№ 9421
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110168417 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „О. Т. О.“ АД срещу „В. К. 99“
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.06.2019 г. между него, като собственик на онлайн
платформа „Р..bg“, и ответното дружество, е сключен договор за ползване на онлайн
платформата срещу възнаграждение под формата на такси, отразени в приложение №
1 към договора. В изпълнение на условията по договора ищцовото дружество създало
персонален акаунт и предоставило достъп на ответника до платформата. За дължимите
такси въз основа на предоставените услуги били издадени следните фактури: фактура
№ 143/04.11.2020 г. на стойност 360 лева, фактура № 160/04.12.2020 г. на стойност 360
лева, фактура № 175/06.01.2021 г. на стойност 360 лева, фактура № 189/02.02.2021 г. на
стойност 360 лева, фактура № 209/01.03.2021 г. на стойност 360 лева, фактура №
228/02.04.2021 г. на стойност 360 лева, на обща стойност от 2160 лева, които до
момента оставали неплатени. Задълженията по всяка от фактурите следвало да бъде
заплатено до 10-то число на следващия месец. Поради неплащане в уговорения срок,
ответното дружество изпаднало в забава, поради което ищецът претендира и
обезщетение за забава в общ размер от 779,51 лева, дължимо за периода от 15.11.2021
г. до 15.11.2024 г. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2160 лева, представляваща възнаграждение по договора,
ведно със законната лихва от 15.11.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от
1
779,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумите по отделните
фактури, начислено за периода от 15.11.2021 г. до 15.11.2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответната страна. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход
на делото, проведено на 29.04.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131
ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл.
238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се
направи предположение, че искът е вероятно основателен. Предупреждение за
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото
съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл.
131 ГПК, препис от което е връчен ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Поради изложеното съдът приема, че в случая всички законови предпоставки
са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено
решение срещу ответника, поради което предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 856,40 лева общо за настоящото
производство, които следва да му бъдат присъдени.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. К. 99“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „О. Т. О.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 2160 лева, представляваща възнаграждение под формата на такси,
отразени в приложение № 1 към договор за ползване на онлайн платформа от
13.06.2019 г., за което били издадени фактура № 143/04.11.2020 г. на стойност 360 лева,
фактура № 160/04.12.2020 г. на стойност 360 лева, фактура № 175/06.01.2021 г. на
стойност 360 лева, фактура № 189/02.02.2021 г. на стойност 360 лева, фактура №
209/01.03.2021 г. на стойност 360 лева, фактура № 228/02.04.2021 г. на стойност 360
лева, ведно със законната лихва от 15.11.2024 г. до окончателното плащане, и сумата
от 779,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумите по отделните
фактури, начислено за периода от 15.11.2021 г. до 15.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В. К. 99“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „О. Т. О.“ АД, ЕИК ********* сумата от 856,40 лева, представляваща
разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3