№ 143
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110208005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от И. А. М. срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/07.05.2024 г., издаденo от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1600,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено
административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
считано от назначаването си на 22.06.2020 г. жалбоподателят е на длъжност
„директор“, като на 02.07.2020 г. е подал встъпителна декларация, подписана с
електронен подпис. Посочва се, че за периода от 2020 г. до 2023 г. ежегодните
декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ са подавани чрез Регионално
управление на образуванието (РУО), като в този период жалбоподателят е
подавал предвидените от закона декларации в срок. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение
1
на материалния закон. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК декларация за
имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на
публичната длъжност, но не и от влизане в сила на закона. Не било
предвидено встъпителна декларация за лицата, заемащи вече длъжности по
чл. 6, ал. 1 от ЗПК, да бъде подавана в едномесечен срок, считано от
06.10.2023 г. (датата на влизане в сила на закона). Това противоречало на
разпоредбата на параг. 4 от ПЗР на ЗПК. Не било доказано авторството на
нарушението, доколкото в ЗПК не било предвидено за лицата, вече заемащи
публични длъжности, да започне да тече нов едномесечен срок, считано от
06.10.2023 г., за подаване на встъпителни декларации по чл. 52, ал. 1, т. 1 от
ЗПК. Не ставало ясно въз основа на превес на кои факти и обстоятелства в
наказателното постановление бил определен размерът на наложената санкция.
Направено е искане за отмяна на обжалваното постановление. В случай на
евентуалност – в случай, че съдът не отмени наказателното постановление, е
направено искане за изменението му в частта относно наложеното наказание,
като същото бъде намалено до законоустановения минимум.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап
съдебния прения са преповторени оплакванията в жалбата. В допълнение е
заявено, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като поведението на жалбоподателя не било с цел незачитане на
закона, доколкото същият е подавал и продължава да подава
законоизискуемите декларации. Направено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В случай на евентуалност – в случай, че съдът не
отмени постановлението, е направено искане за изменението му в частта
относно наложеното наказание, като същото бъде намалено до
законоустановения минимум. Направено е искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – председателят на Комисията за
противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт.
Посочено е, че в едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г., жалбоподателят е
имал задължението да подаде декларация. Сочи се, че съгласно параг. 2 от
ЗПКОНПИ (отм.) жалбоподателят не попадал в кръга лица, подаващи
декларации пред КПК, поради което същият подавал декларации пред органа
по назначаването преди приемане на ЗПК. Разпоредбата на параг. 4 от ПЗР на
2
ЗПК се отнасяла за лицата, изчерпателно посочени в чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ
(отм.). С приемането на ЗПК обхватът на задължените лица бил разширен и
заради това жалбоподателят попадал в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК и за
него възникнало задължение за подаване на встъпителна, ежегодни и финална
декларации пред КПК. Посочва се, че случаят не попадал в обхвата на чл. 28
от ЗАНН и към момента декларация не е подавана пред Комисията. Направено
е искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По силата на трудов договор № ***/22.06.2020 г. между Регионално
управление на образованието и И. А. М., последният е заел длъжност
„директор“ на Център за специална образователна подкрепа (ЦСОП) „***“ –
***, община ***, считано от 22.06.2020 г.
От имейл кореспонденцията, находяща се от л. 17 до л. 23, декларацията
за встъпване в длъжност от 2020 г. на л. 25-41 и събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката М.В.С., се установява, че
жалбоподателят от встъпването си е подавал за периода от 2020 г. до 2023 г. –
до влизане на ЗПК, законоустановените декларации по ЗПКОНПИ пред РУО.
В този смисъл съдът отбелязва, че се довери на свидетелските показания за
установяване на сочените обстоятелства, доколкото същите са подробни и
последователни, но съдържат възприятия единствено касателно
обстоятелството по подаване на декларациите по отменения ЗПКОНПИ от
жалбопдоателя.
С писмо с изх. № КПК-9957/04.10.2024 г. от КПК до регионалните
управления на образованието е поискана информация относно освободените и
назначените директори на училища. С писмо с вх. № КПК-ПР-
128#34/10.11.2023 г. от Началника на РУО-*** до председателя на Комисията
за противодействие на корупцията е подадена информация относно
задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Видно от списъка към писмото,
в него фигурира жалбоподателят в качеството му на директор на Център за
3
специална образователна подкрепа (ЦСОП) „***“ – ***.
В едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г. (датата на влизане в сила
на ЗПК) до 06.11.2023 г., И. А. М. не подал до КПК встъпителна декларация за
имущество и интереси пред КПК по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал.
1, т. 2 от ЗПК. С писмо с изх. № КПК-758/18.01.2024 г., връчено на
жалбоподателя на 24.01.2024 г., последният бил поканен да се яви в КПК за
съставяне и връчване на АУАН. Видно от писмо с вх. № КПК-758-3/07.02.2024
г. и с изх. № КПК-758-2/29.01.2024 г. жалбоподателят не се явил лично, поради
което било разпоредено актът да му се връчи. За нарушение на разпоредбата
на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК бил издаден АУАН №
***/26.01.2024 г., в който било прието, че жалбоподателят бил задължен да
подаде декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК като лице
на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, но такава не била подадена. На
02.02.2024 г. актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. АУАН бил
съставен от Д.Й.Л., заемаща длъжност „инспектор“ в дирекция „Публичен
регистър“ на КПК, оправомощена със заповед № КПК-РД-06-38/18.01.2024 г.
