№ 33517
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110121269 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от М. А. С., ЕГН
**********, срещу А. В. К., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 1043
лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар по гр. д. № 1176/2015 г. по
описа на СГС, VI брачен състав за поставяне под запрещение на бащата на
ответницата, като платен в условията на водене на чужда работа без
пълномощие в полза на ответницата, която се ползвала от постановеното
съдебно решение, ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35561/2022 г. по описа на СРС, 90
състав.
Ищцата твърди, че е сключила договор за правни услуги от 25.01.2015 г.
с адв. ........ от САК /съгласно уточнителна молба с вх. № от 23.05.2023 г./, по
който заплатила адвокатско възнаграждение в размер от 1043 лв. в брой, с
оглед необходимостта от осъществяване на правна защита и съдействие във
връзка с образуваното по нейна инициатива производство за поставяне под
запрещение на бащата на ответницата .........., който бил и братовчед на
ищцата. Сочи, че последният бил изпаднал в състояние, което препятствало
възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си, което
създавало опасност от разпиляване на притежаваното от запретения
имущество. Ответницата не предприела действия в защита на имуществените
права на наследодателя си, което наложило образуването на процесното
производство пред СГС от ищцата. Твърди, че постановеното решение в
производството за поставяне под запрещение е в полза на ответницата, която
и към момента се позовава на същото в новообразуваните съдебни
производства по повод притежаваното приживе от запретения наследодател
1
имущество. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Оспорва действителното заплащане на
претендираната сума, представляваща адвокатско възнаграждение, от ищцата.
Сочи, че отправеното до съда искане за поставяне под запрещение на
наследодателя й от ищцата е било предприето противно на волята на
запретения и с цел ищцата да защити свои интереси, предвид наличието на
съсобствени имоти с Владимир Кръстев. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на воденето на чужда работа без пълномощие, тъй като заплащането на
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство не можело да се квалифицира като чужда работа,
направените разноски не били нито уместни, нито полезни, като ищцата не
била положила необходимата грижа, а освен това уговореното
възнаграждение надхвърляло многократно размера на установения в закона
минимум. Поддържа, че е налице хипотеза на изпълнение на морален дълг,
поради което даденото не подлежи на връщане. Моли за отхвърляне на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
фактическия състав на гесцията – че е предприел уместно работата в интерес
на длъжника, наличието на задължения, респ. необходими и полезни
разноски, както и размера на исковете, т.е. в случая наличието на
необходимост от неотложно депозиране на искова молба за поставяне под
запрещение на Владимир Кръстев, което действие е било в полза на
ответницата и заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания
размер, а ответникът следва да установи фактите, от които произтичат
възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
Основателно е направеното с отговора на исковата молба искане за
допускане изслушването на един свидетел на ответника при режим на
довеждане, поради връзка с предмета на доказване.
Ще следва да се изиска за послужване гр. д. № 1176/2015 г. по описа на
СГС, VI брачен състав, поради връзка с предмета на възражението на
ответника и с оглед неговото изрично искане в тази насока.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
2
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи под опис.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при режим на
довеждане.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 1176/2015 г. по описа на СГС,
VI брачен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2024 г. от 10.30 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение. Препис от отговора на исковата молба и
доказателствата да се изпрати на ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3