,2009 г., в който смисъл са разясненията на съда в
гореизложената част на постановения съдебен акт, поради което момента на изготвяне
на постановленията за възлагане, С. К. Д. и В.К.Г. са станали собственици на
процесиите имоти на основание валидно закупено от „А.” ЕООД право на строеж,
което е и реализирано, респективно „АД ЕООД - длъжникът по изпълнителното дело,
не е бил собственик на имота.
След
като купувачът не е могъл да стане собственик на недвижимата вещ или на част от
нея, но е заплатил цената и на публична продан, той е претърпял имуществена
вреда в размер на платената цена. Тази вреда е причинена от небрежността на
частния съдебен изпълнител, който не е извършил надлежна проверка на
собствеността, както повелява чл. 483 ГПК. Поради което в полза на увреденият
купувач е възникнало правото по чл, 74, ал. 1 от 3***за обезщетение за
причинените му вреди срещу частния съдебен изпълнител.
По така
изложените съображение съдът намира, че частния съдебен изпълнител е нарушил
разпоредбата на чл. 483 от ГПК, проявявайки професионална небрежност при
изследване на собствеността върху двата недвижими имота, продадени на ищеца. От
това негово противоправно поведение са произтекли имуществени вреди за купувача
на публична продан, който е заплатил цената на недвижимите имоти, от която
цена, съобразно дяла на разпределените средства от осребряване на имуществото
на длъжника, в полза ***А.С.А.се припада сумата от 2 340, 08 лв. от продажба на
апартамента № **и сумата от 1 564, 25 лв. от продажбата на ателие № **лв,
Доколкото изпълнението върху тези недвижими имоти е било незаконосъобразно,
така разпределената сума в полза на съдебния изпълнител представлява вреда за
купувача и подлежи на връщане. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, постановена с Решение №
224/18.10.2017 г. по гр. д. № 4402/2016 г., ГК, IVг. о. на ВКС.
Предвид
така изложените съображения иска за присъждане на разпределените суми в полза
на съдебния изпълнител във връзка с апартамент № **е основателен за сумата от 2
340, 08 лв. и следва да се отхвърли до пълния му предявен размер от 2 340, 87
лева, а във връзка с ателие № **предявеният иск е основателен за пълния му
предявен размер от 1 564, 24 лв. с оглед принципа на диспозитивното начало.
Съдът
намира, че пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразните действия по
осъществяване на публичната продан на процесиите недвижими имоти, представляват
и разноските сторени по проданта по изп.д. № ***г. От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка
с апартамент № **купувачът е заплатил такса за постановление за възлагане от
304, 35 лв., а във връзка с ателие № 16 - такса за постановление за възлагане
от 203, 44 лв. и такса за въвод във владение от 240 лв., които суми следва да
бъдат присъдени на купувача, поради което предявените искове досежно така
претендираните вземания са основателни в пълния им предявен размер.
Купувачът
има право и на разноските, сторени в съдебните производства, в които е бил
съдебно отстранен от имотите, възложени му по изпълнителното дело. Тези
разноски са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
съдебния изпълнител, който не е положил дължимата грижа за осъществяване на
проверка досежно правото на собственост по отношение на имотите, изнесени на
публична продан, тъй като вследствие на осъществената продан не бяха възложени
на купувача имоти, които не са били собственост на длъжника, последният не би
сторил разноски в производствата, в които е бил съдебно отстранен. Това следва
и от разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, която предписва, че ако купувачът бъде
съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете,
които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. В
случая следва да се
ангажира отговорността на съдебния изпълнител на основание чл. 74 ЗЧСИ, тъй
като причина за съдебното отстраняване на ищеца - купувач е участието му в
публичната продан, проведена от частния съдебен изпълнител.
Допуснатата
в производството по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че в
производството по гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, както и в
образуваното във връзка с него изп.д. № ***г. на ***Д.М., ищецът е заплатил
разноски в общ размер от 10 574, 09 лв., от които 1 000 лв.- адвокатски хонорар
в първоннстанционното производство, 729 лв.- държавна такса за въззивно
обжалване, 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
759 лв. - държавна такса за касационно обжалване, 1 200 лв. - адвокатско
възнаграждение в касационното производство и 5 886, 09 лв. - разноски и такси в
образуваното от С.Д.изпълнителното производство.
