Р Е Ш Е Н И Е
№ 82/17.03.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм.д.№ 652 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на „ЛАФИ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, представлявано от Б.В.Л.,
подадена чрез адв.М.К.-***, срещу Заповед за налагане на ПАМ №
336-ФК/№6.11.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон и целта на
закона. Твърди, че след съставянето на АУАН в срока за възражение нарушението е
отстранено, което било видно от
приложения сервизен протокол. Счита, че изложените мотиви по отношение
необходимостта от ПАМ са общи, не са съобразени с конкретните факти, които
сочат, че необходимостта от налагането на ПАМ е отпаднала. Възразява, че
заповедта е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В
писмена молба от 22.02.2021г., подадена чрез адв.М.К., заявява, че подвържа жалба
и моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от С.М. - старши юрисконсулт, оспорва жалбата. Изразява становище,
че нарушението
е доказано по безспорен и категоричен начин, като по време на проверката на 21.10.2020г.
е открито, че дружеството не регистрира продажбата на пропан -бутан за бутилки
за битови нужди в данъчна група Б, а ги отчита в група В. Тази промяна на
чл.27, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. била в сила от 01.03.2020г. и
жалбоподателят е имал достатъчно време да изправи тази нередовност. Жалбоподателят
изправил нередовността на 13.11.2020 г.,
след датата на проверката и след заповедта за налагане на ПАМ. Заповедта
е мотивирана, а административният орган е действал в условията на обвързана
компетентност, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди в
полза на НАП юрисконсулско възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
С оспорената Заповед № 336-ФК/06.11.2020г. началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е
наложил принудителна административна мярка (ПАМ), състояща се в запечатване на
търговски обект – бензиностанция „Лафи Балик“,
находящ се в гр.ххххххххххх, стопанисван от „Лафи“ ООД, както и забрана
за достъп до него в срок от 20 дни.
От мотивите на оспорената заповед е видно, че принудителната
административна мярка е наложена за това, че на 21.10.2020 г. при извършена
проверка на инспектори по приходите в търговския обект на жалбоподателя след наблюдение
на продажбите е установено извършване на продажба на 3,98 кг. газ пропан-бутан, зареден
в бутилка за битови нужди на стойност 9,35 лева, платена в брой от клиента,
отчетена чрез монтирано и работещо в обекта фискално устройство ЕСФП и за която
продажба била издадена фискална касова бележка № 00183956 0156/21.10.2020г. в
12:06:56 часа. Тази продажба обаче била отразена в данъчна група „В“ на ЕСФП,
относима за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива, вместо в група „Б“, относима за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % ДДС.
Цитирана е новата разпоредба на чл.27, ал.4 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г., според която при работа с ЕСФП и извършване на зареждания
на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни същите се
регистрират и отчитат в данъчна група "Б", като зареденото количество
гориво се отчита в килограми. Тези продажби се програмират в ЕСФП в отделен
департамент.
Административният орган е приел, че „Лафи“ ООД не е
спазило установения ред и начин за регистриране на всяка извършена продажба в
съответната данъчна група според вида на продажбата и че извършеното нарушение
е основание по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ за прилагане на ПАМ спрямо търговеца.
От Сервизен протокол № 40017229 от 16.11.2020г.,
издаден от представител на „Дианел Сервиз“ ЕООД, е видно, че на 13.11.2020г.е
извършено преконфигуриране на фискалното устройство като е създаден нов артикул
„пропан- бутан кг“, отнесен в данъчна група „Б“.
В
административната преписка са представени резултатите от проверката,
обективирани в Протокол от извършена проверка серия АА № 0429806 от 21.10.2020
г., междинен финансов отчет и процесния касов бон от наблюдаваната продажба.
След извършване на проверката на 10.11.2020г. е
издаден Акт за установяване на административно нарушение № F579082 срещу
търговското дружество за неспазване на чл.27, ал.2 във вр. с ал.4 от Наредба №
Н-18 /13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, В съставения АУАН е възпроизведена
фактическата обстановка, описана в заповедта за налагане на ПАМ.
В оспорената заповед е прието, че е налице хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и е определен срок на наложената ПАМ от 20
дни.
Заповедта е връчена на 17.12.2020 г. на Б.Л.- управител
на дружеството.
Жалбата срещу заповедта е постъпила в ТД на НАП-Варна
на 18.12.2020г.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС прилагането на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на "органа по
приходите или оправомощено от него лице", в която връзка със Заповед №
ЗЦУ-928 от 05.07.2018г. тези правомощия са възложени на началник на Отдел
"Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП.
Заповедта е издадена в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК писмена форма и съдържа мотиви, т.е. фактически и правни основания, от
които може да се установи, защо е приложена процесната ПАМ.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, изисква
установяване на неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно
изискуема предпоставка за налагане на мярка е установяването на горепосоченото
административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, който гласи, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Заповедта е постановена в нарушение на материалния
закон и неговите цели.
Съобразно чл.186, ал.1 от ЗДДС законодателят е
предоставил право на административния орган да прецени, какъв ще е подходящият
срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30 дни, визиран от
нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, съобразявайки се с принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК.
При тази преценка органът по приходите е бил длъжен да
съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на жалбоподателя и
тежестта на допуснатото нарушение по правилата на чл.6, ал.1 – 5 от АПК като
упражни правомощието си по разумен начин и справедливо.
В случая
административният орган се е позовал на издадено през 2018 г. наказателно
постановление, но за извършено друго нарушение. Съдът счита, че за извършеното
преди две години нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. жалбоподателят
е понесъл санкцията си и същото не може да служи като основание за определяне
на изключително дълъг срок за запечатване на търговския обект за настоящото
нарушение.
Останалите изложени съображения в заповедта,
озаглавени „Мотиви относно продължителността на срока“ са напълно бланкетни и
представляват цитати на правни норми и декларации, че е спазен законът.
Обстоятелството, че обектът работи в почивен ден и е на главна улица не е
определящо за степента на обществена опасност на деянието.
Съдът намира, че изложените съображения не дават
отговор, защо е определен срок от 20 дни за запечатване на търговския обект при
условие, че проверката не е установила други нарушения на фискалната
дисциплина.
Макар и да не е отнесъл продадената стока в съответната
данъчна група „Б“ по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. - задължение,
въведено за първи път през м.март 2020г., жалбоподателят е отчел продажбата в
съответната група преди изменението, чрез работещо фискално устройство като е
издал фискален касов бон, т.е. няма данни да е
укривал приходи от продажби. Това обстоятелство не е отчетено, видно от
определения срок за запечатване от 20 дни.
Извършеното от
жалбоподателя нарушение, заради което му е наложена процесната мярка
запечатване на търговския обект за 20 дни, не представлява неотчитане на
продажба в търговския обект, а представлява неправилно отчитане на продажбата, дължащо
се на нововъведено изискване с новата
чл.27, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., подзаконов нормативен акт, който
през 2019г. е изменян четири пъти, през пандемичната 2020г. три пъти. Това ново
изискване налага предприемане от търговските субекти на действия и свързаните с
тях разходи по поредно програмиране на ЕСФП, за да бъде отделен газът
пропан-бутан в отделен департамент.
С оглед данните за нововъзникнала тежест за
стопанските субекти чрез въвеждането на ново задължение към тях с нормата на
чл.27, ал.4 от Наредба № Н-18/2006г., с оглед и степента на обществена опасност
на деянието, която съдът не може да квалифицира като достатъчно висока, се
налага изводът, че наложената ПАМ за срок от 20 дни е особено тежка мярка
спрямо жалбоподателя, несъответна на целта на закона и несъобразена с
принципите на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, поради нейната
продължителност. Съгласно чл.6, ал.5 от АПК, административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Административният орган не е упражнил правомощието си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо по см. на чл.6, ал.1 от АПК,
определяйки срок за запечатване на обекта от 20 дни.
По тези съображения съдът намира, че определеният срок
от 20 дни за запечатване на търговския обект на жалбоподателя не е справедлив,
разумен и обоснован и в случая мярката ще засегна права и законни интереси на
търговеца в по-голяма степен от най-необходимото, за което са прилага.
Неспазването на принципа за съразмерност при
упражняването на оперативна самостоятелност от административния орган опорочава
издадената заповед и налага нейната отмяна поради противоречие с материалния
закон, основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените по
делото разноски. Видно е, че жалбоподателят е направил разноски за държавна
такса от 50 лева, платени по сметка на съда и разноски за адвокатско
възнаграждение от 200 лева, платено в брой, съгласно представен Договор за
правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 01.02.2021г. Искането следва да се уважи на основание
чл.143, ал.1 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2
от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 336-ФК/06.11.2020 г., издадена от Красимир Ангелов -
началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
"ЛАФИ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Балчик,
жк“Балик“, бл.31, вх.А, ет.4, ап.11, представлявано от управителя, Б.В.Л.,
сумата от 250 лева (двеста и петдесет) лева – разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен
съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: