№ 14554
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110152353 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявила по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено че Р. Т. Т. (починал в хода
на исковото производство като на негово място по реда на чл. 227 ГПК е
конституирана М. А. С.) дължи следните суми: сумата от 66,64 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 16,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г., сумата 4,39 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законната лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 1,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
14.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.03.2023 г. по ч.гр.д. 10109/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните
суми. Претендира разноски.
Ответникът Р. Т. Т. (починал в хода на исковото производство като на негово
място по реда на чл. 227 ГПК е конституирана М. А. С.), представляван от назначен на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове
1
по основание и размер. Оспорва твърдението, че през процесния период притежава
качеството потребител на топлинна енергия, като излага съображения, че не е
собственик на имота. Сочи, че не са представени фактури, от които да се установява
количеството потребена енергия. Оспорва размерът на претендираните суми, поради
неправилно изчисление спрямо действително потребената енергия. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 10109/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 23.03.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Р. Т. Т. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 66,64 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва за периода от
24.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата 16,61 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.02.2023г., сумата 4,39 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва за период от 24.02.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 1,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.07.2019г. до 14.02.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №
47, находящ се в гр. София, жк. „Гоце Делчев“, бл..., аб. № 65570.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5
ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на
апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 187, том VII, дело № 1387/03.08.1969г. (л. 25-26) се
установява, че Т.Д. Т.а и Т.С. Т. са придобили собствеността по отношение на имот: ап.
№ 47, находящ се в гр. София, жк. „Красно село“, ул. ... ет. 8, който имот съгласно
удостоверение от ГИС - София с изх. № 68-00-1706/14.12.2015г. е с настоящ адрес:
жк. „Гоце Делчев“, ... и вх. В. Видно от представено удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. № 1536/27.11.2024г., издадено от Столична община, район
3
„Триадица“, Т.С. Т. е починал на 12.11.1994г., а Т.Д. Т.а е починала на 08.03.2010г., като
са оставили наследник по закон Р. Т. Т.. Следователно на основание приложимата
разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗН въз основа на настъпилото наследствено правоприемство,
Р. Т. Т. е придобил собствеността по отношение на процесния имот, който е бил негово
притежание в рамките на исковия период до 27.06.2019г., когато се е разпоредил с
имот, чрез покупко-продажба в полза на трето за спора лице – Красимир Иванов
Бъчваров, обективирана в нот. акт № 148, том III, рег. № 5832, дело № 400/2019г.
От прието по делото удостоверение за наследници с изх. № 35/24.03.2025г.,
издадено от с. Нови хан, общ. Елин Пелин, обл. Софийска (л. 154-157) се установява,
че Р. Т. Т. е починал на 01.07.2024г., без да остави низходящи, възходящи, съпруг, братя
или сестри, поради което призовани към наследяване са наследниците по съребрена
линия от IV ред. Видно от официалния удостоверителен документ, ответницата М. А.
С. е роднина от IV степен – първи братовчед на Р. Т. Т. по бащина линия и низходяща
на И.С.Г. /леля на наследодателя/ починала на 26.10.1987г. – преди наследодателя.
Както е уточнено с Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г.,
ОСГК, законът не допуска наследяване по право на заместване за съребрените
роднини от трета до шеста степен включително. Прилага се правилото на чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН, съгласно което по-близкият по степен и низходящият на по-близък по
степен изключват по-далечния по степен. Същевременно по делото се установява, че
Т.Д. Т.а (майка на Р. Т. Т.) има сестра М.Д.К.-Н., с ЕГН **********, за която видно от
удостоверителния документ няма данни да е починала, а и ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока. Последната се явява наследник по съребрена линия от III
степен на починалия в хода на делото ответник Р. Т. Т., поради което изключва от
наследяване роднините от по-далечната IV степен – ответницата М. А. С..
Следователно през процесния период ответникът М. А. С. не е била собственик на
процесния топлоснабден имот, съответно не е притежавала качеството потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия. Ето защо исковете за установяване
дължимостта на цената на топлинна енергия и на извършена услуга дялово
разпределение през процесните периоди, са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответникът, който не е заявил такова искане в рамките на производството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. А. С., ЕГН ********** (конституирана в хода на исковото производство на
мястото на Р. Т. Т., ЕГН **********/, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че М.
А. С., ЕГН ********** (конституирана в хода на исковото производство на мястото на
Р. Т. Т.), дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва:
сумата от 66,64 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата 16,61 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г., сумата
4,39 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., сумата 1,59 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 14.02.2023 г., които
касаят недвижим имот: апартамент № 47, находящ се в гр. София, жк. „Гоце Делчев“,
бл..., аб. № 65570 и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.03.2023 г. по ч.гр.д. 10109/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5