В
производството по гр.д. № 3177/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив и в
образуваното във връзка с него изпълнително дело ищецът е заплатил разноски от
6 994, 19 лв., от които 485, 10 лв. - държавна такса в първоннстанционното
производство, 24 лв. - такса преписи, 700 лв. - адвокатско възнаграждение в
първоннстанционното производство, 20 лв. - такси за съдебно удостоверение, 150 лв. - депозит за вещо лице, 30 лв. -
такса за допускане до касационно обжалване и 5585, 10 лв. - такси и разноски в
образуваното от В. Г. изпълнително производство.
Следователно
в тази част предявените искове против съдебния изпълнител следва да бъдат
уважен изцяло.
Тъй като
частният съдебен изпълнител не е изпълнил точно задължението си в темпорално
отношение за заплащане на обезщетение за претърпените вреди от
незаконосъобразно проведеното изпълнително производство, последният е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забава върху всяка една от установените
главници от датата на влизане в сила на съдебните решения, по силата на които
последният е съдебно отстранен от закупените на публичната продан недвижими
имоти. По отношение на сторените разноски и изплатени суми във връзка с
апартамент № * * следва да бъде присъдено обезщетение за забава считано от
26.07.2015 г., а по отношение на ателие № **, считано от 26.11.2015 г.
Предвид
така изложените съображения и установените дължими суми на основание чл. 74,
ал. 1 3***следва да се присъди обезщетение за забава върху главницата от 2 340,
08 лв. за периода от 16.07,2015 г. до 24.01.2018 г. в размер на сумата от 600,
94 лв., определено служебно посредством интернет калкулатор - www.calcutator.bg. като
за разликата до пълния му предявен размер от 601, **лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение
на останалите установени дължими суми обезщетение за забава следва да се
присъди до установените от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
размери или както следва: за сумата от 343, **лв. - обезщетение за забава върху
главницата от 1 564, 24 лв. за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г., като
до пълния предявен размер от 343, 95 лв. искът следва да бъде отхвърлен; за
сумата от 78, 08 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 304, 35 лв. за
периода от 16.07.2015 г. до 24.01.2018 г., като до пълния предявен размер от
78, 19 лв. искът следва да бъде отхвърлен; за сумата от 44, 66 лв. —
обезщетение за забава върху главницата от 203, 44 лв. за периода от 26.11.2015
г. до 24.01.2018 г., като до пълния предявен размер от 44, 73 лв. искът следва
да бъде отхвърлен; за сумата от 52, 68 лв. - обезщетение за забава върху
главницата от 240 лв. за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г„ като до
пълния предявен размер от 52, 77 лв. искът следва да бъде отхвърлен; за сумата
от 2 712, 61 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 10 574, 09 лв. за
периода от 16.07.2015 г. до 24.01.2018 г., като до пълния предявен размер от 2
716, 50 лв. искът следва да бъде отхвърлен и за сумата от 1 535, 33 лв. -
обезщетение за забава върху главницата от 6 994, 19 лв. за периода от
26.11.2015 г. до 24.01.2018 г., като до пълния предявен размер от 1 5**, 91 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
C оглед
изхода на правния спор в полза на ищец и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски.
Доколкото
е налице обективно и субективно съединяване на искове, съдът следва да съобрази
какви разноски са сторени по отношение на всеки един от ответниците, за да
бъдат задължени коректно. Ищецът е сторил следните разноски - сумата от 2 079
лв. за заплатена държавна такса, сумата от 2 500 лв, за адвокатско
възнаграждение и сумата от 150 лв. - депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
От така
посочените разноски сумите за адвокатско възнаграждение и за депозит за вещо
лице следва да се разпределят между всички ответниците, доколкото ищците са се
защитавали срещу всеки от тях, а и назначената по делото експертиза касае
сумите, дължимите от всеки от ответниците. Ответните страни С.И. и Л.И. следва
да бъдат задължени за заплатения от ищеца депозит за особен представител в
размер от по 900 лв. По отношение на държавната такси всеки ответник следва да
понесе отговорността за такава част, съответна на размера на предявения срещу него
иск. Следва да се отбележи, че предвид минималната разлика между уважената част
от исковете и отхвърлената, математически това не се отразяване на дължимите по
съразмерност разноски от ответниците. Също така, по същата причина, в полза на
ответниците не следва да се присъждат разноски, съразмерно с минимално
отхвърлената част от исковете.
