Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
05.03.2021година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА……възз.гр.д.№ 793 по описа на съда за 2020година, и за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1014 от 30.07.2020година., постановено по гр.д. № 7436/2019г. Плевенски
районен съд е признал е отхвърлил предявения на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, от „***“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. против
К. Ц. Й. ***, за установяване спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата 605,15лв., представляваща неизпълнени парични задължения
по фактура № ***., фактура № ***., фактура № ***. и фактура № ***., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г. до изплащане на
вземането, както и сумите 25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско
възнаграждение, за което вземане е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 3373/12.09.2019г., за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 5888/2019г. по описа на ПлРС, като погасен по давност.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „***“ЕАД, чрез пълномощника на дружеството адв. З.Й.Ц. от САК, в която се правят
оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят
счита, че районният съд e
допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че вземането
на ищеца е погасено по давност. Доводите за това са изложени подробно в
жалбата. Въззивникът моли съда да отмени
решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което
да бъде уважен предявения от него иск за установяване съществуването на
вземането му спрямо ответника и да му бъдат заплатени направените в двете
съдебни инстанции разноски, както и тези направени в заповедното производство.
Ответната страна е взела становище, че жалбата е
неоснователна, тъй като районния съд е обсъдил задълбочено всички събрани по
делото доказателства и е стигнал до обоснования извод, че исковата претенция е неоснователна,
тъй като вземането на „***“ЕАД е погасено по давност.Счита
наведените в жалбата доводи за несъстоятелни, моли да бъде отхвърлена жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на К.Ц.Й.,
че дължи на ищеца „***” ЕАД гр.С. сумата 605,15лв., представляваща
неизпълнени парични задължения по фактура № ***., фактура № ***., фактура № ***.
и фактура № ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.09.2019г. до изплащане на вземането, както и сумите 25лв. държавна такса и
360лв. адвокатско възнаграждение, за което вземане е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 3373/12.09.2019г., за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5888/2019г. Претендирани са и деловодни разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 23.12.2010год. между „***“ ЕАД/с предишно наименование „***“ЕАД/ и ответника К.Ц.Й.
са сключени следните договори: 1.Договор за мобилни услуги № ***. Съгласно договора на клиента са били предоставени
мобилен телефон номер *** и мобилно устройство ***; 2.Допълнително споразумение №***
по програма „***“ към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***., съгласно
което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план; 3.Договор за
мобилни услуги № ***., съгласно който на ответника са предоставени мобилен
телефонен номер *** и мобилно устройство ***; 4.Допълнително
споразумение № *** по програма „***“ към договор за мобилни/фиксирани услуги от
***., съгласно което за мобилен номер *** е влязъл в сила нов абонаментен план;
5. Сертификат за пакетни услуги *** от ***., съгласно който мобилни
номера ***, ***,*** и *** се включват в пакет, спрямо който се прилагат
търговски отстъпки; 6.Допълнително споразумение № *** по програма „***“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги от ***., съгласно което за мобилен номер ***
е влязъл в сила нов абонаментен план; 7.Допълнително споразумение №*** по
програма „***“ към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от ***
г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** е влязъл в сила
нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
253,92 лв. с вкл. ДДС като за ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 11,04 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Между ищеца и ответника е били
сключени и : 1.Договор за мобилни услуги № *** от ***., съгласно който на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство ***; 2.Допълнително споразумение №*** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от ***., съгласно което за мобилен номер *** е влязъл в
сила нов абонаментен план; 3.Допълнително споразумение № *** към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от ***. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер *** е влязъл в сила нов абонаментен план (със
стандартна месечна абонаментна такса 14,99 лв. с вкл. ДДС или 12,49 лв. без
вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
206,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й,
на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 8,99 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 4.Допълнително споразумение
№ *** към договор за мобилни / фиксирани услуги от ***., съгласно което за
мобилен номер *** е влязъл в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС); 5.
Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор
за лизинг от ***. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***
влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса
29,99 лв. с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с
вкл.ДДС или 14,99 лева без вкл. ДДС), а на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат ***. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 473,57 лв. с вкл. ДДС като за ползването
й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 20,59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно е месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
В исковата молба се твърди,
че към момента на издаване на фактурите
по оспореното вземане, спрямо ползваните от ответника К.Й. мобилни номера са прилагани
следните условия:
-
За номер *** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***., изм. с Допълнително
споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***.;
-
За номер *** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от ***., изм. с
Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***.;
- За мобилен телефонен ***-условията, договорени в
Договор за лизинг от ***.
Ищецът се позовава на неизпълнение от страна на ответника
по 4 бр. фактури, издадени в периода от месец декември 2017г. до месец март
2018г., както следва: 1/фактура № *** г. на стойност 61,75 лв. с ДДС; 2/ фактура №*** г.
на стойност 63,85 лв. с ДДС; 3/ фактура №*** г. на стойност 6,43 с ДДС и 4/фактура
№***. на стойност 473.12лв. Твърди, че изискуемостта на вземанията на „***“ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването ѝ. След изтичане на срока и липсата на
плащане от страна на ответника, ищцовото дружество е подало в Плевенския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 5888/2019г. по описа на съда.
Против издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение в срок от
ответника, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск и моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „***” ЕАД има посочените по-горе вземания срещу К.Ц.Й..В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от страна от ответника К.Й., който съдържа едно еденствено възражение
– че вземането е погасено по давност.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че пред първоинстанционния
съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че в съответствие с
неоспорените писмени доказателства, между страните са били налице облигационни
отношения породени от сключените договори и допълнителни споразумения, така
както са описани в исковата молба. Безспорно по делото е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№5888/2019г. описа
на РС-Плевен, че на 09.09.2019г. „***” ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е била издадена заповед за
изпълнение № ***., с която РС – Плевен е разпоредил на ответника да заплати на
кредитора “***“ ЕАД, сумата от 605.15 лв.
- главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 09.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както
и направени деловодни разноски от заявителя – 25.00лв. внесена държавна такса и
360.00лв. адвокатско възнаграждение.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че срещу заповедта било
подадено възражение № ***. от К.Ц.Й., в което длъжника заявил, че не дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй като вземането е погасено с
изтичането на тригодишен давностен срок. С разпореждане № 11525/01.10.2019г. РС
Плевен е уведомил заявителя за правото му в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщението било получено на 15.10.2019г. В
законовия месечен срок е подадена искова молба с вх. №***./п.к. от 15.11.2019г.,
с която е инициирано настоящото производство. Следователно е налице правния
интерес за ищеца – заявител в заповедното производство да предяви настоящия иск
и той е подаден в законния едномесечен срок, т.е. е допустим и правилно е
разгледан по същество от РС.
Безспорно са клаузите на сключените договори, в т.ч. и т. 4, съгласно която
че в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора
на потребителя по вина на последния, потребителя ще дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка СИМ карта до края на този срок.
Спорно е дължи ли ответникът сумите, за които срещу него е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК или вземането е погасено
по давност.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното : От представените
писмени доказателства, както и от заключението на назначената от районния съд счетоводно-икономическа
експертиза, неоспорени от ответника, се установява, че съгласно представените
писмени доказателства – договори, споразумения и процесните четири фактури: фактура № ***. на стойност 61,75 лв. с ДДС; фактура №***. на стойност 63,85лв. с ДДС и фактура
№***. на стойност 6,43 с ДДС и фактура №***. на стойност 473.12лв., ответникът
дължи на ищеца сумата 605.15лв.Сумата представлява общия сбор от сумите по четирите
фактури, които са за задължения за периода от 25.11.2017г. до 24.02.2018г. По
всяка от фактурите това са суми за : фактура № ***. за отчетния период
25.11.2017г.-24.12.2017г. на стойност 61.75лв.
и включва: месечна абонаментна такса за номер *** в размер на 18.32лв. и такса
за спиране на номер 0.75лв., общо 19.07лв., а с ДДС – 22.88лв., месечна
абонаментна такса за номер *** в размер на 14.99лв. и такса за спиране на номер
0.75лв. или общо 15.74лв., а с ДДС - 18.89лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат ***-20.59лв.;
фактура № ***. за отчетния период 25.12.2017г.-24.01.2018г. на стойност 63.85лв., която включва месечна
абонаментна такса за номер *** в размер на 18.32лв. и такса за спиране на номер
0.75лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв. общо 20.31лв., а с
ДДС – 24.37лв., месечна абонаментна такса за номер *** в размер на 14.99лв. и такса
за спиране на номер 0.75лв., общо 15.74лв. или 18.89лв. с ДДС, лизингова вноска
за мобилен телефонен апарат ***-20.59лв.;
фактура № ***. за отчетния период 25.01.2018г.-24.02.2018г. на стойност 6.43лв.,
която е остатък лизинг КИ. Стойността е формирана след приспадане на таксите за
отчетния период съобразно броя на дните, през които клиента е ползвал услугите
на оператора от таксите за предварително начислен пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния период и фактура № ***. за задължение за
неустойка на стойност 473.12лв. за предсрочното прекратяване на договора в
размер на 287.81лв., като и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство ***в размер на 185.31лв., равняващ се на
девет неначислени лизингови вноски, уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, която се начислява при неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, в т.ч. и по свързаните договори за мобилни
услуги. При неплащане на три последователни фактури в срок, договорните
отношения между страните са прекратени предсрочно поради виновно неизпълнение
от страна на ответника К.Й.. С четвъртата фактура от ***. поради настъпилото
прекратяване по вина на клиента, са му начислени и договорените неустойки.Съгласно
договореното между страните, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план такси от прекратяването на договора
до края на първоначално предвидения срок на действието му.
В случая, тъй като прекратяването на
правоотношенията е настъпило след 11.01.2018г. размерът на неустойката е
съобразен с условията на чл.1.2 вр. чл.1.1 от Спогодбата постигната на
11.01.2018г. между *** и „***“ЕАД по гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. 16476/2014г.
по описа на СГС, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги,
сключени преди датата на спогодбата.Съобразно спогодбата вземанията за
неустойка следва да се формират като сбор от неповече от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС с добавени част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни планове и част от стойността на отстъпките за
предоставените на потребителя устройства.Размерът на тези задължения не е
оспорен от ответника, нито обстоятелството на едностранното прекратяване на договора от страна
на дружеството. Възражението, което е направено е, че вземането на „***“ ЕАД е
погасено по давност. Това възражение е неоснователно, тъй като за погасени
могат да се считат изискуеми задължения възникнали три години преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, в случая такива изискуеми преди 09.09.2016г. В
случая обаче всички задължения, чието установяване е предмет на делото са
станали изискуеми след тази дата, поради което и не са погасени по давност по
реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД при подаване на заявлението на 09.09.2019г. до
Плевенски РС.
С оглед на гореизложеното съдът приема за
доказано, че ответника дължи сумите по фактура № *** г. на стойност 61,75 лв. с ДДС; фактура №*** г. на стойност 63,85 лв. с
ДДС; фактура №*** г. на стойност 6,43 с ДДС и фактура №***. на стойност
473.12лв., за вземанията по които е издадена заповед за изпълнение № ***.,
както и законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Решението на Плевенски РС, с
което искът е отхвърлен, следва да бъде отменено, като бъде постановено друго
по същество за уважаването му.С оглед изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски.Съгласно разпоредбата на т.12
от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответника да заплати сумата 385лв. направени деловодни разноски
в заповедното производство, от които сумата от 360 лв. – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 5888/2019г. и 25 лв. платена държавна такса в исковото производство.„***“ЕАД има право на разноски за първата
инстанция, които видно от списъка с разноските и договора за правна защита и
съдействие/на л.10 от делото на РС/сключен с адв.З.Й.Ц., са в размер на 360лв.
за адвокатско възнаграждение, платено в брой на 05.11.2019г. и в размер на
180лв. за възнаграждение на ВЛ.Пред въззивната инстанция направените разноски
са в размер на 25лв. за ДТ, които също следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1014 на Плевенския
районен съд, постановено на 30.07.2020г. по гр.д. № 7436/2019г. по описа на
съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Ц.Й. ***, с ЕГН **********, че същият дължи на ищеца
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“, *** С.,
сграда ***, сумата 605.15лв., представляваща
задължения по фактура № ***., фактура № ***., фактура № ***. и фактура № ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2019г. до изплащането
ѝ, за което вземане е издадена Заповед № ***., за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5888/2019г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА К.Ц.Й.
***, с ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“, ***., сграда ***, сумите: 25лв.
- държавна такса и 360лв. –
адвокатско възнаграждение, представляващи направени деловодни разноски в
заповедното производство и сумата 540лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство пред ПРС,
както и сумата 25лв.
–разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: