Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
21.03.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при
участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3151 по описа за
2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ и
чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „В.2.“ ООД твърди в подадената на
20.11.2017г. искова молба, че с ответника „С.“ ЕООД е в трайни търговски
отношения и са му възложени извършване на СМР, както следва: по договор от
16.05.2013г. за описаните подобекти по проект „Изграждане на канализационна
система с пречиствателен модул на с.Р., общ. Медковец, по който била изпълнена
работата и подписани два протокола № 1/14.08.2013г. и № 2/18.09.2013г., като от
дължимата сума по фактура № 262/19.11.2013г. общо в размер на 47 449,22
лв. е платена частично и е дължима сумата от 4 449,22 лв. с ДДС. Твърди
се, че по договор от 15.07.2013г. са му възложени и изпълнени и приети с
протокол от 01.09.2013г. СМР на обект „Реконструкция и разширение на
съществуващ мост на р. П., до гр. Габрово, по който след приспадане на авансово
платените суми е дължима сумата от 20 078,97лв., като се твърди, че се
дължи и неустойка в размер на 2 007,90 лв. Предвид горното ищецът
претендира осъждането на ответника „С.“ ЕООД да му заплати общо сумата от
26 536,09 лв. В подадената на 18.01.2018г. допълнителна искова молба
ищецът сочи, че поддържа претенциите си и оспорва възраженията на ответника,
който според него не е доказал да е платил задълженията си. Поддържа, че протоколите
са подписани за възложител от инж. М.С., главен инженер на ответника, като
счита, че представителството му по други протоколи не се оспорва. Твърди, че е
извършил подробно описаните на стр. 2 и 3 от допълнителната искова молба СМР, а
именно изкопни и др. работи, като твърди и че са закупени материали, така както
са описани по представените 16 фактури, по които твърди, че плащанията не са
процесни. Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като фактура №
377/03.11.2015г. е изпратена на ответника по ел. поща на 03.11.2015г. и същият е изпаднал в забава след изтичане на
14-дневен срок. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции
чрез процесуалния си представител – адв. А., като претендира уважаването им и
присъждането на разноски.
Ответникът
„С.“ ЕООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор
от 15.12.2017г. и допълнителен отговор от 23.02.2018г., както и в хода на
съдебното производство чрез процесуалните си представители – адв. Г. и адв.
Обретенов. Не оспорва сключването на договора от 16.05.2013г. и че по него е
била дължима сумата от 4 449,22 лв. – остатък по фактура №
262/19.11.2013г., но твърди, че това задължение е погасено. Не оспорва
сключването и на втория договор от 15.07.2013г., но оспорва достоверността на
датата и съдържанието на протокол № 1/01.09.2013г., като твърди, че не е
подписан от законния представител или упълномощено лице и съставлява
едностранно съставен от ищеца документ. Твърди, че за същия узнал при връчването
му с исковата молба и се противопоставя на действието, извършено без
представителна власт, като не е одобрил описаните СМР. Оспорва извършването им
от ищеца, като твърди, че поради забава от ответника, той е вложил свои
материали и своя работна ръка и извършил сам голяма част от договореното.
Твърди, че изпълненото от ищеца количество СМР съответства на авансово
платената сума от 7 203,34 лв. и претенцията за разликата над тази сума е
неоснователна и недоказана. Твърди, че в протокола има корекции на ръка, както
и че са включени СМР, които не са договаряни. Твърди, че по този протокол
недопустимо се претендират от ищеца и сума за материали, а съгласно чл. 259 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Заявява
възражение за изтекла погасителна давност за претендираната неустойка, като
твърди, че евентуалната изискуемост на същата е 15.09.2013г. и до датата на
исковата молба са изтекли много повече от законоустановените три години
давностен срок. В допълнителния отговор сочи, че съгласно раздел Х, т.7 от
втория договор, контрола по изпълнението му е следвало да се осъществява от
лицето Г.Х.М., който не е подписал оспорения протокол. Сочи, че М.С.
действително е работел за него, но по други обекти и с други съконтрахенти и не
е бил упълномощен да извършва каквито и да е действия по този обект. Сочи, че е
безспорно, че ищецът е бил в забава и е преустановил работа на обекта
преждевременно, като работата е довършена от него. По отношение на допълнителните
СМР оспорва възлагане на такива, а за материалите поддържа, че уговорка, че
материалите са за негова сметка няма и оспорва факта да са му върнати
материали. Твърди, че сам ги е закупил, за да довърши обекта. Оспорва
претенцията за неустойка, като твърди и че ищецът няма право на такава, тъй
като е в забава. Сочи, че фактура № 377 не е осчетоводена от него, не я е
получавал по имейл и не е ползвал по нея данъчен кредит. Заявил е при условията
на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 10 000 лв., която е
посочил, че произтича от дадени на ищеца парични суми, които не са му върнати
по описаните два броя РКО, а именно № 1/12.11.2014г. и № 2/13.11.2014г. Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен
сключения на 16.05.2013г. договор с възложител „С.“ ЕООД и изпълнител – ищеца,
с който са възложени срещу възнаграждение изпълнението като подобекти на
колектори от №300 до № 305 по описания проект - „Изграждане на канализационна система с пречиствателен
модул на с.Р., общ. Медковец, като уговореният срок за
изпълнение е 80 календарни дни от подписване на договора. Общата стойност на
същия е посочено, че възлиза на 97 340,92 лв. без ДДС, като е уговорено
авансово плащане от 10%, а плащанията за завършените подобекти да бъдат
извършени съгласно чл. 3.2.2 в срок до 14 работни дни след плащане от
възложителя по основния договор срещу представен двустранно подписан отчет,
като е уговорено и задържане на 5% от стойността на плащанията като гаранция за
добро изпълнение. В чл.4.4 от договора е уговорено, че за приемане на
изпълнението по него, възложителят назначава лице, което да го представлява от
негово име и за негова сметка, включително и да подписва всички изготвени в
хода на изпълнението му документи. Приложен е към договора протокол №1 от
14.08.2013г. за установяване на описаните СМР, който е посочено, че е подписан
от възложителя от инж. М. С., с обща стойност 30 857,32 лв., както и втори
протокол № 2 от 18.09.2013г., който също е двустранно подписан и по който са
остойностени СМР общо за сумата от 47 449,23 лв. С основание – плащане по
протокол №2 – обект с.Расово е издадена представената фактура №
262/19.11.2013г., която е за горепосочената сума от 47 449,32 лв. с
включен ДДС.