Затова
ответникът „СТ - Строй” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: 356 лв. за държавна такса и 454 лв, - за адвокатско възнаграждение и
депозит за експертиза, или сумата в общ размер от 810 лв.
Ответникът
„Хидробетон” ООД следва да заплати на ищеца следните суми: сумата от 247 лв. за
държавна такса и 304 лв. - за адвокатско възнаграждение, или сумата от общо 551
лв.
Ответникът
С.Р.И. следва да заплати на ищеца сумата от 186 лв. за държавна такса, 214 лв.
- за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице и сумата от 900 лв. —
депозит за особен представител, или сумата от общо 1300 лв.
Ответникът
Л.Р.И. следва да заплати на ищеца сумата от 186 лв. за държавна такса, 214 лв.
— за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице и сумата от 900 лв. -
депозит за особен представител, или сумата от общо 1300 лв.
Ответникът
***А.С.А.следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1 104 лв. за държавна
такса, както и 1 464 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице,
или сумата от общо 2 568 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТ - Строй” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, обл. Пазарджик,
ул. „Братя Попови” № 29, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********? с
адрес ***, на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, а
именно: сумата от 4 293, 26 лв. — главница, представляваща получена от „СТ - Строй” ЕООД, пропорционална
част от внесената от ищеца сума в размер на 14 090, 83 лв. без ДДС в качеството
му на взискател по изпълнително дело № **по описа за 2009 г. на ***А.А., per. № **, район на действие — Окръжен съд - Пловдив, за покупката на
публична продан на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент с
идентификатор № ***Л находящ се в град П., ул. „Г.И.“ № **, етаж **, намиращ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с едно ниво на
обекта и с площ от 77,00 кв,м. и сумата от 1 102,
56 лв. - обезщетение за забава за периода от
16.07.2015 г. до 24.01.2018 г, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на главница за разликата над 4
293, 26 лв. до пълния
претендиран размер от 4 294,
72 лв., и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 1 102, 56
лв. до пълния му предявен размер от 1 103, 32 лв.
ОСЪЖДА „СТ ~ Строй” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, обл. Пазарджик,
ул. „Братя Попови” № 29, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********з с адрес
***5 на основание чл, 499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал, 1 ЗЗД следните
суми, а именно: сумата от 2 869, 86 лв. - главница, представляваща получена от „СТ - Строй” ЕООД,
пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на 9 419,17 лв. без ДДС
в качеството му на взискател по изпълнително дело № **по описа за 2009 г. на
***А.А„ per.
№ **, район на действие - Окръжен съд - Пловдив, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ ателие за
творческа дейност с идентификатор № ***.1.**, със застроена площ от 57,50
кв.м., находящо се в град П., ул. „Г.И.“ № ***, етаж **, намиращо се в сграда N° 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и сумата от 629, 98 лв. — обезщетение за забава
за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 629, 98 лв. до пълния му предявен размер
от 631, 03 лв.
ОСЪЖДА „СТ - Строй” ЕООД да заплати
на П.Д.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 810 лв. - разноски в производството
по гр.д, № 1253/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА „Хидробетон” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Казичене, община Столична,
област София, ул. „Любен Каравелов” № 16, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********5
с адрес ***, на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми,
а именно: сумата от 2 982, 99 лв. - главница, представляваща получена от „СТ - Строй” ЕООД,
пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на 14 090, 83 лв. без
ДДС в качеството му на взискател по изпълнително дело № **по описа за 2009 г.
на ***А.А., per.
№ **, район на действие - Окръжен съд - Пловдив, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент
с идентификатор № ***.!.**, находящ се в град П., ул. „Г.И.“ № **, етаж **,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м. и сумата от 766, 06 лв. - обезщетение за забава
за периода от 16.07.2015 г. до
24.01.2018 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главница за разликата над 2 982, 99лв. до пълния
претендирай размер от 2 984 лв., и иска за заплащане на обезщетение за забава
за разликата над 766, 06 лв. до пълния му предявен размер от 766, 59 лв.
