№ 3048
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508844 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Въззивна жалба е депозирало ЧЕЗ Е.Б. АД срещу решение по първоинстанционното дело, с
което районният съд е уважил частично иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, като е
осъдил дружеството да заплати на М. Б. В. сума в размер на 139.46 лева, ведно със законна
лихва до окончателно плащане на задължението, като е отхвърлил останалата част от иска в
размер на 286.42 лева. Съобразно с уважената част от иска на ищеца са присъдени разноски
в общ размер на 170.42 лева. Решението в обжалваната част е незаконосъобразно,
необосновано, некореспондиращо със събраните по делото доказателства и неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
С решение от 22. 11. 2019 год. е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 806.81 лева главница и 14.91 лева лихва за забава за съответно посочените
периоди.
Сумата от 139.46 лева е получена без основание от ответника, като събрана по изп. дело по
повод вземанията, установени с решението като недължими.
Съдът е неправилно достигнал до този извод, след като не е анализирал подробно
представените по делото доказателства, нито ги е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност. Процесната сума не е преминала в патримониума на дружеството, видно от
справка към исковата молба, тоест същото не се е обогатило със събрани по изп. дело суми.
Не е налице хипотеза на чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Неправилна е констатацията на районния съдия, че
1
постъпилата по сметка на дружеството сума е на отпаднало основание. Моли се за отмяна на
решението в посочената част и да се отхвърли искът изцяло. Претендират се разноски пред
двете съдебни инстанции.
С въззивна жалба ищецът е атакувал решението в отхвърлителната му част, като
неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Не е проведено при
условия на пълно главно доказване установяване на дължимост на процесната сума.
Снабдил се с удостоверение от ЧСИ за това, че цялата сума е платена на ответното
дружество. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което искът да се уважи изцяло. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответника на жалбата на ищеца, като се моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Заявява се преклудиране на доказателствени искания на
жалбоподателя. Претендира се потвърждаване на решението над 139.46 лева до пълен
предявен размер от 286.42 лева или за сумата от 146.96 лева, като правилно и
законосъобразно и да се остави жалбата без уважение. Претендират се разноски.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК от съда, към мотивите на което препраща с
оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Прието е новото наименование на дружеството, което е ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД
в открито съдебно заседание без възражение от насрещната страна.
По делото е прието удостоверение от 14. 05. 2021 год., с което ЧСИ е удостоверила, че по
изп. дело са постъпили 286.42 лева, от които са преведени на дружеството 139.46 лева.
С оглед на това удостоверение съдът намира изводите на районния съдия за правилни и
обосновани.
Не са заявени други доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна
инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите са допустими и следва разглеждането им по същество.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбите.
Жалбите са неоснователни.
Спорът е сведен до това налице ли е хипотеза на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, тоест осъществен ли е
състав на този законов текст – дадено на отпаднало основание – признато за погасено право
на принудително изпълнение на вземане за плащане на сума от 286.42 лева по изпълнителен
лист, посочен. Липсва спор относно образуване на изп. дело. Прието е удостоверение,
2
предхождащо това по въззивното производство, като ответникът не оспорва,че е получил
сумата в размер на 139.46 лева. Изводът в тази връзка на районния съдия е обоснован и
правилен – на взискателя е предоставена сумата, представляваща част от сумата, събрана
принудително по изп. дело. Искът е основателен до посочения размер, в останалата част
като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли от съда.
Съобразно изхода на делото са присъдени и разноските по него.
В публично съдебно заседание пред първоинстанционния съд писмените доказателства не са
оспорени, както и удостоверението пред въззивната съдебна инстанция, по надлежния за
това ред по ГПК – чл. 193 ал. 1 ГПК – и са приети от съда, като се кредитират, тъй като
корелират с останалия доказателствен материал по делото, преценен поотделно и в
съвкупност. Оплакването на страните за обратното не е състоятелно.
Събраните по делото доказателства, които са неоспорени и се кредитират, удостоверяват
установената от районния състав фактическа обстановка.
Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен частично, са правилни и
съответстват на доказателствата.
3
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на страните, съобразно изхода на делото.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивните жалби на страните следва да бъдат
оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното с тях решение на Софийски
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда. Аналогично и за въззивника ищец –
неоснователност на жалбата му води до неприсъждане на разноски на тази страна.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20. 04. 2021 год., постановено по гр. д. № 22947/2020 год. на
СРС ГО 151 състав, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4