Между страните и сключен и втория
представен с исковата молба договор, а именно от 15.07.2013г., съгласно който
на ищеца са възложени
СМР на обект „Реконструкция
и разширение на съществуващ мост на р. П., до гр. Габрово,
съгласно оферта на изпълнителя по обявена обществена поръчка, като основните
видове СМР, предвидени в одобрения технически проект са описани и в чл. 1 на
договора, а именно изграждане на стоманобетенон мост с два отвора, като между
двата устоя, разположени на северния и южния бряг на реката се изпълнява
монолитен стълб, като изпълнението е предвидено на два етапа. Съгласно чл.1,
раздел ІІ общата цена на възложените СМР е 144 066,79 лв. без ДДС. В т.4 е
предвидено, че непредвидените СМР, извън тези по количествена сметка на
инвеститора, са в рамките на договорената стойност и се ценообразуват по
описаните единични показатели. В договора е предвидено авансово плащане от 5%,
която сума се приспада пропорционнално от всяко едно от следващите плащания,
месечни плащания – на база на двустранен протокол Акт обр.19 за изпълнените и
приети СМР за конкретния месец, в 14-дневен срок от представяне на документите
и окончателно плащане – в 14 дневен срок от представяне на удостоверение за
въвеждане на обекта в експлоатация и фактура. В чл.ІV, т.1 е уговорен срок от
180 календарни дни за изпълнение на договора. В чл. VІ, т.1.1 възложителят се е
задължил да осигури инвеститорски контрол чрез свой представител за
освидетелстване на извършените работи и за оформяне на документите, касаещи
плащанията. В раздел VІІІ са уговорени основанията за прекратяване на договора,
като съгласно чл.2 при прекратяване на договора изпълнителят има право да
получи цената само на успешно завършените преди това строителни работи,
дължейки неустойка в размер на 10% върху стойността на неизпълнената работа. В
раздел ІХ – Санкции са уговорени неустойки, като по т.2 – при забавяне на плащанията
от възложителя в размер на 0,5% за всеки ден за просрочената сума, но не повече
от 10% върху сумата.
На стр. 29 от делото е представен
протокол №1 за установяване на СМР към 01.09.2013г., без попълнена дата, върху
който има зачертавания, като същият е подписан за възложител, а именно положен
е подпис, без да е вписано име на подписалото го лице. Същият е за СМР на обща
стойност 25 674,51 лв. без ДДС или 30 809,41 с ДДС, но са отразени
корекции, като срещу общо СМР без ДДС е вписана сумата от 23 935,8 /
нечетливо до края/. На 28.10.2015г. е издадена фактура № 377/28.10.2015г., с
която за СМР по протокол са фактурирани такива в размер на 23 935,82 лв.,
приспаднат е аванс по фактура № 225/16.07.2013г. в размер на 7 203,34 лв.,
или стойността по фактурата възлиза на 16 732,48 лв. без ДДС, а с начислен
ДДС на сумата от 20 078,97 лв. Представена е разпечатка от имейл от
03.11.2015г., в който е отразено, че е изпратена описаната фактура с подател
ищеца и получател описания адрес.
С отговора на исковата молба от
ответника са представени справки –ведомости за назначени служители при него,
като за юли 2013г. за обект Габрово е бил Г.М., а за август – посочените пет
лица.
С допълнителната искова молба на
стр.75-90 от делото са представени от ищеца фактури, по които той е получател,
за закупени каски, строителни материали и др. услуги, с посочени съконтрахенти,
от които само във фактура № 15/31.07.2013г. е посочено изрично, че е за изкопни
работи на обект „Реконструкция на мост р. П. с описания багер“ за сумата от 648
лв. с ДДС.
С допълнителния отговор на стр. 145 от делото
са представени два разходни касови ордери съответно № 1/12.11.2014г., съгласно
който на Н.М.В. са платени 3000 лв. – за заем за „В.2.“ ООД, и под
№2/13.11.2014г., по който са платени на същото лице с описано ЕГН **** лв., пак
с основание – заем за „В.2.“ ООД. На стр.100-144 от делото от ответника са
представени фактури, по които той е получател за закупуване на лагери,
арматурно желязо, вериги, бетон, клещи и др. материали и услуги, които са
основно от август, септември и октомври 2013г.
На стр.148 и следващите са
представени от ищеца искане за потвърждение на салда към ответника, което е
придружено от формуляр-потвърждение, в който са включени описаните пет фактури,
включително тази под № 262 с частично дължимата сума от 4449,22 лв. и
процесната фактура №377/28.10.2015г., както и разписки от „Спиди“ АД за
доставянето им.
Представени са на стр. 183 и 184 от
делото две референции, изаддени от „С.“ ЕООД съответно под № 0092/10.10.2014г.
и под № 0093/10.10.2014г., които са за изпълнение от страна на „В.2.“ ООД на
описаните в тях СМР по отношение на два други обекта, а именно при ремонт на
Националното училище за танцово изкуство в гр. София и за СМР в полза на
Национална спортна академия „Васил Левски“.
На стр. 158-159 от делото е
представена справка от НАП – ТД София за действащи трудови договори на
ответното дружество за периода от юли до октомври 2013г., като под № 17 е
вписан и свидетеля М.Ц.С., който е разпитан в проведеното на 09.10.2018г.
съдебно заседание. Свидетелят
сочи, че е работил в „С.“ ЕООД в периода от 01.02.2010 г. до 31.12.2017 г. на
длъжност главен инженер, като знае, че „С.“ ЕООД е възлагало работа на „В.2.“
ООД като подизпълнител. Бил е ангажиран като главен инженер за реконструкцията
на моста на река „П.“, за който обект „С.“ ЕООД е бил главен изпълнител, а „В.2000“
- подизпълнител. Сочи, че от „В.2000“ на този обект било извършено следното:
устоите на моста, бетон и е работил до определен етап, като уточнява, че е започнало отбиване на реката, и единия устой,
който бил във водата (средният устой), а другия от към бензиностанцията, но не
може да каже дали са били изцяло завършени е до какъв етап. Сочи категорично, че третият устой е изработен от
друга фирма. Свидетелят е потвърдил, че той е подписал оспорения протокол №1,
представен на стр.29 от делото, като по принцип той подписвал актовете. На
обекта имало и технически ръководител /Г.М./ и той приемал количествата
работа, след което бил изпратен акта с
червени корекции от Г.М. в София, след което той го попитал дали корекциите са
негови, отговорил му, че са негови и той е приел количествата. Свидетелят сочи,
че той снимал акта и на оригинала (червения) се е подписал със син химикал и на
копието също се подписал със син химикал (на коригирания акт). Сочи, че
протоколът се подписал по спомен след прекратяване на работата. С. сочи, че не
е проверявал количества на място, това не е бил негов ангажимент, а задължение
на техническия ръководител Г.М.. Свидетелят сочи, че на последният ред е това,
което е коригирано и сметнато от Г.М., той не е правил корекции, а само положил
подпис. На втора страница материали означава може би останали материали от „В.2000“.