По делото няма данни за постъпили в законоустановения срок
възражения от жалбоподателя.
На 07.05.2024 г. административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление при идентично описание на нарушението от
фактическа страна и при същата правна квалификация като тази по АУАН. На
17.05.2024 г. препис от акта бил връчен на жалбоподателя.
От представените писма и извадка от сайт, находящи се на л. 68 – 71 от
делото (извън коментираното по-горе относно писмото на л. 68-69), се
установява, че КПК е уведомявала общността, вкл. и директорите на
центровете за специална образователна подкрепа за измененията от 06.10.2023
г. с новия ЗПК.
Що се отнася до представените Вътрешни правила на л. 78-85 от делото
и доколкото същите касаят отменения ЗПКОНПИ, съдът счита същите за
относими единствено по повод приложението на отменения закон, което е и
служебно известно на съда, в частта относно гл. II от тях, че по отменения
правен ред директорите са подавали декларациите за своето имуществено и
интереси пред Началника на РУО (параг. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от ПЗР на
ЗПКОНПИ (отм.)).
4
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка. В синхрон в писмените доказателства се явяват и
гласните такива, събрани чрез разпит и на останалите двама свидетели – В. Е.
З. и В. С. Н.. Предвид подробността и логичността в показанията им, съдът
счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетелите, въпреки
изпълняваните от тях длъжности. От показанията на същите се установява
проверката на информацията, за да се стигне до извода за процесното
нарушение, и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото
АУАН, участниците в него, начина на връчване на същия на нарушителя.
По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира,
че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните
доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 120 от ЗПК и са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност
на жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни
законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни
5
ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения
и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. В
АУАН и НП липсва словесно описание на мотивите за възприемане на
нарушителя като адресат както на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК адресира не директно директорите на
центровете за специална образователна подкрепа, а няколко категории лица
„членовете на управителните органи на икономически обособените лица и
структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и
управителите и членовете на органите на управление или контрол на
общински или държавни предприятия и ръководителите на техните
териториални поделения, както и на други юридически лица, които са
бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби
на Закона за публичните финанси;“. Не става ясна волята на наказващия орган
към коя точно категория като задължено лице е причислил жалбоподателя. В
този смисъл съдът счита, че АУАН и НП противоречат на изискванията на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, съот. – на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Отделно от това, съдът не счита, че за жалбоподателя е било налице
задължение за подаване на декларация на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. От доказателствата по делото се установява, че към
06.10.2023 г. (датата на влизане в сила на ЗПК) жалбоподателят вече е заемал
длъжността „директор“ на център за специална образователна подкрепа, като
същият е заемал тази длъжност от 2020 г. насам. Предвид това, с влизане в
сила на ЗПК за него не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК.
Това е така, доколкото подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК е
дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност,
а не от влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива
длъжности от предходен момент. Предвид това не може да се приеме, че е
налице извършено от обективна страна нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В този смисъл е езиковото тълкуване на разпоредбата на
чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК поставяща началото на срока „от заемането на
публичната длъжност“. Законодателят не говори за „новозадължени лица“,
като съответно нововъзникващо задължение за определена категория лица. Не
е предвидено такова изключение и в преходните и заключителни разпоредби
на ЗПК. Напротив, разпоредбата на параг. 4 от ПЗР на ЗПК предвижда, че
6
„задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации
след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и
по реда на този закон в сроковете по чл. 52“. С оглед възраженията на
въззиваемата страна, следва да се отбележи, че разпоредбата на параг. 4 от
ПЗР на ЗПК не прави разлика пред кой орган/по какъв технически начин е
подавана декларацията по отменения ЗПКОНПИ. За да се изключи
задължението за подаване на нова встъпителна декларация по ЗПК
законодателят е предвидил като условие само лицето да е подавало по
отменения вече закон, което в настоящия случай е било изпълнено. В този
смисъл законодателят не е направил и някакво разграничение дали подаването
на декларацията по реда на отменения закон е било директно пред КПКОНПИ
или по реда на параг. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ (отм.) пред органа
по избора или назначаването.
Предвид изложеното относно констатациите на съда, че при
административонаказателната процедура са били допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е бил неправилно приложен от
актосъставителя и наказващия орган, съдът счита, че са налице основания за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Претендира се адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева, за уговарянето и
заплащането на който се представят доказателства. Съдът счита за
основателно възражението касателно размера на претенцията за адвокатското
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Съдът
счита, че следва да се присъди хонорар според минимума по чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., а именно в размер на 460,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/07.05.2024 г., издаденo от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и с което на И.
А. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1600,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено
7
административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията, с адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 6, да заплати на И. А. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН сумата в размер на
460,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар в
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8