ОСЪЖДА „Хидробетон” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Казичене, община Столична,
област София, ул. „Любен Каравелов” N° 16, да заплати на П.Д.Г., ЕГН
**********? с адрес ***, на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал, 1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 1 994
лв. - главница, представляваща получена от „СТ -
Строй” ЕООД, пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на 9 419,
17 лв. без ДДС в качеството му на взискател по изпълнително дело № **по описа
за **** г. на ***А.А,, per. № **, район на действие - Окръжен съд -
Пловдив, за покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ ателие
за творческа дейност с идентификатор № ***.1.**, със застроена нлощ от 57,50
кв.м., находящо се в град П., ул, „Г.И.“ № ***, *, намиращо се в сграда N° 1, разположена в поземлен имот е идентификатор *** и сумата от 4**, 71 лв, - обезщетение за забава
за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 4**, 71 лв. до пълния му предявен размер
от 438, 45 лв.
ОСЪЖДА „Хидробетон” ООД да заплати
на П.Д.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 551 лв, - разноски в производството по гр.д. N° 1253/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Л.Р.И., ЕГН: **********?
адрес: ***, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********^ с адрес ***, на основание чл.
499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал, 1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 2 2**, 24 лв. - главница,
представляваща получена от „СТ - Строй”
ЕООД, пропорционална част от
внесената от ищеца сума в размер на 14 090, 83 лв. без ДДС в качеството му на взискател
по изпълнително дело № **по описа за 2009 г. на ***А.А„ per. № **, район на действие - Окръжен съд - Пловдив, за покупката на
публична продан на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент с
идентификатор № ***.1.**, находящ се в град П., ул. „Г.И,“ № ***, етаж *,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м, и сумата от 574, 55 лв. - обезщетение за забава
за периода от 16,07.2015 г, до 24.01,2018 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
главница за разликата над 2 2**, 24 лв. до пълния претендирай размер от 2 238
лв., и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 574, 55 лв.
до пълния му предявен размер от 574, 95 лв,
ОСЪЖДА Л.Р.И., ЕГН; **********} адрес: ***, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********^ с адрес
***? на основание чл. 499, ал. 1 ГГПС и чл. 86, ал, 1 ЗЗД следните
суми, а именно: сумата от 1 495 лв. - главница, представляваща получена от „СТ — Строй” ЕООД,
пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на 9 419, 17 лв. без
ДДС в качеството му на взискател по изпълнително дело № **по описа за 2009 г.
на ***А.А., per.
№ **, район на действие - Окръжен съд - Пловдив, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ ателие за творческа
дейност с идентификатор № ***.1.**, със застроена площ от 57,50 кв.м., находящо
се в град П., ул. „Г.И.“ № ***, етаж **, намиращо се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор *** и сумата от 328, 17 лв. - обезщетение за забава
за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 328, 17 лв. до пълния му предявен размер
от 328, 73 лв.
ОСЪЖДА Л.Р.И, да заплати на П.Д.Г. на основание чл. 78, ал, 1 ГПК сумата от 1 300 лв. - разноски в производството по гр.д. №
1253/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН: **********5 адрес: ***, да заплати на П.Д.Г.,
ЕГН **********^ с адрес ***s на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, а
именно: сумата от 2 2**, 24 лв. -
главница, представляваща получена от „СТ - Строй” ЕООД, пропорционална част от
внесената от ищеца сума в размер на 14 090, 83 лв. без ДДС в качеството му на
взискател по изпълнително дело № **по описа за 2009 г. на ***А.А., per. № **, район на действие — Окръжен съд - Пловдив, за покупката на
публична продан на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент с
идентификатор № ***.1.**, находящ се в град П,, ул. „Г.И.“ № ***, етаж *,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м, и сумата от 574, 55 лв. - обезщетение за забава
за периода от 16.07.2015 г, до 24,01.2018 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
главница за разликата над 2 2**, 24 лв. до пълния претендирай размер от 2 238
лв., и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 574, 55 лв.
до пълния му предявен размер от 574, 95 лв.
ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на П.Д.Г., ЕГН
**********; с адрес ***, на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 1 495
лв. — главница, представляваща получена от „СТ —
Строй” ЕООД, пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на 9 419,
17 лв. без Д ДС, в качеството му на взискател по изпълнително дело № **по описа
за 2009 г. на ***А.А„ per. № **, район на действие - Окръжен съд -
Пловдив, за покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ ателие
за творческа дейност с идентификатор № ***.1.**, със застроена площ от 57,50
кв.м., находящо се в град П., ул, „Г.И.“ № ***, етаж **, намиращо се в сграда №
1? разположена в поземлен имот с идентификатор *** и сумата от 328, 17 лв. - обезщетение за забава
за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г,, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 328, 17 лв. до пълния му предявен размер
от 328, 73 лв.
ОСЪЖДА С.Р.И. да заплати на П.Д.Г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 300
лв. - разноски
в производството по гр.д. № 1253/2018 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА ***А.С,А., ***на Камарата на
***, район на действие - ПОС, адрес: гр, П., ул. „Й.Г.” № **, да заплати на
П.Д.Г., ЕГН **********з с адрес ***} на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ***А.А., per. № **, в качеството му на частен съдебен изпълнител, при неправомерно
изпълнение на задълженията му по изпълнително дело № **по описа за *** г. на
***А.А., per,
№ **, район на действие - ПОС, по продажбата на публична
продан на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент с идентификатор №
***.1.**, яаходящ се в град П., ул. „Г.И.“ №**, етаж *, за следните суми, а именно: 2 340, 08 лв., представляваща
главница, получена като пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер
на 14 090, 83 лв. без ДДС за покупката на публична продан на недвижимия имот,
ведно е обезщетение за забава в размер на сумата от 600, 94 лв. за периода от 16.07.2015
г. до 24.01,2018 г.; сумата от 304, 35 лв. - такса за постановление за възлагане, ведно с обезщетение за забава в
размер на сумата от 78, 08 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 24.01.2018 г. и сумата от 10 574, 09 лв. - разноски в
производството по гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, както и в
образуваното във връзка с него изп.д. № ***г. на ***Д.М., ведно с обезщетение
за забава в размер на сумата от 2 712, 61 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 24.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
главница за разликата над 2 340, 08 лв. до пълния претендирай размер от 2 340,
87 лв., и иска за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница за
разликата над 600, 94 лв. до пълния му предявен размер от 601, **лв.; иска за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 304, 35 лв. за разликата
над 78, 08 лв, до пълния му предявен размер от 78, 19 лв. и иска за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата от 10 574, 09 лв. за разликата над 2
712, 61 лв. до пълния му предявен размер от 2 716, 50 лв.
ОСЪЖДА ***А.С.А, ***на Камарата на
***, район на действие - ПОС, адрес: гр. П., ул. „Й.Г” № **, да заплати на
П.Д.Г., ЕГН ********** адрес ***, на основание чл. 499, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ***А.А., per. № **, в качеството му на
частен съдебен изпълнител, при неправомерно изпълнение на задълженията му по
изпълнително дело № **по описа за 2009 г. на ***А.А„ per. № **, район на действие - ПОС, по продажбата на публична продан на
недвижим имот, представляващ ателие за творческа дейност с идентификатор №
***.1.**, със застроена площ от 57,50 кв.м., находящо се в град П., ул. „Г.И№ **, етаж **, намиращо се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, за следните суми, а именно: 1564, 24 лв., представляваща главница,
получена като пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на 9 419,
17 лв. без ДДС за покупката на публична продан на недвижимия имот, ведно с
обезщетение за забава в размер на сумата от 343,
**лв. за периода от 26.11,2015 г. до
24.01.2018 г.; сумата от 203, 44 лв. - такса за постановление за възлагане, ведно е обезщетение за забава в
размер на сумата от 44, 66 лв. за периода от 26,11.2015 г. до
24.01.2018 г., сумата от 240 лв. - такса за въвод във владение, ведно с обезщетение за забава в размер
на сумата от 52, 68 лв. за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г. и сумата от 6 994, 19 лв, - разноски в
производството по гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, както и в
образуваното във връзка с него изп.д. № ***г. на ***Д.М„ ведно е обезщетение за
забава в размер на сумата от 1 535, 33 лв. за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата от 1 564, 24 лв. за разликата над 343,
**лв. до пълния му предявен размер от 343, 95 лв., иска за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата от 203 , 44 лв, за разликата над 44, 66
лв. до пълния му предявен размер от 44, 73 лв., иска за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата от 240 лв. за разликата над 52, 68 лв.
до пълния му предявен размер от 52, 77 лв. и иска за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата от 6 994, 19 лв, за разликата над 1 535, 33 лв. до
пълния му предявен размер от 1 5**, 91 лв.
ОСЪЖДА ***А.С.А.да заплати на П.Д.Г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 568 лв. — разноски в производството по гр.д, Хе 1253/2018 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД в качеството му на трето лице -
помагач на ответника „Хидробетон“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала! ПК