Сочи, че би следвало материалите да си ги купува „В.2000“ и с този акт да се
отчитат. Свидетелят сочи, че не знае да е имало претенции към работата на „В.2000“.
Проектантът проф. Б. е идвал на обекта, но не си спомня да е имал възражения.
Свидетелят сочи, че не си спомня защо била прекратена работа по моста от страна
на „В.2000“, като докато е работил „В.2000“ не си спомня да е имало други подизпълнители. Сочи, че той не
се е занимавал с плащането на СМР за да знае дали е плащан този протокол. Той
сочи, че не е присъствал на плащанията, но знае че един или два пъти М.В.е
плащал на работниците, защото един от работниците (Бай Г.) му е звънял да каже,
че спира да работи и той е звънял на М.В.да му каже, че спират работниците да
работят, а той му отговорил, че пътува и отива да плати. Свидетелят сочи по
памет, че се плащало в края на всяка седмица. Свидетелят С. сочи, че това,
което е направил „В.2000“ е продължено, и обектът е завършен и функционира.
По делото е разпитан свидетеля М.Х.В.,
който е баща на управителя на ищцовото дружество и сочи, че е помагал на сина
си в работата, тъй като е завършил Висшият
институт по архитектура и строителство през 1986 г. и от тогава работи в
строителни обекти. Твърди, че в село Расово „В.2.“ ООД бил подизпълнителна
фирма на „С.“ ЕООД и правели канализационни клонове, дворищни клонове на един
квартал на селото, в циганската махала. Това било през 2013 г. и той е
посещавал обекта събота и неделя, за да провери как върви работата. Сочи, че
там „С.“ ЕООД са били подизпълнител на някое дружество, защото там имало и
главен изпълнител, но не си спомня имена, имало едно младо момче геодезист,
което идвало и проверявало нещата и ги уточнявало с техническият ръководител от
страна на „В.2.“ ООД, който бил там на място. От страна на „С.“ ЕООД за с.
Расово и въобще за всички обекти сочи, че кореспондирали с М.С., който е главен
инженер на „С.“ ЕООД с него са уточнявали какви работи ще се изпълнят и след
това какви работи вече са изпълнени и количества. Свидетелят сочи, че не е
присъствал на подписването на протоколи. Съвместните протоколи между „С.“ ЕООД
и „В.2.“ ООД са били подписвани между сина му и М.С. за обекта в с. Расово. По
отношение на обекта в гр. Габрово, също помагал тъй като бил изградил няколко
такива обекти, докато бил в транспортни войски. Количествата сочи, че
уточнявали с М.С., количествени сметки били съставени от човек на име Г. или Г.,
като присъствал на съставянето на количествени сметки от Г., които той после е
дал, въз основа на това във фирмата „В.2.“ ООД е направен протокол № 19. Сочи,
че е бил на подписването на протокол за обекта в Габрово и той бил подпасан от М.С.
в офиса на „С.“ ЕООД. В Габрово сочи, че се е изпълнил средният устой на моста
от страна на „В.2.“ ООД, който беше в реката, реката била отбита, изградил се
фундамент от изкопни работи за отбиване на реката, като основите фундамент,
стълба, като всичките тези работи се приемали от проф. Б. / според свидетеля от
ВИАС/, който е проектант на конструкцията. Свидетелят В. сочи, че е
присъствал на посещения на професора и
той е казвал, че са с отлично качество. След като се изпълнил средния устой,
понеже нямало по-нататъшно финансиране и „В.2.“ ООД спрял работата. Свидетелят
сочи, че обектът бил по обществена поръчка и работниците трябвало да са
назначени в „С.“ ЕООД, но от ищцовата фирма им плащали допълнително това, което
са свършили в края на всяка седмица чрез бай Г., бригадира. Сочи, че материали
били купувани от Габрово от фирма „В.2.“ ООД за този среден устой. Сочи, че
след като напуснали обекта там останали материали, които се използват
многократно (шперплат, греди, шпилки за затягане на кофража) и др. Свидетелят
уточнява, че е ходил на обекта в Габрово петък, събота, неделя и когато имал
свободно време през есента на 2013 г., като сочи, че откриваното на обекта било
август или септември.
Свидетелят А.Л.Д.сочи, че през 2013 г.
юли месец до есента бил работник в „С.“ ЕООД, като тогава отишли да довършат
обект в град Габрово СМР - реконструкцията на моста над река „П.“. Отишли през
лятото, било много топло времето, август месец извършвали кофражни работи,
изливали бетон там. Сочи, че на място имало и други колеги от „С.“ ЕООД – Г., Г.,
П., а той отишъл с други колеги от „С.“ ЕООД - С., Б.. Свидетелят сочи, че там
имало работници само на „С.“ ЕООД, като ги ръководел техническия ръководител Г.М..
Свидетелят сочи, че знаел, че трябва да довършат работата в срок понеже
фирмата, която е поела отначало изпълнението на договора не е могла до довърши
и е напуснала обекта. Свидетелят сочи, че те изпълнили основно бетонни работи,
полагали бетон Б 52, опъвали арматура, кофражи. Материалите според свидетеля
били доставени от фирмата „С.“ ЕООД, предполага от местни доставчици, като
място сочи, че не заварили никакви материали, всичко се доставяло в хода на
работата. Свидетелят сочи, че познава М.С., който бил служител в „С.“ ЕООД , но
бил в офиса, като той не го е виждал на обекта. Свидетелят сочи, че работили до
края на есента.
По делото е разпитан като свидетел на
ищеца и Н.М.В., брат на управителя на ищцовото дружество, който сочи, че бил
получавал пари от „С.“ ЕООД от Б. П. - сумите са в размер на 3000 лева и 7000
лева, като точните дати не си спомня. Сочи, че подписал разходни ордери, като
сочи, че парите били дадени тогава за обект „М.П.“, а именно протичало
асфалтирането на обекта „М.П.“ в София, пак със „С.“ ЕООД го работили и тогава
подочул, че сметките на „С.“ ЕООД са били блокирани, за това му били дадени
пари на ръка, за да може процеса по асфалтирането да продължи. Свидетелят сочи,
че плащането по-скоро било за закупуването на материали. Твърди, че няма представа,
защо тези пари били оформени като заем, но той директно ги занесъл в
асфалтовата база, защото иначе обекта щял да спре. Сочи, че не знае на кого е
асфалтовата база в гр. София, кв. Орландовци, но те били подизпълнител и били
запознати с проблема, че може да се спре строителството на обекта. След това
сочи, че няма представа какво се е случило с тези пари. Уточнява, че парите
получил пред „Сибанк“ на ул. „Дукатска
планина“, като те били необходими за материали за работа на дружеството и се
вложили в конкретен обект на дружеството „В.2000“.
