СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Анелия Груева, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 4603 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 276877/18.11.2019г. по гр.д.
№77063/2018г. по описа на Софийски районен съд 32 ри състав са отхвърлени
предявените от Г.Н.Д., ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН: ********** *** искове
срещу ответника „П.и.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
за признаване за установено че ищците са собственици на следните движими вещи –
газов котел, отопляващ цалата къща от ет.1 до ет.3, радиатори алуминиеви –
25бр., печка готварска – вградена, вградена плоча котлон с 4бр. отделения,
халдилник вграден – 1бр., абсорбатор кухненски – 1бр., бар-плот-кухненски,
шкафове – кухненски, полилей-15бр., полилей масивен въ фоайе – 1бр, шкафове за
баня – 3 бр., вана с джакузи, 1бр., паркет дъбов в цялата сграда без фоайе и
кухня; паркет дъбов между ет.1, ет.2, ет.3, алуминиева дограма – прозорци –
24бр., корнизи – 20бр., луксозни врати с каси – 17бр., пердена – 12бр., мивки
оборудване – 6 бр., тоалетни чинии – 6бр., ключове за осветление и контакти –
около 50бр., теракот във фоайе и кухня на сградата – 80кв.м., бойлер 200л.;
изкуствен гранит на всички тераси 60кв.м., гранитогрес на всички тераси –
50кв.м., теракот и фаянс на всички бани – 110кв.м., душове за баня – 6бр.,
канелки за мивки – 6бр., пироливен котел за дърва -75кВ, масивна тухлена ограда
с височина 2м. около целия имот и тупика и облицовъчен камък около къщата
300кв.м., косачка за трева и за осъждане на ответника да им предаде владението
на посочените вещи, както и да им плати обезщетение за ползването им на основание
чл.59 ЗЗД в размер на 8000 лева за периода от 31.5.2017г. до 20.11.2018г.
С решението са отхвърлени и насрещните искове
на „П.и.“ ООД за сумата от 5 995 лева,
представляваща обезщетение за ползването без правно основание на недвижим имот
с идентификатор, находящ се в гр. София, ул. „******, заедно с построената в
него триетажна масивна жилищна сграда и гараж с идентификатор за месец декември 2017г., както и обезщетение
за ползването без правно основание на паркомясто, находящо се в имот с
идентификатор за периода от 3.1.2018г. до 13.2.2019г.
Срещу решението в частта в която са отхвърлени
исковете по чл. 108 от ЗС в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от
Г.Н.Д., ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН: **********. Жалбоподателите поддържат, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочат че от
приложените по делото писмени доказателства и от извършената
съдебно-оценителска експертиза се установява, че вещите предмет на иска се
намират в сградата. Оспорват изводите на съда че тези вещи са подобрения и са
оценени и са били предмет на изпълнителното производство. Сочат противоречия в
изводите на съда като веднъж заявил, че тези вещи били част от имота, а след
това не било доказано че са тяхна собственост. Считат за неправилни изводите на
съда че процесните вещи са трайни подобрения на имота, тъй като от експертизата
е видно че това са вещи които са движими и не са трайно прикрепени към имота.
Изтъкват че процесните вещи не са описани и оценени в изпълнителното
производство поради което не са били предмет на изпълнение. Ето защо молят за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете.
Срещу решението в частта в която са отхвърлени
исковете по чл. 59 от ЗЗД е подадена въззивна жалба именувана молба от
17.08.2021г.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „П.и.“ ООД с ЕИК ******
с който взема становище за нейната неоснователност. Сочи че от експертизата не
се установявало че вещите се намират в сградата. Като нямало никакви
доказателства че процесните вещи са налични в имота и още по малко годни за
ползване. Сочи че не се установявало че ищците са собственици на процесните
вещи.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Настоящият
състав намира че въззивната жалба срещу решението в частта в която са
отхвърлени исковете по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде върната, поради следните
обстоятелства.
С първоначалната въззивна жалба са
направени оплаквания срещу първоинстанционното решение единствено по отношение
на отхвърлането на исковете по чл.108 от ЗС. След срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
е постъпила молба от 17.08.2021г.
в която за първи път се сочи, че се обжалва и тази част на решението, с която е
отхвърлен искът по чл. 59 от ЗЗД. Ето защо съдът приема че молбата от 17.08.2021г.
представлява самостоятелна въззивна жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 259,
ал.1 от ГПК въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчването на
първоинстанционното решение на страната. Първоинстанционното решение е връчено
на въззивника на 09.01.2020г., а въззивната жалба е срещу тази част на
решението е подадена на 17.08.2021г. повече от година и половина след
изтичането на срока. При това положение следва да се приеме че същата е
просрочена и като такава подлежи на връщане.
По отношение на исковете с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение на СРС е валидно. Същото обаче е
недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
При
служебна проверка съдът е установил че исковата молба е нередовна, но на
въззивника – ищец не са давани указания за отстраняването им.
В
тази връзка с определение от 17.02.2022г. на страната са дадени указания за
индивидуализиране на всяка вещ по начин, който позволява отграничаването и от
останали вещи от същия вид, включително като посочи размер на всяка вещ а за
подови настилки и тези по стените посочи размери на площта върху която са
поставени и отделно да посочи размери на отделните плочи; цвят на всяка вещ,
материал от който е изработена; модел и марка на всяка вещ, както и
производител и година на производство; Цената
на всяка вещ, към момента на подаване на исковата молба; дължината на тухлената
ограда и парапет и площ на която е поставен облицовъчен камък, както и кога са
придобити от ищеца.
На
следващо място му е указано да посочи за кои вещи предявява иска за предаване
на владението като посочи дали иска предаването на владението на ограда и
облицовъчен камък, паркети, парапети, алуминиева дограма, корнизи, теракот,
изкуствен гранит, гранитогрес, теракот и фаянс да му бъдат предадени и изрично
обоснове допустимост на тези искания и дали твърди че те са трайно прикрепени
към имота или твърди че те могат да бъдат отделени от вещта, кой ги е поставил
в имота.
Да
посочи защо твърди че искането му по молбата от 17.08.2021г. в която заявява че
обжалва решението на СРС и в частта по отхвърленият им иск по чл. 59 от ЗЗД е
направено в срока на въззивното обжалване, твърди ли че такова оспорване е
направил с въззивната жалба и с кое изявление от нея е в тази насока.
Дадени
са указания за представяне на документ за внесена такса в размер на 4% от
цената на иска по чл. 108 от ЗС по сметка на СРС и 2% по сметка на СГС.
Указано
е на въззивниците, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба и
исковата молба ще бъдат върнати а решението в частите за които не са изпълнени
указанията ще бъде обезсилено.
Указано
е също че носят доказателствена тежест да установят какъв е пазарният наем за
претендираният период на индивидуализираните по горепосочения начин вещи като
им е дадена възможност в едноседмичен срок да направят доказателствени искания.
Както
в посочения срок така и в проведеното открито заседание не са изпълнени
указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности.
Съгласно
практиката на ВКС когато първостепенният съд не е дал указания на ищеца по
отстраняване нередовността на исковата молба. Това е основание въззивната
инстанция, след като констатира наличие на такава нередовност да стори това. В
този смисъл са и мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в което се прие, че непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди
или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното
производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от
това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с
нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като
въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното
решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно
правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност.
Индивидуализацията
на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй
като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на
постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на
несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.
129, ал. 2 от ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на
молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той
бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна
предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по, ал. 3 на същия текст.
Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във
въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен
начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР №
1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в
сила и при действието на ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени
в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
, При това положение настоящият състав
намира че нередовностите на исковата молба не са отстранени, а
първоинстанционното решение постановено при нередовна искова молба следва да се
обезсили.
При този изход от производството
въззивниците нямат право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 276877/18.11.2019г. по гр.д. №77063/2018г. по описа на Софийски
районен съд 32 ри състав В ЧАСТТА в която са отхвърлени предявените от Г.Н.Д., ЕГН ********** и Н.М.Д.,
ЕГН: ********** *** искове срещу ответника „П.и.“ ООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** за признаване за установено че ищците са
собственици на следните движими вещи – газов котел, отопляващ цалата къща от
ет.1 до ет.3, радиатори алуминиеви – 25бр., печка готварска – вградена,
вградена плоча котлон с 4бр. отделения, халдилник вграден – 1бр., абсорбатор
кухненски – 1бр., бар-плот-кухненски, шкафове – кухненски, полилей-15бр.,
полилей масивен въ фоайе – 1бр, шкафове за баня – 3 бр., вана с джакузи, 1бр.,
паркет дъбов в цялата сграда без фоайе и кухня; паркет дъбов между ет.1, ет.2,
ет.3, алуминиева дограма – прозорци – 24бр., корнизи – 20бр., луксозни врати с
каси – 17бр., пердена – 12бр., мивки оборудване – 6 бр., тоалетни чинии – 6бр.,
ключове за осветление и контакти – около 50бр., теракот във фоайе и кухня на сградата
– 80кв.м., бойлер 200л.; изкуствен гранит на всички тераси 60кв.м., гранитогрес
на всички тераси – 50кв.м., теракот и фаянс на всички бани – 110кв.м., душове
за баня – 6бр., канелки за мивки – 6бр., пироливен котел за дърва -75кВ,
масивна тухлена ограда с височина 2м. около целия имот и тупика и облицовъчен
камък около къщата 300кв.м., косачка за трева и за осъждане на ответника да им
предаде владението на посочените вещи КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА искова молба с
вх. № 2032894/05.12.2018г. по описа на Софийски районен съд, подадена от Г.Н.Д.,
ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН: ********** *** с която са предявени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС ЗЗД срещу ответника „П.и.“ ООД с ЕИК ****** . за признаване за
установено че ищците са собственици на следните движими вещи – газов котел,
отопляващ цалата къща от ет.1 до ет.3, радиатори алуминиеви – 25бр., печка
готварска – вградена, вградена плоча котлон с 4бр. отделения, халдилник вграден
– 1бр., абсорбатор кухненски – 1бр., бар-плот-кухненски, шкафове – кухненски,
полилей-15бр., полилей масивен въ фоайе – 1бр, шкафове за баня – 3 бр., вана с
джакузи, 1бр., паркет дъбов в цялата сграда без фоайе и кухня; паркет дъбов
между ет.1, ет.2, ет.3, алуминиева дограма – прозорци – 24бр., корнизи – 20бр.,
луксозни врати с каси – 17бр., пердена – 12бр., мивки оборудване – 6 бр.,
тоалетни чинии – 6бр., ключове за осветление и контакти – около 50бр., теракот
във фоайе и кухня на сградата – 80кв.м., бойлер 200л.; изкуствен гранит на
всички тераси 60кв.м., гранитогрес на всички тераси – 50кв.м., теракот и фаянс
на всички бани – 110кв.м., душове за баня – 6бр., канелки за мивки – 6бр.,
пироливен котел за дърва -75кВ, масивна тухлена ограда с височина 2м. около
целия имот и тупика и облицовъчен камък около къщата 300кв.м., косачка за трева
и за осъждане на ответника да им предаде владението на посочените вещи.
ВРЪЩА въззивна жалба именувана
молба с вх. № 343962/17.08.2021г. на Г.Н.Д., ЕГН ********** и Н.М.Д., ЕГН: **********
*** с която се обжалва първоинстанционното решение в частта в която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД като просрочена.
В
останалата част решение № 276877/18.11.2019г. по гр.д. №77063/2018г. по описа
на Софийски районен съд 32 ри състав е влязло в сила като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване в касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните в частта в която решение №
276877/18.11.2019г. по гр.д. №77063/2018г. по описа на Софийски районен съд 32
ри състав се обезсилва.
В
частта в която се връща въззивната жалба решението има характер на определение
и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.