№ 20514
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110110854 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 15 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на Р. Д. Г. срещу „*.“ чрез „*. – клон *, с която
по реда на чл. 422 ГПК са предявени кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро,
представляваща неизплатено обезщетение за закъснял с над 3 часа полет W63153, планиран
по разписание за 10.04.2023 г. с час на излитане 7:40 ч. и час на кацане 8:45 ч. по маршрут *
и сумата от 250 евро, представляваща неизплатено обезщетение за отменен полет, планиран
по разписание за 14.04.2023 г. по маршрут летище *, както и с правно основание чл. 82, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – стрес, безпокойство и притеснения, вследствие неизпълнение на
договорните задължения по договора за въздушен превоз във връзка с изпълнение на
полетите съобразно планираното разписание, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2023 г. по гр. д. № 42630/2023 г. на СРС, 82 състав.
В съдебно заседание от 15.04.2025 г. ответникът представя писмени доказателства,
като отново прави възражение за неподведомственост на делото пред СРС, респ. пред
българските съдилища и моли за прекратяването му по аргументи, че клонът на ответника
не участва в договорното правоотношение, поради което не може да се обоснове
компетентност на българския съд на това основание.
С определение по в. ч. гр. д. № 13427/2024 г. СГС е счел, че българският съд е
компетентен да разгледа делото. Въззивният съд е приел, че не са били изследвани
въпросите дали се твърди наличието на т. нар. „пакетна услуга“, включваща в цената си
предоставянето на пътуване и настаняване, както и в какво се е изразила кореспонденцията с
клона на ответното дружество и по какъв начин последната обосновава участието на клона в
правоотношението, като първоинстанционният съд е дал указания на ищеца в тази насока.
Със становище от 22.04.2025 г. ищецът счита, че съгласно ОУ на ответника „*.“ чрез „*
има право да заведе иск пред българския съд, доколкото е потребител и пребивава на
територията на Р България. счита, че има право да заведе исковете съгласно Монреалската
конвенция по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, а това е Р
България, доколкото договорът е сключен чрез клона на авиокомпанията, действащ на
1
територията на Р България.
С молба от 30.04.2025 г. ищецът сочи още, че билетите са закупени в България чрез
електронната система на превозвача, като информация за условията на пътуване е получена
от клона на превозвача в Р България. Сочи, че кореспонденцията през цялото време е била
осъществявана с клона на превозвача в Р България.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира възражението на ответника
за неоснователно поради следните съображения:
Предявени са искове с предмет претенции за суми, представляващи обезщетения за
закъснял, респ. отменен полет по договор за международен въздушен превоз на територията
на ЕС, поради което приложимо е правото на ЕС. В чл. 7, т. 5 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012
г. е предвидено, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат
предявявани искове по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция
или друг вид представителство, в съдилищата на мястото, където се намира клонът,
агенцията или представителството. Според решение от 11.04.2019 г. по дело С-464/18 на
СЕС чл. 7, точка 5 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка не е компетентен да
разгледа иск за обезщетение, предявен на основание чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 и насочен срещу авиокомпания, установена
на територията на друга държава членка, с мотива, че компанията има клон в района на
сезирания съд, без той да е участвал в правоотношението между компанията и засегнатия
пътник. Следователно за да се обоснове компетентност на съда по местонахождение на
клона на авиопревозвача, клонът следва да е участвал в правоотношението между
превозвача и пътника. В настоящия случай са наведени именно такива твърдения – че
ответната авиокомпания има регистриран на територията на България клон и той е участвал
в правоотношението между превозвача и ищеца, доколкото между страните е имало
кореспонденция във връзка със закупените билети. Във връзка с горното според постоянната
практика на СЕС два критерия позволяват да се определи дали даден иск по отношение на
дейността на клон е свързан с определена държава членка. От една страна понятието „клон“
предполага съществуването на център на стопанска дейност, който за външния свят се явява
трайно продължение на организацията майка. Този център трябва да има управление и да е
материално оборудван за сключване на сделки с трети страни, така че последните да не
трябва да се обръщат пряко към организацията майка. От друга страна спорът трябва да се
отнася до действия, свързани с дейността на този клон, или до поети от него задължения от
името на организацията майка, когато тези задължения трябва да се изпълнят в държавата, в
която се намира този клон. Третият иск също се основава на сключен договор за въздушен
превоз с международен елемент, но има за предмет сума, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията по договора за
въздушен превоз във връзка с планираното разписание. В този смисъл с този иск ищецът
претендира индивидуално определено обезщетение на вреди от закъснял или отменен полет,
основан на доказването на тези вреди. Във връзка с горното следва да се посочи, че в
решение от 10.01.2006 г. по дело C-344/04 на СЕС е прието, че всяко закъснение във
въздушния превоз на пътници и по-специално когато това закъснение е значително, може да
причини два вида вреди в най-общ смисъл. От една страна твърде голямото закъснение ще
причини почти идентични вреди на всички пътници, като тяхното поправяне може да се
осъществи под формата на стандартизирана и незабавна помощ или поемане на разноските
за всички засегнати лица чрез предоставяне например на освежителни напитки, храна,
настаняване в хотел и телефонни разговори. От друга страна пътниците могат да претърпят
и индивидуални вреди, свързани с повода за тяхното пътуване, чието поправяне изисква
2
преценка за всеки конкретен случай на обхвата на причинените вреди и вследствие на това
може да бъде предмет единствено на последващо и индивидуализирано обезщетение.
Според цитираното решение на СЕС при претендиране на такова индивидуално обезщетение
/т. е. обезщетение, което не е определено отнапред и не е дължимо без доказване на
конкретно претърпени вреди/ следва да се прилага Монреалската конвенция. Според чл. 33,
т. 1 от Конвенцията дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на
територията на една от държавите страни по конвенцията било пред съда по постоянно
седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на
дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението.
С оглед на цитираната разпоредба следва да се направи извод, че българският съд е
компетентен да се произнесе по този иск, доколкото се навеждат твърдения, че клонът на
авиопревозвача е участвал в правоотношението с пътника ищец и по този начин се
обосновава компетентност на съда по местонахождение на клона на превозвача /или както е
посочено в Конвенция по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен
договорът/.
Предвид гореизложеното съдът счита, че е компетентен да разгледа предявените
искове.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прекратяване на производството по гр.
д. № 10854/2024 г. на СРС, 82 състав, поради неподведомственост на българския съд.
Определението подлежи на обжалване от страните пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3