Разпитана е и свидетелката Д.А.Р., която
е посочила, че работи в „С.“ ЕООД от 2008 г. като експерт „Човешки ресурси“.
Знае дружеството „В.2000“, като са работили с тях на много места.Сочи, че са
идвали многократно представили на това дружество в офиса, не само при
собственика, но и при други служители на фирмата. Знам, че „С.“ ЕООД е
представило пари на „В.2000“ в края на 2014 г., като прокуристът ни Б. П.
предоставил сумата от 10 000 лева, тъй като В.имали спешна нужда от тази
сума за довършване на техни обекти. Този заем знае, че „С.“ ЕООД многократно искали да бъде върнат, за което
съди от дочути разговори по телефона между прокуриста и управителя на фирмата и
със счетоводството им, на които тя е присъствала. Свидетелката уточнява, че при
съвместителство изпълнява и длъжността на офис мениджър секретар, като работи в
един кабинет с г-н П.. Сочи, че пред нея не са давани пари, но знае, че са
дадени в брой на г-н В., като в случая г-н П. ги дал, той написал разходните
ордери и ги оставил при нея за съхранение. Сочи, че не знае дали „С.“ ЕООД е
преустановявало финансирането на обекти, а тези суми, доколкото знае, са суми
за спешни нужди на фирма „В.2000“ за довършване на някаква дейност на обектите
на „С.“ ЕООД, но не знае точно какво.
По делото е изслушано основно и
допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице Й.Н., като в основното заключение от 19.11.2018г. експертът сочи, че е
извършил и оглед на място и е установил, че към месец ноември 2018г. процесният
мост на р. П. е довършен и е в експлоатация. Вещото лице сочи, че е изслушало
свидетелските показания и са му били предоставени копия от заповедните книги,
като се е запознато и доказателствата по делото. Вещото лице сочи, че се
установява от протокол 1 и от свидетелските показания, че ищецът е работил като
подизпълнител по отбиване на реката, изпълнение на средния устой и частично по
изпълнението на левия устой. Сочи, че при прекратяване на работата не е
подписан протокол обр.10, който следва да се състави при прекратяване на
работата на обекта. Въз основа на протокол № 1/01.09.2013г. вещото лице сочи,
че стойността на СМР по позиции 1-15 възлиза на 19 974,42 лв. без ДДС,
като от свидетелските показания се установява, че част от материалите при
демонтажа на кофража са оставени на обекта, като стойността по материални
позиции 1-6 е 3 959 лв. без ДДС, или общо след приспадане на аванса, с ДДС
сумата на СМР по протокола възлиза на 20 076,15 лв. Въз основа на данните
по делото експертът сочи, че ищецът е извършил частично предвидените СМР по
приложената към Договора КСС. Сочи, че единичните цени са същите, но някои
видове СМР не са изпълнени. По представените фактури, вещото лице сочи, че с
количеството армировка, водоустойчив шперплат, греди, дъски и бетон, отбелязани
в представените от ищеца фактури, може да бъде изпълнен средния устой и
частично левия. Вещото лице сочи, че има видове СМР, които не са остойностени в
протокол №1, които се включват в КСС към договра, като например по позиция 8 –
полагане на бетон В25 за фундамент 28 кв.м.
В
допълнителното заключение вещото лице сочи, че в основното е взело под внимание всички видове СМР, които не са зачертани,
т.е. тези, на които е извършена поправка като данните представя в таблица 1,
неразделна част от експертизата, като по нея общата сума без ДДС е
29 933,42 лв., от който са приспаднати авансово платени 7 203,34 лв.
или сумата възлиза на 16 760,08 лв. без ДДС, а с начислен ДДС от 20%
сумата е 20 076,10 лв. В алтернативната таблица №2 са вписани само тези
видове СМР, за които няма зачерквания или ограждания, като тяхната сума възлиза
на 19301.42 лв., като от тях при
приспадане на авансово платените 7 203,34 лв., сумата възлиза на 12098,08
лв. без ДДС, а с начислен ДДС от 20% сумата е 14517,70лв. Вещото лице сочи, че
в позиция 3 от материалите водоустойчив шперплат 122/240 - 85% от цената има
въпрос, а именно — дали бройките са 50 или 30, но няма зачерквания или отметки,
като ако се приеме, че бройките са 30, то стойността им е 1140 лв., при което
общата сума без ДДС възлиза на 18571,42 лв., след приспадане на аванса и
добавяне на ДДС, сумата възлиза на 13605,72 лв.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице Р.Г., едно основно и две допълнителни,
които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и
компетентно. От заключението от 11.04.2018г. се установява, че вещото лице е
направило посещение в счетоводната фирма, за която е представен договор за
абонаментно обслужване на ответника, и е установило след като му е била
предоставена хронологията на сметка 401 Доставчици за 2015г., както и
аналитичния регистър, а също и дневния за покупки за месец октомври 2015г., че
процесната фактура № 377/28.10.2015г. не е осчетоводена при ответника и за
същата не е ползван данъчен кредит, тъй като не е включена в дневника за
покупки. В допълнителното заключение от 27.04.2018г. експертът сочи, че при посещение
в счетоводната фирма „Н.Г.-Г.– 1” ЕООД, представлявано от Н.И.Г./счетоводител/ с
адрес, гр. София, ул.”********/ му предоставен договор за абонаментно счетоводно
обслужване от 01.01.2007г. за „С.” ЕООД и
от направения преглед на приложените към делото документи вещото лице
констатира, че на 16.05.2013 г. е сключен договор между „С.” ЕООД, като
Възложител и „В. 2.” ООД, като Изпълнител с предмет
„Изграждане на канализационна система с пречиствателен модул на с. Расово,
община Медковец. За изпълнените СМР са съставени двустранно подписани протоколи
№ 1/14.08.2013 г., № 2/18.09.2013 г. за извършени и подлежащи на плащане
СМР./стр. 22 към делото/ За извършените СМР ищеца е издал фактура № 262/19.11.2013
г. на стойност 47 449.22 лв. с ДДС./стр. 25 към делото/ От направената проверка в счетоводната фирма,
на вещото лице е предоставен хронологичен регистър за периода 2013 г. и 2014
г./Приложение № 1/, от което е видно, че процесната фактура е начислена в
счетоводните регистри на ответника м. ноември 2013 г. на стойност 39 541.02 лв.
данъчна основа и 7 908.20 лв. ДДС. През 2013 г. по процесната фактура е
извършено плащане в размер на 19 000 лв. В предоставения аналитичен регистър от
разплащателната сметка на „С.” ЕООД за 2014 г. е видно, че е извършено плащане,
по процесната фактура, както следва: на 10.01.2014 г. 5 000 лв.; на 12.05.2014 г. 4 000 лв.; на 19.03.2014 г. 10 000 лв.; на 23.04.2014 г. 5 000 лв., или общо по процесната
фактура са извършени плащания на обща стойност 43 000 лв., като неплатената
стойност е в размер на 4 449.22 лв. сочи, че му е предоставен и Дневник на
покупките/Приложение № 2/, в който е включена процесната фактура №
262/19.11.2013 г. на стойност 47 449.22 лв. с ДДС, както и уведомление с вх. №
ДДС2210-2142641/14.12.2013 г. за приемане постъпили от „С.” ЕООД данни от Справка –декларация по ЗДДС, дневник
за покупки за отчетния период ноември 2013 г. С оглед горното сочи, че процесната
фактура № 262/19.11.2013 г., по която има частично плащане е осчетоводена при
ответника и ответникът е ползвал данъчен
кредит по нея. По втория договор и в допълнителното заключение се потвърждава,
че процесната фактура № 377/28.10.2015 г., не е осчетоводена, като е направено
изчисление на евентуалната неустойка, като експертът сочи, че размерът на дължимата неустойка за забава на плащането
върху неиздължената сума по т. 2 от исковата молба в размер на 20 078.97
лв. по фактура № 377/28.10.2015 г. в два
варианта съгласно Договора от 15.07.2013 г., р. IX т. 2, е в първи вариант: по
0,5% на ден върху просрочената сума, начиная от 18.11.2015 г. /14 дни след
датата на електронното съобщение за фактурата – 03.11.2015 г. до датата на завеждане
на иска 20.11.2017 г., възлиза на 73 686.26 лв. неустойка и във вариант -
10 % върху просрочената сума /20 078,97 лв. х 10%
/, възлиза на 2007.90 лв. неустойка. В допълнителното заключение от
18.01.2019г., вещото лице Г. сочи, че е систематизирала фактурите, представени
на стр.75-90 от делото в таблица на стр.2 и 3 от заключението и по видове СМР,
като общата им стойност е 10 077,76 лв., като по първа позиция фактурата е
за нает багер за изпълнение на СМР на стойност 540 лв. без ДДС; по третата
позиция кофраж вещото лице прилага разходна норма за кофраж за 1 м2, от която е
видно за необходимите материали за направа на кофраж – дъски, бичмета, пирони,
тел, кофражно масло, а закупуването на тези материали са описани към тази позиция; по пета позиция
заготовката на арматурата посочена във фактурата съответства на актуваните
количества 1200 кг.; по шеста позиция, арматурата е доставена от ответника и е
актувано само труд без материали; по седма позиция фактурата за доставка на
бетон съответства на актуваното количество 20 м3; по осма и девета позиция е
актувано само труд с материали на клиента; по единадесета позиция е приложена
фактура за изработка на планки 24 броя за изработка на стоманена плоча за
наклон. Експертът сочи, че при посещение в счетоводството на „В. 2.” ООД се запознал с оригиналите на
приложените към делото фактури, като същите са осчетоводени аналитично към
обект № 29 „Реконструкция и разширение на съществуващ мост над река П.” гр.
Габрово и са на обща стойност 10 077,76 лв., която сума съответства в годишната
оборотна ведомост на строителната фирма. Закупените материали са в период м.юли
2013 г. – м. септември 2013 г./Приложение № 1 Хронологичен регистър, а процесните
фактури са включени в дневниците за покупки м. юли, август и септември 2013 г. Издадените
от строителя фактури за изпълнените на обекта СМР са отразени в счетоводните
регистри на строителната фирма ф-ра № 225/16.07.2013 г. през м.юли 2013 г. и
фактура 377/28.10.2015 г. през м. октомври 2015 г. и са отразени в счетоводния
регистър на на „В. 2.” ООД. /Приложение
№ 3/ Фактурите са включени в дневниците
за продажби в месеца на издаване. Като извод вещото лице констатира, че, че
процесните фактури са относими към отразените в Протокол № 1 СМР към 01.09.2013
г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че между страните са сключени
процесните два договора за изработка, по силата на които ответникът е
възложител, а ищецът – изпълнител на описаните СМР, като първият от
16.05.2013г. е за обекта в с. Расово, общ. Медковец, а вторият – от
15.07.2013г. е за обекта – р. П., Габровско. Съдът намира, че по отношение на
изпълнението на първия договор между страните няма спор, че ищецът е изпълнил
възложените му СМР, същите са приети надлежно с неоспорените актове, които са
приложени, а именно двустранно подписаните два протокола № 1/14.08.2013г. и №
2/18.09.2013г., като по тях е издадена фактура № 262/19.11.2013г. общо в размер
на 47 449,22 лв., която ищецът поддържа, че е платена частично и е дължима
сумата от 4 449,22 лв. с ДДС. От изслушаното заключение на СИЕ от
27.04.2018г. се установява, че тази фактура № 292 е надлежно осчетоводена при
ответника, той е ползвал данъчен кредит по същата, а въз основа на извършените
справки вещото лице е установило плащане на сумите, така както са описани в
заключението, а именно през 2013г. по тази фактура са платени 19 000 лв.,
а на описаните 4 дати през 201г. още 24 000 лв. или общо са платени
43 000 лв., но остава неплатена разлика в размер на 4 449,22 лв.
Ответникът е заявил като възражение, че сумата е погасена, без да конкретизира
по какъв начин. Видно от данните същата не е платена, а в чл. 3.2.2 от
сключения договор е уговорено, че плащанията се извършват в срок от 14 работни
дни след плащането на възложителя по основния договор срещу представен отчет. В
случая ответникът не е установил на коя дата му е заплатено от възложителя по
основния договор, за да се приеме с точност установената дата на изпадането му
в забава по отношение на процесната фактура, която е издадена на 19.11.2013г.
Доколкото се касае за изпълнение на парично задължение за заплащане на
извършена дейност, което съставлява окончателно плащане, не може да се приеме,
че задължението е периодично, поради което погасителната давност е общата,
петгодишна давност и тя не би могла да изтече преди да е издадена процесната
фактура. В случая исковата молба е подадена на 20.11.2017г. / понеделник,
първият работен ден след 19.11.2017г., който ден е неделя/, поради което не
може да се приеме, че вземането по фактурата е погасено по давност. Предвид
горното по този договор и за тази сума, съдът намира, че предявеният иск е
основателен.
По втората претенция, която е за заплащане на
възнаграждение по договора от 15.07.2013г. за моста на р. П., съдът намира, че
от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е изпълнявал СМР на
този обект, но не е довършил и изпълнил възложеното в цялост, а е напуснал
обекта. При преустановяване на работата няма данни да е подписан протокол
обр.10, който да установява състоянието, в което е оставен обекта и в точност
какво е изпълнено именно от ищеца. Изпълнението се установява с гласните
доказателства, като и свидетелите на ответната страна сочат, че там е имало
някакви извършени СМР, преди да бъдат ангажирани те самите за довършване на
моста. За изпълнените СМР е представен протокол №1 за установяване на СМР към
01.09.2013г., който е оспорен от ответника. В съдебно заседание на 20.04.2018г.
съдът е извършил констатации по документ, който се твърди да е оригинал на
протокола, но който е установил, че също представлява ксерокопие, макар върху
същото да е положен подпис за възложител със синя химикална паста.
Същевременно, отчитайки показанията на свидетеля М.С., който е изслушан в
съдебно заседание на 09.10.2018г., след призоваване, се установява, че в
процесния период той е бил служител на ответника, като е изпълнявал длъжността
главен инженер. Свидетелят сочи, че той е подписал представения с исковата
молба протокол, който му бил изпратен с корекциите, нанесени от техническия
ръководител на самия обект – Г.М., като той му е позвънил за потвърждаване на
вписаното, преснимал акта, така както е с бележките и се подписан върху двата
екземпляра със синя химикалка. С оглед свидетелските показания на свидетеля С.,
които се кредитират от съда, тъй като към момента същият не е обвързан в
трудовиправоотношения с нито една от страните, съдът намира, че оспорването на
протокола е неоснователно. Действително върху същия има нанесени корекции, но
те са нанесени преди подписването му и приемането на работата със същия, което
е извършено от инж. С.. Този свидетел категорично установи с показанията си,
които съдът изцяло кредитира, че самият протокол и конкретните количества са
записани и установени на място от лицето Г.М., което е именно и посоченото от
възложителя лице по т. 7, разд.Х от договора. Протоколът носи подпис на главния
инженер на ответното дружество и това, че не е подписан от законния му
представител, не води до извода, че частично изпълнените СМР не са надлежно
приети. В самия договор страните са уговорили, че СМР ще се приемат от
определени лица, а са налице данни, че именно лицето изпълняващо длъжността
главен инженер в процесния период г-н С. е приемал и други актове и протоколи
за СМР, включително и на други обекти, като няма данни същият да не е надлежно
овластен с оглед изпълняваната при ответника-търговец функция. Безспорно се
установява от показанията на свидетеля, че този протокол е достигнал до офиса
на дружеството в София, където е бил подписан, т.е. следва да се приеме, че
ответникът е запознат със същия и няма данни да е възразил своевременно при
горното. Фактът, че част от процесните СМР са изпълнени от ищеца се установява
и от показанията на свидетелите на ответника, които сочат, че са били изпратени
на обекта река П. в Габрово за довършване на същия, но сочат, че вече е било
работено на обекта. Предвид горното и кредитирайки заключението на
съдебно-техническата експертиза, която сочи, че актуваните с протокола от
01.09.2013г. СМР са част от възложените по договора и по КСС, че същите са
свързани със свидетелските показания и конкретно тези, които сочат какво е било
изпълнено на обекта от ищеца, както и че с количеството материали / бетон,
армировка, и др./, които са включени в представени от ищеца фактури е могло да
се изпълнят процесните СМР по средния и частично левия устой на моста, съдът
намира, че действително от страна на ищеца са били изпълнени частично възложените
СМР, остойностени по процесния протокол. Същевременно съдът намира, че следва
да отчете факта, че по процесния протокол има зачеркнати СМР, както и такива,
за които са отразени корекции в бройката. Предвид горното и доколкото в това
отношение съдът не разполага със специални знания, съдът възприема вариант 2 на
допълнителното заключение на вещото лице Й.Н., по таблица №2 на стр. 4 и 5 от
заключението от 14.02.2019г., като съгласно същото общата стойност на СМР по
процесния протокол, които са без зачерквания възлиза на 19 301,42 лв., от
която при приспадане на авансово получените 7203,34 лв., дължимата сума с
начислен ДДС е общо 14 517,70 лв. След като свидетелят С. посочи изрично,
че зачеркванията са направени преди подписването на протокола, очевидно това не
са приети за изпълнени СМР и за тях не се следва заплащане на ищеца по
процесния договор. Съдът намира, че марак да са налице данни, че процесната
фактура, която е за СМР по този договор да е издадена две години след протокола,
а именно фактурата е под № 377/28.10.2015г., като са налице данни, че е
изпратена на ответника съгласно разпечатка от имейл от 03.11.2015г., и че
същата не е осчетоводена при ответника, съдът намира, че по този договор за
частично изпълнените СМР се дължи възнаграждение в размер на горепосоченото,
което се установява от кредитирания вариант на експертното заключение, както и
от доказателствата в цялост, чрез които се установи, че макар да не е изпълнил
изцяло възложените му СМР на този обект, ищецът е изпълнил част от същите. В
случая се касае за междинно плащане, което съгласно раздел ІІІ, т.2 от
договора, е дължимо на база двустранен протокол за изпълнени СМР и фактура на
изпълнителя, като плащането е дължимо в 14-дневен срок от представяне на
документите. Следователно, за да започне да тече погасителна давност за
вземането се изисква кумулативното наличие на двата документа – протокол и
фактура, както и представянето им. В случая фактурата е от 28.10.2015г. и е
представена на ответника на 03.11.2015г., поради което той е изпаднал в забава
в 14-дневния срок, а именно през ноември 2015г. Не могат да бъдат споделени
доводите на ответника, че поради късното издаване на фактурата, вземането вече
е погасено. Както се посочи по-горе ответникът чрез своя главен инженер г-н М.С.
