Присъда по дело №606/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	30
Дата:	6 декември 2022 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200606
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. Свиленград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниСоня Д. Кирякова

заседатели:Ниделина Ст. Тръндева
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора Ц. Л. И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200606 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. И., роден на ************* година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
*******************, с висше образование, неженен, ЕГН **********,
осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.09.2021 година в землището на град
Свиленград, област Хасково, на четвъртокласен път № 55045, в лек
автомобил марка „Рено”, модел 21 с държавен регистрационен № Х 43 16 ВР
и в поземлен имот - нива в местността „Пъстрогорски”, имот № 292007 в
землището на град Свиленград, област Хасково, в товарен автомобил марка
„Форд”, модел „Транзит”, фургон с държавен регистрационен № Х 51 89 ВК,
държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон
съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане
с акциз подлежат тютюневите изделия.” и съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за
1

тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: „Тютюневите изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове.”, а именно: 3 000 броя кутии цигари марка „Winston super line” и 2
000 броя кутии цигари марка „Royal Blue”, всички без акцизен бандерол, на
обща стойност 30 600 лв., като случаят е немаловажен и деянието е
извършено повторно (деецът е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление) - престъпление
по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание
чл. 234, ал. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 (три)
години, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което
подсъдимият И. Г. И. е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа,
считано на 09.09.2021 година, с Постановление за задържане съгласно чл. 64,
ал. 2 от НПК, считано от 10.09.2021 година и с Определение №
213/13.09.2021 година по ЧНД № 701/2021 година на Районен съд –
Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 13.09.2021 година до 21.09.2021 година, включително.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК, НЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото в чл. 234, ал. 3, вр.ал. 1 от НК наказание „Лишаване от права по
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК”, което законът предвижда наред с наказанието
„Лишаване от свобода”.
На основание чл. 234, ал. 5 от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата
предмета на престъплението: 2 998 броя кутии цигари марка „Winston super
line” и 2 000 броя кутии цигари марка „Royal Blue”, всички без акцизен
бандерол, които да се УНИЩОЖАТ по прадведения за това ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. И.,
роден на ************* година в град Свиленград, област Хасково,
българин, български гражданин, живущ в град *******************, с
2

висше образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет направените по делото разноски в общ размер на
366.50 лв. (триста шестдесет и шест лева и петдесет стотинки),
представляващи направените такива за изготвяне на Оценъчна и
Дактилоскопни експертизи, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, както и
по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева),
при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. И.,
роден на ************* година в град Свиленград, област Хасково,
българин, български гражданин, живущ в град *******************, с
висше образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по
Бюджета на съдебната власт направените разноски в общ размер на 43.72 лв.
(четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляващи такива
за пътни разходи на свидетели, вносими по сметка на Районен съд –
Свиленград, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по
сметката на Районен съд - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 30 от 06.12.2022 година
по НОХД № 606/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
300/2021 година по описа на РУ – Свиленград (, преобразувано от Бързо
такова с постановление от 15.09.2021 година на Прокурор Ц. Л.), преписка с
вх.№ 4145/2021 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц. Л. –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, повдига обвинение на И. Г. И., роден на ************* година в
град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
град **********************, с висше образование, неженен, ЕГН
**********, осъждан, за това, че на 09.09.2021 година в землището на град
Свиленград, област Хасково, на четвъртокласен път № 55045, в лек
автомобил марка „Рено”, модел 21 с държавен регистрационен №
************ и в поземлен имот - нива в местността „Пъстрогорски”, имот
№ ************ в землището на град Свиленград, област Хасково, в товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, фургон с държавен
регистрационен № ************, държал акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС): „На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия.” и съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия (ЗТТИ): „Тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти
само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на ЗАДС.”, а именно: 3 000 броя кутии цигари марка
„Winston super line” и 2 000 броя кутии цигари марка „Royal Blue”, всички без
акцизен бандерол, на обща стойност 30 600 лв., като случаят е немаловажен и
деянието е извършено повторно (деецът е извършил престъплението, след
като е бил осъден с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление) -
престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия И. Г. И. и упълномощения му
защитник – адвокат М. К., пледират за оправдателна Присъда, тъй като
подсъдимият не бил извършил престъплението, за което му било повдигнато
обвинение, както от обективна, така и от субективна страна.
В хода на съдебните прения подсъдимият И. поддържа казаното от
защитника си; а при дадената му последна дума моли да бъде оправдан, тъй
като не бил извършил инкриминираното деяние.
Участващият по делото Прокурор Ц. Л. поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
1

от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така същото и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, а именно: Лишаване от
свобода за срок от 4 години, което да изтърпи ефективно при първоначален
„общ” режим. Предлага веществените доказателства – цигари, да бъдат
отнети в полза на Държавата и в последствие унищожени, а разноските за
експертизите да се възложат на подсъдимия.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК, да не се разпитват свидетелите М. А., К. Ю.
С. и Г. И. Ч. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен
процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на непровеждане на разпит на
свидетелите М. А., К. Ю. С. и Г. И. Ч.. Т.е. на основание чл. 372, ал. 3, вр.чл.
371, т. 1 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че разпитите на свидетелите
М. А., К. Ю. С.и Г. И. Ч. са извършени при условията и по реда, предвидени в
НПК, с Определение обяви, че при постановяване на Присъдата ще се ползва
съдържанието на съответните Протоколи за разпит от ДП на свидетелите М.
А., К. Ю. С. и Г. И. Ч.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
220926005000006681 от дата 26.09.2022 година, издадена от Бюро за
съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъждан три пъти –
два, от които, за извършено престъпление по чл. 234 от НК, като наказанията
са кумулирани. Видно от Справката за съдимост И. е реабилитиран за всички
осъждания, считано от 30.01.2022 година за двете деяния с правна
квалификация чл. 234 от НК, която реабилитация не следва да се зачете от
настоящия Съдебен състав, тъй като по време следва датата на деянието –
09.09.2021 година, защото ръководителят на съответното Бюро за съдимост
няма от къде да знае за настоящото дело предвид липсата на влязъл в сила
2

Съдебен акт.
Видно от приложените в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият има малолетно дете,
два земеделски имота и две моторни провезно средства (МПС), няма ценни
книжа и дялове в дружества, има банкова сметка в „ДСК” АД и няма доходи.
Съгласно Характеристика, изготвена от Полицейски инспектор Д. Д.
– служител на РУ - Свиленград, подсъдимият не представлява лице от
криминалния контингент, но има данни че се занимава с контрабанда на
акцизни стоки, не е предизвиквал конфликти и скандали с живущите в
района, в добри отношения е с тях, не е засичан да контактува с
криминалнопроявени лица, не е регистриран като извършител на нарушения
на обществениуя ред и други противообществени прояви, не е осъждан по
УБДХ, не се издирва от органите на полицията, няма наложи забрани да
напуща пределите на страната и има криминалистическа и съдебна
регистрации.
И. Г. И. живее в град Свиленград, ул.****************, област
Хасково. Притежава недвижим имот - нива, намиращ се в землището на град
Свиленград, област Хасково, местността „Пъстрогорски” с
идентификационен № *********** с площ 0.431 дка. Имотът е ограден с
висока масивна ограда, като има голяма метална порта от две части – голяма
врата и малка вратичка, през която се влиза и излиза. В този имот И. И.
съхранява две МПС – негова собственост, а именно: лек автомобил марка
„Рено”, модел 21 с държавен регистрационен № ********** и товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен №
*********.
По повод получена оперативна информация за разпространение на
цигари без акцизен бандерол от страна на И. И. в сектор „Противодействие на
икономическата престъпност” („ПИП”) при ОДМВР – Хасково, е планирано
провеждането на специализирана полицейска операция (СПО) с План
УРИ-272р-20652/09.09.2021 година по описа на ОДМВР - Хасково. СПО е
проведена на 09.09.2021 година като в нея са включени полицейски
служители от ОДМВР - Хасково и от РУ - Свиленград. В тази връзка е
създадена организация за наблюдение на имота, намиращ се в землището на
град Свиленград, област Хасково, м местността „Пъстрогорски” и дали ще се
ползват някое от МПС, намиращи се в там. Имотът е наблюдаван от
свидетеля А. В. Д. - Началник група в сектор „ПИП” при ОДМВР - Хасково.
Около 17.30 часа пристига лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Пасат” с държавен регистрационен № ******** - собственост и
управляван от подсъдимия И. И., който спира пред металната врата на имота.
И. И. е сам. След като спира автомобила, слиза от шофьорското място и
отваря голямата плъзгаща се метална врата на имота. Отново се качва в
автомобила и влиза в имота, след което затваря вратата. След около 5-10
минути И. И. отново отваря металната врата и от там излиза с процесния лек
автомобил марка „Рено”, модел 21. След като изкарва автомобила, затваря
металната врата и потегля.
3

Свидетелят А. Д. веднага уведомява колегата си - свидетеля Г. Р.
С., за случащото се, като остава на място да обезпечава имота.
След като излиза от имота, подсъдимият по предварителна
уговорка взема свидетеля В. П. Й., който го чака в град Свиленград, до
бившата складова база на „Кореком” и потеглят към град Елхово.
Около 18.00 часа, намиращите се на на четвъртокласен път №
55045 (стария път за село Левка), полицейски служители – свидетелите Ж. Х.
Ж. и М. М. Н. – Младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Хасково, спират за проверка идващия към тях лек автомобил марка
„Рено”, модел 21 с държавен регистрационен № *********. Полицейските
служители започват проверката, при което подсъдимият проявва признаци на
смущение. В хода на извършената проверка свидетелят Ж. Ж. забелязва
пролука зад облегалката на задната седалка на автомобила, като вижда, че зад
седалката има укрити стекове с цигари. Облегалката е свалена, като
полицейските служители виждат наредени стекове с цигари от марките
„Winston super line” и „Royal Blue”, всички без акцизен бандерол. За
констатираното е уведомен свидетелят Г. Р. С., който пристига на место. Той
заедно с подсъдимия и свидетеля В. Й. изчакват дежурната оперативно-
следствена група при РУ - Свиленград. Не след дълго пристига и дежурната
оперативно-следствена група при РУ - Свиленград, която извършва оглед на
местопроизшествие, при който е установено, че в лекия автомобил има 100
стека цигари, всички без бандерол - 500 броя кутии цигари марка „Winston
super line” и 500 броя кутии цигари марка „Royal Blue”. Цигарите са
предадени с Протокол за доброволно предаване от 09.09.2021 година, в който
И. сочи, че намерените цигари са негови.
След приключване на огледа на лекия автомобил, полицейските
служители, заедно с подсъдимия И. отиват до имота му с идентификационен
№ 292007 в местността „Пъстрогорски”. Полицейските служители канят
подсъдимия да отвори металната врата, за да бъде извършена проверка на
имота. Подсъдимият отказва, като заявява, че няма ключове. Полицейските
служители се опитват да отворят металната врата, но не успява. Тогава
свидетелят А. Д., казва на подсъдимия, че малко по-рано го е видял да идва,
да отваря вратата и да влиза в имота. И. И. хваща вратата в горния край и по
специфичен начин я отваря. Извършен е оглед на имота, при който в товарния
отсек на паркирания в имота товарен автомобил марка „Форд”, модел
„Транзит” с държавен регистрационен № **********, са установени
полиетиленови чувала и картонени кашони, в които са открити 2 500 броя
кутии цигари марка „Winston super line” и 1 500 броя кутии цигари марка
„Royal Blue”, всички без акцизен бандерол. Всички акцизни стоки без
бандерол, са предадени доброволно от И. И. с Протокол. С Разписка от
14.10.2021 година са предадени на Д. Я. Н. – мениджър „Корпоративни
въпроси” към „Джапан Табако Интернешънъл България” ЕООД 2 броя кутии
цигари марка „Winston super line”.
4

Пред полицейските служители И. заявява, че цигарите са негови.
От Заключението на назначената Оценъчна експертиза, е видно, че
към момента на извършване на деянието общата пазарна стойност на
предмета на престъплението възлиза на 30 600 лв. Вещото лице О. Б. в
съдебно заседание поддържа даденото Заключение като разяснява механизма,
по който е изчислил пазарната стойност на цигарите. Заключението е прието
без възражение от страните.
От назначените на ДП Дактилоскопни експертизи става ясно, че част
от дактилоскопните следи не са годни за идентификация на лице/лица, а
другата част не са на подсъдимия и свидетеля В. П..
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства,
извършена е очна ставка, назначени и са изготвени Оценъчна и
Дактилоскопни експертизи, извършени са разпити на множество свидетели,
изискани са и са приложени множество документи от различни институции,
повдигнато е обвинение и е извършен разпит на обвиняемия и т.н.
В хода на ДП подсъдимият И. не се признава за виновен, дава
обяснения като сочи, че поземленият имот, който не се заключвал, отдал под
наем на чужди граждани, но там държал собствените си автомобили с
поставени на таблата им ключове. Не знаел за наличието на процесните
цигари в двата автомобила. В съдебната фаза на процеса също не се признава
за виновен, като в излага твърдения, идентични с тези от ДП, но в по –
разширен вариант, включително разказва за задържането си и изразява
отношението си към магистратите, свързани служебно с делото му.
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена
от Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и писмени такива. Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. В
кръга на гласните доказателствени средства, изслушани пред настоящия
Съдебен състав, се включват показанията на свидетелите – В. П. Й., Г. Р. С.,
А. В. Д., М. М. Н., Ж. Х. Ж., А. Д. К. и Н. Л. Г.. Така изброените свидетелски
показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат
качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за
случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни
негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими към
деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне
помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и
еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях
не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им (в този ред на мисли Съдът не възприема тезата на
5

адвокат К. относно несвързаност и хаотичност на показанията на полицеските
служители). Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от
изхода на делото и техните действия не са в противоречие със закона, а на
базата на План УРИ-272р-20652/09.09.2021 година по описа на ОДМВР -
Хасково за провеждане на СПО. Липсват индиции за предубедеността на
полицейските служители, които само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в
някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му,
като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи показания на посочените
свидетели и ги възприе за обективни и достоверни, давайки им доверие.
Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите и правни
изводи.
Действително в показанията на свидетелите – полицейски
служители има известно разминаване относно начинът на отваряне на вратата
на процесния имот, но то не е съществено и най – вероятно се дължи на
факта, че деянието, за което свидетелстват е отдалечено във времето и е
възможно да са забравили, да са се объркали и т.н. По същия начин стоят
нещата и относно марките на процесните цигари, посочени различно от някой
от свидетелите и тъй като има Протоколи за доброволно предаване и отделно
от това това обстоятелство не се оспорва от участниците в настоящото
производство. Вярно е също така, че в показанията на свидетеля Н. има
известни разминавания с показанията на другите свидетели, които Съдът
кредитира – например по отношение на спрения за проверка лек автомобил,
датата на проверката, но в случая не е възможно посоченият свидетел да се е
объркал с друг идентичен/подобен случай, тъй като изрично заяви, че е нямал
друг служебен досег с И. освен този с цигарите, намерени в лек автомобил на
стария път за село Левка.
Действително свидетелят С. ползваше бележки, но той има това
право съгласно чл. 122, ал. 1 от НПК.
Не се кредитират показанията на свидетелите Г. И. Ч., К. Ю.С. и М.
А., приобщени от Съда по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК,
доколкото бе одобрено съгласието на защитника и подсъдимия да не се
провежда разпита им в съдебно заседание; тъй като са в противоречие с
другите събрани по делото доказателства, които Съдът кредитира. За да не
кредитира показанията на свидетеля Ч., Съдът взе предвид и
заинтересоваността му от изхода на делото, предвид факта, че подсъдимият
му е син, който преди това е осъждан многократно.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и в
съдебната фаза на процеса, тъй като приема обясненията му за защитна теза с
цел избягване на отговорност. Тези обяснения са в противоречие с
6

кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по
делото. Звучи нелогично и противречащо на нормалната човешка логика да
оставиш автомобилите се не само отключени, но и с ключовете на таблата им,
при условие, че имотът, в който се намират също не заключен. Нелогично е
да не знае имената и телефоните на лицата, които са наеми имота. В
Обясненията си, дадени още при образуване на БП сочи друга версия – че не
били си разменили телефонните номера с турците. Отделно от това в
Протокола за доброволно предаване на цигарите, иззети от лекия автомобил
марка „Рено” заявява, че цигарите са негови. В подкрепа на некредитиране на
обясненията на И. е и фактът, че при даване на обяснения пред съответния
Съдебен състав, респ. в Протокола си за разпит в качеството на обвиняем,
дадени на ДП, по НОХД № 1067/2012 година (отменена е Присъдата, което се
установи след справка в Деловодната програма на РС - Свиленград) и НОХД
№ 1245/2013 година, двете на РС – Свиленград, версиите, които излага И., са
почти идентични с тази по настоящото дело – не се заключват вратите на
поземления имот, дал имота за ползване на лице и не им знае имената, няма
ключ да отключи вратата, което навежда на мисълта за една добре подготвена
и „изиграна” в съдебната зала защитна версия. В подрепа на изложеното е и
обстоятелството, че за престъплението по чл. 234 от НК, за което е осъден с
влязъл в сила Съдебен акт по НОХД № 1240/2013 година на РС – Сливен
отново е използвал процесния лек автомобил марка „Рено”. Няма логика в
изложеното от подсъдимия, входната врата на процесния имот да се отваря
толкова лесно и да стой отключена, а в същото време имотът да се отдава по
наем, където наемателите съхраняват стоки – никой наемател няма да се
съгласи на подобна договорка, а ще иска най – малкото вратата да се
заключва, а не да стои отключена през цялото денонощие. Нелогична е версия
на подсъдимия и в друг аспект – самият той твърди, че са занимава в
авточасти (, т.е. запознат е с устройството на автомобила), а в същото време
сочи, че не знае как се отваря (сваля) задната седалка – всеки човек на
собствената си кола знае как се сваля задната седалка, тъй като тази
информация му е необходима най – малко за да почисти превозното средство,
а за подсъдимият, който се занимава с авточасти, е още по – наложитално да
знае как се сваля задната седалка, тъй като някои от авточастите са доста
обемисти и дълги и без сваляне на задната седалка е невъзможно да бъдат
транспортирани с този автомобил. На следващо място сочи, че имотът стой
отключен, но в същото време твърди, че е дал ключ за входната врата на
наемателите – турци, в което няма логика. Налице е и противоречие в
изложеното от подсъдимия с действително случилото се по отношение
разпита пред Съдия на свидетеля Й., на който присъства и самият подсъдим –
последният твърди, че разпитът е проведет в края на работния ден около
17.00 часа, но от Протоколъа от съдебно заседание става ясно, че е преведен
от 15.00 часа до 15.25 часа. Неправдоподобна е версията на подсъдимия и в
частта, касаеща „принуждаването” му да напише Обяснение с точно посочено
от полицейския служител С. съдържание под заплахи за затвор и че няма да
7

бъде освободен, тъй като както заяви и самият С. „не е този, които го е
задържал и няма правомощия да го освободи от ареста”. Наблюдава се и една
хаотичност и несвързаност в обясненията на подсъдимия, което навежда на
мисълта за предварително заучаване на изложената версия. Отделно от това
самото поведение на подсъдимия в съдебната зала налага извода за заученост
на изложената версия, тъй като през цялото време, докато даваше обяснения
И. се смееше неестествено, което е нелогично в подобна ситуация.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Чирпанлиев, тъй като звучи нелогично и неоправдано т човешко
гледна точка изложеното от всеки от тях относно това кой ползва процесния
имот, кой го е отдал под наем/ползване – липсата на комуникация между
баща и син, навежда на мисълта, че това, което разказват е версия с цел
оневиняване на подсъдимия, тъй като няма как бащата да разреши
поставянето на цигари в лекия автомобил Рено, знаейки че и синът му го
използва и да не го предупреди. Отделно от това подсъдимият твърди, че
баща му – свидетелят Ч. също ползва лекия автомобил марка „Рено”, но в
същото време обещава на други хора да го ползват без да предупреди баща
си, което също звучи като част от защитна версия.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства,
приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.
283 НПК, а именно: Докладни записки; Определение № 213/13.09.2021
година по ЧНД № 701/2021 година на РС - Свиленград, отменено с
Определение № 225/21.09.2021 година по ВЧНД № 544/2021 година на
Окръжен съд – Хасково; Заповед за задържане за 24 часа; Протоколи за
доброволно предаване; Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
Фотоалбуми; Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с
Фотоалбуми; Приемо-предавателни протоколи; Постановление за задържане
съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК; Нотариален акт № 47, том II, рег.№ 782, дело
№ 49/2006 година на Нотариус Величка В.ева; Писмо от „Джапан Табако
Интернешънъл България” ЕООД и Разписка; Заключение по Оценъчна
експертиза; Справки за собственост на процесните МПС; Справки за
съдимост, ведно с Бюлетини и придружителни писма, както и актуална
такава; Харастеристика; Свидетелства за регистрация, част I и част II;
Застраховка „Гражданска отговорност”; документи от НОХД № 1240/2013
година на РС – Сливен; документи от НОХД № 1245/2013 година на РС –
Свиленгрда; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и др.; които по съдържанието си не се оспориха от страните,
следователно и касателно данните за съставянето си и обективираните в тях
данни, те имат доказателствена стойност. По отношение писмените
доказателства не се констатираха от Съда техни недостатъци от външна,
формална страна на документите (както вече бе посочено), поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи, експертизи и очна
8

ставка, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи,
също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
Оценъчната експертиза, назначена в хода на проведеното ДП и
изготвена от О. Н. Б., приобщена по правилата на чл. 282 от НПК в открито
съдебно заседание при непосредствено изслушване на вещото лице и
неоспорена от страните. Изготвена е след извършване на необходимите
проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е
извършена от вещо лице, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2021
година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен
съд – Хасково и специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение, обективира необходимите данни, ползвани за извършената
оценка и фактически констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението на вещото лица, което
бе прието без възражения от страните.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, приети и приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 284 от НПК, на които са извършени огледи
(включително на 2 кутии цигари марка „Winston super line”, предадени с
Разписка от 14.102.2021 година на Д. Я.Н. – мениджър „Корпоративни
въпроси” към „Джапан Табако Интернешънъл България” ЕООД),
обективирани в Протоколи за оглед на веществени доказателства от дата
10.09.2021 година, ведно с Фотоалбуми.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи във
връзка с изявлението на адвокат К., касаещо размера на исканото от
Прокурора наказание „Лишаване от свобода”, че съгласно чл. 381, ал. 4 от
9

НПК със Споразумение може да се определи наказание при условията на чл.
55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, в настоящото производство и по реда, по който
бе проведено липсват предпоставките на чл. 55 от НК, поради което е
напълно логично и възможно наказанието, определено на подсъдимия при
сключване на Споразумение да бъде с много по - нисък размер, от това,
определено с Присъда.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен
извод, че с действията си подсъдимия И. Г. И. е осъществил състава на
престъплението чл. 234, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да са доказани
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна, престъпния състав по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1,
вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 09.09.2021 година в землището на град
Свиленград, област Хасково, на четвъртокласен път № 55045, в лек
автомобил марка „Рено”, модел 21 с държавен регистрационен №
***********и в поземлен имот - нива в местността „Пъстрогорски”, имот №
********* в землището на град Свиленград, област Хасково, в товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, фургон с държавен
регистрационен № **********, подсъдимият И. е държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС: „На
облагане с акциз подлежат тютюневите изделия.” и съгласно чл. 28, ал. 1 от
ЗТТИ: „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда
на ЗАДС.”, а именно: 3 000 броя кутии цигари марка „Winston super line” и 2
000 броя кутии цигари марка „Royal Blue”, всички без акцизен бандерол, на
обща стойност 30 600 лв., като случаят е немаловажен и деянието е
извършено повторно (деецът е извършил престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление).
Деянието е довършено, доколкото подсъдимият е осъществил своя
трайна фактическа власт върху предмета на престъплението. „Държането”
като една от формите на изпълнителното деяние на извършеното
престъпление, по съдържание е трайно състояние на фактическа власт,
установена или упражнявана върху определена вещ, без значение с каква
продължителност. Поначало по аргумент от чл. 68 от Закона за
собствеността упражняването на фактическа власт върху вещ може да бъде и
непряко, т.е. чрез другиго. Наред с това в съдебната практика не е спорно, че
10

държането може да бъде осъществено без упражняването на фактическа власт
върху предмета на престъплението да е непрекъснато. От наличната по
делото доказателствена съвкупност по безсъмнен начин се установява
хронологичната последователност на действията на подсъдимия, което
свидетелства за отношението му към процесните стоки. В този смисъл
решаващо за изводите на Съда е, че по делото се установи с категоричност, че
подсъдимият е държал описаните по-горе стоки на датата и местата, посочени
по ОА, поради което няма никакви съмнения относно авторството на
деянието. Т.е. подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху
инкриминираните количества цигари, находящи си в процесните лек и
товарен автомобили, като по този начин е налице елементът „държане” по
смисъла на чл. 234, ал. 1 от НК. Без значение в случая е обстоятелството, че
върху цигарите липсват дактилоскопни следи от подсъдимия, тъй като не е
задължително той да ги е поставил/наредил (важното е че са в негова
фактическа власт), както и е възможно това да е станало посредством
използването на ръкавици, съобразявайки се с факта, че подсъдимият е
осъждан вече за такова престъпление и му е ясно какво би последвало при
последващо осъждане, поради което е взел необходимите мерки, за да не
оставя следи върху предмета на престъплението.
Цигарите са акцизни стоки съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС, за които се
дължи акцизен данък, чието заплащане пък се удостоверява чрез облепването
им с акцизен бандерол по образец, утвърден от Министъра на финансите. В
случая цигарите са били без такъв.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на
обикновения случай на престъпление от съответния вид, а стойността на
акцизните стоки не е единственият критерий за определяне на случая като
маловажен. Законодателят в чл. 93, т. 9 на НК не говори за стойност на
акцизната стока, а за липса или незначителност на вредни последици или
смекчаващи обстоятелства, които характеризират престъплението като такова
с по-ниска обществена опасност от обикновения случай на такова
престъпление. Разграничението на маловажните от обикновените случаи е
обусловено от степента на обществената опасност на деянието и дееца,
преценени с оглед на всички обстоятелства по делото. И при по-малки по
стойност предмети на престъплението по чл. 234, ал. 3, вр.ал. 1 от НК случаят
може да се третира като немаловажен, щом като се касае до високо
общественоопасен деец, до специална обстановка, при която престъплението
е извършено, до значително отражение на престъплението върху фиска и в
обществото. И, обратно, и при не съвсем малки по стойност престъпления
може да се приеме, че се касае до маловажен случай в зависимост от степента
на обществената опасност и обществената укоримост на деянието и дееца. В
случая подсъдимият е държал общо 3 000 броя кутии цигари марка „Winston
11

super line” и 2 000 броя кутии цигари марка „Royal Blue”. Цигари с неплатен
акциз на значителна стойност, което съвсем не говори за липса или
незначителност на вредните последици. Процесното деяние, с оглед
стойността на предмета на престъплението, която е над 16 минимални
работни заплати за страната, която към момента на извършване на деянието е
650 лв. (съграсно ПМС № 331/2.11.2020 година), не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 на НК. Количеството и стойността на
държаните цигари без бандерол предопределят случая като немаловажен по
смисъла на чл. 93, т. 9 на НК.
Престъплението, извършено от подсъдимия правилно е
квалифицирано като престъпление, извършено при повторност по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от И. след като
са е бил осъден с влезли в сила Съдебни актове за друго такова престъпление,
които са кумулирани, преди да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от
НК от изтърпяването на наложеното му наказание по предишен Съдебен акт -
с Определение от 27.11.2013 година по НОХД № 1240/2013 година на РС -
Сливен, влязло в сила на 27.11.2013 година, за извършено на дата 07.06.2013
година престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр.ал. 1 от НК, на И. са определени
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години и наказание
„Лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки” за срок
от 1 година и 6 месеца и с Определение № 13 от 14.01.2014 година по НОХД
№ 1245/2013 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 14.01.2014 година,
за извършени на дата 28.17.2011 година престъпления по чл. 234, ал. 1, вр.чл.
20, ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 1 от НК, на И. е определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години и е присъединено наказанието
„Глоба” в размер на 2 000 лв. Извършена е кумулация като е определено едно
общо наказание с Определение № 13 от 14.01.2014 година по НОХД №
1245/203 година на РС – Свиленград, влязло в сила на 29.01.2014 година, а
именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години,
присъединени са и наказанията „Лишаване от право да упражнява търговска
дейност с акцизни стоки” за срок от 1 година и 6 месеца и „Глоба” в размер
на 2 000 лв. Посочената в Справката за съдимост реабилитация по чл. 88а от
НК е ирелевантна, тъй като настоящото деяние е извършено на 09.09.2021
година, а е отразено, че реабилитацията е настъпила на 30.01.2022 година, т.е.
настоящото деяние е извършено преди отразената реабилитация, поради
което тя не се взема предвид от настоящия Съдебен състав (както вече бе
посочено по- горе в настоящото изложение).
Предвид изложеното от адвокат К. в пледоарията му пред настоящия
Съдебен състав, последният държи да отбележи, че в практиката си ВКС
нееднократно е изтъквал, че когато деецът държи акцизните стоки
едновременно на повече от едно места (жилище, автомобил, търговски обект
12

и пр.), се осъществява само едно деяние на държане (упражняване на обща
фактическа власт върху всички стоки), поради което престъплението не
следва да се квалифицира като продължавано по смисъла на чл. 26 от НК
(р.120-12-I, р. 264-12-III и т.н.).
Предвид изложеното като вменяемо пълнолетно лице подсъдимият е
годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. Действал с ясното съзнание, че цигарите, които държи са
без акцизен бандерол и това е нарушение на закона, но въпреки това е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението и го е държал
в автомобили, с които пътува, респ. го е оставил в собствения си недвижим
имот. Ноторно известно е, че цигарите са акцизни стоки, като в настоящия
случай същите са били без бандерол, когато такъв се изисква по закон –
ЗАДС. Също така е бил наясно с факта, че вече е бил осъждан за държане на
акцизни стоки – цигари.
Подсъдимият И. Г. И. е роден на ************* година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град ******************. С висше образование
е. Не е женен, има малолетно дете, което има заболяването „Детски аутизъм”.
Осъждан е.
При определяне вида и размера на наказанието, Съдът се съобрази
с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 234, ал.
3 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 година
до 8 години и „Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК”. Съставът на
престъплението има и специален минимум, и специален максимум,
непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание, но позволяващ приложение на чл. 55 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и на диеца, мотивите
за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона.
Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства влошеното
здравословно състояние на детето му и добросъвестното процесуално
поведение в ДП и в съдебната фаза на процеса на И.; а като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане на законите на страната
13

ни, обремененото съдебно му минало и лошите му характеристични данни,
разкриващи личността му в негативен аспект.
В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възраст към датата на
деянието от 48 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да
може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство.
Обществената опасност на деянието не е завишена предвид
механизмът на извършване на инкриминираното деяние, за което не се иска
особена сръчност и умения. За разлика от нея обществената опасност на дееца
е завишено с оглед изложеното по–горе относно личността му.
Причина за извършване на престъплението е ниското му правно
съзнание и култура.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК при завишена обществена опасност на
дееца и незавишена такава на деянието и като се констатира наличие на
превес на отегчаващи вината обстоятелства. Изложеното обосновава липсата
на основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл.
55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен влошеното
здравословно състояние на детето му и добросъвестното процесуално
поведение в ДП и в съдебната фаза на процеса, които Съдът взе предвид при
определяне на наказанието му, не са налице други смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни
такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като
изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който
не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и
деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание
за съответното престъпление, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението
на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Деянието,
извършено от подсъдимия, разкрива една значително завишена степен на
обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при
определянето на вида и размера на предвидените за съответния вид
престъпление наказания. Поначало престъплението по чл. 234 от НК е с
висока степен на обществена опасност. При приложението на чл. 54 от НК,
Съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер
между минималния и средния, предвидени в Специалната част на НК, а
именно: 3 години (по-нататъшно намаляване на този размер се явява
неоправдано от гледна точка на защитата на обществения интерес), което
следва да изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима в конкретния случай, тъй като за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи
14

наказанието ефективно. Наказанието следва да бъдат изтърпяно при
първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй
като наложеното наказание не е за повече от 5 години, не се касае за
умишлено престъпление, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”, което
не е било отложено на основание чл. 66 от НК и не се касае за умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което
е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно.
Следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 09.09.2021
година, с Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано
от 10.09.2021 година и с Определение № 213/13.09.2021 година по ЧНД №
701/2021 година на РС - Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 13.09.2021 година до 21.09.2021 година,
включително, когато е отменена с Определение № 225 от 21.09.2021 година
по ЧНД № 544/2021 година на Окръжен съд – Хасково, респ. е внесена
Гаранцията.
Предвиденото в нормата на чл. 234, ал. 3 от НК кумулативно
наказание Лишаване от права по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, не следва
да се налага на подсъдимия.
Деянието, за което е предаден на Съд и признат за виновен
подсъдимият е в изпълнителна форма „държане” на акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон. От установената по делото
фактическа обстановка не се разкриват данни за осъществявана от
подсъдимия „търговска дейност” или „продажби” на акцизни стоки.
Установено е само държане на такива в лек и товарен автомобили.
Т.е. разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК въвежда като вид
наказанието „Лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност”. В настоящия случай не може да се установи извършване на
търговска дейност от подсъдимия, нито е повдигнато обвинение за форма на
изпълнителното деяние „продажба” на акцизни стоки без бандерол. Съдът не
може да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от право да упражняват
търговска дейност”, доколкото деянието за което е предаден на Съд не е
свързано с упражняването на такава.
Така индивидуализираното наказание, ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
15

правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание на
подсъдимия, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо
наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен, като
при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски по
Републиканския бюджет в общ размер на 366.50 лв. – разноски от ДП,
вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на
съдебната власт – държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен съд –
Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. И. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски за пътни на
свидетелите Ж. Х. Ж. в размер на 25 лв.и М. М. Н. в размер на 18.72 лв.
съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса в размер на 5
лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
Следва да се отнемат в полза на Държавата веществените
доказателства - 2 998 броя кутии цигари марка „Winston super line” и 2 000
броя кутии цигари марка „Royal Blue”, всички без акцизен бандерол, които
следва да се унищожат по предвидения за това ред.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
16

Съобщи за изтекли лични данни