№ 19
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000071 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
М. Г. З. от гр.Русе, ЕГН **********, чрез особен представител адвокат
З.З. е обжалвала решението, постановено по гр.д.№6603/2019г. по описа на
РРС. Иска да бъде отменено като постановено в противоречие със закона и
добрите нрави. Иска да бъде постановен съдебен акт, в който да се уважат
изложените в отговора по чл.131 ГПК съображения и да се отхвърли иска.
Насрещната страна „К.Р.“ ЕООД гр.С. чрез пълномощник адвокат Н.Ш.,
е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че
жалбата е неоснователна, решението-допустимо и правилно и иска да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по въззивната жалба, Окръжният съд взе предвид
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд,
поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
1
По същество, тя е неоснователна, поради следното:
Във въззивната жалбата се твърди, че постановеното от
първоинстанционния съд решение противоречи на закона и добрите нрави.
Конкретни оплаквания не са релевирани.
Предвид обхвата на дейността на въззивния съд, посочен в чл.269
ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Според задължителните
за всички съдилища разрешения в т. 1 на Тълкувателно решение №
1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната
инстанция при проверка на правилността на първоинстанционното решение е
ограничена от оплакванията във въззивната жалба /чл. 269, изр. 2 ГПК/, освен
при нарушение на приложима императивна материалноправна норма, при
констатация за каквото нарушение въззивният съд може да я приложи, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за въззивно обжалване.
Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат
и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата
на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг,
публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над
диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил
на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса
/например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да
събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните
факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. В случай, че
първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това
процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната
инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната
жалба.
В случая, настоящия състав не констатира нарушение на императивна
материалноправна норма, нито на нарушени права на въззивницата,
2
произтичащи от защитим публичен интерес. Правилно районния съд е приел,
че от събраните по делото доказателства не е доказано съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между цедента-кредитодател
„4ф.“ЕООД и М.З.-кредитополучател по реда на чл.6 ЗПФУР, но с оглед
установеното получаване на сумата 500лв. от ответницата-въззивник, която
подлежи на връщане, предявеният осъдителен иск за нея е уважен. Решението
е постановено при зачитане на закона, не му противоречи, нито на добрите
нрави.
Посочените в писмено изявление вх.№1580/25.03.2021г. на особения
представител на въззивницата-адвокат З.З. доводи, съставляващи оплаквания
за неправилност на решението, не могат да бъдат коментирани и зачетени при
въззивната проверка, тъй като са постъпили извън срока за подаване на
въззивна жалба. Позоваването във въззивната жалба на съображения,
изложени в отговора на исковата молба не формулира надлежни оплаквания
срещу обжалваното решение.
Ето защо и обжалваното първоинстанционно решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата
на чл.280, ал.2 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260578 от 14.12.2020г., постановено по
гр.д.№6603/2019г. по описа на РРС, IX-ти граждански състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4