е бил запознат със съставения протокол №1 за приемане на СМР към 01.09.2013г. и
задълженията по него. Той е можел да изиска по-ранно представяне на фактура по
този протокол, което няма данни да е
сторено. Няма договорен срок в сключения договор, в който ищецът като
изпълнител да е задължен да издаде фактурата. Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.2 ЗДДС,
данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена. Според чл.25,ал.1 ЗДДС данъчно
събитие е доставката на стоки и услуги, а според чл. 8 от ЗДДС, услуга по
смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от
парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство. В конкретния случай, предмет на процесните фактурите са извършени
строително - монтажни работи, т.е. издадени са за осъществени услуги, поради
което издаването на фактура, като
данъчен и счетоводен документ е елемент от друг тип правоотношения, чието
осъществяване според разпоредбите на чл. 113 от ЗДДС вр. с чл. 25 от ЗДДС е
вменено в задължение на всеки доставчик(изпълнител на услуга) и е обвързано с
настъпване на дадено данъчно събитие- извършване на услугата или авансово
плащане по същата. Услугата от своя страна се счита за извършена с момента на
приемането й. Самото задължение според чл. 113, ал. 4 от ЗДДС следва да се
изпълни не по- късно от 5 дни от настъпване на данъчното събитие –приемане на
работата с акт обр. 19. Ищецът не е издал фактурата в горепосочения срок, но
това съставлява единствено административноправно нарушение, което може да
доведе до съответната санкция на доставчика от компетентните органи, но при
положение, че страните са уговорили в договора, че плащането ще е дължимо след
получаването на фактурата и не са уговорили срок, в който същата да бъде
издадена и изпратена, не може да се приеме, че сумата по протокола за СМР към
01.09.2013г. е недължима като погасена по давност. В тази връзка съдът отчита и
факта, че между страните са налице трайни взаимоотношения, т.е. налице са данни
и за сключени други договори, за други обекти за изпълнение на СМР и следва да
се отчете, че например по договора за обекта в Расово, фактурите са издадени около
два месеца след съставянето на протоколите обр. 19. Следователно, ако се
приеме, че това е разумния срок, в който е следвало да се издаде процесната
фактура, то тя е трябвало да бъде издадена през ноември 2013г., а не октомври
2015г., но дори и да е била издадена през ноември 2013г., то с оглед
гореизложените доводи за приложение на общата петгодишна давност, не би било
погасено вземането по същата към датата на исковата молба.
По претенцията за неустойка в размер на 2007,90 лв.,
съдът намира следното: В раздел ІХ, т.2 от договора е уговорено, че при
забавяне на плащанията, възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% за
просрочената сума, но не повече от 10%. Предпоставките за уважаване на
претенция за неустойка са кумулативни и следва да се установи, че е налице
валидно уговорена такава клауза, че е налице уговореното неизпълнение на
ответника, но се изисква и претендиращата страната неустойка да е изправна
страна по договора. В този смисъл е налице практика на съдилищата, която се
споделя и от настоящия състав, включително и по реда на чл. 290 от ГПК като например
решение №134/20.12.2017г. по т.д.№405/2016г.,ІІ т.о. на ВКС, решение
№450/21.06.2010г. по т.д.№505/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
105/02.07.2014г. по т.д.№2617/2013г. на ВКС, ІІ т.о. и др., в които се приема,
че уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника
задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането й, е
неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни
насрещните си задължения по договора, тъй като в съответствие с основния правен принцип, че никой
не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не
би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако
самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си
задължения така, както изисква законът и в частност чл. 63 ЗЗД - точно,
добросъвестно и с грижата на добър стопанин. По делото е безспорно, че ищецът не е изпълнил в
цялост и пълнота задълженията си по договора от 15.07.2013г. съгласно
уговореното, а именно той нито е изпълнил в пълен обем, нито в уговорения срок,
като е прието за безспорно, че ищецът е преустановил работа на обекта. Тук
следва да се отбележи, че доводите на ищеца, че бил напуснал поради това, че не
му се плащало, са неоснователни, тъй като по договора е уговорено само едно
авансово плащане – по раздел ІІІ, т.1 в размер на 5% от общата цена и то е
извършено, което е безспорно. Други авансови плащания не са уговорени, а не се
установява преди преустановяването на СМР на обекта, което е през месец август
2013г. ищецът да е фактурирал надлежно на ответника СМР, подлежащи на междинно
плащане. Предвид горното твърденията на ищеца, че бил напуснал работа на обекта
понеже ответникът не бил му плащал са ирелевантни, тъй като по договора не е уговорено
предплащане на изпълнените СМР, освен аванса, за който не се спори, че е
получен, тъй като по процесната фактура е и приспаднат. Предвид горното не се
установява напускането на обекта и преустановяването на работата на същия от
страна на ищеца да е поради обективна причина или по причина поведението на
съконтрахента му. Безспорно е, че уговорените СМР не са изпълнени от ищеца в
обема, в който са уговорени, както и че същите не са изпълнени в уговорения по
договора срок от 180 календарни дни. Следователно ищецът е неизправна страна по
сключения договор, напуснал е и е преустановил работа на обекта преди
довършването му, поради което няма право да претендира неустойка по договора. С
оглед горното претенцията за неустойка за забава се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид горните съображения съдът намира, че по исковете
за главница на ищеца са основателни претенциите за сумата от 4 449,22 лв.,
представляваща неизплатен остатък от задължение по фактура №262/19.11.2013г. и
сумата от 14517,70 лв., представляваща стойността на приети СМР, без
зачерквания по протокол №1 към 01.09.2013г. по договора от 15.07.2013г.,
съставляваща част от сумата по издадената фактура № № 377/28.10.2015г., като за
разликата до пълния предявен размер на това вземане претенцията се явява
неоснователна и недоказана. Предвид горното се явяват основателни претенции на
ищеца общо за сумата от 18 966,22лв. и следва да се разгледа заявеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане от ответника за сумата от 10 000
лв., представляваща главница по предоставен на ищеца заем по два разходни
касови ордера, съответно от 12.11.2014г. и 13.11.2014г. Тези два документа са
представени и приети като писмени доказателства по делото и в тях е надлежно
отразено, че на лицето Н.М.В. са броени сумите от 3000 лв. и 7000 лв. с вписано
основание – заем за „В.2.“ ООД. Получаването на сумите не се оспорва и се
подкрепя и от показанията на самото лице Н. В., който изрично сочи, че ги е
получил от прокуриста на ответника – Б. П.. Свидетелят сочи, че след
получаването занесъл парите на асфалтовата база, за да не спре да работи обекта
и тези пари били за материали. Уточнява, че това бил обекта „Мека П.“ в София,
по който работили съвместно двете фирми. Съдът намира, че горните показания не
следва да се кредитират, тъй като се касае за опровергаване на съдържанието на
частен документ, изходящ от самото лице. Недопустимо е с гласни доказателства
да се опровергава отразеното в двата представени и приети като неоспорени
писмени документа РКО, в които е отразено, че основание за плащане на сумите е
заем. Независимо от горното, дори и да се кредитират показанията, че тези суми
са дадени от „С.“ ООД за закупуване на материали за продължаване на работата по
асфалтовата база на посочения обект, то горното не води до опровергаване на
извода, че е налице заем от страна на това дружество, тъй като не се спори, че
ищецът е бил изпълнител и на този обект „М.П.“ ООД, а съгласно чл.259 от ЗЗД
изпълнителят е длъжен да изпълни поръчаното със свои средства и материали.
Следователно дори и самите пари да са вложени в материали за работата на
обекта, това не опровергава извода, че са дадени като заем, тъй като при
завършване на този обект тази сума би била актувана и платена на ищеца като
изпълнител от възложителя му – ответника. Ищецът като подизпълнител дължи
изпълнението на възложените СМР със свои средства и материали, поради което
обстоятелството, че процесните суми са вложени за това не опровергава удостовереното
в неоспорените РКО, че сумите съставляват заем. Ищецът не установи, че за
процесния обект – М.П. е уговорено нещо различно от законовата регламентация
относно договора за изработка, разновидност на който е договора за СМР, за
наличието на какъвто не се спори, поради което принципно не е задължение на
възложителя да закупува материалите за изпълнението на възложените СМР. Такова
задължение има изпълнителят, който със свои средства и материали следва да
изпълни възложеното, а при надлежно изпълнение на поръчаното и приемане на
работата, му се дължи възнаграждение. Предвид горното свидетелските показания
не опровергават основанието на получаване на сумите. Не се спори принципно
относно получаването им. Няма данни в процесните РКО да е уговорен срок за
връщане на получените суми, поради което те са изискуеми след покана, но такава
е отправена с изявлението на ответника по отговора, с който се претендира
връщането им и същото следва да бъде съобразено като факт, настъпил в хода на
производството и съгласно чл.235 от ГПК. Предвид горното съдът намира, че
възражението за прихващане на ответника е основателно и следва да бъде уважено,
поради което от общо установения размер на основателните искови претенции в
размер на 18 966,22 лв., част от тях за сумата от 10000 лв. следва да
бъдат отхвърлени поради прихващане, като бъде присъдена на ищеца сумата от общо
8 966,22 лв. като главница.
С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноски за
уважения размер на претенциите му / 8966,22 лв./, който спрямо общия размер на
същите общо възлизащи на 26 536,09 лв., се явява 33,7%. Разноските на
ищеца по представения списък, които съответстват на приложените вноски
документи и отразено като платено адвокатско възнаграждение в договора за
правна помощ по образец, са общо в размер на 3 161,44лв., поради което
съобразно изхода на спора, от тях на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1065,41 лв. От ответника се претендират разноски общо в размер на
3050 лв., които също са документно обосновани с документи за внесени депозити и
адвокатско възнаграждение от 1800 лв., което е отразено като получено и
заплатено в приложения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018г. Ищецът
е заявил чрез процесуалния си представител възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение. С оглед приложимите разпоредби / чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и чл. 7, ал.8 от същата/ съобразно интереса и броя на
съдебните заседания по делото, то минималното възнаграждение би възлязло на
1626,08 лв., която сума не е значително по-малка от уговорената и платена от
ответника, но отчитайки факта, че се касае за дружеството, занимаващо се със
строителна дейност и че като част от дейността му се явява разглеждането и решаване
на спорове със съконтрахенти, съдът намира, че възражението се явява
основателно и възнаграждението на ответника следва да бъде намалено от 1800 лв.
на сумата от 1626,08 лв. или със 173,92 лв., което прави общият размер на
разноските на ответника да възлиза на 2876,08 лв. От този размер разноски се
следват такива за отхвърления размер на исковите претенции, а именно 66,3% или
на ответника се следват разноски в размер на сумата от 1906,84 лв. Не е заявено
искане за компенсация, поради което разноски следва да бъдат присъдени на всяка
от страните поотделно в горепосочения размер, 1065,41 лв. – на ищеца и 1906,84
лв. – на ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***, офис 30-32 – адв.М.Б.,
да заплати на „В.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ст. 3 и със съдебен адрес *** – адв.М.А., на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 266 от ЗЗД сумата от общо 8 966,22 лв. / осем хиляди
деветстотин шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 20.11.2017г. до окончателното й
изплащане, която сума представлява неизплатено възнаграждение по договор от
16.05.2013г. за изпълнение на СМР подобекти по проект „Изграждане на
канализационна система с пречиствателен модул на с.Р., общ. Медковец, съставляващо
част от дължимата сума по фактура № 262/19.11.2013г. и неизплатено
възнаграждение по договор от 15.07.2013г. за СМР на обект „Реконструкция и
разширение на съществуващ мост на р. П., до гр. Габрово, по протокол №1 от
01.09.2013г. и фактура № 377/28.10.2015г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница за разликата до пълния предявен размер от общо 26 536,09 лв.
поради уважаване на насрещно възражение за прихващане на ответника за сумата от
10 000 лв. / десет хиляди лева/, представляваща главница по предоставени
заеми с два броя разходни касови ордери № 1/12.11.2014г. и № 2/13.11.2014г.,
както и за разликата над 10 000лв. като неоснователен и недоказан по
размер.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „В.2.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ст. 3 и със съдебен адрес *** – адв.М.А.,
срещу „С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и със
съдебен адрес ***, офис 30-32 – адв.М.Б., с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
сумата от 2 007,90лв. / две хиляди и седем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща неустойка по раздел Х, т.2 от договора от 15.07.2013г. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** и със съдебен адрес ***, офис 30-32 – адв.М.Б., да
заплати на „В.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ст. 3 и със съдебен адрес *** – адв.М.А., на основание чл.78 от ГПК сумата от 1065,41
лв. / хиляда шестдесет и пет лева и
четиридесет и една стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, ст. 3 и със съдебен адрес *** – адв.М.А., да заплати
на „С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен
адрес ***, офис 30-32 – адв.М.Б., на
основание чл.78 от ГПК сумата от 1906,84 лв. / хиляда деветстотин и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: